Закон на Опуленс

[blagodari]

• 341 • Закон на Опуленс.

За всяко добро дело, което трябва да направите, кажете си: “Аз мога да направя това добро дело”. Турете това правило като задача в живота си и правете опити. Представете си, че някой от вас е скъперник; нека направи следния опит: да вземе тридесет лева в петолевки, да ги тури в кесията си и да тръгне из града. Като срещне някой просяк или беден човек, веднага да извади от кесията си и колкото се падне в ръката му, да ги даде на бедния човек, като държи в ума си мисълта: “Аз мога да бъда щедър”. Колкото бедни срещне, на всички да даде по нещо. На другия ден да направи същия опит с повече пари. Така да продължава да дава, без да му минава мисълта, че много е дал. Ще дава и ще забравя, че е дал. Тези действия произвеждат съответни резултати в Природата. Действията на човека не трябва да бъдат егоистични. Даваш – ще ти се даде. Този закон е абсолютно правдив. Той е наречен закон на всемирното изобилие – Опуленс.

Всяка благородна мисъл, в която влагате волята си, непременно ще се реализира. Самата Природа е заинтересована от това. От вас се иска търпение да чакате времето за реализирането. За реализирането на всяка идея има точно определено време. Това става също както в растителното царство. Например за израстването на една ябълка се иска известно време. Ябълчената семка не може да израсте изведнъж. Светлата мисъл и благородното желание са като семките – като ги посадите в земята, ще чакате известно време да изникнат, да израстат, плод да завържат и да узреят. Ако почвата им е била добра, посадената идея може да се развие за един месец, за една или повече години. Зависи от условията. Понякога за развитието на една дарба в човека са нужни цели десет години усилена работа. Така са работили и работят всички велики хора. Те имат навик да постоянстват.