Медитация

[blagodari]

Медитация

Медитацията е един вече по-дълбок психичен процес. При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и съзнанието си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието.

При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света. То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот.

При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност. Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния. Човек съзнава, че нещо друго мисли и живее в него – Бог живее и мисли в него.

При медитация душата дохожда в такова състояние, че й се отваря път в Духовния свят. При това преживяване в човек се вливат творческите сили на Битието и творят в него, а не е само негово субективно преживяване. Но при медитация ученикът трябва винаги да държи будно съзнанието си, мисълта му да е ясна и определена и да се стреми да преживее тези мисли, които идват от Космоса и го свързват с Космичната интелигентност. Рудолф Щайнер, говорейки по този въпрос, казва: “Тази мисъл е позната в нейното съдържание, когато това съдържание е присъствало веднъж в душата с достатъчно убедителна сила. Но ако това съдържание и неговото преживяване трябва да донесе плодове за разбирането на Духовния свят, на неговите Същества и сили, трябва след като е било разбрано, постоянно да бъде отново оживявано в душата. Душата трябва постоянно да се изпълва отново с него, насочвайки своето внимание само върху него, като изключва всички други мисли, чувства и спомени. Такова едно повтарящо се концентриране в себе си върху една напълно разбрана мисъл събира в душата силите, които в обикновения живот са някак разпръснати. Тя ги укрепва в себе си и тези събрани, съсредоточени сили ще изработят възприемателните органи. В горепосоченото можем да познаем истинския процес на медитацията. Първо човек си изработва една такава мисъл, която може да избере със средствата, които обикновеният живот и познание му дават на разположение. След това той често се потопява в тази мисъл, става изцяло едно с нея. Укрепяването на душата се получава, когато тя живее с една такава позната мисъл.”

“Чрез изживяването на медитацията в целия живот се влива едно укрепяване. Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата непринуденост. Тогава през моментите на медитация то не може да бъде достатъчно силно и достатъчно чисто. Медитацията показва своите истински плодове именно чрез това, че с нейното настроение тя се отделя, откроява се от останалия живот. Върху този живот тя действа най-добре тогава, когато е чувствана като нещо особено. По този начин тя укрепва обикновения живот и му дава импулс и сила, за да може човек да се справи със задачите на живота”.

По-нататък ще цитирам ред мисли на Учителя Беинса Дуно по тези въпроси: