Jump to content

15. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ


Recommended Posts

15. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Междупартийните борби - Поуката

„Всемирна летопис", Г. II, кн. 10(31.XII. 1922), с. 237-238

Политиката, като средства за подобрение живота на един народ, трябва да се осъществява от най-умните и от най-добрите. Изплуването на повърхнината на обществените слоеве на най-покварените елементи, които често пъти завземат управлението в ръцете си, е несъмнен признак, че това общество боледува от сериозни недъзи, които подкосват неговия организъм. В такъв случай то трябва да се цери по най- усъвършенствуваните методи - чрез операции, които на пръв поглед могат да се почувстват болезнено, но са спасителни. Допустими са даже и ампутации, щом се констатира, че раната е гангренясала и няма друг изход. Предпочтително е, разбира се, всякога, да не се дохожда до това печално положение, а своевременно да се вземат профилактични мерки, за да се предупреди всяко разстройство.
Оттук лесно е да се заключи, че за да живее и се развива нормално държавният и обществен организъм, необходимо е ръководните лица да притежават знания за законите, които обуславят това развитие. Съвременните социолози и политици са изработили разни правила за управлението на държавите, но всичките тия правила страдат от един основен порок: непознаване на природните закони, които трябва да се прилагат в живота на даден народ. Те смятат, че народът е едно механическо съединение или конгломерат от разни съсловия, които са установили само известни икономически отношения помежду си. Те не вникват в дълбокия процес, който става в народния организъм и не го съобразяват със законите на природата. Трябва да се забележи, за да се разбере еднаж завинаги, че народът притежава същите органи, каквито притежава и отделният човек: главата resp. ума на последния, се представлява от служителите на просветата и на разумната религия гърдите, resp. дихателните му органи, съответствуват на правосъдните и военно-полицейските служители, а цялата пищеварителна система у човека отговаря на производителните или стопански съсловия всред народа. И по отношение на своите функции, всичките тия органи напълно си съответствуват - факт, който може всеки да наблюдава и провери. Народът, прочее, по своята организация е един колективен човек.
Щом е така, от само себе си се налага, че социалното устройство и управлението на един народ трябва да се организира и осъществява точно според тоя природен физиологически закон. И следователно, необходими са хора, които да знаят в съвършенство манифестациите на тоя закон в живота и методите, по които той може да се прилага, за да бъдат натоварени с ръководна роля в държавата. Всички други трябва да се считат за управници-дилетанти, които профанират изкуството да се управлява и водят народа към вътрешни сътресения и външни катастрофи. Следователно, най-умните или най-мъдрите са ония, у които е пробудено божественото съзнание, които ясно схващат смисъла и задачите на битието и владеят ония сили и способности, с които може да се насочва развоя и напредъка на народа в пътя на социалната правда, на неизблемата истина и на всеобемната любов. Те са разбира се, и най-добрите.
Тия хора са окултистите, само те са, които знаят всичко и които любят всяко същество със силата на божествената любов. С тия свои качества, сили и способности, само те са, които могат да дадат на народа, всред който живеят, една образцова обществена организация и едно идеално управление. Окултистът знае миналото на целия народ и на отделните индивиди, към които действува, знае настоящето и предвижда бъдещето. Всяко мероприятие минава през призмата на неговия ум обсъдено всестранно и оценено според ползата и вредата от него. Любовта е подбудителната причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел, Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос, „Търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи". Житейските блага на земята са разултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда.
Такива ли са били и са, обаче, българските държавници от Освобождението ни до днес? Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и затуй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои висши добродетели, дарби и способности. Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили начело на държавното управление, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в техната ширина и дълбочина, да е изучавал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се съобразявал искрено, и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява. Всички са гледали на своята държавническа дейност или като на постоянна доходна професия, или като на случайно занятие, или като на едно средство за удовлетворение на мимолетната си амбиция или слава, или най-сетне като на благоприятен случай да се натрупат богатства. Никой не е бил искрен и доброжелателен държавник.
Последиците от такива разбирания и от такава дейност не можеха да бъдат други освен такива, каквито ги виждаме сега: бивши министри с претенции на държавнически актив и на европейска известност, да бъдат съдени или публично поругавани и арестувани, разстройство в обществения и стопански живот на страната, непоносими условия за живот на всички трудещи се народни маси, и пълна неизвестност на бъдещето. Целият народ страда и не знае какво го очаква на утрешния ден. И което е още по-печално: не се вижда никакъв лъч на надежда за спасение, мъгла е обвила умовете, страх е сковал сърцата. Междупартийните борби се разразяват с голямо остървение и ожесточение, противниците нито могат да се разберат, нито могат да си простят, нито пък отстъпват доброволно полесражението. Безпощадна взаимна изтреба между всички: bellum fmnium contra fmnes". Даже и официалното духовенство, поразено от умствена недъгавост и от липса на всяко добро чувство, се е нахвърлило с безподобна ярост срещу свободомислещите хора и изчерпва всичкия си арсенал, за да воюва с тях: то кове безвредни оръжия и става смешно в своя напън. Ще сполучи, най-сетне, да докара само жар върху собствената си глава...
Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността на всяко негово деяние е неотразима. Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение. Законът е верен и неумолим във всички случаи: който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира. Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И нашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива. Понеже те възстават с престъпни средства против проповедниците, учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им...
И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда. Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотините хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си? Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най- консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно-политическите борби? Или това вземане страна в политическия двубой, чрез което се насъскват едни съсловия против други и се съдействува за разпокъсването на българския народ на враждебни лагери, може да се заплати само с широкия достъп в блоковия печат за архаическите архиерейски решения и послания, пълни с безумия и фарисейски тиради? Знае се, че сметката в случая е по-тлъста и че е гарантирана взаимната подкрепа между ония, които всякога са заявявали
urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна политика", т.е. да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните" архиереи, и служителите на „светата православна църква", които убиха всяко религиозно чувство у народа. Но държи се и друга една много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант"...
Време е да настъпи едно общо отрезвление. Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот. Изисква се да се въдвори, преди всичко, социален мир и правов ред в страната и да се предприемат коренниреформив цялата обществена и държавна организация. Но това не е задача за разрешение от късогледите и дори заслепени материалистични умове: те не знаят великите закони, които регулират живота на народите и на отделната личност, лутат се в мрака, правят пакости и чупят собствените си глави. Задачата на народното и държавно преустройство може да се разреши само От ония, които са вникнали в дълбокия смисъл на живота, знаят законите и владеят силите. А тия хора са окултистите, пълни с действителни знания, с вяра в бъдещето и с любов към всички.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...