20 ХАНАНЕЙКАТА

[Albena]

Х А Н А Н Е Й К А Т А

 

“И оздравя дъщеря ў от онзи час”(Мат.15:28). За да оздравее дъщерята на тази хананейка, това показва, че тази жена имаше няколко ценни качества. Тя беше разумна жена, в нея нямаше болезнено честолюбие. При това тя имаше голямо смирение, познаваше своето положение и се задоволяваше с най-малкото, което можеше да ў се даде… Тази хананейка се приближава при Христа, съзнава, че Той е носител на тази Божествена идея, и Му казва: “Помилуй ме, помогни ми!” Христос ў казал: “Аз не съм пратен до езичниците, а само до израилския народ.” С това Той иска да каже, че езичниците са глупави, а израилтяните са разумни хора. Значи за езичниците още не е дошло времето. Тя доказва на Христа, че е умна жена, като Му казва: “Да, но Ти знаеш, че и псетата ядат трошиците от трапезата на господаря си.” Христос познава, че тази жена е умна, и ў казва: “Жено, да ти бъде според вярата!” “И оздравя дъщеря ў от онзи час.”…

… Да се върнем към стиха, в който Христос казва: “Иди си, дъщеря ти оздравя!” В живота си ние трябва да спазваме онази велика идея, за която сме дошли. Под тази велика идея аз разбирам човешката душа, която трябва да пазим винаги здрава. Човек, който обича душата си, ще се грижи за нея. Ако тази езичница-хананейка претърпя толкова страдания за своята дъщеря и получи нейното оздравяване, колко повече ние в този свят трябва да претърпим всички страдания, за да може нашата душа да оздравее! И когато душата ни оздравее, всички състояния, които сега съществуват в света, ще се изменят. Сега ние сме весели, но само привременно… Правил ли си опит да видиш какво нещо е твоята душа? Правил ли си опит да се молиш за здравето на тази душа? Тази идея – да се сродим с нашата душа – трябва да проникне в цялото ни същество. Ние и нашата душа, тия две понятия трябва да се слеят. Трябва да се сродим с душата си! Засега те са две различни неща. Без душа ти не можеш да имаш никакъв образ, никаква идея. Без душа ти не можеш да се движиш наникъде – ще бъдеш малка клетка, турена на дъното на океана, и ще съзнаваш само, че си едно малко, голо съзнание. Ако си с душа, целият свят ще се открие пред тебе. Тази езичница-хананейка представлява именно тази идея, скрита дълбоко в нашата душа. Христос искаше да опита тази жена, доколко душата ў живееше в нея, и тя отговори на Христа: “Господи, аз съм готова да заема всичките положения, минала съм през всякакви места.” И наистина, тя показа на Христа през какви места е минала…

… От тази хананейка ние трябва да научим урока си. Първо трябва да имаме абсолютно смирение в душата си. И после, нека запазим достойнството си, но как? Някой казва: “Аз имам честолюбие, достойнство, гордост.” Нека имам достойнство, нека бъде горд, но това достойнство да не бъде опетнено от нищо. Да бъдеш горд в това, че никога не си казал една лъжа! Да бъдеш горд в това, че никога не си онеправдал някого. Да бъдеш горд в това, че никога не си изнасилил някого. Да бъдеш горд в това, че си заставал всякога към страната на слабите. Но да бъдеш горд в твоето насилие – това не е достойнство… Достойнството седи в това, да служиш на Бога в името на великата Любов… Дъщеря ви трябва да бъде здрава. Вашата душа трябва да бъде здрава! …

“Идете в дома си!” – това са думите, които е казал Господ на онези, които са искали по закона на смирението. Къде в дома си? – Не в света, но в онзи палат, във вашата душа. Дъщеря ви сега е здрава – това е резултат. Щом идете дома си, вие ще имате бъдеще. Ако сте болен, ще станете от леглото си; ако сте стар, ще се подмладите; ако сте сиромах, ще забогатеете; ако сте глупав, ще поумнеете; ако сте писател и не можете да напишете два реда, и се оплаквате, че сте изгубили въодушевлението си, ще се вдъхновите и ще започнете да пишете леко и хубаво… Та като се върнете сега дома си, всички да напишете следните няколко реда: “Аз, Иван Стоянов, за пример, колективно име е то, и домът ми отсега нататък ще живеем в закона на Любовта. В нашия дом отсега нататък ще царува Божията Мъдрост. Божията Истина ще ни дава светлина и ние ще ходим в Неговата свобода засега и през всичките времена. Да бъде името Божие благословено през всичките векове! Амин.”(104, с. 269-292)