V. АРХИВЪТ СЪБИРАН 30 ГОДИНИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ, СЕ РАЗПРОДАВА ЧРЕЗ КРАЛЮ КРАЛЕВ И МИЛКА КРАЛЕВА

[Ани]

V. АРХИВЪТ СЪБИРАН 30 ГОДИНИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЯЛОТО

БРАТСТВО ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ, СЕ РАЗПРОДАВА ЧРЕЗ

КРАЛЮ КРАЛЕВ И МИЛКА КРАЛЕВА

1. През месец май 1983 г. заминах на работа в Либия, като лекар. Преди да замина предния ден в къщи се изтърсиха Милка Кралева с дъщеря си Богдана, която виждах за втори път, а беше на 2 год. Кой знае защо им предадох цялата кореспонденция на Учителя с Пеню Киров от Бургас, както и други писма, които бях събирал. Предадох им две тефтерчета от Учителя, с молитви и другите му написани скрижали. Добре че преди това лично ги бях преснимал. Трябваше да ги пазят и след като се върна да ми ги предадат. Милка беше моя съпруга само по документи от 1980 -1989 г.

 

2. След завръщането ми от Либия 1986 г. написах писмо да ми донесат писмата на Учителя. Отказаха. От 1983 до 2000 г. цели 17 години не пожелаха да ми ги предадат. След 1990 г., след промените, бащата и дъщеря Кралеви започнаха да издават под печат променено, редактирано Слово на Учителя Дънов, макар, че бяха предупредени от мен. Започнаха да издават списание „Сила и живот" от 19931996 г., като ползваха моя архив, за да ми пречат на издаването на „Изгревът". На списанието бяха сложили емблемата на Черната ложа, запалена свещ в триъгълник, равностранен и затворен, като от него уж излизат лъчи от светлина. Последвалите събития доказаха чия е емблемата. Вървяха по провинцията и говореха срещу мен. През 1987 г. се разведох, като с нея съм имал само 3 месеца брачен живот, през което време тя зачена и след това избяга от мен, и роди в Бургас. Избяга заради майстор Борис, който я беше обсебил. Събитията, които се развиваха по- късно с годините доказаха това. Това го описах, за да се знаят събитията.

 

3. Те се промениха психически, умствено и бяха вече обсебени. Никой от последователите на Учителя Дънев от гр. Бургас не искаха да работят с тях. Те бяха освободили салона и не ходеха вече там. Но по едно време им хрумна, че салона се води на тяхно име и го продават на едно поставено лице, слагат му катинар и го затварят. Изхвърлят всичко оттам и там, където десетки години са четени молитви, Слово на Учителя и са пеели неговите песни вече се бяха настанили други хора да живеят. Обикновени хора с плътски желания и потребности.

 

4. Започнаха дълги съдебни процеси между Кралеви и последователите на Учителя от Бургас. От цяла България ходеха при тях за помирение, но без полза. Салонът бе продаден.

 

5. Кралю Кралев си продаде тристайния апартамент в Бургас и се купи гарсониера в София, понеже там всички го отхвърлиха и дойде да живее в София. Но тук също никой не го искаше и не искаше да го види.

 

6. По едно време научаваме, че онова лице наречен Павел Йорданов Милевски започнал да продава архива, който му оставила Милка и Кралю. А това не беше техен архив. Това беше мой архив, който бях оставил на съхранение там, понеже беше моя съпруга. Дори ми изпратиха на списък какво се продава и колко му се иска за всяко нещо. Бях ужасен и вбесен. Бях изигран, излъган и обран.

 

7. След телефонни разговори заминах за Бургас на 22 ноември 2000 г. Пристигнах към 13 ч. и там ме чакаше Апостол Апостолов и с него отидохме на среща с въпросния притежател на салона и на моя архив. Обяснявах му, че това всичко, което е представил по списък е мое. А той отговаряше „Знам, че е твое, но аз съм търговец и го продавам". Предложих му 1000 марки и да ми предаде всичко. Отказа. Искаше за цигулката на Учителя 50000 долара. Обясних му, че тази цигулка аз съм я дал на Милка Кралева понеже е цигуларка, за да я съхранява и да се грижи за нея. Казваше ми, че с нея са ходили до Лондон и са носили цигулката. Дали са я продали там или са я върнали, това само те си го знаят. Узнах, че част от архива го бил продал на Петьо Йорданов от Варна, за 2000 марки.

 

8. А тази цигулка беше „Гуарнери" и Учителят беше свирил към 30 години с нея. Как беше спасена тази цигулка виж „Изгревът" том II, стр. 262-263. Около 1975-1976 г. накарах Борис Николов да прибере цигулката и да я предаде на Милка Кралева. Той се съгласи. Нареди на Петър Филипов да се върне цигулката, която съхраняваше рожденния му брат Нойко в един гардероб близо 30 години. Донесоха я в София. После Борис съобщи на Кралевите и баща и дъщеря дойдоха и я взеха. После тази цигулка беше при мен около една година и бе поставена в специален калъф. По-късно дойде Кралю и аз му я дадох. Казах му „Ами ти, ако не я върна? Аз съм взел решението за нея?" Той мълчи. Казах му „Аз не съм крадец и мошеник. Ето цигулката!" И той я занесе в Бургас. Мошеникът се оказа, че е той.

 

9. И сега при срещатата си на 22 ноември 2000 г. този Павел искаше 50000 долара /петдесет хиляди долара/. И се държа надменно с мене. Но целия разговор се водеше пред свидетел. Искаше пари и за знамето на Бялото Братство, за писмата на Учителя и за други архивни материали. А всичко това аз го бях събирал около 30 години. Бяха ме излъгали. Бяха ме изиграли. Бяха ме окрали. И накрая ме продаваха. Това бяха те-лъжци, крадци и мошеници, водени от Духа на Заблуждението.

 

10. На 22 декември 2000 г. Павел Милевски по телефона ми звъни и искаше среща с мен. Срещнахме се. Говорихме. Казах му, че преди това съм му давал 1000 марки, но сега нямам пари, И вече съм решил да не давам нищо, защото архива е мой. И не мога да си откупувам онова, което е мое. Той обеща да ми предаде целия архив без пари, да върне парите на онзи на когото бе продал част от архива и след това всичко да ми предаде. Обеща. Обеща твърдо. Но отново ме излъгаха.

 

11. На 7 януари 2001 г. беше ми позвънено по телефона от него и си определихме среща в един безистен на ул. „Граф Игнатиев" N 28 да го чакам в 19 часа, за да ми предаде архива. Чаках един час до 20.00 часа. Не се яви. Излъга ме. Имах усещането, че някой минава покрай мен с трамвая и от там ми се присмиват. Тогава реших, че ще лиша от право на наследство и ще се откажа от онази, която се водеше по плът и по документи, че е моя дъщеря. През месец януари 2001 г. им. февруари направих това. Това нещо съм го описал подробно и когато му дойде времето ще бъде публикувано.

 

12. Ето така откраднаха, измамиха и разпродадоха всичко. Вината носи Кралю Кралев, дъщеря му Милка и внучката му Богдана. Изиграха ме по всички правила. За това предателство спрямо мен, спрямо Школата на Учителя и спрямо „Изгревът" прошка няма да има. А ще има възмездия и мнозина ще го проверят. Ще видят как действуват окултните закони на Бялото Братство.

 

13. И понеже не можеха да издържат в Бургас, то Кралю Кралев си продаде тристайния апартамент в Бургас и дойде в София и си купи апартамент, за да се укрие от бургазлии. Той смяташе, че тук ще го посрещнах с цветя. Но тук го отхвърлиха всички.

 

Дъщеря му Милка замина за САЩ с един оркестър и не се върна през 2000 г., а внучката му Богдана замина декември 2001 г. за САЩ. Всичко, което бе написано в „Изгревът" том XI, стр. 794-803 се сбъдна. Българският национален дух ги избълва и изхвърли от България за предателството, което извършиха спрямо делото на Учителя и Учението.

 

А това, което има да се случва то останалите живи, ще го проверят и опишат отново в „Изгревът" за поучение на онези, които ще дойдат за Учението на Учителя.

 

14. От 1969 г. до 1983 г. съм работил с Борис Николов, а с Мария Тодорова, до 1976 г., когато тя си замина от този свят. През цялото време подканвах Борис да ми предава, онези архивни материали за историята на Братството, които той съхраняваше на много места и които не бяха иззети от ежемесечните обиски на милицията и унищожени.

 

Беше много трудно да се съхраняват тези неща. Борис се съгласи. Започна да ми предава разни материали. По едно време виждам и разбирам, че материали, които бяха приготвяни за мен, опаковани, изведнъж изчезват. Но това ставаше след като си замина Мария Тодорова през 1976 г. И накрая го хванах, че това което аз подреждах и опаковах, и минаваше през ръцете ми той го предаваше на Кралю Кралев от Бургас и то заради дъщеря му. Той бе на 76-77 г. и се опитваше да стане зет на Кралю и искаше дъщеря му за жена, която бе тогава на 23-24 години. Представяте ли си каква низост и извращение. И така той започва да им предава моя архив, за да му дадат дъщеря им. Искаше да я размени за архива. Но това бе престъпление към Школата на Учителя. И целият този архив сега се препродава за пари. Кралю Кралев и Милка Кралева го предадоха на един човек за го продава.

 

Освен това аз влезнах в клопката и станах съпруг на дъщерята на Кралю. Уж да спасявам архива. Какво спасение. Онова, което аз оставих преди да замина за Либия 1983-1986 г. те не ми го върнаха. Излъгаха ме. Изиграха ме. Обраха ме. И сега ме продават. Предателство и то неописуемо. Ето това е положението.