ЛЮБОВТА И ДОБРОТО - ИЗТОК И ЗАПАД

[Северина]

• 680 • ЛЮБОВТА И ДОБРОТО - ИЗТОК И ЗАПАД.

Любовта е изток – мястото на изгряващото Слънце, а Доброто е запад, дето Слънцето залязва. Изгревът е място на работа, а

залезът е място на почивка. Следователно, когато дойде Любовта, човек влиза в Живота и започва да работи. Когато дойде Доброто,

той излиза от ярема на Живота и си почива. Които се занимават с Любовта, са млади, а които се занимават с Добродетелите, са стари.

Младият говори повече на сърцето, а старият – на ума. Младият гледа повече към изток, все иска да получи нещо. Старият гледа към

запад и казва: “Както Слънцето залязва, така и аз трябва да напусна тази земя”. Младият и старият се различават и по стремежите си: младите вървят отвън навътре, а старите – отвътре навън. Когато говорим за Добрия живот, ние имаме предвид уравновесяване силите на Любовта и Добродетелта. Доброто действа във всички човешки прояви. Ти не можеш да бъдеш добър, ако

не мислиш, ако съзнанието ти не е пробудено. Както Любовта не подразбира само чувство, така и Доброто не подразбира само правене на добро. Чувството и желанието е само едно течение отвън навътре, но не е Любов. Желанието не подразбира завършен процес. Като знаете пътя, по който желанията се реализират, пазете се от неестествени желания, които отравят човека. Те се превръщат в кръв, която се разнася по целия организъм и го трови. Здравословното състояние на човека зависи от вътрешните

течения на неговия физически и психически организъм. Влезе ли някое неестествено желание във вас, не се борете със себе си, но

търсете начин как да се освободите от него. Като търсите начин за освобождаване от чужди желания, проникнали във вас, вие изучавате сърцето, ума и волята си. След това дохождате до изучаване на своята психика. Каквото и да става с вас, дръжте се за двете

ориентировъчни точки – Божествения изток и Божествения запад. Всяка Божествена идея иде отгоре през главата, минава през

сърцето и се реализира чрез волята. Умът е изгрев, сърцето – залез, а волята – зенитът, т. е. най-високата точка, до която Слънцето може да се издигне. Волев човек е онзи, който е буден в три посоки: в посоката на своя ум, в посоката на своето сърце и в посоката на своята воля. Когато Слънцето минава през трите точки – изток, зенит и запад, то извършва един кръг, след което отново се явява.

И човек трябва да бъде в постоянно движение, всеки ден да изминава кръга на своя Живот, да се движи между силите на ума, на

сърцето и на волята си. Дето има движение, там волята реализира стремежите на ума и на сърцето.

Христовите думи “Станете като децата” подразбират усилване на волята. Едва сега хората започват да работят със своята разумна

воля. За да прояви разумната си воля, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки. Тъй щото не е достатъчно човек да има желания, но желанията му да бъдат организирани, т. е. да знае защо желае нещо, как може да го реализира и какъв ще бъде резултатът на даденото желание.