13 МАРИЯ МАГДАЛИНА

[Albena]

МАРИЯ МАГДАЛИНА

Магдалина – това е пробуждане на човешкото съзнание – когато човек е живял в греха и се събужда, решава да живее по Бога. И всеки може да бъде Магдалина. В момента, когато ние съзнаем, че сме живели в греха, и се обърнем да живеем по Бога – това е Магдалина. Във всинца ви има една Магдалина, която се пробужда: тя търси, има съзнание за Божественото.(127, с. 181)

 

“Ти целование Ми не даде, а тя, откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми”(Лука 7:45). Това е един епизод (тъй го наричам аз) или един инцидент, или една случка, станала още преди 2000 години с една от най-големите грешници и развратници, които светът познава. Разврат от любов, разврат по любов, защото има разврат и без любов. Сега аз се пренасям 2000 години назад. Тази жена се приближила до един от най-великите Човеци, Който някога е слизал на Земята; най-чистият Човек, Който някога се е явявал на Земята; най-възвишената Душа, Която някога е посещавала този свят; най-великият Дух, Който някога е озарявал човешката мисъл… Влиза тази жена (нахална ще я наречете) безочлива, съвсем безочлива, за да се приближи до най-чистия човек. Представете си каква смелост, какво нахалство, какво дебелоочие имала тя! По-безочлива жена от нея не познавам! Употребявам съвременния език. Ще кажете: “Бива, бива, но такова нахалство!” Но ето че това велико нахалство е хроникирано в Евангелието и служи като един отличен пример. Знаете ли какво е казвала тази жена, като е целувала нозете на Христа? Сега ще ви обясня. Тя е казвала: “Господи, заради Тебе извърших всичките тези престъпления, като Те търсих. Тук мислех, че си Ти, там мислех, че си Ти – всички престъпления съм направила все заради Тебе. Това го направих не от зла воля, но нямах у себе си тази мъдрост да Те познавам, а сега – сега вече Те намерих.” Аз представям тази жена като един идеал на Любовта – пък и не се церемони да изказва Любовта си пред цял свят. Тя казва: “Да става, каквото ще. Аз съм оцапана вече – да говорят, каквото искат – ще целувам публично, пет пари не давам за мнението на хората!” Сега, защо целувката се счита понякога за незаконна? Аз имам тук едно математическо разрешение на целувката, изразено в геометрична форма – какво означава тя по правилата на висшата, трансцендентална математика. Буквата “Ц” означава произхода на целувката. Буквата “Ц” представлява един квадрат, който по-напред е бил затворен (понеже всички престъпления, всички борби в света стават все в ограничено място, което квадратът обема), т.е. във всяка жива твар, която се ограничи в каквато форма и да е, се явява желание да се освободи, а желанието за свобода произвежда престъпление. Следователно целувката е един пряк начин да се освободим от злото. Тъй че целувката е права линия, която се туря отдолу на квадрата и образува буквата Ц. Това в природата се нарича цъфтене. Следователно онзи, който иска в природата правилно да се освободи от злото, от ограничението, което е над него, непременно трябва да махне горната, затворената линия, за да възприеме слънчевите лъчи – трябва да бъде отворен квадратът! В природата трябва да има цъфтене. И у хората цъфтенето съвпада с целуването. Когато целунем някого, ние му казваме: “Пътят на твоето спасение е да цъфнеш!” – това означава целувката. Кой трябва да целува? Ние казваме, че слънчевите лъчи целуват цветето. Не, онзи, който е дошъл вкъщи, него целуват. Като дойде някой гост вкъщи, стопанинът на къщата ще го целуне. Ако си стопанин, ти, дъщеря ти, синът ти ще се изредите да го целувате. Ако целува гостът, това не е правилно. Следователно мога да ви кажа, че Христос беше на гости у тази жена. Тя беше наела стая в къщата на Симона, който даваше банкет на Христа, и когато Той дойде, тя непрестанно Го целуваше. Тя постъпи според законите на природата, по закона на цъфтенето, за да покаже, че спасението е там. Значи тя отвори душата си, тя отвори сърцето, ума и духа си, за да възприеме тези Божествени лъчи – превърна се в едно цвете. Христос казва: “Понеже постъпи така умно, прощават ў се всички грехове, които е направила в миналото”…

… И така целувката, според нейния произход, е начинът, по който ние можем да се спасим от злото, което съществува сега в света. Какво нещо е устата? Долната устна означава Любовта (силите, които съзиждат) – те имат един произход; а горната устна означава Мъдростта. Любовта и Мъдростта в Божествения свят съставят основата, върху която живеят всички живи, велики същества. Следователно, когато целувам някого, това означава, че аз се ангажирам да служа на тази велика Мъдрост и Любов, които съставляват Божествения свят, и да живея съобразно тях. И така, на онзи, който ви целува, вие сте му гост. За да целунете някого, Господ трябва да е в него. Това е истинската целувка. Вътре в Христа кой живееше? – Сам Бог. Тази жена разбираше закона – тя целуваше Христа, а не Той нея. Следователно ние можем да целуваме само Божественото. Някой казва: “Защо не ме целуваш?” – В тебе живее ли Господ, в тебе ли е? Ако не е в тебе, аз не бива да цапам устата си. Единственото същество, което може да целунеш и което може да донесе твоето спасение, е само светлината…

… Христос се обръща към Симона и му казва: “Ти целование Ми не даде.” Този Симон е бил един културен човек като нас, съвременните. Като видял, че тази жена целува нозете на Христа, той си казал: “Този човек минава за пророк, за Учител, който всичко знае; чист и свят е, а тук от толкова време една жена му целува краката – не знае ли Той каква е тя? Аз да бях на Негово място, десет пъти досега щях да я изпъдя!” И тогава Христос се обръща към него: “Симоне, имам да ти кажа нещо.” А той казва: “Учителю, речи!” – “Някой си заемодавец имаше двама длъжници – единият му бе длъжен 500 динари, а другият – 50.” Числото 5 е, което преобладава тук. Едното число означава духовния човек, а другото – светския, плътския човек; единият, който разбира нещата само вечно, а другият – който разбира нещата временно…

… Някой казва: “Аз искам да бъда пръв.” Питам: знаеш ли науката да отваряш квадрата, знаеш ли науката да целуваш? – “А, колко съм ги целувал!” – Ти, като онази грешница, знаеш ли да целуваш нозете на Христа, на най-великия човек, т.е. твоята уста занимавала ли се е с есенцията и субстанцията на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост? Вкусвал ли си ги като плод? Защото като се вкусят Любовта и Мъдростта, това е тъй приятно, както когато вземеш един плод и кажеш: “А-а, колко е хубав!” Това е субстанцията на тези основи, върху които почива Божественият свят. И затова Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който Ме яде, ще има вечен живот.” Как? – С устата си…

… И тъй, който целува, трябва да бъде на мястото на тази грешница, а когато го целуват, трябва да бъде на мястото на Христа…

… Тук имате една жена, която е отритната от цял свят и търси спасение. Тя е жената, която се дави и се хваща за Христа, и казва: “Само Ти, Господи, само Твоята Любов, само Твоята Мъдрост може да ме избави от туй положение, в което съм изпаднала.”… Целувката винаги произвежда един преврат или за добро, или за зло. Ако сте целунали Христа, непременно ще свети лицето ви; но направили ли сте една грешка в целувката – винаги ще ходите наведени като тази грешница. Ще казвате: “Няма за мене смисъл в живота.” Тогава, какъв е цярът? – Ще дойдете при Христа. Вие можете да намерите Христа и днес. Вземете Евангелието, пренесете се 2000 години назад или идете 2000 години напред – вие ще намерите и ще целунете Христа. И няма живо същество, което да се постави в положението на тази жена и на което Христос да не се изяви. Тогава Христос ще каже: “Прощават ти се греховете и сега започва новото ти развитие.”

… И тъй, две неща са потребни – смирение, като на тази жена – да познаем заблужденията си. Тази жена е познала, че пътят (по който е вървяла), животът (който е водила), знанията (които е имала) – всичко туй дало най-лоши резултати. И след всичко това тя казва: “Господи,всичко туй сега изменям!” Аз зная, че тази жена, като индивид, тя не е една. Тази жена е изменила своя живот, после тя е станала една отлична работница на Христовото дело. Тя е изменила съвършено живота си. Нейният живот се измени от целувката. Следователно, ако и в нас влезе тази Божествена светлина и ние възприемем тази светлина и я целуваме, тя ще произведе всички тия добри резултати… И тази жена предпочете да целуне прашните крака на Христа, а не чистите на онзи буржоа (защото Христос ходеше със сандали от кожа и без чорапи, с боси крака – Неговите крака бяха прашни). Та тази жена не целуна краката на Симона, а на Христа. Тя казва: “Господи, и Ти си прашен и нечист, и аз. Аз ще Ти измия краката, а Ти – моето сърце.” И Христос ў отговорил: “Жено, речено-свършено”…

… Аз съм за онази вътрешна целувка на Любовта, на нашите сродни души. Някои питат: “Как да намерим сродните си души?” Това е най-лесната работа! По-лесна работа от тази няма. Това и най-малките деца ще ви кажат!… Първото нещо: като дойде Христос в дома ви, ще измиете краката Му с вашите уста, а това (преведено на ваш език) значи: ще Му служите с Мъдрост и Любов, ще носите Неговото Слово без никаква примес – това е целувката. Ако така можете да служите на Христа, Той ще ви каже: “Прощават ви се греховете и вашите имена се записват в небето пред ангелите, и в бъдеще вие ще станете граждани на това велико царство.”… И тъй, ние можем да дадем тази целувка на Христа, понеже Христос е навсякъде, в цялата природа. Навсякъде е Христос! И ние можем да му дадем тази целувка; щом я дадем, ще цъфнем, ще завържем и ще станем силни. Моите думи са малко символични, но истинността им е отвътре. Всяка мисъл, всяка целувка трябва да бъде пропита с Любов и като целунете, да не съжалявате, а да знаете, че сте извършили един дълг, дали сте нещо от себе си. И тогава ще чуете този глас на Христа: “Прощават ви се греховете!”(126, с. 265-284)

 

Христос казва: “Ти целование Ми не даде, а тази грешница, откак съм дошъл, не е престанала да целува нозете Ми.” Когато грешницата целува нозете на Бога, греховете ў се прощават. Защо? Защото е целувала с Любов. Всяка целувка, дадена с Любов, не е физическа. Тази целувка представлява духовен процес, т.е. процес на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум и на човешкото сърце.(145, с. 123)

 

Питам: само този ли е начинът, по който можеш да живееш? Мислиш ли, че само този начин съществува в природата, по който може да живееш за образуването на семейство? Не, съществува и друг начин, много по-възвишен и благороден, за който вие даже не сте сънували. Съществуват отношения много по-възвишени, по-благородни, отколкото сега в света. И в една нова култура, ако ние не изменим своите бъдещи възгледи, ние ще имаме едно общество построено и злото ще се ражда още вкъщи. Защото онази жена, която подозира своя мъж – психологически къде е опасността? – Тия престъпления тя ги всажда в месцето, в умовете на своите деца. Онзи баща, който подозира своята жена в престъпление, той всажда всичко туй в ума, заразява ума си, дома си. Ние се заразяваме едни-други. Влезли сте в обществото, имате задни цели – ние се заразяваме едни-други. Та казвам: Бог изисква от нас да бъдем като Него. Че имаме в Евангелието онзи пример: когато дойде онази, голямата грешница и започна да целува нозете Христови, онзи философски гледа и си мисли: “Този е пророк, Той е свят човек, но как Му е приятно да Му целуват нозете жените?” Христос се обръща към него и казва: “Аз дойдох в къщата ти, но ти не Ми даде вода да си измия краката според обичая, не Ме целуна. На тази грешница греховете ў се прощават. Тя целува, за да ў се простят греховете. Каквото тя направи, ще се похвалява нейната постъпка, пък твоята постъпка ще каже: “Горко на този фарисей!” Та казвам: ако вие подозирате, не сте ли вие в положението на онзи фарисей, който подозира Христа, че една млада жена Му целува краката? Питам тогава: де е вашето благородство? Тогава Той ще се обърне, ще каже: “Аз дойдох в къщата ти, ти целование не Ми даде и вода за краката Ми не даде, а тя целува и нейните грехове се прощават.” Казвам сега: всяка жена, която влезе в един дом, трябва да желае щастието на този дом. Всеки мъж, който влезе в един дом, трябва да желае щастието на този дом, да бъде предвидлив. Всеки ученик, който влезе в един клас, трябва да желае щастието на този клас. И всеки учител, който влезе в това училище, трябва да желае щастието на това училище. Това трябва да бъде вътрешен импулс. Вие всички остарявате по единствената причина – да се освободите от вашата глупава ревност, от вашето глупаво подозрение, да се освободите от вашето глупаво безверие и безбожие. И за да се подмладите сега в света, трябва да имате нови идеи. При тия разбирания другояче не може.(25, с. 132)