Jump to content

18_08 АПОСТОЛ ПАВЕЛ И СТРАДАНИЯТА


Recommended Posts

АПОСТОЛ ПАВЕЛ И СТРАДАНИЯТА

 

Бог никога не се изменя, Той е винаги един и същ. Някой път казвате, че Бог бил такъв, друг път – друг. Това са схващания на различни автори. От това, което е казал ап. Павел, той е изнасилил някои Божествени мисли. Та и всички вие изнасилвате Божието. Казвате: “Ап. Павел казал така…” – На ап. Павел му говорил някой дух, на този дух говорил друг, по-висш дух. Знаете ли през колко среди е минала тази мисъл, докато дойде при нас? За да разберете тази мисъл тъй, както е предадена, трябва да я схванете от този първи дух. Не че Павел не е знаел тези неща. Не, той е преживял много работи и като му ударили 7 по 77, започнал да пише много хубаво и казал: “Братя, със страдания ще влезем в Царството Божие.” Мнозина от вас казвате: “С Любов ще влезем в Царството Божие.” Като ви ударят 7 по 77, казвате: “Със страдания се влиза в Царството Божие.” Казвате: “Ап. Павел бил много глупав.” Не, много умен е бил той. И тъй, за да добием здраве, първото нещо е да дойдем до основния закон, който Бог е вложил във физическия свят, защото и физическият свят си има добрата страна. Материята в първоначалното си състояние е била от Божествена субстанция, но след като се отделила, тя вече днес не е такава, каквато е била тогава. Та ние ще се върнем към този именно физически свят, който е бил чист, кристален, и в това тяло няма да има вече излишъци, няма да мирише, в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват, ще има постоянни промени. Затова трябва да си създадем чисто тяло, в което Духът да живее. Затова ап. Павел казва: “Ако това тяло се разруши, имаме дом, който сега градим и в който бъдещото тяло ще влезе да живее.” То ще бъде по-добро от това, което сега имаме.(67, с. 43)

 

Аз спазвам следните правила: като направя една грешка, гледам да я изправя, за да не я направят други след мене. И обратно – като направя едно добро, пожелавам и другите да направят същото добро. И на вас казвам: изправяйте грешките си, за да не ги правят и другите. Правете добро, за да го правят и другите. Само по този начин може да има прогрес в живота. Сега вие ще ми цитирате стихове от Евангелието, какво казал Христос, какво казал ап. Павел. Аз зная какво е казал Христос; зная какво е казал и Павел. След като му удариха пет пъти по 39 тояги, той каза: “Братя, с големи мъки ще влезем в Царството Божие.” Трябваше да го бият, за да измени някои от своите разбирания. Не е лесно да измените старите си възгледи. Като вървите по новия път, старите ще се подмладят, а младите няма да остаряват. Глупавите ще поумнеят, а умните няма да оглупяват. Така ще стане за онези, които следват новото учение. Те ще се развеселят. Веселието показва, че сте излезли от Господа, а радостта – че се връщате при Него. – “Право ли е това?” – Опитай го и сам кажи! За да познаеш кои неща са прави и кои не са, опитай ги! В живота на Земята, обаче, няма абсолютно прави неща. Например, правото за богатия не е право за сиромаха…(69, с. 352)

 

Често съвременните хора задават въпроса: “Не можа ли Христос да не страда?” – Аз не се занимавам с този въпрос, защото зная, че Онзи, Който е създал света, е предвидил всичко. Той наредил нещата разумно. Следователно страданията на Христа са разумни и на място. Който намира, че не е могло да се избегнат страданията на Христа, нека той направи опит, да създаде нов свят, според неговите разбирания. Ако наблюдавате вашия вътрешен свят, ще видите, че и там е предвидено да страда Христос. Когато грешите, Христос страда във вас. Ап. Павел казва, че Христос е разпнат втори път. Какво значи това? Това подразбира, че докато грешат, хората все още продължават да разпъват Христа в себе си. Хората се възмущават от евреите, че преди 2000 години разпнали Христа, но въпреки това те и до днес още продължават да Го разпъват в себе си. Някои пък се съмняват наистина ли Христос е бил разпнат. За да се освободи от съмнението в себе си, човек трябва правилно да мисли.(21, с. 37)

 

За всяка душа ще дойдат благоприятни условия. Под думата “благоприятни условия” разбирам условия на безсмъртие, да може човек да се движи, според както е определено във великия план на живота. Всички добри и велики хора, всички светии са имали тази опитност. Някой се препоръчва за християнин, но като му дойде известно страдание, казва: “Аз не вярвам вече в Бога.” Значи, докато имал Божието благословение, което се изливало в блага и придобивки, той вярвал в Бога. Щом го сполетяло някакво страдание, не вярва вече. Действително страданията се носят мъчно, но когато Любовта посети човека, той лесно носи. За този именно момент Павел казва: “Никакви страдания, никакви мъчнотии не са в сила да ни отдалечат от Любовта Христова.” Любов, която се губи пред страдания и мъчнотии, не е истинска Любов. Истинската Любов пред нищо не отстъпва.(82, с. 140)

 

Всяко страдание, за което сме съзнали, че носи някакво велико благо в живота ни, има смисъл. Затова Павел казва: “Днешните ни страдания не могат да се сравнят с онези велики блага, които ще дойдат за в бъдеще.” Един ден, когато хората съзнаят какво са донесли страданията им, те ще кажат (като Павла): “Добре ми стана, че се наскърбих!”(85, с. 132)

 

Казвате: накъде да се молим – на изток или на запад? Човек може да се моли навсякъде. Ако дойде някой да ви бие и обърне главата ви на изток, накъде ще се молите? На изток ще се молите. Ако обърне главата ви на запад, на север или на юг, ще се молите в тази посока, накъдето е главата ви. От която посока иде страданието, на тази посока ще се молите. Благодарете, че страданието е дошло. То е първият признак, че Благословената Ръка работи върху човека да го изправи. За онзи, който разбира законите, страданието е велико благословение. В сравнение с това, което Любовта носи, страданието е кратковременно. Казва се, че ап. Павел е проникнал до седмото небе и от това, което е видял там, казва: “Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.” Това значи: око не е видяло и ухо не е чуло това, което е приготвено за онези, които са минали през страданията и влизат в Любовта. Мнозина се оплакват от страданията, обезсърчават се, отпадат духом. Защо? Защото друго нещо са очаквали. И Христовите ученици очакваха Христос да стане цар, а те да заемат видни обществени служби, но не излезе така. Като разбраха, че първо ще дойдат страданията, а после благословението, много от тях избягаха. Днес светът се нуждае от силни хора. Преди 2000 години учениците на Христа се разпръснаха, но ако и днес бягат, срам е за тях.(144, с. 76)

 

Стремете се към Любовта като условие за живота. Мнозина се страхуват от нея. Те мислят, че Любовта носи страдания. Дали живеете с Любов или без Любов, страданията са неизбежни. За предпочитане е тогава да живееш с Любов, макар и да имаш страдания. И ап. Павел мислеше, че като проповядва Христовото учение, ще мине без страдания. Като го биха няколко пъти, разбра, че се е заблуждавал, и казваше: “Братя, за да влезем в Царството Божие, ще минем през големи страдания.” Сега и аз казвам: който иска да придобие Любовта на Христа, ще мине по Неговия път. Всеки ще мине през смъртта и през живота, да опита всички ограничения и страдания. След това ще каже като Павла: “Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.” Зад всяко страдание се крие Божията Любов. Няма страдание в света, което в бъдеще Бог да не превърне в благо. Всички грешници, които приличат на черни въглени, ще станат в бъдеще диаманти, които царете ще носят на короните си.(23, с. 378)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...