Jump to content

44. ПРЕДИСТОРИЯ НА ГАБРОВСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА


Recommended Posts

44. ПРЕДИСТОРИЯ НА ГАБРОВСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА*

Спомени на Никола Дойнов - баща на Николай Дойнов, роден 1868 г. на Кръстовден. Неговият баща Дойно се поминал 1893 г., Март. А майката на име Дойна се поминала през 1900 г. на 18 юни.

Габрово, 20 октомври 1925 г.

Откъде води самото начало на Габровската популярна банка. През 1897 г. - 27 май в Габрово стана едно голямо наводнение, което направи големи щети и много стоки повреди, и след това се отрази голяма парична криза на средната ръка. Еснафът имаше две частни банки, които отслужваха на еснафа Минчо Петров и Тодор Арнаудов, и не можаха да устоят. Спряха платките и средната ръка се луташе един друг да си отслужат с кредит, но беше много трудно. Остана една земледелска банка и тя отслужваше само на крупни и фабриканти. Средната ръка нямаше пари, и тоя бич трая доста време. През 1900 г. в края на март или в началото на април аз Никола Дойнов имах изплащане една полица около за 21 0 лева в Земледелската банка и не ми достигаха около 40-50 лева. Помня, че пазарен ден беше, сряда, като си приготвих парите и свих бакърените си гологани и тръгнах да намеря, при еснафа, където си отслужвахме. Обиколих барата и по пазаря, но никъде не можах да намеря тези 40-50 лева, които не ми достигаха. Отивам при Алекси Вълнаров, който държеше манифактурски дюкян в собствения си дюкян над Народната банка сега. Казвам му, Алекси, имам сега плащане на полица и не ми достигат 40-50 лева дай ми да си платя. Той имаше или не, но направи на момчето една бележка да отида при Руси Михов обущар в тяхната махала и момчето донесе 50 лева сребро, даде ми ги се упътих за Банката земледелската, която се помещаваше в „Грънчерите" сега къщата на д-р Цончев. Като се отбих и в кантората на X. Стоичеви, сега Народна банка, за да си изменя бакърените си гологани, понеже в банката не ги вземат, освен злато или сребро. И като отивам в банката тъкмо излиза разсилния дядо Иван, питам го къде? - Отивам в съда. Казвам му чакай полица имам и почуквам на гишето, което беше затворени и се показа едно средно момче, чиновник и ме пита какво има. Казвам - полица имам и искам да я платя, казва ми: Не мога сега! Да си идвал по-рано, ден-два, какво правиш сега и други някои думи, като беше много сърдит, вижда се че и други е имало такива, но аз му си извинявах, че във фабриката ме забавиха докато си от там взема парите, но и това не помагаше. По някое време ми се съгласи и уредих полицата си. И в тоя яд като се лутах да намеря пари и чиновникът ме ядоса и отивам право при Алекси Вълнаров и му разправих всичко какво ми се случило. Също и той ми се оплака, че пари не можал да си намери. Казвам му, ела още сега с мене, аз ще намеря 100-200 другари и като дадем по 5 лв. ще га дадем на някои от другарите, и като потрябват на някого да вземе да си отслужи, и да не се лута да търси. Той одобри този проект и му казвам: Ела още сега с мене по Барата и ще почнем, но ако и да не се съгласяваше още, не го оставях, взех го и тръгваме за Барата като давам 5 лева и той даде, и слязохме, и право при Стефан Бойновски. Казвам му, дружество правим дай 5 лева, като му разправихме всичко и той даде. Отиваме при Сава Върбов, казваме му дружество правим дай 5 лева и той даде като му разправихме, и той ми каза да направим тук. Пари да ти потрябват никъде не можеш да намериш. Той възприе енергично идеята и зае се да отиде при Кося Карликов и Ив. Рашев и други. Обиколи всички по пазаря. И ние отидохме, един в долния край, а друг в по-горния край. И кого де срещнем земаме. Имаше един ентусиазъм между всички и всеки води по някой, и се записва и стана едно оживление. И след някой ден Алекси, на когото давахме парите, каза че сега имаме повече от хилядо лева помощи да отслужим на някого и направихме едно- две събрания като се събирахме устави да разглеждаме, как да се водим, събирахме се няколко пъти, нарекохме го Дружество „Съединение". Като се събирахме по чехларската махала в някое кафене или дюкяна бивало е и у дома в дюкяна, където го имах. И живо участие вземаше Сава Върбов и бе избран много пъти за Председател, заемаше живо участие.
Написахме си и устав и го напечатахме, по който да се водим, също го заверихме. Всичко беше в ред, пари раздавахме с по двама гаранти и никакви разноски не предвидихме, което трябваше за нуждите. Събирахме помощи и всяка събота подир пазаря ходеше едно момче събираше от членовете по 50 стотинки за фонда. Това го предвидяхме и наредихме един период за 5 год. и след това, като изтече, наредихме още 5 години и всичко работи 10 години. Като нарасна дружеството замислихме да направим банка, да му дадем по-широк мащаб. Критикувахме и споделяхме какво да направим. Стефан Станев, който беше началник на Земледелската банка, с когото често се събирахме, понеже сме роднина по жената и той ни препоръча Популярна банка понеже те най-добре работят. Също и Бараков, който беше чиновник в Народната банка и той беше сродник на Юрдан Базиргянов и често се събирахме и там ни препоръча Популярна банка и в едно събрание, което направихме в Палаузовото училище взехме решение и решихме да образуваме Популярна банка.
Възложихме на Бараков да уреди това като дружеството му даде пълномощно и нужните пари да нареди каквото трябва, тъй че от дружество „Съединение" да се образува Популярна банка, като се ликвидира с Дружеството и се образува Популярна банка. Сава Върбов беше в ликвидацията на дружеството.
Първият касиер на дружество „Съединение" беше Алекси Вълнаров 1900-1902 г. Втория касиер беше Косю Караликов 1903-1904 г. Третият касиер Стефан Попновски 1905,1906-1907 г. Четвърти касиер Никола Кавалов 1908-190 и 1910, който и я предаде на Популярна банка. Много имаше, които ни се присмиваха и какви ли не щеш приказки, но сега виждаме едно благо за целия град и околията да му се радват, и намират наши евтин кредит. Нека Божията Промисъл да го пази за винаги и да ни служи. Има един тефтер, който ми даде Стефан Бойковски, където е записвал падежите на полиците, когато е бил касиер, и го дадох на Сава Върбов, който се намира сега у него. От него ще видите какви суми се е раздавало и на кого. Има суми по 50, 100, 200, 300, 500, 1000 на полици, които се раздават. Архивата, която беше в последния касиер Никола Кавалов не знам къде се дяна. Той се изсели във Варна и там той почина, и не се знае какво е станало с нея дали е запазено нещо от нея. Не се е заинтересувал никой да се потърсят тези са бележки които си спомням като съвременик на това. Аз Н.Дойнов - Габрово.
------------------------
* Оригиналът е ръкописен текст.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...