01_10 “НОВА ЗАПОВЕД ВИ ДАВАМ… ВЪЗЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ!” ХРИСТОС, САМООТРИЧАНЕТО И ЛЮБОВТА

[Albena]

“НОВА ЗАПОВЕД ВИ ДАВАМ… ВЪЗЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ!”

ХРИСТОС, САМООТРИЧАНЕТО И ЛЮБОВТА

 

Ще отдадеш на човека нужното почитание, понеже Бог му го е дал. Бъди искрен към ближния си, кажи му: “Има нещо в тебе, което всякога обичам – то е Божественото. Има нещо в тебе, което не обичам – то е човешкото. Ще дойде ден, когато ще обичам и човешкото.” Христос дойде на Земята и се пожертва за човечеството. Той пое греховете на хората. Това нещо човешкият ум не може да разбере. Човек не може да си представи как е възможно да умреш за грешния. Затова именно човешката любов е ограничена и несъвършена. – “Как да обичаме грешните хора?” – Там е философията! Ти си грешен човек. Въпреки това Бог те обича. Кажи си тогава: “Както Бог ме обича, така и аз мога да обичам грешния.”(69, с. 298)

 

И казва Христос на Петра: “Понеже не мислиш туй, което е Божествено, махни се, Сатано, от Мен, съблазън си Ми!” Аз бих желал сега всички вие да мислите тъй, както Христос е мислил. А Христос преди 2000 години е бил човек на Любовта. Навсякъде в света трябва на хората Любов! Тя липсва. Единственото нещо, което не достига на хората, не е знанието – знание имат, а свещената Любов. Като липсва тя, идва смъртта. Това статистиката го показва. Колкото повече се увеличава Любовта, толкова повече смъртността се намалява, а колкото Любовта се намалява, толкова смъртността се увеличава.(127, с. 485)

 

Пазете се от бомбите на живота. Пипайте ги внимателно, да не избухнат в ръцете ви. Само Любовта, Мъдростта и Истината могат да ви избавят от бомбите на живота. Христос казва: “Любете враговете си!” Защо? Защото те носят бомби, с които убиват. Не можеш да избегнеш бомбите на своя враг, ако не го обичаш. Без Любов няма прогрес, без Любов не можеш да решиш задачите си. Без Любов животът е тежък и пълен с мъчнотии.(94, с. 78)

 

Христос казва: “Любете враговете си.” Как можем да любим враговете си? – Това е наука. Ти мразиш някого, но Бог го обича. Щом го обича Бог, и ти трябва да го обичаш. Знаеш ли, че той може да стане цар, а ти – негов поданик? Какво ще правиш тогава? Ще се научиш да обичаш и дявола, да не говориш лошо за него. Ако си позволяваш да говориш лошо по негов адрес, той ще изпрати стражари да те хванат и турят в затвор. Днес дяволът е цар. При това положение, щеш-не щеш, ще казваш, че царят е добър. Като останеш сам в стаята си, оглеждаш се наоколо и щом видиш, че никой няма при тебе, казваш: “Царят е лош човек.” Като кажеш така, ти си въздъхнеш спокойно и се облекчиш.(134, с. 119)

 

Христос е казал: “Не противи се на злото!” Това значи: ако на злото отговориш със зло, с това ти повече го засилваш. Следователно на злото не отговаряй със зло! На доброто обаче отговаряй с добро. Значи законът за доброто е обратен на този на злото. На Любовта отговаряйте с Любов, на Мъдростта – с Мъдрост, на Истината – с Истина. На злото пък не отговаряйте със зло, на лъжата не отговаряйте с лъжа. Ето една отлична философия! Казвате: “Как може без лъжа?” – Може без лъжа! Вие трябва да знаете, че лъжата е изобретение на низши същества, а не на човека. Низшите същества са виртуози в лъжата. Много растения чрез лъжа, чрез измама привличат към себе си насекомите, като ги използват за храна…

… Светът, в който хората живеят, не е разумен свят, те трябва да дойдат до взаимно разбиране. Разумният човек трябва да накара доброто и злото в него да се скарат, а той да стои настрана и да наблюдава. Само така могат да се разрешат въпросите. Затова е казал Христос: “Не противи се на злото!” Няма адепт, няма Учител в света, който да е казал на хората да се борят със злото. Който се е опитал да се бори със злото, той всякога е бил побеждаван. Злото е мощна сила, пред която цели светове са изчезвали. Злото е космическа сила, пред която трябва да се пристъпва с благоговение. То е поток от лава, пред която нищо не можете да направите. Ап. Павел е казал: “Побеждавайте злото с добро!”(129, с. 141 и 147)

 

Христос казва: “Гладен бях, не Ме нахранихте; жаден бях, не Ме напоихте; гол бях, не Ме облякохте; в тъмница бях, не Ме посетихте.” Мнозина четат този стих и се чудят кога е бил Христос гладен, жаден, гол, в тъмница и никой не Му се е отзовал. Те не разбират, че като говори за Себе Си, Христос има предвид всички хора, които са удове на Божествения организъм. Ако човек не познае Бога в ближните си, отвън никога не би Го намерил и познал.(34, с. 133)

 

Христос казва: “Който люби баща си и майка си повече от Мене, не е достоен за Моята Любов.” Какво означава този стих? Някой казва: “Аз обичам еди-кого си, не мога без него.” Питам: ако ти искаш да влезеш в Царството Божие, трябва ли да вземеш със себе си своя възлюбен? – “Аз не мога без него.” – Какво ще правиш, ако твоят възлюбен не може да влезе заедно с тебе в Царството Божие? – “Защо не може да дойде и той с мене?” – Защото всеки сам влиза в Царството Божие. Обаче всеки трябва да се стреми към Царството Божие, понеже там е истинският живот. Обикновеният живот пък е живот на житното зърно. Светлината и влагата, които влизат и излизат от посаденото в земята житно зърно, представят Царството Божие за него. По същия начин всички, които ни обичат и които ние обичаме, трябва да влизаме и излизаме от Царството Божие. Там всички трябва да сме в единение, в единство.(85, с. 212)

 

Всеки човек трябва да работи върху себе си, да създаде образа на истинския човек. За образец на истинския човек ни служи Христос. Той казва: “Не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Онзи, Който Ме е изпратил.” С живота Си Той доказа, че не е дошъл да приложи Своята воля. Ако беше приложил Своята воля, Той можеше да се помоли и да Му дойдат на помощ 12 легиона ангели. Един ангел е в състояние да се справи със 150 000 души. Значи те можеха в една нощ да се справят с цялото човечество. Целта на Христос не беше такава. Той дойде да изпита любовта на хората и да приложи Божията Любов. Каква е любовта на хората, Той и до днес още я опитва на гърба Си. Казва се в Писанието, че Христос срещнал Савел на кон и го ослепил със светлината Си. Христос го запитал: “Савле, защо Ме гониш?” – “Кой си Ти, Господи?” – “Аз съм Иисус, Когото разпнаха. Казвам ти да не риташ срещу остен.” От този момент Савел се обърна към Христос и стана един от ревностните Му последователи. Савел разбра, че на жертвата, която Христос даде за цялото човечество, заслужава да се отговори пак с жертва. Съвременните хора мислят, че като се пожертва за Христос, човек трябва да се откаже от жена си, от децата си и да напусне своя дом. Не е така. Когато мъжът възлюби Христос и Го познае, ще обикне жена си и децата си. И жената, като възлюби Христос, ще обича и мъжа си, и децата си. Същото се отнася и до децата. Като възлюбят Христос, те ще обичат родителите си. Когато хората възлюбят Христос, ще обичат и отечеството си, ще станат истински патриоти и родолюбци. Това значи познаване на Христос. Като познаят и възлюбят Христос, хората ще бъдат готови да раздават от своите блага на онези, които нямат, както пощальонът носи писмата на онези, за които са предназначени.(96, с. 116)

 

Христос прояви Любовта Си, като се пожертва за човечеството. Той прие страданията, за да спаси хората. Макар че разполагаше с всички блага, с голяма сила, Той се отказа от Своя личен живот, за да помогне на страдащите. Какво би станало със света, ако всеки пожертва своя личен живот за общото благо?(116, с. 161)

 

Трябва да почувствате присъствието на Висшето Аз, на Божествената душа у вас; да почувствате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвате за всички. И Христос казва: “Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот.” Това е точният превод на думите Христови.(8, с. 7)

 

Христос казва: “Понеже Аз живея, и вие ще живеете.” Не е достатъчно човек само да живее, но той трябва да живее като Христа. Христос казва: “Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих.” Христос живее в закона на Любовта и според този закон дава всичко в жертва. Щом е така, и хората трябва да дадат всичко в жертва, да се самоотрекат. Самоотричането е неизбежен закон. Човек трябва да се отрече от всичко старо в себе си: от своето старо знание, от своето старо разбиране на живота. Не се ли отрече от старото, той не може да се домогне до Божественото. Докато живеят, докато се хранят и лекуват по стар начин, хората ще останат на една и съща степен на развитие.(34, с. 49)

 

Сега ние, съвременните хора, искаме Господ да ни обича, да има уважение и почитание към нас; като се обърнем към Него – да ни послуша. Отде накъде? Ако ти не обичаш Бога, отде се пръкна у тебе тази мисъл – тебе Господ да те слуша, ти да бъдеш господар, Той да бъде слуга? Ние искаме Господ да ни бъде слуга! По някой път Господ прави опити. Защото Христос се опита да служи на хората – Той казва: “Син человечески не дойде да Му послужат, но да послужи, да види какво Бог иска.” Христос, като дойде, Той изучаваше икономика – да види от какво се нуждаят хората. Като отиде в небето, Той даде един рапорт от какво се нуждаят хората – че се нуждаят от много слуги, и ги предупреди: “Не искайте да ви слугуват, но слугувайте!” Той разбра, че целият свят страда по единствената причина, че всички искат да им слугуват. Оттуй произтичат страданията.(25, с. 14)

 

Днес, като се говори на съвременните хора, все ще се намери нещо, което не им се харесва. Защо? – Защото не отговаря на техните разбирания. Момата ще каже на момъка, че за да покаже любовта си към нея, той трябва да се отрече от майка си и от баща си. И момъкът ще каже на момата същото. За потвърждение на своята мисъл те ще цитират стиха от Евангелието, дето Христос е казал, че “който не се отрече от майка си и от баща си, той не може да бъде Мой ученик”. Този стих се отнася до онези майки и бащи, които са се отклонили от пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Ако не се откаже от кривата любов, от фалшивото знание и от изопачената свобода, човек не може да бъде ученик на Христа. Христос признава само един Баща и една Майка. Той признава само една Любов, една Мъдрост и една Истина. Истинската Любов е сляпа за погрешките на хората. И да вижда погрешките им, тя не ги отнася към душата, но към неустойчивото човешко естество. Душата, която е излязла от Бога и се стреми към Него, не греши. Който люби, той преценява и най-малката проява на Любовта. Любовта закриля и най-малките същества.(41, с. 369)

 

Когато Христос дойде на Земята, светът не Го позна. И днес да дойде между хората, пак няма да Го познаят. Христос се пожертва, без да даде външен вид за това, без да говори на хората за тази жертва. По този начин Той показа какво нещо е истинската жертва. Какво правят съвременните християни? Като тръгнат в пътя, те веднага се отказват от всичко. По този начин те мислят, че са дошли до онова себеотричане, за което Христос говори. Те казват: “Наука не ни трябва, жени не ни трябват.” – Това са детински работи. Човек не се нуждае само от онова, което отдалечава ума и сърцето му от Онзи, Който е създал всичко. Бог иска всички хора да се обичат с Божествената Любов. Като не разбират тази Любов, хората се смущават. Щом се заговори за Любовта, те се смущават. Дето има смущение, там свободата отсъства. Значи свободата се заключава в Любовта. Който люби, той е свободен – той не се смущава от това, какво хората говорят за него. – “Ама хората не ме обичат.” – Това не е важно. За вас е важно вие да обичате. В това седи силата на човека.(36, с. 51)

 

Вие трябва да се чувствате като душИ. Никога не бива да приемате жертва от когото и да е заради вас. Никой учител, който и да е той, не иска заради себе си жертва от своя ученик. Ако ученикът иска сам да се жертва за своето самоусъвършенстване, да добие своята първоначална чистота – може, но учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно ние трябва да жертваме всичко, за да върнем своята чистота. Когато вие се жертвате, не казвайте, че се жертвате за Господа. Не се жертвате за Господа, а за вас. Ами Господ за кого се жертва? – За Себе Си. Ще кажете: “Туй е криво схващане.” Да, за Себе Си! Ние Го опорочихме и следователно, за да се очисти от нашите пороци, от нашите грехове, Той трябваше да се самопожертва, за да добие първоначалната Си чистота. А това на човешки език значи: Господ се пожертва за Себе Си, та като очисти Себе Си, очиства и нас, понеже и ние влизаме в Него. Той се жертва за Себе Си, за да възстанови първичната хармония. И оттам излизат Павловите думи: “Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си.” Значи, за да го примири, трябваше да докара тази първоначална хармония в Себе Си, т.е. да принесе Сина Си – Любовта Си, живота – в жертва.(126, с. 256)

 

Ако не можете да носите страданията и радостите на Любовта, ако не можете да издържате светлината и топлината на Мъдростта и ако не можете да издържате на ограниченията, които свободата налага, вие не можете да бъдете кредитирани. Свободата заставя хората да се жертват. Жертвоприношението е закон на Истината. Който не е готов да се жертва, той не е познал Истината. Христос се самопожертва, понеже познаваше Истината. Когато се пожертва, Той се освободи от всички ограничения на живота. Следователно, докато не се самопожертва, човек не може да се освободи от ограниченията, в които се намира. Докато се държи здраво за тялото си, човек не е разбрал още вътрешния смисъл на живота. Обаче колкото и да се държи той за тялото си, един ден все ще трябва да го напусне. Дали ще бъде след 10-20 или 120 години, това не е важно. Къде ще отиде човек, след като напусне тялото си? Първото тяло, с което човек се е облякъл, е тялото на Любовта. С това тяло той ще бъде заровен в пръстта, в гъстата материя. Второто тяло, с което човек ще се облече, ще бъде от по-рядка, от по-ефирна материя и с него ще бъде потопен във въздуха. Това тяло е на Мъдростта. И най-после човек ще бъде облечен в тялото на Истината, с което ще се пожертва за другите. Щом той се жертва, и другите ще се жертват за него. Ако човек не е готов да се жертва за другите, и те не могат да се жертват за него. Ако той не обича другите, и те не могат да го обичат. Ако той не мисли за другите, и те не могат да мислят за него. Ако той не действа свободно за другите, и те не могат да действат свободно за него…

… Човек ще мине през хиляди костюми, докато най-после облече един такъв костюм, т.е. такова тяло, което има предимство над всички предидущи. В това тяло ще бъде написан Божият закон. Казано е в Писанието: “Ще напиша закона Си в сърцето им и ще Ме познават от малък до голям.”(70, с. 286-289)

 

Самоотричането е велика наука. Щом бъде готов човек да се отрече от себе си, той ще каже: “Господи, отсега нататък да бъде Твоята воля!” Себеотричането подразбира скъсване на всички стари, неправилни връзки с хората и създаване на нови, любовни връзки, които почиват на законите на Любовта, Мъдростта и Истината.(108, с. 89)