11 НИКОДИМ

[Albena]

Н И К О Д И М

 

Докато не приеме новото в себе си, човек няма да влезе в Царството Божие. Тази мисъл Христос е изказал пред Никодим със следните думи: “Ако човек не се роди изново, не може да влезе в Царството Божие.” Като не разбрал дълбокия смисъл на новораждането, Никодим запитал Христос как е възможно стар човек отново да влезе в утробата на майка си. Христос му отговорил: “Ти си учител Израилев и не знаеш ли това?” Никодим не разбирал как може човек да се роди отново, защото имал преграда за Божественото благо. Христос му казал, че за да разбере смисъла на думите, които му говори, той трябва да махне преградата, която сам е поставил. – “Може ли сам да я премахне?” – Това, което човек сам е съградил, сам може да го събори. Човек сам може да оправи своя живот. Никой друг не е в състояние да оправи неговия живот. Бог внася живота и благата в човека, но човек сам може да изправи онова, което е изопачил. От Бога е животът, знанието, светлината, свободата, но от човека зависи приложението на това, което му се дава. Да живее човек, това значи да съзнава откъде идва животът. Да има светлина на ума си, това значи да знае откъде идва тази светлина и да не поставя преграда на пътя ў, да се ползват и другите от нея. Да бъде човек свободен, това значи да съзнава откъде идва свободата и да не ограничава свободата на другите хора. И тъй, махнете преградите, които сте поставили на пътя на Божествените блага, и пуснете Божествения живот да тече през вас. Той ще ви очисти от греховете, ще махне всички пречки, които са спъвали развитието ви, и вие ще тръгнете напред. Божественият живот ще тече през вас и никога няма да изтича. Това, което тече и не изтича; което гори и не изгаря, е вечно. Вечният живот е Божествен. В този живот няма никакво прекъсване. Животът, който се прекъсва, е човешки.(62, с. 180)

 

Сега ще ви дам един малък опит за една седмица: всяка сутрин и вечер четете трета глава от Евангелието на Йоана, от 1-13. стих включително, като размишлявате върху разговора, който се е водил между Христа и Никодима. Като размишлявате, постарайте се да възстановите разговора не само както е написан, но и с ония подробности, които не са изнесени, а се четат между редовете. Като размишлявате върху тези стихове, в ума ви ще изпъкнат нови образи, нови мисли и идеи. Никодим е седял при Христа с часове, през което време се е водил дълъг разговор. Ако бихте могли да възпроизведете поне една стотна част от тази беседа, щяхте да придобиете много нещо. Ако съзнанието ви е будно, ще можете да се свържете с миналото и лесно ще произведете разговора на Христа с Никодима. Ако не успеете да произведете този разговор, все пак ще придобиете нещо. Колкото и да е несполучлив опитът, не се обезсърчавайте. Който е живял във времето на Христа, той ще може да се върне в миналото и ще възстанови целия разговор. Ако не е живял по това време, съзнанието му ще бъде затворено и нищо няма да си спомни. Като размишлявате сутрин и вечер по десет минути върху тези стихове, в душата ви ще настане мир, вътрешно спокойствие.(109, с. 88)

 

Христос казваше на учениците Си: “За да влезете в Царството Божие, вие трябва да се родите изново.” И когато Никодим запита: “Може ли стар човек да влезе в утробата на майка си и да се роди изново?”, Христос му отговори, че стар човек не може да влезе в утробата на Божествената си майка, докато не стане малко дете; че старият човек, старият свят трябва да си замине и че онзи, който иска да влезе в Царството Божие, който иска да служи на Бога, който иска да Го люби, трябва да стане като малко дете; че Царството Божие е за малките деца. Това е великото спасение, великото новорождение за всички. Любовта е център на човешкия дух, извор на живота. Да любим, значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас.(8, с. 116)

 

Христос е дошъл на Земята да ни приготви да посрещнем без страх този момент. Най-първо трябва да разберем кой живот ни води към спасението, след туй трябва да минем през друг процес, за което Той казва: “Ако не се родиш свише, няма да видиш Царството Божие.” И на Никодима е казал, че ако не се роди от вода и дух, не може да влезе в Царството Божие. Значи има две раждания, но не прераждания, защото прераждането подразбира всеки процес на пресекването. Прераждането е закон на дисхармонията – в света да се преродиш, то значи да почнеш изново работата, която си напуснал… Законът на новото раждане подразбира да изпълни човек волята Божия. И не е мъчно да я изпълните. Мъчнотията лежи винаги в дълбоките причини на неразбиране на живота.(124, с. 69)

 

Астралният свят е тук, на земята. Раят е в причинния свят над нас, или там е причинният свят, или светът на светлините. Като се нагорещи един предмет, формата му не се вижда, но тя не е изгубена. Левият път е пътят на инволюцията. Десният път е пътят на еволюцията. Широкият път е пътят на кармата. Спасението е път на еволюцията. Стъпките са: обръщение, покаяние, спасение, възраждане. Новорождение – то е живот в причинния свят. Там грешки не се правят вече. Например, там е живял Никодим.(2, с. 104)

 

Защо идат страданията, защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят. Който люби, той трябва да страда. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е Любов. Любовта се проявява само чрез страданията. Страданието е почва, върху която Любовта расте. Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове. Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа. Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството. Големи са били страданията на Христа! Кръв е излизала от Неговите пори. Това показва, че Той е разрешавал трудни задачи. И най-после трябваше да Го разпнат на кръст. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално на кръста, а когато не мислим добре за него, ние го приковаваме идеално на кръста. Значи съществуват два вида приковаване на кръста: реално (когато не обичаме някого); идеално (когато не мислим добре за него). Сега аз желая на всички да слезете от реалния и от идеалния си кръст! Никой не може да слезе сам от кръста си. Все трябва да дойде Никодим, да ви свали от кръста, да ви завие в плащаница и да ви постави в гроба. След това два ангела трябва да слязат от небето и да ви извадят от пещерата на вашия живот. Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има предвид. Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота. Страданията са временни.(70, с. 85)

 

В Стария Завет Господ казва: “Опитайте Ме!” Как? – Първият опит, който можете да направите, е да вървите съобразно великия закон. Когато Христос беше на кръста, каза: “Такава е волята Божия. Отче, на Тебе предавам духа Си.” Защо страда Христос? – За да се изпълни волята Божия. Когато беше в Гетсиманската градина, Той каза: “Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша! Ако Твоята воля не е такава, аз съм готов заради Любовта да понеса всички страдания.” Това се отнася до всички. Дойдат ли страдания, ще кажете: “Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!” Ако не може, ще се молите и ще кажете: “Такава е волята Божия!” Ако отгоре изменят, чашата ще ви отмине. Казвате: “Ами после?” – Ще ви разпнат, като ви забият най-много четири гвоздея – повече не може. – “Ами после какво ще стане?” – Ще ви кажат да се отковете сам. И Христос се откова сам. Как се откова? Като излезе от тялото Си и отиде при Никодима. Кой поиска тялото на Христа? – Йосиф Ариматейски. Христос не искаше да остави тялото си на Земята. То беше живо. Той сам отиде да откове гвоздеите от тялото Си и го възкреси. Вие казвате: “Дали Христос мисли заради мене?” – Ако Христос промисли за Своето тяло, като извади гвоздеите от него, сне го от кръста, тури го в гроба, отдето ангели го вдигнаха; трябва ли да питате какво ще стане с вас? Ако вървите по Божия път, няма да останете заковани на кръста. Ще ви снемат оттам и ще ви турят в гроба. И в гроба няма да останете – ще дойдат ангели да ви вдигнат. Сега казвате: “Веднъж да се освободим от това тяло!” – Не, ти ще бъдеш доблестен човек, герой ще бъдеш – да завършиш своята еволюция. Тялото е храм Божий. То е най-голямото богатство, което имате. Ти ще хванеш за гушата онези разбойници, които искат да те оберат, и ще си вземеш от тях всичко, до стотинка. Какво направи Авраам с ония разбойници, които обраха Лота и му задигнаха имането? – Той ги настигна и взе назад всичко, което разбойниците бяха ограбили.(62, с. 401)

 

Най-първо, като ученици, ви трябва смирение и пълен мир на душата – спокойствие и мир. В Писанието се казва: “Мирът Господен!” Този мир трябва да се добие. Мирът може да се добие, само като се образуват прями връзки между Бога и вас. Тази пряма връзка ще ви даде такъв импулс, както никоя друга сила в света не е в състояние да ви даде. Тя няма да ви лиши от нищо. С такава една връзка може да заемете в света най-долното положение, може да се намирате в най-лошите условия – освен че няма да ви спъва нищо и никой, но туй, Божественото, ще превърне всички тия елементи, ще изважда соковете от тях и ще се намирате при по-благоприятни условия в живота, ще бъдете по-силни. Това е Божественото! Сега виждам, че във вашите умове пак се ражда същият въпрос: “Как може да стане всичко това?” Христос казва: “Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.” Никодим Го запитва: “Как е възможно старият човек, проявеният човек, да се роди изново?” Христос не разбира стар човек на години, но онзи, който има знания, който има мъдрост. Ще ви го изтълкувам по друг начин. Казва Никодим: “Онзи, който е придобил знания, който е завършил своите науки, подобава ли да се върне, да започне пак от а,б?” Христос казва: “Той трябва да се върне, да започне от а,б, да започне от вода и Дух.” Водата – това е новият живот, истинският живот – Божественият живот. Духът – това е разумният, Божественият живот, в който трябва да се облече човешката душа. Това е една фаза, минаване от един живот в друг (тъй го нарича Писанието) – значи минаване от живота, който носи смърт, към живота, който носи вечен живот – да минеш от безумното към разумното. Защото дето има разумност, няма грях. Само безумният може да греши. Умният човек не може да греши и всеки от вас, който по някой път греши, той е бил в състояние на умопомрачение.(67, с. 159)