21_03 ЛАЗАР И СМЪРТТА

[Albena]

ЛАЗАР И СМЪРТТА

 

Истината не може да се намери на Земята, тя е несъвместима с нашия живот. И затова всички ония, които са искали да разрешат този въпрос, всякога са идвали до крайния предел – че трябва да умрем, за да намерим Истината. Защо човек трябва да умре, за да намери туй, което търси? Туй е едно крайно разрешение. Всичките хора сега търсят, искат да се спасят на Земята, но всички трябва да се подложат на смърт. Защо? За да намерят Истината – онази Истина, която ще внесе туй, което сега им липсва. Но аз не говоря за смъртта, която сега имат хората. Защото ако тази смърт разрешаваше въпросите, Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше пред портата на богатия, който ял и пил. Умира Лазар и отива в небето; умира богатият и отива в ада. Единият имал свой рай на Земята и своето мъчение в другия свят; а другият имал своя ад на Земята, а своя рай на небето. Питам: това правило ли е или има и изключения? Ако вие влезете като богатия в другия свят, какво може да бъде положението ви? Не че всички богати ще отидат в пъкъла. Лазар бил в лоното на Авраама. Авраам е бил един богат човек. Той се отличавал с едно качество: беззаветно служене на Бога. Целият му живот, на тоя богат човек, беше изключително посветен да служи на Бога, на туй първоначално Същество. Казва: “Господи, всичко, което имам, е на Твое разположение, Ти можеш да разполагаш с него.” Виждаме че този, бедният, който се намира в лоното на Авраама, беше приет от него. Сега заключението какво е? Едно нещо виждаме – че един сиромах и един богат са в небето, а в ада виждаме само един богат човек. Небето и адът се отличават по едно качество: че адът е пълен само с богати хора, сиромаси няма там. Учените са все богати. В небето има и богати, и сиромаси – заедно са, но в Любов живеят. Лазар живял и отишъл при Авраама, който казва: “Синко, този наш събрат, богатият, много зло е сторил, но аз сега искам да залича всичките му грехове.” Лазар беше забравил земните унижения, затова беше в лоното на Авраама да заглади лошото преживяване. А на богатия, когато той му каза “Отче Аврааме”, казва: “Този, който не е изпълнил нашите традиции на Земята, гърлото му засъхва.” Но той бил реформатор – този, богатият, и искал да изпрати Лазара на Земята при своите близки, да им каже как да живеят. Той им желаеше доброто. Лазар му казва: “Те имат Мойсея – и да възкръсне някой, пак няма да му повярват.” Или, казано другояче: не можеш да убедиш в каквато и да е истина един човек, който няма Любов в себе си. Можеш да му снемеш звезди от небето – този човек ще остане със своите възгледи. Работа, започната без Любов, всякога ще бъде безуспешна. Или: не се заемай да убеждаваш човека в нещо, ако няма Любов.(24, с. 68)

 

На мнозина, които са изгубили Любовта си към Бога, съм разправял: няма нито един човек в света, който като е носил в себе си Любовта към Бога, да е умрял. Под “смърт” аз разбирам, когато човек умира и е недоволен, че умира. Някой като умира – умира с радост, а някой като умира, вика: “Помагайте!” Този човек няма Любов в себе си. Този човек прилича на богатия, в дома на който живял Лазар. Той умира, но отива в мястото на мъчението. Това вече не е живот, то е изтезание. Можете ли да кажете, че ако някой е в затвора, това е живот?… Да лягаш и да ставаш с радост – това аз наричам живот!(49, с. 82)

 

В притчата за богаташа и бедния Лазар Христос изнася последствията от добрия и лошия живот. Като замина за онзи свят, богатият и там почна да критикува. Веднага му показаха филма на неговия живот, да гледа и да критикува. Там той видя Авраама, бедния Лазар и себе си. Човек остава дотогава с греха, докато вибрациите на неговия организъм се повишат. Грехът – това е морето в света, дето вълните ще те носят, докато се научиш да плуваш. В противен случай ще се удавиш. Как може да се спаси човек? – Като стане птица. Така той ще бъде независим от низшите вибрации, от бурните вълни. Умът и сърцето му трябва също да бъдат свободни от низшите вибрации. Някои мислят, че са изключения, че нямат грешки. Това е заблуждение. Даже светии, които заминават за другия свят, се намират пред една криза в живота. Докато са мислили, че са съвършени, щом се намерят в другия свят пред филма на своя минал живот, веднага се обезсърчават. Отвратително нещо е грехът! Като попадне човек в материята на греха, трябва да мине дълго време, докато се очисти. Не е лесно да се освободиш от нечистата постъпка. Аз ви говоря по този въпрос, защото ще се натъкнете на него.(69, с. 342)

 

Някой казва: “По-добре да умра, да се освободя от мъчнотиите си!” – И да умреш, пак няма да се освободиш. Ето, бедният Лазар умря и отиде в лоното на Авраама. Богатият умря и отиде в ада. Кой от двамата беше свободен? Богатият запита Авраам защо бедният Лазар е в лоното на Авраама, защо и той не е при него. Авраам отговори: “Лазар през целия си живот страда, а ти яде и пи, за нищо не помисли. Сега Лазар ще яде и пие, а ти ще страдаш.” – “Тогава прати Лазар да ми накваси устните!” – Авраам му каза: “Между тебе и него има голяма пропаст, която не може да се мине. Ти трябва да измениш възгледите си, да мислиш по нов начин, за да влезеш във връзка с Лазар.” Да оставим този въпрос настрана. За да се развивате правилно, вие се нуждаете от ново разбиране, от нова светлина. Христос донесе тази светлина, но малцина я приеха. Той извади човека от областта на самосъзнанието и го насочи към Божественото съзнание, където е радостта.(88, с. 217)