1. ТРИЛОГИЯ - (СОНЕТИ)

[Ани]

1. ТРИЛОГИЯ - (СОНЕТИ)

В ХРАМА

"Coela enarrant Deigloham" Пс.19

Създания, сковани в мрак, сърдца разбити,

вдигнете взор нагоре, в тоя шир безкрай,

и вижте Бога: небесата са открити

и славата Му в тях и ден, и нощ сияй!

 

Безброй слънца се роят, светят в глъбините

и в ред ненарушим, в хармония летят.

Това са живи светове, що из гърдите

на Вечний Дух извират, движат се, пламтят!

 

Животът блика в тях, не виждате ли вие?

Не чувате ли в химна им гласа понятен?

Мощта не сещате ли на Духа Велик?

 

О земни твари, роби на плътта, що гние,

бъдете светила във Храма необятен

и грейте със лъча на Неговия лик!

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с. 2

- рубрика Нова естетика

В Храма - "Небесата разказват славата на Бога и твърдта възвестява делото на ръцете му", казва псалмопевецът Давид, а апостол Павел обяснява: "понеже невидимите негови, сиреч, присносещната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира, разумевани чрез творенията"... - Към Римл. 1; 20. "Защото видимите са привременни, а невидимите вечни" (II Коринт. - 4; 18). "Бог е Дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят" (Ев. Йоан - 4; 24). Следов., видимата материална вселена е проява на невидимата, духовната. Астралният (звездният) свят разказва за света на божията слава. Видимият и невидимият светове са сътворени от Словото на Бога. Всички светове (планети и звезди) са въплътени мисли на Бога. Мисълта, изразена в Слово, предхожда творението. Мойсей в "Сефер Берешит" (Битието) казва същотог Бере-шит или, на санскритски, Бара-шат значи Слово и творчество. И евангелист Йоан, както видехме по-преди, е писал на сирийски: "в начало бе Словото" . А Исус е казал, "аз съм началото". Оттам и обяснението, че физическата вселена или небесната твърд е тялото на Бога. А хората са удове, т. е. микроорганически частици от това тяло, живеещи върху един от световете - планетата Земя - и свързани с цялата вселена. "Сам Духът свидетелствува наедно с нашия дух, че ние сме чеда или синове божии" (Ibidem - 8, 16). Макрокосмосът - големият организъм и храм - обгръща микрокосмоса: човека, малкия храм. "И какво спогаждане има храмътбожи с идолите?". "Защото вие сте храм на Бога живаго, както рече Бог, ще се заселя в тех, и в тех ще ходя, и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ" ( II Коринт. - 6; 16). "Но, о човече, ти кой си, що отговаряш срещу Бога? Дали направеното нещо ще рече на оногоз, който го е направил: защо си ме така направил?" (Ibidem - 9, 20). "Можеш ли да изброиш божиите глъбини? Можеш ли да издириш Всесилния съвършено? Величието му не ще ли те ужаси? Всесилен е, не можем да го проумеем! Кой тури мъдрост вътре в човека? Или кой даде разум на сърдцето му?" (Иов - 37 и 38). "Можеш ли да вържеш връзките на плеадите или да развържеш узите на Ариана? Можеш ли да извадиш небесните знакове в времето им? Или можеш ли да водиш Мечката с синовете й? Познаваш ли законите на небето?" - (Йов - 38; 31-33).

 

Действително, човекът, който, в безумието си, казва: "нема Бог", е блуден син...

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

По стръмната пътека, с сетни сили,

едва пристъпва пътник уморен.

Нозете му със рани се покрили,

но той върви, към върха устремен!

 

И кървав пот облива му лицето,

укичено със търнений венец,

но той се взира жадно във небето

и търси там Всеблагия Творец!

 

И, в спомени за щастье отлетяло,

трепери изтощеното му тяло

и горко той въздиша и ридай...

 

Но таен глас му шъпне: възкресенье

душата стига чрез тегла! Спасенье

жадуваш ли-страдай, страдай, страдай!

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с. 2

- рубрика Нова естетика

ЕЛА!

На Ст.

Ти си отиде веч, дете прекрасно,

кат блян чаровен, тихо отлетя!

Душата ти светна, кат слънце ясно,

в зари, в акорди чудни и цветя!

 

И литнах аз след теб, виденье мило,

и викнах с глас, вселената кой спря:

постой за миг, о щастье лекокрило,

 

не давам те - сърдце ми изгоря!

Върни се пак: с нектар ще те обливам,

в лъчи ще те окъпя и приспивам -

в легло от теменуги и звезди!

 

Ела, душа, с безмерен жар любима:

ти сродна си със мен, неразделима,

или - и мен за винаги вземи!...

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с. 2

• рубрика Нова естетика

НА ХРИСТО БОТЙОВ

"И търсят духа на Караджата..

Безценна жертва за свобода свята,

ти падна на Голгота тих и благ -

отронен слънчев лъч от небесата,

светна във мрака и изчезна пак...

 

И от тогаз потомство оскотяло

духа ти търси в свойта нищета

и се терзай, в огнище запустяло

да възкреси живот из пепелта...

 

Ела, о светъл дух, при своите братя,

де няма злост, ни срам, нито проклятья -

ела на обща служба на любов!

 

Веч храмът е открит, олтарът святи

и ангелите пеят химна святи -

и жертвеникът пак е тук готов...

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 3 (1.VI. 1919), с. 24

- рубрика Нова естетика

Христо Ботйов - Никой у нас още не е разбрал, кой бе поетът и "революционерът" Христо Ботйов. Той дойде в България да довърши делото си от преди неколко века... Но и този път, погрешил в методите си, той се пожертвува, без да изпълни докрай своята мисия. Той можа да се прояви само отчасти, за да остане неразбран от потомството. Неговият духовен мироглед личи най-ясно в стихотворението му Молитва:

О мой Боже, правий Боже,

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си, в мене, Боже,

в мен - В сърдцето и душата... " (к. н.)