Jump to content

06_04 АНГЕЛЪТ И ПЕТЪР


Recommended Posts

АНГЕЛЪТ И ПЕТЪР

 

Когато ап. Петър беше окован във вериги и затворен, дойде при него ангел Господен, разкова веригите и му каза: “Стани и излез вън!” Така става с всеки, който страда за Правдата, за Божията Истина.(27, с. 79)

 

Ние знаем от Евангелието, че когато ап. Петър са го хванали и хвърлили в затвора, можели да му отрежат и главата, но 120 души се молили за него Бог да го избави. Една нощ ангелът го бутнал, веригите паднали и му казал: “Ставай, облечи се!” Бутнал вратата и тя се отворила. Ангелът му казва: “Върви си и не се връщай тук.” На сутринта става стражата и вижда, че Петър го няма. Вярващите казват: “Ангелът го е освободил”, а рационалистите ще кажат, че са подкупили стражата. По който и да е начин, важното е, че Петър излязъл от затвора. Но все пак, кое е вярното? Ако са подкупили стражата, е едно, ако ангел е дошъл да го избави, е друго. Съществува едно учение в света, което носи живот на хората, което задоволява всички копнежи на човешката душа и дава възможност на човека да се изявят всички негови способности. Тогава и в най-ниско положение да се намира, той е доволен от себе си и счита, че е господар на положението си, че не е роб на условията.(46, с. 257)

 

Чистият и светият човек трябва да устоява на думата си. Такъв човек с нищо не може да се оправдае: че тренът закъснял, че параходът прекарал някакво малко крушение или че сам той заболял – нищо не го оправдава. Не може да се яви причина, която да му противодейства. Ако срещне физически препятствия, най-после той от тялото си навън трябва да излезе и пак да се яви навреме в определения ден. Когато някой ангел обещае на човека нещо, той ще се яви навреме – дали вън ще има буря или земетресение, дали ще бъде окован във вериги и в букаи, той трябва всичко да преодолее и да се яви навреме. Не направи ли така ангелът Господен с Петра? Той влезе точно на определения час при Петра, свали оковите от краката му и каза: “Стани и излез вън!” Днес всички хора се намират в положението на ап. Петра: хвърлени в тъмница, краката им в букаи и чакат да дойде някой да ги освободи. Ангелът се моли сега за вас и слиза от небето да ви освободи. Той влиза в затвора, сваля букаите от краката ви и казва: “Излезте вън!” Излезте вън, не мислете за своите стари затвори, идете при своите братя и сестри и заедно с тях благодарете на Бога, че ви е избавил.(129, с. 115)

 

Преди някое време дойде една сестра и ми казва: “Искам да дойда да спя в твоята къща.” – Не, ти не можеш да спиш тук. На тебе ти е определено где да спиш. Този град е голям, иди при тия хора, при които ти е определено да им поговориш, и ще те приемат. – “Ами как да ги намеря?” – Ще ги намериш тъй, както и друг път си ги намирала. Според вашата философия вие ще кажете: “Жестоко е това нещо!” Хубаво, ами защо онзи ангел дойде при Корнилий и му каза да отиде в Кесария и да попита за Петра? На Петра бе определено да поговори, да проповядва на Корнилия. Ангелът не се спря да разправя на Корнилий тази велика Истина, но го прати при Петра. Ангелът си има по-важна работа. Ангелът не се занимава със забавачница. Това, което казва ангелът на Корнилия, се подразбираше така: “Повикай Петра да ти разкаже това, което хората трябва да знаят в забавачницата. Той се занимава със забавачница.” И сега всички църкви в света аз ги наричам забавачници. Всички хора, които се раждат, аз ги наричам хора на забавачницата.(83, с. 215)

 

Ангелът каза на Корнилия: “Призови Симона!” Защо ангелът трябваше да изпраща Корнилия при Симона, наречен Петър? Защото ангелът е същество от по-висока еволюция от тази на хората и не може да се спре при Корнилия да му разправя за духовния свят, за живота на съществата от този свят и т.н. Затова ангелът му каза: “Твоите молитви и милости възлязоха пред Бога. И сега проводи человеци в Йопия и призови Симона, който се нарича Петър – той ще ти каже що трябва да правиш.” Обаче това може да стане само с човек, който има вяра, а не суеверие…

… “Призови Симона!” Няма човек в света, на когото ангелът да не се е явил в една или в друга форма, за да му посочи онзи път, в който той ще намери разрешаване на онези въпроси, които го интересуват. Някои хора са постъпили като Корнилия – пратили са да повикат Симона, наречен Петър, да им помогне при разрешаване на някои въпроси. Други обаче са казали: “Не ни трябва Петър, ние сами можем да разрешим въпросите си.” Как ги разрешават? – В края на краищата те отиват в някое психиатрическо отделение. Защо? Защото, като им се яви ангелът, те се изплашват, разказват своята опитност на хората, които ги считат за ненормални и ги изпращат в тия специални отделения за изправяне. Щом имате някакви видения, някакви преживявания, не ги разправяйте на другите хора, защото те са опитности от един свят, по-висок от физическия, който те не разбират. Прави са тогава хората! Но важната мисъл, на която искам да обърна вниманието ви, е вътрешната връзка, която съществува между миналия, сегашния и бъдещия живот. Ангелът е говорил на Корнилия за бъдещия живот, в който хората ще влязат. Този ангел не беше от най-висшестоящите – от онези, които седят при Бога, но беше един от служебните ангели, които служат за връзка между Бога и хората. Тези ангели имат повече знания от хората, по-правилни разбирания за живота, затова именно Бог ги изпраща при някои благочестиви хора да им покажат правия път. Следователно идеалът, към който се стреми човешкото съзнание, е да достигне положението на този ангел. Когато дойдете до това положение, когато влезете в този живот, и вас ще ви изпращат при някои благочестиви хора да им кажете да извикат Петра, без да развивате пред тях своите теории, без да им говорите нещо за Истината. Ангелът говори на Корнилия много лаконически: “Пратен съм да ти съобщя да намериш Симона, наречен Петър, и той да ти разправи всичко онова, което те интересува.” Казвам: във всеки човек е вложена една идея, за развиването на която непременно трябва да дойде ангел Господен, който да го напъти какво да прави. Този ангел представя Божественото в човека, което му говори, напътва го как да работи, как да се развива. От Божествено гледище явяването на ангел Господен при човека означава пробуждане на висшето съзнание в него, с което се създава връзка между невидимия свят, който е извън човешкото съзнание, и физическия свят. Следователно, когато съзнанието на човека се пробуди, неговата душа може да пътува с по-голяма бързина из пространството. Казва се, че душата може да пътува, защото тя има форма. За духа обаче не може да се каже, че пътува, защото той няма форма. Щом е тъй, духът пък се движи. Душата може да стане толкова малка, че с никакъв микроскоп да не се вижда. Същевременно тя може да стане толкова голяма, че нищо да не е в състояние да я обгърне. Значи в своето развитие душата се движи между тия два полюса, т.е. тя изучава законите на крайното смаляване и крайното увеличаване…

… Как може да се спаси душата, която е толкова много преследвана? Тя може да се спаси само чрез закона на смаляването. Те ще я преследват, тя ще се смалява, смалява, докато стане съвсем невидима; тогава те казват: “Свърши се с нея! Няма защо повече да я преследваме!” Значи когато душата научи закона на смирението, тя дохожда на границата на възвишения свят, дето започва постепенно да се разширява и става светла душа. И Корнилий беше смирен човек, с вяра и знания. Той разполагаше със знанието, което съществуваше по това време, затова му се яви ангел и каза: “Призови Симона-Петра да ти каже Истината!” С какво се отличаваше Симон-Петър? Той беше голям консерватор, не влизаше в дома на своите иноплеменници, като казваше: “На нас не е позволено да се съобщаваме с иноплеменниците си, но Бог ни показа, че всички хора, които имат Любов в себе си, на които съзнанието е пробудено, са чада Божии и не могат да се считат за иноплеменници.” Казвам: човек трябва да има широки разбирания за нещата. Особено това се изисква от духовните хора. Те трябва да се отличават с широта, а не с тесногръдие. Те трябва да разглеждат явленията в живота и в природата не само по форма, буквално, но и по дух, по смисъл. Казвам: когато хората разглеждат нещата буквално, те дохождат до заключението на месоядците, които оправдават яденето на месо по съвсем крив начин. Те казват, че Бог е позволил да се яде месо, защото сам Той е спуснал на Петра от небето плащеница с разни животни за ядене. Питам: ако е вярно, че трябва да се яде месо, защо хората ядат само кокошки и агънца, а не ядат всякакви видове животни и гадини? Ако месоядците тълкуват този въпрос буквално, тогава нека ядат точно такива животни, каквито имало в плащеницата! Следователно, ако хората взимат едната страна на въпроса за свое оправдание, нека вземат и другата му страна, да бъдат поне последователни. Всъщност сам Петър не разбра този символ буквално. Той се позамисли малко и разбра неговия вътрешен смисъл. Тъй щото когато хората ядат месо, те трябва да го обосноват по друг начин, да не си служат с Писанието. Яденето на месо е временно положение. Ще дойде ден, когато хората няма да ядат месо. Затова именно въпросът за месоядството не може да се обясни с Писанието. В това отношение хората трябва да знаят, че въпросът за храненето е временен. Ще дойде ден, когато хората няма да се хранят и с растителна храна. Тогава те ще се хранят като ангелите – с чистия нектар на природата. Докато хората са месоядци и вегетарианци, ще страдат и ще умират. Все има малка разлика между месоядците и вегетарианците: вегетарианците по-малко ще страдат и боледуват от месоядците. И между животните днес има месоядци и вегетарианци – това показва, че и растителната храна още не е толкова чиста, да внесе елементите на безсмъртието в живота. Ако човек мисли, че само чрез храната, която употребява, може да внесе в себе си възвишен морал и чистота, той се лъже. Има един закон, който се основава на правилното хранене. И ако човек спазва този закон, той ще може да се ползва от храната, която употребява. Този закон гласи: човек може всичко да яде, но ако яде с Любов, съзнателно. Ако сложите пред един адепт кокошка, той може да я изяде, без да му повреди нещо, защото знае закона за превръщането на материята – той ще я превърне първо в растителна материя, после в плодна и в този вид ще я изпрати в организма си.

Често хората си задават въпроса: “Как е възможно тримата ангели, които дошли при Авраама, сами да изядат едно теле?” Ето как седи въпросът: преди да го изядат, те са го превърнали в растителна материя, после – в плодна, и най-после – в нектар. Това подразбира, че те са пречистили материята на телето, изхвърлили са нечистото от нея, а са употребили за себе си само нектара, най-чистата материя…

Питам: какво се изисква от човека, за да служи на Бога? Някой казва: “Достатъчно е човек да вярва в Бога, за да Му служи.” Не, според мен такова служене е само на думи. Да служиш на Бога, подразбира да спазваш Неговите закони, да изпълняваш волята Му и като се намериш в някаква мъчнотия, да се обърнеш към Него и да получиш отговор на молитвата си. Няма по-велико нещо за човека от това да се обърне с молба към Бога за нещо и да получи отговор. Как ще получи отговор? Бог днес не се разговаря направо с хората. Той ще изпрати един ангел, който ще му каже само една дума от Бога: “Повикай Симона!” Ако искаш да се разговаряш повече, ти ще отидеш при Симона, и той ще ти каже много неща. Ако майката иска да се разговаря много с Господа, Той ще ў изпрати едно дете, с него да се разговаря. Ако учителят иска много да се разговаря с Господа, Той ще му изпрати ученици, с тях да се разговаря. На учени и на прости, на бедни и на богати, на добри и на лоши Господ е определил с кого да се разговарят. Ангелът каза на Корнилия: “Призови Симона, наречен Петър!” Какво знаеше Петър? Петър знаеше, че на Земята дойде един Учител, на Когото той, заедно с още неколцина, бяха Негови ученици. Този Учител им предаде едно учение, което не е писано в Евангелието. И когато някой се обърне към християнството в правия смисъл на думата, той започва да изучава не това, което е написано в Евангелието, но онова, което не е написано там. Неписаното Христово учение в Евангелието е писано на друго място. Който започне да изучава новото, неписано Евангелие, той влиза в борба със себе си, по което разбира, че постепенно навлиза в новия живот. Когато започне да се бори със себе си, тогава именно човек навлиза в истинския живот. Дето няма такава борба, там няма живот. За тази борба е казано в Писанието: “Който победи докрай, той спасен ще бъде!” Това значи: който извоюва свободата си, той спасен ще бъде. Тази борба ще продължава не година или две, но цял живот – докато човек придобие своята свобода. Всеки човек ще има опитността на Корнилия – да разбере, че има Божествено начало в себе си, което му диктува какво да прави. Блажен е този, който има такава опитност. Обаче с тази опитност още всичко не е свършено. Това е само първата фаза на новия живот. След това ще призовете Симона – втората фаза; ще започнете да се подвизавате, да вършите всичко, което той ви заповядва. Най-после ще дойдете до най-важната, последната фаза, когато ще вършите всичко, което ангелът ви заповяда; всичко, което Петър ви заповяда, и всичко, което вие сами си заповядате. Всичко това не може да се постигне в един ден, нито в два или повече. Цял живот съзнателна работа е необходима, за да може човек да реализира копнежите на своята душа. Затова не съжалявайте, когато не можете да постигнете всичко изведнъж. По малко, но всеки ден прибавяйте по нещо ново към вашия живот. Нека малките придобивки ви радват – те са сигурни…

… “Призови Симона!” Защо трябваше Корнилий да призове Симона? За да му покаже в какво седи вътрешната връзка на живота и как трябва да я пази. Той му каза: “Вътрешната връзка на живота седи в Любовта към Бога и в изпълнение на Неговата воля. Второто положение: Любовта към ближния.” Не се съблазнявай в брата си, който е тръгнал вече в правия път. За погрешките му не го презирай, нито го съди. Когато той пада и става, не го подозирай! Колко пъти ще се подхлъзва онзи, който е тръгнал за Мон Блан! Колко пъти той ще пада и на гръб, и на лице, и настрани! Казвате: “Еди-кой си паднал.” Какво от това? Този човек е паднал, защото върви по стръмен път. Ще пада, ще става, докато един ден стигне върха. Гледай ти правилно да разрешиш своята задача. Щом ти я разрешиш, и той ще я разреши… Следователно, когато в умовете ви се яви свещената идея да вървите в духовния път, започнете да отхранвате тази идея в себе си с пълна надежда, без никакво съмнение и колебание. Тази идея ще ви свърже с хора, които ви обичат. На всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича. Забележете, на Корнилия се каза да отиде при Петра. Значи, едни ще отидат при Петра, а други – при Павла. Казано бе на Павла: “Ще те пратя при езичниците.” В това отношение и ние трябва да бъдем готови да изпълним волята Божия!…

… “Призови Симона!” Това значи: призови Божественото в себе си, което ще донесе Любов в сърцето ти, светлина и знание в ума ти и свобода във волята ти. Дълго време се е молил Корнилий да дойде ангелът при него и да му каже: “Твоята молитва е приета от Бога. Затова иди в Йопия и призови Симона да ти каже какво да правиш!” Значи след посещението на ангела иде приложението. “Призови Симона!” – тази е първата задача на човека. След това той ще положи живота си за великата Божия Истина. Тя ще му разкрие славата и величието, които се включват в послушанието и любовта към Бога.(82, с. 123-144)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...