34_3 ПРОРОЦИТЕ И НИЕ

[Albena]

ПРОРОЦИТЕ И НИЕ

 

Съвременните хора вървят в един път, който не дава големи постижения. За да придобият нещо ново, те трябва да внесат нови разбирания, нов морал в живота си. Каквото да правят, не внесат ли новото, те ще останат в положението на обикновените художници. Те ще рисуват, но картините им ще бъдат обикновени, никой няма да ги купува. Внесат ли новото разбиране в живота си, те ще станат видни художници. Който види картините им, ще пожелае да ги купи. Ако и пророкът не върви в новия път, той ще пророкува на хората и някога пророчеството му ще се сбъдне, някога няма да се сбъдне, но за себе си няма да пророкува. Ако пророкът не може да предскаже на себе си какво ще му се случи, той не е пророк. (139, с. 193)

 

В бялата раса е силно развит творческият ум, висшият ум. Бялата раса е създала поезията. Ако разгледате поезията у семитите, ще видите, че тя има силно користолюбив характер. За пример псалмите на Давида представляват повече оплаквания. Единственият поет у семитите, който няма този користолюбив характер, е Исайя. Йеремия, Йезекиил пък се отличават с песимистичен възглед за живота. Сега иде нова вълн­ в света – вълната на Шестата раса, за която всеки трябва да бъде готов. Тя носи благоприятни условия за развитието на човечеството; обаче такива вълни идват рядко в света. С идването си Шестата раса ще повдигне всички растения и животни на едно стъпало по-високо от сегашното. Всеки трябва да използва условията, в които днес се намира. (117, с. 137)

 

Окултният ученик трябва да знае всички тия закони, тъй както и пророците едно време са ги знаели. Някои мислят, че пророците са били хора говедари, овчари, които Бог е определил като Свои служители. Не, пророците са били окултни ученици, които Бог е изпратил между говедата, да приложат върху тях своето учение. Бог им казал: “Идете между говедата да видите дали те ще могат да ви разбират. Ако говедата ви разберат, тогава може да отидете между хората да им проповядвате, защото те са много по-разумни.” Тази е причината, дето някогашните пророци са били овчари и говедари. Пророкът като говедар е правил своите опити върху говедата. Пророкът като овчар е правил своите опити върху овците. Днес Бог е изпратил и вас някъде да правите своите опити. Някой казва: “Защо съм изпратен при тези тежки условия на живота?” – Да правите опити. И ако вие можете да подобрите условията, при които живеете, ще ви кажат: “Идете сега да изпълните своето предназначение.”(63, с. 212)

 

Всички стари учения аз ги считам за консерви в кутии, които сега ви се дават да ядете. Еди-кой си пророк така е казал. Хубави консерви! Вие вярвате в онова, което едно време пророците говориха, а в това, което сега Бог ви говори, не вярвате. Евреите вярваха в Мойсея, а като дойде Христос да говори, не повярваха в Него. В Когото евреите не повярваха преди 2000 години, сега в Него вярват. Това, което сега се говори, хората не вярват; след 2000 години ще повярват. Тия хора, които вярваха в пророците и не повярваха в Христа, умни хора ли бяха? Че вярваха в пророците – умни хора бяха; че не вярваха в Христа – глупави бяха. Че как може Господ чрез пророците да говори, чрез Христа да говори, а сега да не говори? Че Господ и сега говори, и тогава е говорил! Казвам: не се заблуждавайте от външната форма на нещата. Онова, което ви носи едно дете (може да е дете – не може да разсъждава, не е философ), но туй, което носи, то е важно. То ви носи златни монети, злато. Друг може да е философ и може да ви носи медни монети, които струват 10 стотинки. (17, с. 23)

 

Вътрешният глас на човека е онзи негов слуга… Който слуша неговите съвети, никога не се излъгва. Този глас наричаме Божествено чувство или интуиция. Тя предвижда всичко, каквото може да се случи в живота на човека и го предупреждава. Във всеки народ се явяват пророци, които предсказват неговото бъдеще. Ако води война, те казват какъв ще бъде нейният край. Духовното развитие на един народ се изразява чрез неговия пророк. Интуицията никога не лъже. Каквото чувства човек интуитивно, това става. То не е като гаданието на онзи циганин, който казвал: “В този дол или има вода, или няма.” Хората трябва да развиват интуицията си, за да могат в трудни моменти да си помагат. (106, с. 90)

 

Сега разполагаме с пет сетива, трябва да развием шестото. Станете пророци, отдалеч да предвиждате това, което има да ви се случи. Да слушаме гласа на Бога, когато ни говори!(106, с. 125)

 

Изучавайте Исайя, Даниил, Йеремия, Йезекиил и пр., за да видите по кой начин са добили те просветление. Има центрове в човека за общение с висшите светове и той трябва да вземе мерки за събуждане на тези центрове. Той трябва да изправи живота си, за да могат те да се засилят и растат. (149, с. 63)

 

… Не поставяйте никакъв бент в живота си. Вашите бентове имат отношение към човешкия порядък. Има един порядък в света, една програма – Божествената програма. Голяма, обширна е тази програма. Тя трябва да се реализира, няма защо да нареждате ваши програми. Изучавайте Божествения порядък, за да го приложите правилно в живота си. Един от израилските пророци казва: “Бог ще напише закона Си в сърцата.” Законът е вече написан, няма какво повече да се пише. Бог написа този закон, когато направи човека по образ и подобие Свое. Обаче човек още не съзнава това, както семето не съзнава, че крие в себе си сили, чрез които израства и дава плод. Ти не можеш да предадеш на семето, каквото му е нужно. Но поставиш ли го в почвата, то веднага проявява скритите сили в себе си. Не мислете, че и вие можете да проявите силите си вън от благоприятните условия за тях. Тези условия се крият в Божественото във вас. Следователно, щом то се прояви, и при лоши условия да сте, пак можете да се развивате. Хората могат да ви галят и обичат, но без Божественото нищо няма да постигнете. Влезете ли в Божествената почва, там всичко се постига. – “Големи са мъчнотиите ни.” – Радвайте се на тях, защото само при мъчнотиите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля се крият бъдещите ви успехи. Доброто и успехите ви се крият зад мъчнотиите. Те са признак на вашето добро. Чрез мъчнотиите и противоречията човек става велик, силен. Под думите “велик човек, велики хора” разбирам онези, които са запознати с идеята, че в света съществува едно Разумно Начало, Чиято воля трябва да се изпълнява. Който не е свързан с това Начало, нищо не може да постигне. (122, с. 208)

 

Като изучавате проявите на човека, виждате, че той е двойно същество, вследствие на което понякога сам се хвали, някога сам се кори. Може ли един и същ човек едновременно да се хвали и да се кори? Може ли този, който те мрази, да те хвали? Това е невъзможно. Който обича, той не вижда погрешките. Който вижда погрешките на човека, той не е същият, който обича. Ще кажете, че пророкът изобличава хората. Пророкът изобличава грешните, а не праведните хора. Следователно този пророк, който говори на грешните, е един; този, който говори на праведните, е друг. Той не е един и същ пророк. Това са два различни пророка, които изпълняват различни служби. Ако един ден виждате едни прояви в човека, а друг ден – други, съвършено различни от първите, ще знаете, че това са две различни състояния в него, предизвикани от две различни същества. Всеки човек е дошъл на Земята под чуждо име. Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично естество. Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече човек проявява своето неизменно, първично естество. Не проявява ли това естество в себе си, вие се натъквате на неговия псевдоним. Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представя пукната стомна. Като наблюдават променчивите прояви на човека, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му. Не, счупването на стомната не е естествен процес в развитието на живота. Щом стомната на човека се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило. Дето става раздвояване, т.е. пропукване на съзнанието, там никакъв прогрес не може да се очаква. (130a, с. 6)

 

Ако един човек дойде в света, иска да разрушава едно общество, което Бог е създал, действително, всички хора имат право да го отстранят; но ако един човек дойде в света, иска да внесе подобрение, а те го гонят – те внасят злото в себе си. Евреите имаха тази опитност. Като народ Бог им изпрати толкова велики хора, пророци, тъй необходими, за да им предскажат какви са Божиите пътища. Всеки един от тях биваше убит. В сегашната епоха нямаме пророци като тогава. Сега имаме тъй наречените видни учени, капацитети, държавни хора, на които думата минава за авторитет. Каквото кажат, думата им ще се изпълни. Казват: “Еди-кой си държавник в Англия, във Франция тъй казва.” Само че сегашните пророци, т.е. онези, видните философи, нямат смелостта да кажат Истината. Досега още не се е намерил нито един държавник, който да има смелостта да каже, че всички народи, под един знаменател, могат да живеят заедно и да работят заедно. Всеки един държавник излиза от своето схващане, че за доброто на своя народ трябва да се живее, както досега са живели; а за онуй, за бъдещето – там други ще дойдат. Затова те казват: “Ние не сме компетентни да разрешим този, разумния, живот.” И в църквата казват: “И ние не сме компетентни да въведем този, разумния, живот. Като дойде Христос, Той ще го разреши.” А Христос казва в един стих тъй: “Когато Син человечески д¬йде на Земята, ще намери ли достатъчно разум и вяра в хората да възприемат новото учение?” Сега вие ще кажете тъй: “Защо светът не възприеме туй Божествено учение?” Ти задай този въпрос на себе си: “Защо аз не мога да възприема туй Божествено учение и да го приложа в себе си?”(37, с. 23)

 

Доброто, което сте обещали да направите, изпълнете го без отлагане. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство, колкото и да са малки, приложете ги. Така ще имате една опитност, която никой не може да ви даде. Пророците, като помагаха на хората, минаха през големи изпитания, но придобиха големи опитности. Никой не може да мине по пътя, през който пророците са минали. Обикновеният човек греши и не забелязва, че е направил погрешки. Когато пророкът греши, той изпитва голямо страдание. Христос казва: “Ако кажа, че не познавам Господа, ще бъда подобен на вас. Аз Го познавам и волята Му изпълнявам.” Първата задача на човека е да изпълни Божията воля по Любов, а не по закон. (94, с. 178)

 

Та когато пророците са писали в тази книга, и те са имали такива настроения. Когато чета “Плач Йеремиев”, виждам: онзи пророк плаче ли, плаче! Защо? Понеже заробиха евреите. Той казва: “Господ ни направи играчка на тия да им свирим” – и написа много тъжни работи. Господ им казва: “Когато ви казах да живеете тъй, както трябва, вие не живяхте. Ето до где ви доведе вашият глупав живот – да ви заробят вавилоняните. Ето от где иде вашата скръб.” Идват сегашните християни и казват: “Знаете ли какво е писал пророк Йеремия?” Пророк Йеремия отивал в плен, но ти, който не си в плен, какво разбираш от неговото положение? – “Разбирам.” – Нищо не разбираш! Казвате: “Давид писал псалми.” Да, Давид писал псалми, но защо? Гонеше го цар Саул, гонеше го като някой заек. Бягаше той – ти си седиш на мекото легло. Тъй че за да разберете плача Йеремиев, за да разберете псалмите на Давида, трябва да минете през тяхната опитност. Но и това още е човешко учение, не е Божествено. Евреите трябваше да се повдигнат, а не да плаче Йеремия за тях – туй е една слабост. И Христос си поплака, което показваше, че в Него имаше една чувствителна душа. Христос, като дойде между евреите, казва им: “Исках да ви помогна, но не ме разбрахте” – и заплака. Сълзите на Христа не изразяваха слабост, но с това Той им казваше: “Както Аз плача, така ще плачете и вие.” Казвате: “Това е слабост!” Не е слабост! Не е слабост. Истинският пророк, който говори на хората, трябва да им каже какво ще стане. Със сълзите Си Христос казваше на евреите: “Тъй ще плачете вие хиляди години, понеже не приехте Моето учение.” Някои ми казват: “Учителю, в сърцето ми нещо плаче.” А, плаче нещо в сърцето ти! Казвам: ти си един израилски пророк, който не прие Христовото учение. Ще плачеш и ще плачат всички около теб. Всички онези, които не възприемат Любовта; всички онези, които не възприемат Мъдростта; всички онези, които не възприемат Истината, ще плачат не само един ден, но още хиляди години ще плачат. И в деня, в който възприемат Любовта, ще дойде истинската радост – “скръбта им ще се превърне на радост”. Дотогава има да изтекат девет категории сълзи. (104, с. 310)

 

Ако в радостта си пръв, в скръбта ще си последен; ако в скръбта си пръв, в радостта ще бъдеш последен. Това са неизбежни пътища в човешкия живот. Кой богат не е осиромашал? И кой сиромах не е забогатял? Ето, Давид беше овчар и после стана един от видните царе на Израил. Като цар той мислеше, че може да направи всичко, каквото желае, но видя, че не е така. За всяка своя грешка той трябваше да плати. Във всеки човек има по един Давид, по един Соломон, с които трябва да постъпва разумно. Във всеки човек има от старите пророци, които трябва да постави на местата им. Като знаете това, пазете се от своето минало, в което се крият някои отрицателни черти. За пример, сегашният човек се обявява против войната, не иска да убива, да върши престъпления. Защо? Защото животът му се излага на опасност. Въпреки това човек всеки момент воюва със своите мисли и чувства. В тази борба някои от мислите и чувствата му изчезват, и то – най-добрите. В края на краищата той мисли, че е победил. Вътрешната война в човека трябва да престане. Щом престане вътрешната война, с нея заедно ще престане и външната. (14, с. 104)

 

Чудни са безверниците! Те не вярват в Бога, а вярват в жена си, в децата си, в някой учен или философ. Срамно било да се вярва в Бога. По-голяма простотия от тази има ли? Ако не вярваш, в никого не вярвай. Вярвай в себе си. Защо ще вярваш в този или онзи авторитет? Какво са разрешили пророците? И те нищо не са разрешили. Казват, че Христос понесе греховете на хората. И тази идея е неразбрана. Защо? Защото като мислите, че Христос понесъл греховете на човечеството, нищо не ви остава освен да седнете на трапезата и свободно да ядете и пиете. Не, и вие ще понесете част от тежестите и греховете на хората. Защо трябваше само Христос да носи греховете на света? Негови ли бяха? Той ли ги създаде? Като говоря за вашето безверие, не искам да ви убедя в това, но казвам: вие още не сте се освободили от вашите стари убеждения, от вярванията на вашите деди и прадеди. (122, с. 87)

 

Мнозина спират вниманието си на учените хора, на пророците, на великите Учители и казват: “Христос направи това и онова; Павел каза това и онова; Исайя остави нещо ценно след себе си и т.н.” Добре е това – великите учени и философи са казали ценни неща, но и до днес още те говорят на човечеството. Важно е какво сте направили вие и какво ще направите в бъдеще. (23, с. 242)

 

Ако тук не можете да научите законите, в природата ще ги научите, само че там това ще ви отнеме много дълъг период от време и ще преживеете може би 10, 20, 100 пъти по-големи страдания, и пак ще дойдете до същите резултати и заключения. Като четете Стария Завет, ще видите каква е била школата на пророците. Всички пророци, които са били определени да повдигнат някого, всякога са бивали поставяни на големи страдания и изпитания (тъй наречените “вътрешни изпитания”), за да се приготвят за живота, да разбират законите на природата и да изпълняват волята Божия. Положението им не е било много розово, но те са били хора със силна воля. (115, с. 112)

 

Като четете свещените книги, вие се спирате на малките и големите пророци и виждате голямото различие в техните характери. Някой пророк говори строго на хората, но с мекота. Той ги съди, бичува като съдия, но му става мъчно. Така постъпват много от сегашните съдии…(134, с. 134)

 

Ако можете да реализирате онова, което е определено в сегашния ви живот, това е достатъчно. Целта на живота е да реализира човек нещо безсмъртно на земята, което да остане за вечността. В този смисъл всеки човек, всеки народ може да остави нещо безсмъртно. Кое е забележителното в еврейския народ? Кои евреи минават за видни, за знаменити хора? Това са еврейските пророци, както и някои от учениците – кабалисти. Всъщност те представляват еврейския народ. Вън от тях еврейският народ нищо не представлява. Който е готов да работи по този начин, той ще се насърчи; който не е готов, който не разбира законите, той ще се обезсърчи. (86, с. 209)

 

Даже невежи хора казват, че ще сполучим след 100 години. Откъде знаят? Туй не е вяра, но вярване. Вярват в карти, вярват във врачуване, вярват в това, в онова. Вярват, че ще сполучат, но не вярват в Бога, в това, което Той е казал. Това са новите пророци. Новите пророци не вярват в никакво гадание. Вярват в своето гадание! Аз ги наричам “нови гадатели”. Те казват: “Туй, което аз зная, то е вярно. Онова, което аз зная, е най-важно. Аз зная и вярвам, че ще успея.” Тази вяра е потребна, тя е естествена у човека. Той не трябва да се лишава от нея. Пророците, които са предсказвали неща от миналото, те са вярвали в себе си. Не са вярвали в другите пророци. В техните времена имало лъжливи пророци…(46, с. 114)

 

На пророците в старо време се казваше да бръснат косите си. Понякога им се казваше да оставят космите на брадата си да растат. Какво придобиха от това? Нищо не придобиха. По този начин те изучаваха послушанието. Ученикът трябва да бъде послушен, но на кого? – На Божественото в себе си. Когато Божественото му каже нещо, той трябва веднага да го изпълни. Божественото му казва да стане, а той отговаря: “Ще полежа още пет минути.” Това е непослушание. Божественото му казва да не яде много, а той иска да си хапне още малко. И това е непослушание. Що се отнася до гласа на Божественото, ученикът трябва да бъде абсолютно послушен. Ако не е послушен, той не може да има очакваните резултати. В послушанието, обаче, се изисква различаване – да познавате кои съвети са на Божественото у вас и кои – чужди. Когато Божественото в човека говори, той изпитва известен подем в своите мисли, чувства и постъпки. Когато човешкото в него говори, той се натъква на противоречия, които внасят в душата му смут, раздвояване. Всякога слушайте Божественото в себе си, за да можете правилно да се развивате. (72, с. 416)