18_04 ДУХОВНОТО ТЯЛО И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

[Albena]

ДУХОВНОТО ТЯЛО И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

 

Днес всички хора говорят за подобряване на своя организъм, на своето тяло. Прави са те, защото тялото не е нищо друго, освен организирана материя. Организирането на тази материя се постига с ред усилия, със съзнателна и непреривна работа от страна на човека. Ап. Павел казва: “Има тяло естествено, има тяло духовно.” Естественото тяло е неорганизираното, неоформеното още тяло, в което съзнанието не взима участие. Духовното тяло е организираното тяло, в което съзнанието на човека взима участие и го прави буден за всичко онова, което го заобикаля. Такъв човек се радва и на радостите, и на скърбите, които невидимият свят му изпраща. Той се радва и на благата, и на лишенията, в които е поставен.(148, с. 127)

 

… И наистина, нещастни са бездомните жени. Човек без дом е човек без характер. Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот. По същия закон, като при жената, душата трябва да влезе в тялото и да го устрои. Някои искат да се освободят от тялото си и казват: “Кога ще се освободя от тялото си?” Има тела, от които човек може да се освободи. Това са онези нездравословни влажни изби без прозорци, в които хората хващат ревматизъм. Като излизаме от тях, това не значи, че трябва да излизаме и от здравословните къщи. Павел на едно място в Писанието казва: “Има дом неръкотворен.”(19, с. 22)

 

Няма по-страшно нещо за човека от това, да съгради къща, която утре ще се събори върху него, ще го затрупа и след това няма да има кой да му помогне. В този смисъл именно смъртта е страшна за човека. За грешния смъртта е страшна, защото къщата му се събаря, преди още той да е излязъл от нея. За праведния обаче не е така – той излиза от къщата си, преди тя да се е съборила. За нашата къща, т.е. за нашето тяло, ап. Павел казва: “Нашето тяло е дом ръкотворен, но има дом неръкотворен, в който трябва да живеем.” Това трябва да стане още приживе. Който разбира смисъла на този стих, той ще знае, че щастието на човека не е на земята. Няма човек на земята, който може да се нарече щастлив. Всички хора са търсили и търсят щастието на земята, но и днес не са го намерили. Елементите на щастието са на земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на земята. Земята е рудница, в която човек е изпратен като рудокопач, да извади от нея някои благородни метали, скъпоценни елементи и съкровища и да ги занесе на определеното за тях място.(82, с. 76)

 

Павел казва: “Има тяло естествено, има и тяло духовно.” Под “естествено тяло” се разбира физическото тяло, което е тясно свързано с духовното, затова трябва да се пази връзката между тях, т.е. да не се разваля. Колкото е по-тясна връзката помежду им, толкова по-здрав е човек, физически и духовно. Физически здрав е този, на когото нервната система е в пълна изправност. Нервите в човешкия организъм се уподобяват на струните на даден инструмент. Добре запазен е инструментът, когато попадне в ръцете на майстор музикант.(20, с. 177)

 

Когато говорим за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта, ние подразбираме Вечното Начало – космическото съзнание, което обхваща всичко в себе си и към което всеки трябва да се стреми. Само в неговите условия нашето тяло ще се оформи и пресъздаде. Ап. Павел казва: “Сега имаме плътско тяло, но когато дойде космическото съзнание, ще се създаде духовното ни тяло.” Каква разлика има между плътското и духовното тяло? Плътското тяло умира, а духовното не умира; плътското тяло страда, а духовното не страда; противоречията в живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия. Духовното тяло живее във вечна радост, в разбиране дълбокия смисъл на живота. То живее във вечния живот.(27, с. 13)

 

“И тъй, с ума си слугувам на Божия закон, а с плътта си – на греховния закон”(Римл. 7:25). Павел, един от великите апостоли на християнството, признава, че служил на два закона. Единият закон е преходен (установен от хората), а другият закон е вечен (установен от Бога). Закон съществува само там, дето живеят разумни същества. В това отношение законът може да се изпълнява само от разумни същества с висока култура. Разумността на тия същества бива различна по степен. Колкото моралът на хората е по-висок, толкова и разумността им е по-голяма.(27, с. 30)

 

Човек живее, докато душата го посещава; прекъсне ли се връзката между душата и човека, последният заминава за другия свят. Това заминаване наричаме смърт. Ап. Павел е казал, че ако тялото (т.е. временното жилище на човека) се разруши, той ще живее във вечното жилище, където душата пребивава. Докато дойдете до вечното жилище, ще живеете на Земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят.(73, с. 117)

 

Ап. Павел казва: “Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Кога ще стане това? Когато Божественото начало влезе в човека, т.е. когато лъчите на Любовта проникнат цялото му тяло. Те ще го преустроят и организират. Като се организират силите на човешкия организъм, човек знае как да постъпва. Той разполага със знание, което всякога може да прилага. Не са ли организирани силите на човека, и да има знания, той не може да ги прилага. Той говори за Божията Любов, а прилага човешката. Човекът на новото, т.е. организираният човек, никога не преувеличава, нито намалява нещата. Той ги представя в истинската им форма.(116, с. 113)

 

И ап. Павел говори за зачеването на новия човек. Лошо е, че едва се е заченал, и хората искат да го задушат. Щом проявиш благородното и възвишеното в себе си, всички казват: “Защо си станал толкова глупав? Откажи се от благородството!” Ти започваш да се смущаваш. Не се смущавай! Дай път на благородното и възвишеното в себе си. Ако искаш да познаеш Бога, дай условия на новия човек в тебе да израсте и да се развие. Защо се съмняваш в Бога? Аз се чудя на съмнението и подозрението на съвременните хора… Който мисли право и съзнанието му е будно, нищо не може да го изненада в живота.(106, с. 127)

 

“Да се облечете с новия человек”(Еф. 4:24). Кой е новият човек? – Христос. Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка с Него, нямат връзка с новия човек в себе си. За да се облекат с новия човек, трябва да имат връзка с Него. Само така ще се създадат условия да дойде Христос у тях. Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата Истина, за която душата копнее...

… Когато хората се облекат в новия човек, храмът им ще се обнови и те ще престанат да се делят. Мнозина казват, че Духът ги е посетил, че имат Божието благословение, че радост и любов пълнят сърцата им, но виждам, че те се самоизлъгват. Те са още сектанти. Посетил ги е Духът, а правят разлика между хората – делят се на религиозни (православни) и светски…

… Ап. Павел казва: “Да се облечете в новия човек, създаден по образа Божий, в правда, истина и святост.” Като знаят това, християните не трябва да си правят илюзии – да мислят, че лесно ще придобият правдата, истината и светостта. Първо, трябва да се преобразят – коренно да изменят живота си според Божествените закони. На Земята животът трябва да се приложи по земному, а в Божествения свят – по Божественому. Ако искате да приложите Христовото учение в живота си, да станете силни – търсете първо грешките в себе си, в своето сърце, в своя ум и в своята воля. Само така ще придобиете правдата, истината и светостта и ще влезете в новия живот. Той пресъздава, възражда всичко.(91, с. 285)

 

Сега иде нова епоха на Земята, през която всички хора ще бъдат подложени на Божествен огън. Всички хора, без изключение – и по плът, и по дух, ще минат през този огън, за да се пречистят. Всички неблагородни метали ще се разтопят, всички отровни утайки и наслоявания, които те са оставили в кръвта на човека, ще се преработят и човек ще се повдигне на по-високо стъпало от това, на което се намира днес. За това време именно говори и ап. Павел, като казва: “Всички ние няма да умрем, но ще се изменим, ще се преобразим.” Само по този начин човек може да влезе в новия живот. Той ще бъде вече чист и свят. Това състояние наричат “новораждане”. Ето защо всички хора трябва да бъдат готови за Божествения огън. Няма да мине дълго време и този огън ще дойде. Той ще трансформира света и ще донесе нов морал. Всички стари форми, всички отживели, изтъркани неща трябва да отстъпят на новите и красиви форми.(63, с. 177)

 

Христос казва, че за онези, които се сподобят с възкресението, се изисква велика наука. Хората на възкресението са смели, решителни. Смел човек е онзи, който влиза в парахода и преминава океана в най-голямата буря. Отвън вълните удрят парахода, но вътре е тихо и спокойно. Смелият човек се приближава към равновесието на живота. В такова положение беше ап. Павел, когато пътуваше с параход (кораб – бел. ред.) по морето. Параходът се разрушаваше, а той даваше храна на пътниците, като ги заставяше да си хапнат, да подкрепят силите си, защото ще стигнат до брега. И вие трябва да вярвате, че параходът, с който пътувате по Божествения океан, ще стигне благополучно до брега. Всички ще бъдете спасени, а параходът само ще стане жертва. Кой е този параход? Човешкото тяло. Следователно, каквото и да правите, само тялото ви ще стане жертва. Каквито учени капацитети да дойдат, каквито теории да измислят, нищо не могат да направят: тялото трябва да се пожертва за повдигане на душата. И тъй, бъдещият обект, към който хората ще се стремят, е възкресението. Ако всички мъже и жени се стремят към възкресението, ще се свържат с вечната Любов, а с тази Любов мъчнотиите в живота се разрешават поне 50% по-лесно, отколкото без нея.(129, с. 8)

 

Какви са вярванията на сегашните религиозни хора? Едни вярват, че ще възкръснат със старите си тела, а други – по друг начин. Казвам: в бъдеще ще имате други лица, а не като сегашните. В бъдеще ще имате и други тела. Тогава с кои тела ще възкръснете? Физическите ще останат на земята. Значи с други тела ще възкръснете. Казано е: “Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Като се освободите от временната обвивка на тялото, тогава ще проникнете в красотата на духа и на душата, на ума и на сърцето и ще разберете какво представя човекът.(91, с. 274)

 

Затова иде днес Христос на Земята! Затова Бог праща великия, мощния Си Дух, да подигне съзнателните души! Не сте само вие, на които Христос е говорил; Христос е говорил още на хиляди души. И сега Той ги посещава и им казва: “Време е вече!” Вие казвате: “Дошло ли е времето?” – Дошло е вече, няма време да се чака. Времето за възкресение е дошло! И да видим кой от вас ще възкръсне пръв. Отсега вече очаквайте, да видим кой ще възкръсне пръв. Да видим днес кой ще възкръсне, утре кой ще възкръсне. Очаквайте възкресението тъй, както бубите очакват излизането от пашкула. Казвате: “Ама дали ще излезем такива, каквито сме сега?” Не, съвсем други ще бъдете. И ап. Павел казва: “Не живея вече аз, но Христос живее в мене.”(104, с. 355)

 

Вие излизали ли сте от тялото си, да знаете как се излиза? Ап. Павел казва за себе си, че бил пренесен някъде; на кое небе е бил – не знае, но бил вън от тялото си и чул и видял неща, които не може да изкаже. Значи той има особена опитност, за която може да говори.(69, с. 30)

 

Ап. Павел казва: “Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят.” Значи за всеки човек са определени блага, които ще дойдат на своето време. За да получи тия блага, той трябва да приложи любовта си. Че ще има мъчнотии – това е неизбежно. Без мъчнотии човек не може да живее. Мъчнотиите са пробният камък за човека. За да придобие едно благо на Любовта, човек трябва да мине през 99 страдания. Ако намери човек, който не е минал през 99 страдания, Любовта ще го стопи, нищо няма да остане от него. Срещне ли човек, който е минал през 99 страдания, Любовта ще ги съедини в едно и ще образува от тях вечното благо на живота. Ако спазвате законите на Любовта, тя ще преобрази всички ваши недоразумения, страдания, мъчнотии и ще ги превърне във вечен капитал за вас. Радвайте се, че иде Любовта, която ще ви освободи от сегашните непоносими условия на живота. Само Божията Любов е в сила да освободи човека от смъртта – най-големият враг в света.(47, с. 396)

 

Казано е: “Роденото от плътта плът е, роденото от духа – дух е.” Ако живеем по плът – ще умрем, ако живеем по дух – ще придобием вечния живот. Вечният живот, новият живот включва всичко в себе си. Всички религии водят до вратата на космическото съзнание. Всички вярвания, с които досега сме били облечени, ще останат настрана. Казано е в Писанието: “Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Това подразбира, че като влезем в космическото съзнание, ще се облечем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи представят новите разбирания, новите вярвания, с които нашето сърце, нашият ум и нашият дух ще се облекат. Щом се облечем с тия нови дрехи, тогава ще бъдем братя в пълния смисъл на думата и ще се познаем. Можеш да имаш брат само в живота на космическото съзнание…

… Щом вярвате в Отца си, и Той ще живее във вас. Всеки, който живее в космическото съзнание, само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога. Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която Павел казва: “Щастието, което ни очаква за в бъдеще, не може да се сравни с богатствата на целия свят.” Само по този начин животът ни ще бъде песен и музика. Мисълта ни ще бъде като Божията мисъл, чувствата ни – като Божиите чувства, действията ни – като действията на Бога. Вземем ли перото, от него ще се изливат велики, свещени мисли и който прочете написаното, ще каже: “Благословена да бъде ръката, която е написала тези слова! Благословена да бъде устата, която е изрекла тези слова!” Питам: този живот няма ли смисъл?(27, с. 26-27)

 

В едно от Посланията си Павел казва: “С плътта си служа на греховния свят, а с духа си – на закона на Любовта. Кой ще ме избави от това положение?” Няма кой да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си: на плътта си чрез греховния закон, а на духа си – чрез закона на Любовта. Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще работиш с нея на физическия свят. Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят – в света на Любовта. – “Не искам да служа на плътта!” – Щом не искаш да служиш на плътта, ще умреш. За да не умреш, ще ў служиш. Някой човек не обича дадено лице, нищо не иска да взима от него. Като огладнее, ще не ще, ще вземе, каквото му дава. Ако му даде един хляб, той взима нож и стърже кората на хляба, където го е пипал онзи, когото той не обича. Останалото яде – няма какво да прави! Ако не яде, ще умре. Доброволно или насила, човек служи на плътта си. Без нея няма условия за проявяване на човека. Физическият свят е свят на материята, т.е. на въплътените форми.(145, с. 120)

 

Една задача е дадена на всички хора: да изменят, да преустроят телата си. Павел казва: “Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Да мислите, че ще се измените след смъртта си – това е криво разбиране. Човек трябва всеки ден да умира и всеки ден да възкръсва. Докато не дойде до състояние на вечен живот, човек постоянно ще умира и ще възкръсва. Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия – благоприятни и неблагоприятни. Когато страда, човек умира; когато се радва – възкръсва. Страданието ограничава човека, а радостта го освобождава. Един ден, когато се издигне над радостите и страданията, човек нито ще умира, нито ще възкръсва.(55, с. 188)

 

Възкресението подразбира нов, Божествен живот. В този смисъл човек може да възкръсва по няколко пъти на ден. Достатъчно е да се откаже от едно свое заблуждение, за да възкръсне нещо в него. Възкресението подразбира освобождаване. То няма нищо общо с гроба на човека. Кой човек е излязъл от гроба жив и възкръснал? Това не е било и няма да бъде. Обаче човек е подложен на постоянни промени. Затова и Павел казва: “Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Това е било и всякога ще бъде. Сегашният човек не е това, което е бил в миналото, нито ще остане такъв в бъдеще. Човек се изменя по ум, сърце и воля; той изменя и своите разбирания, своя начин на живот.(20, с. 119)