06_02 ХРИСТОС И ПЕТЪР

[Albena]

ХРИСТОС И ПЕТЪР

 

Помазаните хора, това са гениалните хора в света, които дават подтик на цялото човечество да върви напред, да се развива… Значи силата в света иде от помазаните. Повярвайте и вие, че сте помазани, но след като повярвате, гледайте да не се измените. Има една опасност за помазаните, че след като повярват, че са помазани, надигат се, възгордяват се, а с това заедно се изсушават. Знаете ли каква е диагнозата, по която се познава кой човек е помазан? Помазаният заема най-долното положение. Заемаш ли най-долното положение, ти си помазан. Защо? Защото който заема най-долното положение, той може да се качи и на най-горното. Който може да слезе най-долу, той може да се качи и най-горе. Това значи силен човек! Силен е онзи, който може да слезе долу и да вдигне товара. Той не се плаши от нищо. Той е човек, който може да воюва. И Христос казва: “Аз съм помазан!” Христос не мязаше на Петра, който един ден Му каза: “Учителю, я да бягаме ние оттук! Тъй както си започнал, тая работа няма да излезе на добър край.” Христос му каза: “Махни се, Сатана, оттук!” Сега мнозина от вас, като се намерят натясно, казват: “Защо ни трябваше това учение? Я да избягаме оттук!” – Ап. Петър говори във вас. Вие обаче трябва да му кажете: “Махни се, Сатана!” Христос обаче казва: “Затова дойдох Аз в света, за този час, да изпълня волята Божия. Онзи, Който Ме е пратил в света, Той ще покаже Своята сила.” Не е било време Бог да не е изпълнил Своите обещания. На помазаните се дължи всичката наука в света, т.е. всичко възвишено и благородно. Това значи, че на помазаните се дължи всичката наука в своята пълнота. В помазването всички трябва да бъдем добри, весели, радостни, да пеем и да се веселим. Помазаният е красив човек. Когото срещне, той е готов да го насърчи.(129, с. 172)

 

Съвременните религиозни очакват Христос по различни начини, но Той няма да дойде така, както Го очакват. Навремето си Христос имаше 12 ученика и всеки Го разбираше по различен начин. Един ден Христос ги запита: “За кого Ме мислят хората, че съм?” – “Едни Те мислят за пророк Исайя, други – за Йеремия, трети – за Илия.” Тогава Той се обърна към Петър и го запита: “Ти за кого Ме мислиш?” – “Ти си Христос, Син на Бога живаго” – отговори Петър. Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос. Христос му отговори: “Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец Мой, Който живее в Мене.” Обаче не се мина много време, същият Петър, който призна Христос за Син Божий, усъмни се и се отказа от Него. Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее. Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христос, готов е да жертва всичко за Него, но Петър не познаваше какво се крие в човешкото естество. Наистина, когато хванаха Христос, дойдоха и до Петър. Слугинята в преторията го запита: “Да не си и ти от Неговите ученици?” – “Не съм, не Го познавам!” Като се отрече три пъти от Христос, петелът пропя. Тогава Петър си спомни думите на Христос, съзна грешката си и горко плака. Така той видя двойствеността в себе си: Божественото, което вижда и разбира нещата, което е готово на всички жертви, и човешкото, което е страхливо, колебливо и неустойчиво. Такова раздвояване става с всички хора.(145, с. 200)

 

Често сегашните християни плачат за Христа, че преди 2000 години страдал много. Че Христос страдал преди 2000 години, Той е забравил тия Свои страдания, даже не ги и споменава. Но Христос, като гледа съвременното човечество, в душата Му се заражда една тъга, че тези хора, които са живели вече 2000 години след Него, не са се възползвали от Неговата опитност и не могат още да вървят така, както трябва. Една тъга се вижда по лицето на Христа – малко замислено е, не е така весело. В онова предание от Сенкевич какво се разправя за Христа и за ап. Петър? Ап. Петър бягал от Рим. Христос, като го среща, запитва го: “Къде отиваш, Петре?” Петър Му отговорил: “Господи, отивам някъде навън да проповядвам.” Христос му казва: “Тогава аз ще отида в Рим, втори път да Ме разпнат.” Петър веднага се досети и каза: “Господи, няма защо Ти да се връщаш, аз ще се върна назад!” Колцина от вас, като Петра, бягате от Рим! Ами че вашият мъж е Рим, а вие бягате от него, като казвате: “Не искам този мъж, не искам неговите идеи, той е толкова долен, толкоз гаден, той е непоправим” – възмущава се тя. Бяга от Рим, но Христос я среща и я пита: “Къде отиваш, жено?” – “Отивам да търся своето щастие.” Казва ў Христос: “Аз ще отида при твоя мъж.” Велики герои изисква днес светът – мъже, и жени. Герои, не страхливци иска светът. Светът изисква морални герои, а не герои на парите, не герои на силата. Изисква се геройство в онази непоколебима вяра, в онази непоколебима Любов вътре в човека!(59, с. 155)

 

“Симоне Йонин, любиш ли Ме?” Преводът не зная как е там. На едно място употребяват “любиш ли Ме”, а после два пъти употребяват “обичаш ли Ме”. Петър казва: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” После пак го пита: “Обичаш ли Ме?” Той се опечали. Защо? – Сторило му се, че Христос няма доверие в него, а в другите има. Христос искаше да му каже: “Симоне Йонин, любиш ли Ме? Ти забрави ли, че за Мене щеше да положиш живота си?” Защо го пита Христос три пъти? Защото той три пъти се отрече от Него. Христос за всяко едно отричане каза: “Ти любиш ли Ме?” За да заличи греха му, го попита. На Петра не му дойде наум. Той ако се беше сетил, щеше да каже: “Господи, имаш право да ме питаш, защото се отрекох.” Ако някой ваш приятел ви пита: “Ти обичаш ли ме?”, какво ще отговориш? Имаш някакво прегрешение. Направил си някаква погрешка. Аз зная: ако два пъти е станало отричането, той два пъти пита “обичаш ли ме”. – “Знаеш, че те обичам.” Значи, заличено е вече. Ако веднъж се е отрекъл, веднъж ще го питаш “обичаш ли ме”. Но щом не се е отрекъл, никога не го питай “обичаш ли ме”. Вие това не го знаехте досега.(50, с. 117)

 

Христос запитва Петър три пъти: “Обичаш ли Ме?” Това е поради трикратното отричане на Петра от Христа и затова сега Христос три пъти пита Петър: “Обичаш ли Ме”, т.е. научи ли си урока?… Христос пита Петър три пъти, защото любовта му бе малка. Любовта не познава страха.(2, с. 111-112)

 

Когато човек преживее първо страдания, а после, като резултат на тях дойде любовта, той е на прав път. Който не е прекарал никакви страдания, той не може да намери Любовта. Който е минал през страдания, той ще намери Любовта – най-голямото богатство на света. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери голямото богатство в света. В това богатство се крие силата на човека. Като придобие Любовта, човек става толкова силен и мощен, че е в състояние да устоява на всички бури, на всички изпитания и препятствия. Ако такъв човек извади своя нож, той не го връща назад в ножницата си като Петър. Когато Петър извади ножа си, Христос му каза: “Скрий ножа в ножницата си!” Петър не беше минал още през страдания, не беше придобил Любовта, а бързаше да вади нож срещу неприятеля си. Само онзи има право да вади ножа си, който е придобил Любовта. Когато такъв човек извади ножа си, всичките му неприятели се разбягват. Днес Христос е извадил най-големия си нож и наляво-надясно мушка всеки, който не Го слуша. Не мислете, че Христос е слаб, мекушав. Той спира всеки, когото срещне, и го пита: “Ще вървиш ли в Божия път?” – “Няма да вървя.” – “Щом няма да вървиш, ето, ще видиш какво ще стане с тебе” – мушне го с ножа си и продължи. Срещне втори и него пита: “Ще вървиш ли в Божия път?” – “Ще вървя.” – “Извадў ножа си и тръгни след Мене.” И вие извадете ножовете си и мушкайте, когото срещнете. Мушкайте, но не с езика си, а с Любовта. Като мушнете някого със своя нов нож – ножа на Любовта, гледайте да го повалите на земята, без да го осакатите. Важно е да обезоръжите неприятеля си, а не да го осакатите. Така се воюва с ножа на Любовта. Това значи минаване от смърт в живот. Какво правят съвременните хора? Като искат да отмъстят на себе си или едни на други, те се осакатяват, убиват, самоубиват и т.н. Ние допущаме само един род самоубийство – с ножа на Любовта. Като се самоубие с този нож, човек пада на земята и минава от смърт в живот. Когато Любовта мушне човека, той пада на земята, както житното зърно на нивата, и влиза в новия живот. Христос казва на Петра: “Скрий ножа в ножницата си! Чашата, която Отец Ми даде, да я не пия ли?” С тая чаша именно Христос намери Любовта. Следователно всички хора трябва да намерят тази чаша, за да влязат в закона на Любовта. Щом намерят Любовта, всеки от тях ще победи своя свят. Когато всеки човек победи своя свят, и външният свят ще бъде победен, т.е. оправен.(144, с. 74)

 

В двете прочетени глави от Йеремия (9. гл.) и от Йоан (18. гл.) виждате двама души, които са претърпели големи разочарования. Йеремия е човек от Стария Завет, голям патриот. Той плаче за народа си, като същевременно предава Словото Божие. Той казва какво ще дойде върху неговия народ, какво го очаква. Това, което пророкът е говорил на времето си, се отнася и до сегашната епоха. Иисус е вторият човек, Който е претърпял големи разочарования. Йоан говори за Него: Той дойде в света, донесе Истината на човечеството, но освен че не Го приеха, Той беше изложен на ударите на римските войници. Те Му казваха: “Ние не се нуждаем от такъв човек.” Значи, каквото Йеремия предсказваше на израилския народ, сбъдна се. И каквото Христос проповядваше на евреите, изпълни се. Той им каза: “От нине няма да Ме видите, докато не кажете “Благословен Онзи, Който иде в името Господне!” 2000 години вече как евреите носят последствията на своята грешка. Ще кажете, че може би евреите са били големи грешници, понеже не познали Христа и са Го разпнали. Кой човек и до днес още не разпъва Христа? Млади и стари, учени и прости и до днес разпъват Христа. Често хората постъпват като Петър – вадят нож и защитават истината. Истината с нож не се защитава. При това Петър не насочи ножа си срещу някой от главните, от военачалниците, а удари с ножа си един от войниците и отсече ухото му. Каква война е тази, в която хората отрязват ушите си, главите си, ръцете и краката си? Христос казва на Петър: “Сложи ножа в ножницата си! Който вади нож, от нож умира.” Действително с един нож или с много ножове война не става. Не е война това да осакатиш човека. При това, когато Петър скри ножа в ножницата си, три пъти се отрече от Христа. Днес всички хора знаят да воюват с оръжие, но с Любовта не могат да воюват. Със старото оръжие – езика, всички могат да воюват. С новото оръжие – Любовта, никой още не може да воюва.(144, с. 65)

 

… Следващата случка е в двора на първосвещеника, когато Иисус е вътре на разпит при старейшините и книжниците. Петър се грее на огъня отвън на двора заедно със слугите на първосвещеника и когато една от слугините на първосвещеника му казва: “И ти беше от учениците на Иисуса Назарянина”, Петър отрече. Това е третият път, когато Петър отрече, че познава Христа. Пак когато петелът пропя, той разбра какво е искал да каже Учителят му с думите: “Преди петелът два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мен.” Хубавата страна беше в това, че като излезна вън и пропя петелът, той съзна, че по стария начин не могат да се разрешат работите. Трябва да се вземе ново въже. С това въже, с което се късат кофите, нищо не става. Мъчнотията седи в това, че вие не можете да свързвате духовния живот с физическия живот.(92, с. 179)

 

… Друг един от Христовите ученици взе нож да Го брани. И във времето на Христа имаше хора, които казваха, че светът без нож не може да се поправи. Този ученик искаше да вземе много ножове, но Христос му каза: “Вземи само един нож, за да си направиш опита. Един нож ти е достатъчен.” И Петър взе един нож, наточи го хубаво в градината. Смел беше той, не знаеше какво можеше да го сполети. Тогава нямаше комунисти и анархисти. И като взе ножа, видя, че бил много страхлив. Страхлив беше той, ще ви докажа. Като отиде в градината, от треперенето на ръката му едва можа да отсече ухото на слугата и Христос му каза: “Слушай, ти нищо не можеш да направиш, Аз виждам, но скрий ножа в ножницата.” И Петър казва: “Учителю, само да пожелаеш, аз съм готов на всички жертви, аз съм силен – ще Те браня.” Той скри ножа си и след туй офейка. Отидоха идеи, всичко отиде. И всички се разбягаха. Като отидоха там, в Преторията, казват на Петра: “И ти си един от Неговите ученици.” – “А, аз съм човек с други възгледи, не съм от Неговите ученици” – отрече се. Три пъти се отрече от Христа и след туй Христос го попита: “Петре, где ти е ножът?” И като му каза Христос тия думи, той Го разбра. Докосна го Христос с онзи огън на Любовта и му каза где е пътят за избавлението на човечеството. Не чрез нож ще се избави светът, но сърце трябва, ум трябва, безстрашие трябва; а ти си, Петре, страхлив – страхлив като заек!(38, с. 109)

 

Какво ще изгуби човек, ако напусне своята среда и влезе между ангелите? Човек ще изгуби лошия си език, а ще спечели нещо хубаво, ценно. За този език Христос казва: “Сложи ножа в ножницата си!” С този език нищо не можете да направите. С този език повече ще озлобите хората, отколкото да ги изправите. И Христос имаше нож, но Той не го извади срещу римските войници, както Петър направи. Той ги запита: “Кого търсите? Ако Мене търсите, ето Ме! Аз ще ви дам каквото искате, но пуснете другите на свобода.”(144, с. 70)

 

Има един анекдот, той е следният: през един топъл ден Христос пътувал със Своите ученици… Вървят те и стигат до едно място, където видели на улицата умряло куче. Апостол Петър минава за доста умен човек и казал: “Учителю, колко смърди това умряло куче!” Но Христос казал: “Хубави зъби има това куче!” В живота, когато човек изпитва най-големите горчивини, да каже, че горчивините имат бели зъби; да каже, че горчивините са хубави. Ако знаете тези бели зъби как да ги употребите, ако вие намерите един умрял слон и му вземете зъбите, ще уредите доста ваши работи. Доста скъпи са слоновите кости. Двата зъба на слона знаете ли колко струват? Два големи зъба има слонът. Те са една доста почетна сума. Тъй щото и лошото нещо в света има своя добра страна.(50, с. 107)

 

“Отговори Петър и рече Му: Изтълкувай ни тази притча!” (Мат. 15:15). Коя притча? Притчата за живота, който разрешава всички противоречия и недоразумения. Тая притча обяснява защо, като проповядваш Словото, хората не го приемат.(91, с. 168)