06_05 РИБИТЕ И МРЕЖАТА

[Albena]

РИБИТЕ И МРЕЖАТА

 

Нали знаете, Христос, като срещна Петра, Петър Му каза: “Господи, цяла нощ се мъчим, нищо не уловихме.” Христос му каза: “Хвърлете за Мене.” Петър погледна недоверчиво – той беше рационалист малко. Като хвърлиха мрежата, толкова много риба се хвана, че трябваше да викат други лодкари да я изнесат. Божественото е: като хвърлиш мрежата, да се хване толкова риба, че да не може да се изтегли мрежата. По човешки ще хвърлите мрежата, но нищо няма да уловите. По човешки нищо не се постига.(24, с. 261)

 

Човек трябва да знае на кое място се намира той – дали в мозъка, в белите дробове или в стомаха. Това са три различни функции. Ако човек живее в умствения свят, въпросите там се разрешават по един начин; ако живее в света на белите дробове, там въпросите се разрешават по друг начин; и най-после, ако живее в стомаха, там въпросите се разрешават по трети начин. Тия три свята заедно представят един свят. “По Твоята реч ще хвърля мрежата.” Ап. Петър се намира на физическия свят, в третата категория.(129, с. 232)

 

“А Симон отговори и рече Му: Учителю, цяла нощ сме се трудили и не уловихме нищо, но по Твоята реч ще хвърля мрежата”(Лука 5:5). Понеже езикът е символически, то да ловиш риби, които живеят в една по-гъста среда, значи да ги извадиш от това неблагоприятно състояние. Рибите живеят в една по-гъста среда, при по-неблагоприятни условия. Мрежата служи като едно средство да извади човека от едно състояние и да го тури в друго. Символическият език е преходен. Символическият език уподобява туй, което природата върши. Да изтълкуваш символически някое изречение или нещо друго – то е да разбираш езика на природата – да посадиш едно семе да израсне, да разцъфти, да даде плода си и тогава да го разбереш. Семето е символ. При обикновени условия ти не можеш да видиш красотата на туй семе. Следователно трябва да му дадеш условия. Значи ние наричаме символически език този, при който може да се прояви красотата. Някои казват: “Защо ни е символическият език?” – Това е красотата. “Символ” значи големите неща, събрани в едно зрънце. Тия неща трябва да се проявят. “По Твоята реч ще хвърля мрежата.” Как ще хвърлите тази мрежа? Ще хвърлите тази мрежа, за да спасите някого или ще хвърлите тази мрежа, за да го задушите? Едно и също нещо в света може да се употреби в две различни посоки.

…Тази мрежа, при сегашните условия, това е човешкият ум. Той трябва да се хвърли в света, разумно да се употреби.

… Аз ви казвам сега Христовите думи: “Хвърлете вашата мрежа.” Къде? – В морето на добродетелите, да видим колко риби ще се хванат и какви ще се хванат. Вие ще кажете: “Това е философия! Има ли море на добродетелите?” – Има, разбира се. И какво велико море на добродетелите е то! Вторият въпрос: “Можем ли да хвърлим тази мрежа?” И почвате да философствате. Чудни сте! Хвърлете тази мрежа и след половин час отгоре цялата мрежа ще бъде пълна. Този недоимък, който сега съществува у вас, всичко това ще изчезне и ще бъдете богати. И Петър се уплаши, каза: “Господи, иди си от нас, понеже сме грешни хора. Богатството, което ни даваш, не е за нас, защото ще кривнем в този път.” Петър беше доста практичен, той усети опасността и каза: “Още един път не хвърлям. Господи, иди си от нас, доста ни е толкова риба!” Христос му отговори: “Не, Аз ще ви направя ловци на човеци, няма да ловите тук рибите; на друго място ще ви пратя, друго ще учите.”… По тази велика заповед на Божествената Мъдрост хвърлете мрежата на вашия ум!(37, с. 142-164)

 

Съвременните хора спорят върху въпроса постижимо ли е щастието или не. Щастието съществува в света. Има хора, които постоянно живеят в щастие; има хора, които постоянно живеят в несполуки. Ако питате защо е така, ще ви отговоря по следния начин: причината, поради която едни хора живеят постоянно в щастие, е тяхната безсмъртност. Те са придобили безсмъртието. Другите, които живеят в постоянни несполуки, са смъртни. Първите се раждат, за да не умират. Вторите се раждат, за да умират. Който се е родил, за да умре, каквото и да прави, несполуките ще вървят след него като сенки. Колкото и да уважават хората такъв човек, щом умре, той губи вече всичкото им уважение. Ние виждаме как Симон-Петър, с изкуството си на рибар, цяла нощ е хвърлял мрежата си да лови риба, но нищо не уловил. Рибите представят щастието, което Петър искал да улови, но не могъл. Цяла нощ хвърлял мрежата си да го улови, но не успял. Така правят и българските малджии. С години наред те търсят заровено имане, но не могат да го намерят.(129, с. 226)

 

Ще се спра на 9. и 10. стих от прочетената глава (Йоан, 21). Тук жаравата в тоя стих означава Божествения огън, новия живот, а рибата е емблема на астралния свят, свят на желанията. И тъй, трябва да се мине през Божествения огън, за да се изпекат желанията. Божествен живот, Божествен огън, който слиза отгоре... Учениците хвърляли мрежите цяла нощ и не уловили нищо. Когато дойдЎ Христос и им каза да хвърлят мрежата, тогава само уловиха. Когато человек работи без Бога, в неговата мрежа не влиза нищо…

Имайте вярата, че щом ви намери Христос при езерото да ловите риба, ще ви повика. Седемте ученика, които са били в лодката, са седемте принципа на божественото. Человеците се познават, само когато се обичат. Казва им Христос: “Елате и обядвайте”, но никой от тях не се помръдна. И взима Иисус хляба, разломи го и им даде да ядат. Сега, толкова време те бяха с Него и имаха съмнение. Съмнението е лош навик. Щом ви каже Христос: “Хвърлете мрежите” – хвърлете ги. Ама хвърляли сте ги много пъти... – Хвърли, кога ти каже Господ – да се съединят човешкото с Божественото. Христос каза: “Хвърлете мрежата”, и те хвърлиха и уловиха. Христос е в света, но не е във физическия, а в духовния. Физическият свят е, в който се виждат нещата, а умственият и астралният – това е светът, в който стават нещата. Някои хора не могат да виждат Бога, а други могат да Го видят. Защо не могат да Го видят? Защото небето е облачно. А тия, които Го видят – за тях небето е ясно. За да могат да видят Христос, едно е нужно – да изпрати Господ буря, гръмотевица, прах, вятър – да разпръсне техните облаци. Да разчисти тяхното небе. Да се изпразнят техните раници и да останете без закон, но да имате закона вътре във вас. Петър е бил гол, когато дошъл Христос, което значи чистота. Да бъдеш гол – там е хубостта. А с бели дрехи, това означава светостта, проявление на чистотата. Ако не се намерим голи, няма да дойде Христос, но трябва да се намерим голи. И когато те заровят в земята, и тя те съблича и те оставя гол. Това е езикът на небето. Горе убийство няма, а има лъжа и лъжата е убийство горе. Който лъже горе, убива долу; а лъжата долу убива горе. И така, лъжата е свойство на змията, тя отначало уби и излъга горе.(61, с. 124-126)