21_04 ЛАЗАР И НИЕ

[Albena]

ЛАЗАР И НИЕ

 

Не трябва да си правите илюзии, че като идете в онзи свят, ще имате същото почитание както тук. Знаете онзи пример с бедния Лазар, който седял при вратата на богатия. Думите на Христа и Неговите притчи трябва да умеете да ги четете. Един художник трябваше да нарисува портрета на този Лазар, на бедния Лазар, който седял при вратата на богатия. Надали в цялата история на евреите има по-красив образ от този на Лазар, който седял там и търпеливо изчакал смъртта. Един характер на доволство. Той е опитал богатия и богатият човек беше сянка на Лазара; туй богатство, което имаше, не се дължеше на неговото щастие, то се дължеше на щастието на Лазара. Лазар мислеше: “Докато аз съм на твоята врата, ще ядеш и пиеш. В деня, в който аз те напусна, ти ще бъдеш в пъкъла.” Докато твоят Лазар – докато твоето хубаво сърце, докато твоят хубав ум, докато твоята хубава воля седят на твоята врата, ти ще ядеш и ще пиеш, ще бъдеш човек; но в деня, в който твоят Лазар те напусне, ти ще бъдеш в пъкъла. Това значи да познавате Истината. Ето какво отношение има тази притча към вас! Сега казвате, че искате постоянно да сте богати. Едно богатство на светлия ум, който при никакви условия да не се колебае, разбирам; едно сърце, което никога да не се разколебава, което никога да не губи своята основа – това разбирам истинско богатство. Най-после кажете: “Всичко, което знаем, ще приложим за доброто на човека.”(60, с. 284)

 

Днес хората страдат, едни на други си причиняват страдания от неразбиране на великите закони на Битието. Докато живеят в старите си разбирания, хората ще бъдат в положението на богатия, който, като замина за другия свят, поиска пак да заповядва на бедния Лазар. Той трябваше да се разкае, да признае погрешката си по отношение на Лазара и да помоли Авраама да му помогне да се просвети, да изправи живота си. Следвате ли новите разбирания, вие ще се намерите в положението на Лазара, който след смъртта си отиде в лоното на Авраама.(139, с. 187)

 

Аз говоря за тези, които мислят само за старите си дрехи. Няма защо да говоря за онези, които имат нови дрехи – те са на прав път. Онези със старите дрехи, питат: “Какво ще бъде положението ни в онзи свят?” – Ако и там отидете със старите си възгледи, ще бъде същото, както и на Земята. – “Как бедния Лазар го приеха в лоното на Авраама?” – На Земята той беше външно беден, а вътрешно богат. С години той седеше пред вратата на богатия, но никога не роптаеше. Той не завиждаше на богатия, не се смущаваше от отношението му към него. Той показа пример на търпение и смирение. Това подразбира човек, който не мисли за старите си дрехи. Едни художници рисуват Лазара недоволен от положението си, със сълзи на очи; гледа как богатият минава край него, всякога добре облечен и нахранен. Други художници рисуват Лазара с усмивка на лицето. Той мислено казвал на богатия: “Не забравяй, мисли добре, защото един ден и ти ще се намериш в моето положение.” На земята Лазар бил предметно учение за богатия, а в другия свят, обратно – богатият бил предметно учение за Лазара. Тих и спокоен седял Лазар пред вратата на богатия и търпеливо понасял съдбата си. Казвам: ако заставиш твоята лоша мисъл, лошо чувство или лоша постъпка да ближат твоите рани и да ги излекуват, ти си като Лазара. Той се справял с кучетата, т.е. със своите низши мисли и чувства. Следователно какъв човек си ти, ако не можеш да заставиш низшето в себе си да лиже твоите рани? Това значи да ти превързват раните и да оздравееш. Съвременните хора трябва да влязат в нова фаза на живота, да се освободят от всички обикновени прояви. Да остане само едно различие – между светлината и тъмнината, доброто и злото, правдата и неправдата, Любовта и омразата.(122, с. 74)

 

Не мислете, че няма да има слава. Един ден, когато ти завържеш, т.е. когато ти се превърнеш на един плод и отидеш на небето, там ще има похвали. Казва Писанието: “Не търсете слава на земята, но от Бога.” Не чакайте да ви посрещнат добре на земята, но като отидете на небето, там да ви посрещнат като Лазара. Лазар бил посрещнат от ангелите, те го занесли горе и го предали в обятията на Авраама. Богатият, като умрял, кой го занесе горе, кой го посрещна? – Никой. Някои, като ме слушат, ще кажат: “Това са бабини деветини!” Да, тези бабини деветини вие ще ги видите. Аз не искам да плаша хората. Аз считам, че е позорно да плашим хората с неща, които не съществуват. Аз говоря за оплодяването на нещата, казвам ви една велика Истина. Тази велика Истина ще отвори сърцата на хората, да се оплодотворят. Не трябва само да твърдим тази Истина, но да се дойде до онази светлина, която ще действа върху тази пъпка, ще я разцъфти и оплодотвори.(38, с. 205)

 

Ако искате да развивате сърцето си, прилагайте Мъдростта, т.е. законите на боговете. Ако искате да развивате ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте Любовта като основен принцип в живота си. Като работите по този начин, вие неизбежно ще правите погрешки, но това да не ви спъва. Стремежът на човека е важен. – “Готови ли сме за тази работа?” – Готови или не, вие трябва да прилагате. Не прилагате ли, ангелът на смъртта ще дойде да ви вземе. – “Ще бъдем ли готови за онзи свят?” – И това няма да ви питат. Готови ли сте или не, ще ви вземат. Като умре човек, тогава се определя мястото му. От мястото, в което се намира, той познава доколко е бил готов. Казва се в Писанието: “Умря бедният Лазар и го занесоха в лоното на Авраама. Умря богатият и го занесоха в мястото на мъчението.” Значи едни ще отидат при добри условия, а други – при лоши.(130, с. 120)

 

… След всичко това човек се осмелява да говори за себе си, че е грешен, че нищо не може да направи и т.н. – Ти си грешен човек, без дарби, само защото си се откъснал от Първата причина. Свържеш ли се с Нея, всичко в тебе ще потече, както е текло някога. Тогава ще познаеш себе си, своите дарби и способности, които Бог е вложил в тебе. Който иска да бъде даровит, гениален, той трябва да работи. Така са работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора. Всеки може да бъде гениален. Това е въпрос на време. Гений е всеки човек, който изпълнява волята Божия, дава тласък на цялото човечество. – “В какво отношение?” – В музика, в поезия, в наука, в изкуство, в религия. Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост. Бедният Лазар, който живееше пред вратата на богатия, беше гениален човек. Той поглеждаше към своите рани и не роптаеше. През всичкото време се молеше за богатия, да го просвети Господ. Затова именно Лазар отиде в лоното на Авраама, а богатият – в ада. Големи бяха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха. Невежият не може да влезе в лоното на Авраама. Следователно, за да се повдигне, човек трябва да мине през големи страдания. Ако човек разумно понесе страданията, без протести и роптания, големи блага го очакват. Тъй щото, страда или се радва, човек трябва съзнателно да живее, да използва благата и на страданията, и на радостите. Желая ви да имате характера и търпението на Лазара.(130, с. 44)