18_01 ПАВЕЛ

[Albena]

П А В Е Л

 

Като се говори за ап. Павел, виждаме едно интересно съчетание на прояви в неговия характер. Той е човек на ума, високо интелигентен, а същевременно краен фанатик. Фанатизмът му достигал дотам, че той бил готов да преследва всеки, който не вярва като него. Затова той гонел християните по това време и ги предавал на първосвещениците… Павел, който бил толкова ревнив за своята отеческа вяра, който искал да я наложи на всички, той именно бил избран от Бога за разпространител на Неговото Слово. Бог се явил в Дамаск на Анания, ученик на Христа, и му казал: “Иди на улицата, наречена Права, и попитай за някого си на име Савел. Иди, защото съсъд избран Ми е той, да носи името Ми пред народи и царе, и пред синовете Израилеви. Защото Аз ще му покажа все, що има да пострада за името Ми.” Питате защо е необходимо страданието? – То е първият фактор, който поставя мислите, желанията и действията на човека на тяхното място… Павел нанасяше страдания на другите, но Бог каза: “Аз ще нанеса тези страдания на него, ще му покажа все, що има да пострада за името Ми”… Да пострадаш за Божието име – това е идейното в твоя живот. Който не може да пострада за своите идеи, той не разбира смисъла на живота. Който мисли, че сам може да нареди земния си живот, той не знае, че този живот се нарежда на друго място…

Ап. Павел отиваше да бие Христовите последователи, но Господ заповяда него да бият: удариха му три пъти по 39 и след това той написа много хубаво послание, в което казваше: “Братя, не си отмъщавайте!” По-напред казваше: “Огън, страдания за тях!” Като го биха, той казваше: “Братя, не си отмъщавайте! Казано е, че отмъщението е Божие, но вие живейте в Любов!” Той разбра страданието и след това написа за Любовта в 13. глава от Първото послание към Коринтяните: “Любовта дълго търпи, благосклонна е, не завижда, не безобразства, не търси своето си.” Дойдоха му нови мисли. Но кога дойдоха? Колко страдания мина ап. Павел, докато дойдат тия нови мисли! Сега вие, стари и млади, всички ще минете през страдания. Не си правете илюзии, че ще ги избегнете. Някои казват: “Да дойдем при вас.” – Добре, елате между нас, но като дойдете, ще страдате, и ние ще ви научим как да понасяте страданията. Казват: “Каква е разликата между нас и вас?” – Няма разлика, само че ние знаем защо страдаме, а вие не знаете. Ние понасяме страданията съзнателно и с радост. Като знаем, че законът е неизбежен, не може да се освободим от него. Като сме дошли на Земята, ние знаем, че ще дойдат страданията…

И действително, ап. Павел изпълни всички обещания, геройски издържа всички страдания. Той се научи да страда по всички правила. И после каза: “Пътя опазих, а сега вече ми остава венецът на живота – онова великото, дълбоко разбиране на живота.”(99, с. 62-79)

 

Казвате: ап. Павел е проповядвал някога в миналото Христовото учение. Не, той не е проповядвал само в миналото; той проповядва и сега. Ние не гледаме на Христа и на Неговото учение като на минало нещо; ние не гледаме на Христа и на учението Му като на нещо, което ще дойде в бъдеще; ние гледаме на Христа и на Неговото учение като на вечно настояще. Казвате за някого: “Този човек се мисли за нещо по-горе от Христа.” Така може да мисли само този, който живее в закона на самосъзнанието. Ръката не може да се отдели от тялото и да каже, че тя седи по-високо от него. Всички трябва да знаете, че съставлявате едно цяло, в което всеки заема своето определено място. Ние знаем кое място в Цялото заема Христос, кое – ап. Павел, кое – Буда, кое – Шекспир, кое – Бетховен, и т.н.(27, с. 14)

 

Днес много християни искат да бъдат като ап. Павел. Каквото и да правят, те не могат да бъдат като него. Ап. Павел е живял преди 2000 години; ти живееш 2000 години след него. Как ще го постигнеш? Как ще бъдеш като него? В две хиляди години той е работил, повдигнал се е, отишъл е далеч в развитието си – не може лесно да се достигне. На времето си той е писал послания. Сега пише други послания, в нов дух. Днес той пише ново откровение. Следователно не се стремете да бъдете като ап. Павел. Бъдете такива, каквито Бог ви е създал. Изявявайте това, което е вложено във вашия ум. Певецът, надарен с дарба да пее, ще пее; поетът ще пише; ученият ще наблюдава природата и ще я изучава; жената домакиня ще готви. И това не е лошо! Готварството е изкуство. И природата готви. Какви хубави, сладки плодове готви тя!(90, с. 35)

 

Съвременните хора имат два завета: Стария Завет и Новия Завет. Старият завет е учението на Мойсея, а Новият Завет – учението на Христа. Хората дохождат до заключението, че това, което е казал някога Бог, след време се изменя. Значи това не е абсолютната истина. Но според ап. Павел Бог изменил първия Завет, заменил го с Новия според развитието на тогавашните хора. За да научат закона на жертвата, старозаветниците трябвало да принасят жертви. Новият Завет изключва жертвоприношението. Какво е отношението на тия два Завета един към друг? Старият Завет е за децата, а Новият – за възрастните. Сега иде Господ в света да донесе трети Завет на хората. – “Чудно, даже трети Завет!” – Да, трети Завет ще има. Той ще бъде Завет за прославянето на Синовете Божии. С този Завет ще дойде в света Любовта и хората ще изучават великата наука как трябва да живеят по Любов. Днес, когато казвам на хората, че иде третият Завет в света, те отговарят: “Това е еретическо учение.” Ние казваме: това неразбиране е в реда на нещата!(106, с. 44)

 

Ако един напреднал в духовно отношение човек, какъвто беше ап. Павел (който имаше наука, опитност, преживявания, видения), можа да каже в края на живота си, че се страхува да не изгуби това, което е придобил, туй показва, че има възможност човек да изгуби всичко. Кога може човек да изгуби придобитото? Когато не спазва великите закони на живота и на природата.(148, с. 67)

 

… Казва ап. Павел, който е бил окултист, ученик на тази велика школа, ученик на Христа; който е бил обучен във всичките правила на Христовото учение и е разбирал дълбокия вътрешен смисъл…(126, с. 74)

 

Ако нямаш вътрешна светлина, каквото и да говориш, всичко е напразно. Може да цитирате много стихове от Библията и от Евангелието, но ако те не внесат необходимата светлина във вас, нищо не са. Един стих е разбран и разумно приложен, ако внесе във вас вътрешна светлина и мир. Този стих е оживял във вас. Ще цитирате какво е казал Христос, Павел и др. Де са те днес? Ще кажете, че са горе – някъде на небето. Не, те са на Земята, работят между хората. Някой объркал работите си, оплел се, не може да си помогне. Достатъчно е да произнесе един стих с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе светлина в ума му и ще оправи работите му. Който е получил тази светлина, той е намерил вече своя Учител.(99, с. 196)