Jump to content

Recommended Posts

Д Я В О Л

 

Под думата “дявол” се разбира същество, съзнанието на което, от сутрин до вечер, е заето само със себе си.(85, с. 24)

 

Според мене дяволът няма нито рога, нито копита, нито пък е черен. Всеки човек, който защитава своето право в света, той е на страната на дявола. Ти трябва да защитаваш правото на Господа. Трябва да живееш един порядъчен живот. Щом защитаваш живота отвън, неговата форма, ти си вече на крив път.(46, с. 119)

 

Най-ненаситното и винаги недоволно същество на земята е дяволът. Ако мислите, че ще го задоволите, вие се лъжете. Дяволът е учен, той е маг, философ. Като хване някого, той започва да го учи, предава му своето знание. Щом го направи свой ученик, слага го в обора си като особен екземпляр и го показва на приятелите си. Седиш в неговия обор, вързан като кон, и пъшкаш: “Защо попаднах в лапите на дявола?” – Защото търсеше щастие по лек път. Така човек не може да бъде щастлив. Мнозина казват, че не вярват в дявола, но въпреки това попадат в неговата примка.(1, с. 122)

 

Аз казвам: благодарете на глупавите, защото Господ заради тях държи света. По-умни духове от дяволите в света няма. Влизали ли сте някога в тяхното царство, да видите как живеят? Говорите за човешка интелигентност, но ако слезете при тия паднали духове, ще намерите понятие и за физика, и за химия, и за душевни проявления – много знания да излъжат, да измамят, да направят всичко. Ала техните знания не може да внесат ред и порядък в нещата, защото не почиват върху ония елементи, които могат да циментират живота. Знанията трябва да се циментират чрез Божествената Любов.(124, с. 187)

 

Когато срещнете дявола, не се хвалете пред него, че имате нови дрехи. Той всякога носи в ръката си кофа с нечиста вода и щом види някой чист, добре облечен човек, залива го с нечиста вода. Срещнете ли дявола, отдалеч още бягайте от него. Казвате: “Какво представя дяволът?” Дяволът е символ на злото, на изкушението, на отрицателното в живота. За да не правите връзка с дявола, не мислете за него. За каквото мислите, с това се свързвате, това привличате. И когато мразите някого, вие пак се свързвате с него и го привличате към себе си. Вие не обичате злото, но то казва: “Колко време сте живели при мене! Колко време сте ми слугували! Защо днес ме избягвате? Защо сте толкова непризнателни? Забравихте ли, че аз ви научих да разбирате света?” Така изрежда дяволът своите заслуги по отношение на хората. Той не е невежа, не е прост – той е първокласен философ, благодарение на което изопачава доброто в човека. Щом влезе в него, той разбърква ума, сърцето и волята му, вследствие на което човек вижда света наопаки. Казвате: “Щом е така, защо е създаден дяволът?” – Не питайте това, но задайте си въпроса защо вие сте създадени. Дяволът е свободен да мисли и да разбира, както иска – за това вие не сте отговорни. Вашата отговорност се отнася до самите вас. Когато дяволът дойде при вас да ви изкушава, вие ще му кажете: “Махни се, Сатана, оттук! Аз мисля, както Бог мисли, и върша Неговата воля.” Ако не мислите така, страданията едно след друго ще ви следват. Това не значи още, че човек не трябва да изучава живота и на по-низките от себе си същества. Той има право да прониква в живота на същества, по-низки от себе си, но трябва да бъде внимателен да не падне в техния живот. Защо? Защото този живот не отговаря на неговия и ще му причини големи мъчнотии и страдания, докато излезе от него.(21, с.16)

 

Колкото човек е по-прост, речникът му е по-богат с порнографични думи. Колкото е по-възпитан, тия думи намаляват в речника му. За пример, някой казва: “Какъв дявол си ти!” Какво има в думата “дявол”? Тя е гръцка дума, какво означава “дявол”? Ако ти каже някой превода на тази дума: “какъв дух си ти” – какво има, защо те засяга? – “Ами “дявол” какво означава?” – “Дявол” произтича от дева, значи чист. Първоначално думата “дявол” означава дева, значи чист. Сега турили нечистотия, оцапали думата, направили го нечист. Като кажат “дявол”, разбират лукав. Казват: “цял дявол” – значи този човек всяко нещо знае как да го направи. Дяволит човек е той. Значи туй е една дума, която първоначално излиза от гръцки език и имала едно значение. Първоначално оттам, отдето излязъл, той е излязъл от чисто място. Дяволът, отдето е излязъл, чист е бил, но като тръгнал по пътя като вода, окалял се. Думата “дявол” показва туй състояние: като вървяла, не е останала толкова чиста. Дяволът се отдалечил от първия източник. Разбираме един процес на движение.(32, с. 205)

 

Някои учени поддържат, че температурата на Слънцето е около 35 милиона градуса. Чрез тази температура Слънцето е запазено от всички изненади, които биха могли да го сполетят. То не може да се завладее. Досега са правени много опити да завладеят Слънцето, но всички излезли безрезултатни. Голяма борба има в природата за завладяване на Слънцето. В една легенда се разправя за първия опит, който Луцифер направил, за да завладее Слънцето, но се търколил оттам и паднал на Земята, дето и до днес се намира.(65, с. 54)

 

Когато Господ създаде света, нямаше религия. Религията се яви в света, когато дойде дяволът. Най-напред хората живееха в Любов и всяко учение, което не се ръководеше от Любовта, не се признаваше за Божествено. Според мене религията е един санаториум – една болница за болни хора е религията. Когато една мома се разочарова от живота и когато момъкът изгуби своята възлюбена, те стават религиозни. Следователно всички религиозни хора са фалирали буржоа, а онези хора, които служат на Бога от Любов – те са хора без религия.(125, с. 111)

 

Бог е еднакъв и на небето, и на земята. Ако ние не Го познаваме и не можем да Го проявим, Той не е причина за това. Причина сме ние, че не можем да Го възприемем правилно. Когато казвате, че сте лоши хора, вие се намирате в положението на онзи светия, който казвал, че дяволът бил много лош. Дяволът има една добра черта – постоянството. Ти го пъдиш от вратата, а той намира най-малките дупчици и оттам влиза. Като влезе някъде, настани се и започва да работи – от нищо не се стеснява. Той е трудолюбив, никога не се обезсърчава. Той никога не казва за себе си, че върши зло.(70, с. 120)

 

Някои хора искат да знаят какво нещо е дяволът, искат да опитат силата му. Откажете се от това желание. Не е лесно да се бориш с дявола. Той е най-големият борец в света. Влезете ли в борба с него, ще видите, че той умее да защитава своите права. Някои описват дявола като същество с рога и опашка. Значи той е животно. Тогава всички животни са дяволи. Знаете, че много животни орат, сеят, вършеят заедно с човека. Тогава и дяволът помага на човека. Щом има рога, ще го подковеш; щом има опашка, ще го хванеш за нея и ще го въртиш, дето искаш. И най-лошото куче да хванеш за опашката и да го развъртиш, отстъпва. То разбира, че не може вече да си играе с човека. Това са мисли за разсъждение. Вие си представяте дявола такъв, какъвто не е. Ако знаехте какво представя той, щяхте да научите много неща от него. И Бога си представяте такъв, какъвто не е, поради което не можете да научите нищо от Него. Не само че нищо не можете да научите, но даже по-лоши ставате. За Бога говорите, а по-лоши ставате. Например, казвате, че Бог е Любов. Обаче щом ви обиди някой, забравяте Божията Любов и започвате да се разправяте с него.(93, с. 82)

 

Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържиш. Какво знание е това? Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти? Смущението е външен процес. То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека. Това чуждо съзнание наричат “дявол”. Той си мисли, че може да бъде като Бога, и със своето голямо мнение за себе си влиза в хората и ги отклонява от правия път. Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне. То управлява човека, кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т.н. Някога става точно обратното. То казва на човека: “Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш. Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват.” Така именно човек започва да се колебае, да се раздвоява, докато дойде в състояние сам себе си да не познава. Павел казва: “Въоръжете се с търпение, докато дойде във вас Христос, т.е. Любовта.” Тя ще ви покаже вашия истински вътрешен образ. Казано е: “Да се не смущава сърцето ви.” Въпреки това хората се смущават. Те се страхуват от дявола, т.е. от злото, и го търсят в този-онзи човек. Дяволът няма физически образ.(93, с. 22)

 

Светът се нуждае от богати хора по ум, по сърце и по душа. Казано е: “Блажени нищите духом.” Това не значи, че нищият е хилав, беден, слаб. Напротив, той е силен по дух, по съзнание, по разбиране. Казано е още: “Блажени кротките.” Кроткият не е слаб и мекушав. Той е силен чрез кротостта си и така се налага над злото, над неправдата в света. Кроткият не се хвали, не говори за себе си, но прилага силата си. Дяволът е допуснат в света именно за това – да направи хората силни. Чрез него те опитват силата си. Като излизат от двубой с него, ако той ги повали на земята, те продължават да се тренират, докато най-после го победят и сложат на земята. Когато дяволът започне да се плаши от хората и да бяга от тях, тогава те ще разбират какво значи кротък, нищ, чистосърдечен.(96, с. 204)

 

Някой ме пита защо се допусна дяволът да ви изкушава. – Ами ти защо го допусна? Ти сам го допусна, а търсиш причината отвън.(69, с. 9)

 

Изпитът наближава. Всички хора ще бъдат изпитани, да се разбере каква е силата им, каква е любовта им и с какво знание разполагат. Ще излезеш пред изпитната комисия и ще се биеш. Противникът ти ще бъде силен човек. Тук ще се изпита и постоянството ти. Ако се откажеш още след първата борба, ти си от слабите. Не, 99 пъти ще излизаш на борба, докато най-после победиш. Ще излезеш стотния път, ще хванеш противника си, ще го стиснеш и ще кажеш: “Да знаеш кой съм! Да знаеш с кого си имаш работа!” Желая ви да победите дявола, макар и на стотния път. Като се борите с него, вие черпите от силата му и ставате силни. Дяволът е много енергичен. Той се бори с човека до последни сили, но като види, че е победен, казва: “Научиха изкуството ми!” Който не се е борил с дявола, той не е развил силата си. Ако сте се борили с него, не съжалявайте. Който се е борил с дявола и го е победил, той има бъдеще – учен може да стане, богат може да стане. Дяволът е учител на хората. Много неща можете да научите от него. В миналото човек е орал, копал земята сам, с двете си ръце. Дяволът го е научил как да оре и да копае. Той му е казал: “Защо се мъчиш сам? Вземи два вола, впрегни ги, направи си рало и иди да ореш нивата. Вземи четири колела, сложи им по една ос, съедини ги, направи си кола и започни да впрягаш конете, воловете – да ти помагат.”(14, с. 241)

 

Най-после човек може да се бори и с дявола. Какво оставя дяволът? Той оставя своята чернота. Като излезе от борбата си с дявола, човек почернява, погрознява и започва да съжалява, че е влязъл в борба с него. Каквото и да прави, човек трябва да се бори с дявола. Той е голям майстор в борбата. Всички се отвращават от дявола, а въпреки това всеки ден дружат с него. Тук ще го видите да чука чаша за здраве с някои добри хора, там ще го видите, че влязъл в съдружие с някой богат търговец. Всички се радват на веселостта му, на сладкодумието му, на доброжелателството му – не го познават хората. Защо? Защото те си го представят особен, не като човека, вследствие на което попадат в неговите примки. След като създаде ред неприятности, той ще дойде да ви съжалява, че сте пострадали много, че са ви излъгали, и казва: “Да бях дошъл при вас, нямаше да пострадате така.” Като разберете един ден, че дяволът ви е създал всички нещастия, вие се връщате пак към старата философия и казвате: “Защо стана така?” – Защото другояче не можеше да стане. За подобни случаи турците казват: “Или си отваряй очите, или ще ти ги отворят!” С други думи казано: или разбирай как стават нещата, или ще те накарат да разбереш.(21, с. 31)

 

Казано е: “Съблазънта неизбежно ще дойде.” Всеки човек е изложен на съблазън. Все някакво греховно чувство или греховна мисъл ще мине през вас и ще ви съблазни. Съблазънта се явява в разни форми. Често дяволът се крие под мантията на Любовта, под мантията на Мъдростта и Истината. Де ли е той? Той носи Любовта отпред, невежеството отзад; Истината и свободата отпред, а лъжата и ограничението отзад. Той първо ще ти сложи пълна торба с ечемик, както господарят на своя кон, и като го нахрани, ще го яхне и ще му каже: “Ще вървиш, дето ти заповядвам!”(69, с. 348)

 

Седял си до един меланхоличен човек и си възприел неговото неразположение; седял си до човек, който мисли и чувства правилно, и ти ставаш като него – добър, весел. Човек се влияе от окръжаващите. Слабият се поддава лесно на чуждо влияние. Ще кажете, че лошите мисли се дължат на дявола. Възможно е. Първата причина може да е дяволът, но той не е сам. Най-малко 40-50 души са в негова услуга. Той ги изпраща да изследват вярата, надеждата и любовта на човека, да знае с какво ще се справя. После те изучават какво богатство има даден човек, къде е скрито. И след като събере всички данни, тогава той пристъпва към работа. Като разбере, че богатството му е във вярата, ще направи всичко възможно да го обезвери. Ще го убеди да вярва в силата на парите. Щом повярва в парите, ще го качи на висок връх и оттам ще го събори. Ще отнеме богатството му и ще го изостави. Как се познава кога работи дяволът? – Той всякога започва добре и свършва зле. Като те срещне, ще те хвали, ще те ласкае, докато се хванеш на въдицата. После ще ти каже, че по-глупав човек от тебе няма, и ще те остави сам да се освобождаваш. Не се обезсърчавай, но не вярвай на този, който започва добре и свършва зле. Започни отново и знай, че който те хвали и който те кори, е един и същ. Обърни погледа си към онзи, който разбира добре живота. В него е добрият дух. Той казва: “Добър си, но не постъпваш добре; даровит си, но не учиш. Започни отново да работиш и да учиш.” Сегашните християни се отклонили от своя път поради мисълта, която са им внушили, че дарбите и способностите се дават даром от Господа Иисуса Христа. – Всичко ще ти се даде, ако учиш и работиш. Само така можем да придобием съвършенството, за което се говори. Смисълът на живота е в съвършенството.(66, с. 239)

 

Християнската философия, като практична философия на живота, препоръчва на всички хора да не се произнасят за злото, както и за дявола. Никой няма право, нито власт да съди дявола и да се произнася за него. Кой ти даде право да обвиняваш за всичко дявола? Ако наистина дяволът е толкова лош, защо Бог го допусна в съвета на Синовете Божии? Даже Бог го запита: “Познаваш ли моя раб Йова? Знаеш ли, че няма подобен на него?” Дяволът отговори: “Аз съм на особено мнение за Йова. Ти си му дал много богатства, осигурил си го. Отнеми всичкото му богатство, тогава ще видиш колко е верен. Дай го на мене, аз да го изпитам. Тогава ще си кажа мнението.” Така се разговарял Сатаната с Господа. Сега и на вас казвам: не се занимавайте с дявола! Не говорете лошо за него. Колкото по-лошо говорите за дявола, толкова по-зле за вас. Закон е: за каквото говори човек, това го сполетява. Ако говориш за злото, зло те сполетява; ако говориш за доброто, добро те сполетява. От каквото се страхуваш, това става. Дали вярваш в тоя закон, или не вярваш, не е важно. Някога ще го провериш. Ти желаеш смъртта на някого. Той може да не умре, но друг някой ще умре. Като знаете това, бъдете внимателни в своите мисли и чувства. Искаш да застреляш някого. Защо ще го стреляш? – “Защото не го обичам.” Обаче по невнимание куршумът попада на друг някой, за когото скърбиш. Също така и мисълта ви рядко попада там, дето я отправяте. Тя отива там, дето не сте очаквали. Казвам: ония, които вървят в Божия път, трябва да изпразнят пушките си.(134, с. 119)

 

Кое е числото 666? То е кабалистическо число. Нали човек бе създаден в шестия ден? При това 3 по 6 прави 18 – това са трима царе: руският, германският и сега българският. И тримата трябва да отстъпят на Христа, Който иде. Числото 18, както и числото 6, е човешко. Има и друго тълкуване: човекът е трояк – той живее на физическия, астралния и духовния свят.(61, с. 28)

 

И в Писанието се говори за число, съставено от три шесторки – 666. Като съберем трите шесторки, получаваме числото 18; 1+8=9. Деветорката показва известни опитности, които човек е придобил като резултат на страданията. Като страда, човек се учи. Щом се заговори за страдания, хората (особено религиозните) се питат защо са допуснати страданията за вярващия. Вярата не е щит против страданията. И вярващият страда, но той носи страданията разумно и лесно се справя с тях. Бог твори всеки момент, следователно истински вярващият трябва да върви неуморно след Божията мисъл, да не изпада в противоречия. Не следва ли Божията мисъл, той отстъпва назад и се спъва.(116, с. 21)

 

Числото 666 е число на човека, на греха. Това число трябва да се превърне в 999, за да може човек да излезе от греха.(130а, с. 141)

 

Човек, който няма Любов в себе си, е всякога зает. Той няма време да покани някого и да го нагости. За онзи, който люби, времето се продължава. Веднъж запитали дявола как е забогатял и отде черпи своето богатство. Той нищо не отговорил. Един ден, поради слабост към един от своите ученици, той се навел близо до ухото му и пошепнал: “Само на тебе ще кажа една истина, но с никого да не я споделяш. Аз забогатях по следния начин: когато някой реши да направи едно добро, аз му нашепвам: “Не бързай, не е време сега!” Друг намисли да помогне на някого, аз му нашепвам: “Не разсипвай богатството си, никой няма да се погрижи за тебе!” Искат ли от някого пари назаем, аз му нашепвам: “Кажи, че нямаш!” В това време аз ги обирам – на този взимам парите, на онзи – хляба, и така трупам богатства. Като видя, че сърцата на хората са затворени, аз отивам при онези, които не са получили нищо от тях, и им нашепвам да ги хулят, да ги критикуват.” Сега на вас казвам: не давайте мнението си за неща, които не познавате. Не се поддавайте на външни внушения. Не критикувайте, но първо вие дайте пример как се живее.(90, с. 187)

 

Едно трябва да знаете: Бог царува и на небето, и на земята. Той управлява и рая, и ада. Следователно Неговата воля абсолютно трябва да се изпълни. Мнозина казват, че сред обществото понякога се явява някакъв голям тартор, когото наричат Луцифер. Никакъв Луцифер не съществува! Луцифер – това са лошите гении на човечеството, които имат за цел да го спъват в развитието му. Те представляват колективно общество от човешки души. Те се различават само по посоката на своето движение. Първите се движат отгоре надолу и си служат с тъмнината. Вторите се движат в обратна посока – отдолу нагоре – и си служат със светлината.(86, с. 132)

 

Какво представлява съмнението? То е язва, която разяжда всички народи, всички общества – научни и религиозни. Тя разяжда всички домове, отношенията между братя и сестри, между приятели и възлюбени – навсякъде съмнение. За Бога говорят, за Любов говорят, но съмнението е на първо място. Малка причина е нужна да се яви съмнението. Казват, че Антихрист щял да дойде в света. Този антихрист от хиляди години е в сърцата на хората, той управлява света. Кога не е бил Антихрист в света, та сега щял да дойде! Как ще дойде? Със стомна в ръка, която всички хора ще целуват. Антихристът е от памти века в света. Сегашните страдания, войни, кражби, убийства не са ли негово дело? И за нас казват, че хората трябва да се пазят от нас, че сме антихристи. Та съмнението не се дължи на нашата зла воля, то е стар навик. Как ще се явите пред Бога със съмнението?(99, с. 49)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...