Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_03_31 Вярата като закон31 март 1932 г., Извънредни беседи, Беседи пред сестрите, София

София Извънредни Беседи Беседи пред Сестрите

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 14 март 2013 - 12:38

От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г.
Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир"
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932
Издателство Бяло Братство, 2006
Книгата за теглене на PDF
Съдържание



ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

Добрата молитва

"Духът Божи"


Първите десет стиха от петата глава

от Евангелието на Йоана


Сега знаете ли какво нещо е предметно учение? Предметно учение аз наричам това: да изучавате всичко, което Бог е създал. А пък вие сега не изучавате Божиите работи, а някои предмети, които човек е направил, оръжия и др. Това не е предметно учение. Например черната дъска, това не е предметно учение. Под "предмет" аз разбирам живите предмети. Доколкото на тази дъска един разумен човек може да пише и може да послужи като едно огледало, дотолкова тя е потребна.

Публикувано изображение

Какво е това? - Прозорец.

Вие сте като малките деца. То е хубаво. В света стари деца няма и стари хора също няма. Има малки —— деца. Човек докато не стане малко дете, не може да влезе в Царството Божие, т е. да изучава света. Каква е целта на прозореца? Колкото прозорецът е по-голям, и къщата става по- красива и светла. Такава къща е напълно хигиенична и човек няма да боледува в нея. Ако този прозорец става по-малък и тесен, то ще се намали светлината, предметите в стаята ще станат по-тъмни и по-неясни. Най- сетне ще стане тъмно и ще почнете да се удряте. В тъмната стая може ли да учи човек? Прозорецът само за влизане на светлината ли е? Втората му служба каква е? - Да влиза въздух. Какво се подразбира под прозорец? Щом има прозорец, има и врата. Всякога в къщата, в която има прозорец, има и врата; и в която къща има и врата, подразбира се, че има и прозорец. Вратата трябва да бъде всякога затворена, а пък през прозореца трябва да влиза не само светлина, но и въздух. И когато е задушно, вие отваряте прозореца, за да влезе повече въздух. Но същевременно човек е една къща. Това е най-хубавата къща, която е съградена. По-хубава къща от човека на земята няма. Той има два прозореца и една входна врата. После има два вентилатора, има две слушалки за съобщение с външния свят. После има един инспектор, който проверява нещата, и един език, който проверява, като влезе нещо в устата, дали е добро или не. Като не е добро, не го иска. В тази къща има и двама слуги - те са ръцете. Като дойде някой, ръцете казват: "Заповядайте." Значи у човека има пет живи сетива. Трябва да знаете дали са нормални сетивата ви. Дали е нормално за пример обонянието, зрението. Има едно външно виждане на света: тогава не познавате човека. Вътрешно и външно трябва да познавате човека. Човек може да си тури много красива маска и на тази маска да са написани всичките черти на един отличен добър човек. Как ще познаете дали някой човек има маска, или няма маска? Как ще познаете дали някой е добър или лош? - Лесна работа. Ти ще кажеш на човека, който е дошъл с маската у вас: "В нашия дом правило е, който дойде гост, трябва да се окъпе." Тази маска във водата ще се стопи и той с маска не може да се къпе.

Ако дойде някой, как ще го познаете? Ето едно предметно учение. Ще му кажете, че той трябва да се умие, да си махне маската. Той ще каже: "Много съм се изпотил, обичам да се потя, много съм се стоплил отвътре." Защо се потят хората? Кога се поти човек? - Когато е болен. Щом се изпоти, той става добре, а щом се окъпе, си сваля маската и вие ще го видите такъв, какъвто е без маска. Хубаво, когато вие вземете да играете една роля такава, каквато не отговаря на самия вас, това не е ли маска? За пример вие се представяте такъв, какъвто не сте. Тогава не сте свободен, тогава имате маска. Значи тази маска трябва да я снемете. Хората, които маски имат, се различават по две качества. Те са крайно меки хора, крайно добри хора. Онзи, който е крайно мек, той носи маска. Ти не можеш да разчиташ на него, той се огъва. Турците казват: "Със седем краля става барашък[*]." Дето влезе, всичките роли играе. Та крайно меките хора и крайно грубите хора носят най-големите маски. Понеже маската му е голяма, той като върви, много се е уморил и казва: "Нямам сили." Маската му тежи. И затова е мек. А пък онзи, който е груб, неговата маска е много лека, затова е силен. Да се освободите от онази мекота, която произтича от вашите маски, и от онази грубост, която произтича от вашите маски. Аз не говоря сега за вас. Във всичките хора животинското и растителното царство съществуват - това е като правило. Рядко ще срещнеш някой човек, когото, като видиш, да ти е приятно.


Публикувано изображение

Това какво е? (- Чаша.)

Но толкова голяма чаша има ли? Прилича на чиния. В едно отношение човек трябва да бъде чаша, а в друго отношение трябва да бъде чиния. Това на какво прилича още? (На лоливалник, на лейка.) Чашата е един символ. Не се смущавайте. Аз не искам да ви оплета, че да не знаете, не, но искам да вй покажа, че символите могат да се превърнат. Един символ може да се превърне.  Публикувано изображение   Това какво става? - "а". Значи, ако туриш една линийка на корена на Публикувано изображение, става "а". Значи, като съединиш двете букви "Г" и "С" на едно място, се образува "а". Щом те се кръстосат, ти си научил първата буква. За да научиш втората буква, какво трябва да бъдеш? - "б".

Значи трябва да туриш някаква основа, темел[†], някъде да се хванеш. Първото показва, че имаш семе, а второто показва, че си посял семето, и то е поникнало в земята.

Ние се отклонихме от предметното учение. Значи чашата стана на чиния, стана и на лейка. Ако от чашата премахнем дръжката, става на гърне. Гърнето на какво ще стане? Това са длъжности, служби, които гърнето взема. Те са високи служби, разбира се. Каква е службата на чашата? Службата на чашата е да гребе и да взема. В чинията има прогрес. С чашата ще вземеш, ще напълниш чинията и ще изливаш. Чинията е само за човека, а лейката е за растенията. Значи чашата може да върши няколко служби: да черпи вода, да държи гореща вода в себе си. А като лейка има служба да раздава водата на растенията. Чашата е преобразувана от цветовете. Човек е направил чашата, той взема чашата и я пълни с вода. Човек винаги подражава на Бога. Где са тогава чиниите в природата?

Ще се върнем към прозорците. За да бъде къщата хигиенична, прозорците трябва да бъдат големи, вратата да бъде добра, да не скърца, в стаята да има достатъчно светлина, да има достатъчно количество въздух. Где е чашата на човека? Това е неговата ръка. Господ му е дал една чаша. И ако човек би пил само с ръката си, той никога не би се разболял. Човек, който отива на чешмата, не трябва да си тури на крана устата, а ръката. Всички хора, който не употребяват своята Божествена чаша, ако турят устата си направо на крана, може да влезе в човека червей, пиявица и с години да страда. Ако употребява ръката си, ще види дали е чиста водата и ще я пие. Онзи, който прави нещата, той е майстор. Трябва да имате най-хубавите стъкла на прозорците и най-хубавите врати. Очите на човека са неговите прозорци, чрез които той разбира нещата. Човек, който си прави къща, се учи от нея. Отваряте и затваряте прозорците цяла година, значи научили сте се. Прозорците са направени, за да учи човек и да му служат. Стъклата трябва да бъдат чисти. Ако не са чисти стъклата отвън и отвътре, ще влезе много малко светлина. Светлината вие викате ли я, или тя влиза без покана? Тя е дошла на гости без ваша покана. Въздухът, който влиза през прозореца, и той без покана влиза.

Сега от този предмет реално какво може да научиш? Защо светлината влиза без покана вкъщи? По някой път, когато ще ти направят хората нещо лошо, ще затворите прозорците; а като влезе някой лош човек, трябва да затворите всички прозорци. Сега аз ви говоря за вашите състояния. Всяко едно състояние, което затваря у вас способностите ви и чувствата ви, и постъпките ви, трябва да промените това състояние на добро. За пример казваш: "На мене не ми трябват много знания, много чувствувания." Човек страда от много знания, от много чувствувания, от много добро, от много любов. И ако някой път има страдания в името на любовта, то това нещо е фиктивно, което минава под името любов. Първо, какво трябва да разбирате вие под любов? Любовта е най-святата и най-великата сила, която доставя на човека това, от което душата има нужда в живота, това се нарича любов.

Животът, който се доставя чрез любовта, се нарича живот. Това е живот, а външните красиви прояви, ласките, това не е любов. Това са панделки, накити червени, сини, зелени, но това не е любов. И като ги няма тези панделки, любовта не се мени. Това са само етикети. Някой може да направи нещо за вас, без да ви обича, а пък някой може да ви говори ласкави думи, без да направи нещо за вас.

Тогава какво е лъжата?Лъжата показва отсъствието на любовта. Човек трябва да подражава на Бога. И той си има една печка - сърцето. В сърцето се развива известна енергия. Само че тази печка, за да тръгне по-хубаво, има си духалка. Дробовете са духалката. Тези дробове постоянно работят и печката гори, и топли, и кръвта се разнася по цялото тяло. Това сърце има клапи. Ако влезе някой човек повидимому у вас и внесе любовта, затвори всичките клапи и се запушат, какво става? Ако влезете в една къща, където се запушат тръбите и не може да гори печката, в къщата има дим. Щом има дим, значи клапите на сърцето са затворени. Първо ще отворите клапите, за да става вентилация.

Та първото нещо, когато ще хванете приятелство с кой да е човек, какъвто и да е, ще гледате той да не затвори клапите на сърцето ви. Защото в света живеят само двама души - това са мъжът и жената. Освен тях никой друг не съществува. Хилядите жени са отражение на едната жена. Някой път те си съдействуват и образуват голямата жена. После тази, голямата жена пък има свойство да отлъчва подобни на себе си и стават много в света. Не е ли от ваша страна смешно, когато искате да господарувате над вашата майка. Защото с раждането още дъщерята започва да заповядва на майка си. Тя казва:" Майка мие учена, но не е модерна, тя е от старите жени."

Да ви обясня мисълта. Защо вие сте дошли жени на земята? Първоначално, като поехте тази служба, каква декларация дадохте? Насила ли ви направиха жени? Жената се отличава на земята с едно качество: за нея вярата трябва да бъде закон. Ако ние вярваме само в това, което е станало, то не е вяра. Вярата е да вярваш във всичко това, което може да стане. Защото това, което за тебе не е станало, за друг е станало. Някой е богат, а друг- не. Но онзи, който е направил другия богат, и тебе ще направи. Не си учен, ти вярваш, че и ти може да станеш учен. Всеки човек може да стане учен. И жената трябва да вярва, че всичко може да стане. Някой ще каже, че това е лековерие. Във всичко ще вярваш. Именно онзи, който във всичко не вярва, той е лековерен. Той вярва в това, в което не може да се вярва. За пример вие, жените, мислите, че имате вяра, нали така? Мнозина от вас образуват дом, вярват, че с другаря си ще живеят щастлив живот. После казвате:" Не излезе така, както ние вярвахме." Вие не разсъждавате. Вие не се намирате на земята в един завършен свят, но в един свят, който е в процес, който се развива, сега се развива. Вие сте влезли с един другар в отношение вземане и даване, но този човек има капитал някъде, изискват се 10-15 години, за да събере той този капитал. Той макар и да е много богат, но не разполага с пари и ти почваш да се съмняваш. Ти казваш: "Мислех, че той е богат, но той не е." Ако най-малките спънки могат да разклатят вашата вяра, тогава къде е вашата вяра?

Искам да ви кажа откъде произтичат страданията на жените. Началото на всички страдания на жената е слабата й вяра. За пример майката, бащата казват на младата мома: "Ти с този човек не можеш да живееш.'' Атя казва: "Без него не мога да живея, ако не се оженя за него, ще умра." Така вярва тя. Като се ожени за него, след две години казва: "Умирам St него." Питам тогава: Тя го е взела с вяра или със знание? Не, тя се е заблудила от неговата маска: със завъртени мустаци, ръкавици, с лачени обуща, може да се кланя хубаво. Той й казва. "Вие сте много жестока към мене, но аз без вас не мога." Като кажат на жената, че тя е богиня, тя се отвори като охлюв. Като й кажат: "Ти си ангел, ти си богиня", тя се отвори. После, след брака, той казва. "Аз мислех, че си ангел. Но някои неща в твоя живот показват, че ти по ангелски не постъпваш. Забелязвам някои думи от твоя говор не са ангелски, не са от ангелския свят. Аз почнах малко да се съмнявам, че знаеш ангелски език."

Такива са отношенията, които се зараждат. Когато двама души се съединят в какво и да е отношение, те образуват два полюса:




Публикувано изображение


Между двама приятели се образува една права линия. Докато умовете на тези две същества функционират правилно, правилно мислят, тази елипса е много правилна, върви и се движи, усъвършенствува се. Но щом влезе някаква дисхармония, тази елипса се обезформява и най-вече се образува толкова дим, и те, да се избавят от тези нещастия, решават да си направят комин. Казвате, че къща без комин не може. Влезе ли комин, ангелският живот не можела се проявява, имате вече обикновен човешки живот. Виждате, че жителите на тази къща боледуват. Как няма да боледуват, като има дим? Между неразбраните хора къща без дим не може, а пък разбраните хора от прозорци и врати се нуждаят, но не от комини. (Какво иска да каже Учителят?) - Нищо не искам да кажа, просто говоря за прозорци и за врати. Искам да зная дали има дим в къщата ви или не. Вие ще кажете: "Зачервени са очите ни от много пушек."

Казвам: Онова, което Бог е създал, ние трябва да го турим на първо място. Човек не трябва да смущава своите чувства, своите мисли, своите постъпки и своето физическо тяло. За пример казваш: "Аз не трябваше да турям толкова доверие в него." С вяра човек досега никога не е пострадвал, от доверието може, от вярването може, но от вярата - не. Вярата може да туриш в един човек: в това да вярваш, което Бог е дал. Вярвай, че той има душа. Твоята вяра не трябва да се разклаща. Този човек може да говори зло или добро, може да е добър или лош, това не трябва да ръководи твоята вяра. Защото, ако вие сте меродавни, ако вие мислите от ваше гледище, че някой човек ви е неприятен, ако действително това беше право, то Бог щеше да го премахне от света. Но щом Бог не го премахва, значи вие не мислите право. Лошият човек за едного, за друг е добър. Вие имате едно познание, в което показвате вашето невежество. Наместо да вярвате, казвате: "Този човек е лош. "Това не е вяра, а знание. На какво основавате вашето знание? Защо е лош?

Та първото нещо е като жена да имаш пълна абсолютна вяра. И като те лъжат, и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Който и да дойде, и разбойник да дойде да пие, изворът дава, не се смущава, че е пил някой вълк, мечка, разбойник, някоя змия, паяк, вие ще кажете: "Няма нищо." Или че вашата вода отишла до някой трън, или при някоя нечистотия, вие да кажете: "Няма нищо." Вие не трябва да се смущавате, че това, което излиза от вас, се е изцапало. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да дойде да помага на хората, тогава какво щеше да стане с хората.Тогава всички вие бихте измрели. Вие имате един стремеж, искате всички да станете щастливи. Но щастието е обосновано на един вътрешен душевен закон. Цялото общество щастливо не може да бъде. Не си правете илюзии. Всеки един като вярва, може да бъде щастлив. То е специфичен закон, който се обуславя от вярата на човека. Ако човек вярва абсолютно в Бога и мисли, че всичко, каквото става в света, е за добро, и че Бог, Който го е пратил в света, щом е допуснал известни страдания, те са за добро. Затова човек трябва да вярва в Бога и да не се разколебава никога вярата му. Вие искате да оправите работите си. Как ще оправиш работите си? Работите на слънцето не може да оправиш, работите на водата не може да оправиш. Работите на цял народ може ли да оправиш? Едва може да оправиш своите работи, а пък вие искате да оправите работите на всичките.

Един човек от село Николаевка в много горещо време носеше голям калпак. Той казваше: "Срам ме е да си сваля калпака. Дойде един да ми остриже косата на главата и много смешно ме направи. Чакам да израснат малко коси и тогава ще махна калпака." Вие искате да оправите хората, тогаз вие ги накълцвате така, че после трябва да носят калпак цяла година. Коя и да е сестра иска да научи другите сестри и казва: "Да бъдеш много щедра." Как ще й дадеш пример като професор? Трябва да й покажеш пример. Как ще покажеш на един човек да бъде щедър? После, щедрият човек и друго качество трябва да има. Този човек, който 20 години е давал, и никой още не знае, че е давал нещо, той е щедър. Вие може да бъдете щедри, но всички знаят, и то е хубаво. Не е грях това, не е престъпление. Но казвам: Как ще предадете урока на щедростта? Помнете всички следното, ти не може да предадеш едно учение, една добродетел комуто и да е, ако тази добродетел не е в тебе. Това е закон. Ти никога не може да запалиш огъня, макар и да имаш една кутия кибрит, ако той е овлажнен. Значи, ако имаш една добродетел, може да я предадеш. Не се изискват за това големи усилия. Как ще направя добро? Дойде някой просяк. Няма да му дам пари, аз ще го подложа на изпит. Той ще бъде следният: от 10 души свои приятели аз ще искам по един лев и аз ще дам един лев, после ще купя малко брашно, сол, ще се върна, ще го пресея, ще го меся, ще стъкмя огъня и ще опека хляба. Ще го гледам какво ще прави. После ще му кажа: Насечете малко дърва, да стане по-скоро. После ще купя малко боб, ще го сваря. Ще го уча да чака. Ще го видя дали е беден. Ако той се притеснява, той не е беден. Ако седи и взема участие, той се учи с мене и се радва с мене, че му меся хляб, че му варя боб и той взема участие и се радва. Той е беден човек, но ако се мъчи, не е беден човек. Аз зная тогава защо Господ го е направил беден човек. Като дойде някой беден човек, съберете 10 лева, купете брашно и го замесете, накарайте го да чака. Който проси оттук- оттам, той е търговец. Нека чака три часа у вас, да се опече питата, да сварите боба и ще видите дали втори път ще дойде у вас. А вие ще имате една реклама. Той на целия град ще разправя, че изгубил от времето си три часа. Вие ще го опитате. Вие ще опитате едновременно и себе си, и бедния, и работата ще бъде благоприятна за Господа. Ако сте в старото време, когато жените са ходили да носят ядене на светиите, жената сама ще замеси хляба, сама ще вземе гърнето, ще вземе топлия хляб и ще ги занесе. Светията седи и чака, казва: "Господ ще те благослови." Този просяк е светия. Всички светии са просяци из горите. Някоя жена да му опече хляба и ще го занесе, понеже той е бил занят с много работа, той се е молил. А пък невидимият свят ще внесе някоя мисъл в някоя душа да му занесе нещо. Просякът не трябва да е прост човек. Ако просякът е светия, приемат го вкъщи. Ако дойде някой дървеняк, дай му мотиката да копае на лозето. Аз считам за унижение да дам на един човек един лев. Че аз за този лев не съм работил. Като му дам един лев, не съм направил никакво добро. Никакво добро не е това, никаква услуга не е това. Дам му един лев, той погледне лева и казва: "Колко малко се е откъснало от сърцето му." Казва: "По-добре да беше казал, че няма пари." Аз ще омеся хляб.

Вие искате да ви дам начин как да работите за Господа. Вие искате да работите по стар начин. Старите начини вие ги знаете всички. Новото учение е несъвместимо със старите навици. Ако на един човек, който е дошъл в дома ви, вие не може да му направите добро като на своя син и на своята дъщеря, които любите, това добро не е прието от Бога. Ако ти не може да направиш добро, както на своя син и дъщеря, ти не си направил доброто. И ако майката не служи на своите деца от любов, тя не е майка и това добро пред Бога не е добро. Тя минава само за майка. Това, което прави майката, трябва да е приятно пред Бога. Нали Бог живее във всеки човек, както твърдите и както се мъчите да вярвате. Вие казвате, че във всеки човек живее Бог. И ако дойде някой човек при мене, в когото Бог живее, и ако аз искам да се отърва от него, тогава вярвам ли в един Господ, Който живее навсякъде? Значи аз не вярвам в Господ, Който живее навсякъде. После пак се моля на Господа: "Господи, покажи ми коя е Твоята воля." Дойде друг беден и на него даваш един лев. Тогава как ще се молиш на Бога?

Ако ние коренно изменим нашите възгледи, тогава ще дадем един нов тласък на света, ново разбиране. Ако ние съжаляваме бедните хора както сега, ние не можем да им помогнем. Ако ние съжаляваме нашите деца както сега, то повече не можем да направим. Няма да се постигне това, което вие желаете. Защото един дом е една Божествена единица. Вашият син и след като замине за другия свят, той трябва да е привързан за дома ви и да помага на дома ви. Той трябва да пише писма на баща си, на майка си. И бащата като замине, и той да пише писма на домашните. Преставаш ли да пишеш, нямаш дом. Ако е дом, и тук на земята да е, и на онзи свят да е, то е все едно, домът си е дом. Домът е основан на любовта.

Та казвам: Между вас искам да се образува едно голямо семейство. Вие сте все сестри от един по-голям род. От един баща и от една майка сте всички, но още не се познавате, че сте сестри. Значи вие сте от един баща, родът ви е започнал от преди две хиляди поколения и като турите на едно поколение 25 години, то най-малко преди 50 хиляди години е започнала да се образува една връзка между вас. Вие още не се познавате, че сте отедно семейство. Казвате, че сте сестри, но не сте готови една за друга да жертвувате нещо. Много сте добри, но до тази наука да се жертвувате една за друга, не сте дошли. Казваш: "За какво да се жертвувам за тази сестра? Ако е Божествена сестрата, но тя не е!" Да направя едно тълкувание. Разликата между момък и мома в какво седи? Мома, момък - в думата мома четири букви са, а в думата момък (момъкъ – стар правопис) шест букви. 4+6 = 10. На жената умът й винаги накрая дохожда. В момъка има мисъл. Момата след като й се свърши работата, тя научава. И той туря още две букви. Защо той й туря още два букви? Момата трябва да направи само две пожертвувания. Най- първо трябва да напусне бащиния си дом на земята в материалния свят и втората жертва е - трябва да умре. И момъкът трябва да напусне бащиния си дом и прави лодка К,с която те трябва да се преселят на небето.




Публикувано изображение


Буквата К е лодка, Ъ е кормилото. Сега да преведа. Човешкия ум и човешкото сърце подразбирам, когато говоря за момъка и момата. Това е отношението на човешката душа и човешкия дух. А пък когато говорим за мъж и жена, това е най-долното пояснение.

Сърцето на човека е мома. Когато любовта ти е правилна, то сърцето работи правилно. Когато любовта не е правилна, то сърцето тупа ту бързо, ту бавно. Жената непременно трябва да има вяра. Ако ти нямаш вяра, ти не си жена. Ако си жена, то ти имаш най-голям чин, който Бог може да ти даде в света, то е да бъдеш жена. Ти не искаш да бъдеш жена. Тогава какво искаш да бъдеш - мъж? Станеш мъж, но и мъж не искаш да бъдеш. Какво трябва да станеш тогава? - Човек. Човек трябва да станеш. Това е третото положение. Да станеш човек, това значи да хармонираш тези два полюса ведно. И двата полюса трябва да бъдат еднакви, и мъжът, и жената.

От осем хиляди години всичките безобразия, които човек е гледал, все са турени на гърба на жената. Всичко това трябва да се чисти, додето намерим жената като скъпоценен камък. Много лошо са писали за жените. Всички автори са писали какво ли не за жената. Това са измислици. Според тях жената е най-лошата, а пък при все това без нея нищо не става на света. Без жена светът не може да върви. Какво трябва да се прави ? Някой ще каже: "По-грешен човек от жената няма." Ако това беше вярно, жената не трябваше да съществува в света. А пък тя съществува, Господ я турил на една работа, Господ я турил да поправя света. Мъчнотията ви седи в това, вие се намирате в едно противоречие, понеже трябва да поправите света, пък трябва да поправите и себе си, трябва да имате един основен закон. Не трябва да съжалявате, че сте жена. Бог, Който е мислил толкова, като ви направил жени, това е най-голямото щастие за вас. Ако човек нямаше сърце и ако човек нямаше душа, тогава на какво щеше да прилича? Нямаше да има никакъв израз - един човек без сърце, един човек без душа, той щеше да бъде един жесток човек. Следователно на вас Бог ви е дал служба да развивате сърцето си и да служите на душата. В този живот вие се повдигате и приготвяте не за земята. Вие искате да угодите на мъжа си, да отхраните и угодите на дъщеря си и сина си. Няма да угодите на мъжа си, на дъщеря си и сина си. За да угодите, този мъж иска от вас големи работи. Вие с милиони не разполагате. Утре мъжът ви осиромашее, пропие се, тръгне по неприличен път, какво ще направите? Ще кажете: "Да се разведа с него." Тогава где беше вашата вяра, защо се оженихте, като сега ще се развеждате? Разводът нищо не разрешава. Преди години при мене дойде един българин, беше недоволен от жена си и се занимаваше с окултни науки. Казва:" Не се живее с моята жена, мисля да я напусна вече." Казвам му: Може да я напуснеш, но после мислиш ли да вземеш някоя друга? - "Да." - Казах му: Тогаз по-добра от тази не може да намериш. Ако я напуснеш, ще се намериш в най-голямото нещастие. Ако изтърпиш, в следното прераждане ще се повдигнеш. Също и жената, ако изтърпи всичките неприятности на този си мъж, в следното прераждане Бог ще й даде едно високо положение. Ако направиш нещо, което Бог не иска, то значи да спънеш своята еволюция. Има един страх, какво трябва да направиш. Ще го запиташ. Ти се плашиш от мъжа си. Мъжът не е страхлив, но ти си страхлива. Ти ще кажеш: "Страхът е едно благословено чувство, което Бог е дал. Върху страха е създадена човешката съвест, човешката справедливост." Ако нямаше страх, ти нямаше да бъдеш справедлива. Корените на справедливостта са турени в страха. Когато ти се страхуваш, от какво се страхуваш? Оберат те и ти се страхуваш. Ще кажеш: "Няма нищо, няма нищо." Ще бъдеш щедра. Ти като даваш, страхът ще престане. Страхът не е нещастие, но като мислиш, че ще умреш, че могат да те убият, там се лъжеш. Тогава живееш без вяра. Страхът ти казва: "Върши волята Божия, че има закон, има опасност. Ако не вършиш волята Божия, много ще ти пати главата." Този страх трябва да се слуша. Ще си кажеш: "Ще изпълня волята Божия." Щом изпълниш волята Божия, няма да имаш страх. Вие се плашите в гората от една мечка, хуквате да бягате. Бог ви опитва дали сте упражнени в бягането. Ще каже: "Моето дете много знае да бяга." Един човек, който бяга от мечката, аз зная, той никога няма да вдигне скандал. А онзи, който не бяга от мечката, скандал може да вдигне. Онзи, който не бяга, там има друга опасност.

Определете какво нещо е старият човек. Ако една сестра е стара, че не може да ходи и трябва да я водят, тя не е стара. Тя е инвалид. Тя е саката. Ако не може да мисли, глупава е; ако не може да чува, глуха е; ако не може да вижда, сляпа е. Защо я наричате тогава стара? Една сестра щом може да ходи, щом ушите й са на място, очите й са на място, защо я наричате стара сестра? Аз искам сега да ви освободя от това схващане, че тя е стара. Да можех да ви намеря на млади години на хорото! А пък сега ще напуснеш хорото. Аз от голямо благоприличие не съм дошъл, да не ви разваля хорото. Като си играла на хорото, нали беше хубаво? Имаше тропане, скачане, хубаво сте били облечени. Всичко това е било хубаво, отлично е било. На хорото са ви казали така: "Ти не знаеш да играеш, не те искаме на хорото." Сега сте дошли при мене, за да знаете как да играете на хорото. Колелото на хорото е животът. На хорото човек скача, вдига краката си. Това значи да правиш добро. Това не е само добрата мисъл. Тръгнеш с десния крак, значи едно добро; после с левия крак, значи друго добро. После мърдаш ръцете си. Всяко движение в тебе трябва да бъде чиста мисъл. Защо трябва да ходиш? За да ти се покаже как трябва да прави ш добро. Защо Бог ви е дал краката?-За да правиш добро. Ще кажеш: "Да бъдат благословени краката ми, Бог ми ги е дал, за да правя добро." Бог обича умните хора. Толкова години ги е чакал Той. Той ви е гледал, като сте играли, като сте тропали, Той ви е гледал и чакал, а вие казвате: "Намерих си един другар." - "Много хубаво." - "Роди ни се дете." - "Много хубаво." Почвате да гладувате, Той казва:"Много добре." - "Гладни сме." Той казва: "Много хубаво." - "Жадни сме." Той казва: "Много хубаво." Бог никога не казва, че е лошо. И в глада, и в жаждата, всичко, което става в света, е все хубаво. Това са условията, които създават бъдещата култура, към която се стреми човек. Всички тези мисли и чувства, които измъчват човека, всичко това ще се превърне за ваше лично добро. Целият ваш бъдещ живот, вашите сили, вашето бъдеще зависи от това, което преживявате. Радвайте се, че преживявате тези страдания. Дърветата и животните не преживяват като вас, но утре изсъхват, умират. Колко дървета биха искали да бъдат на ваше място, но не им е позволено.

Ако ти не си доволен от живота, Господ ще те направи щастлив, като ти даде друга форма. Вие чувствувате, няма щастие. Ще те направи в друга форма, но ако искаш да растеш, ще те направи човек. Ще трябва да имате вяра в Бога. Няма нужда от доказване. Ако не вярвате това, което вие не знаете, други го знаят. Та по-широки прозорци да имате. Очистете сърцето си. Да имате вяра повече, да си помагате като сестри. Сестрата е вътре. Ти една сестра не може да я обичаш отвън, като не я обичаш отвътре. Всяка една сестра ти трябва да я намериш отвътре. Като я намериш отвътре, ще я познаеш отвън. Ако сестринството не се зароди в отношенията между душите, тогава ще умрете, без да научите нещо. Ще пише на гроба: "Една сестра живя и замина за онзи свят." И там не е готова. Непременно тази сестра пак трябва да се върне на земята. Та ще повторите първото отделение, докато се научите да произнасяте една буква и като я научите, ще бъдете силни. Живейте, но не трябва да правите абсолютно никаква погрешка! За каквато и да е погрешка ще се върнете на земята. Не се прави изключение никому. Ти казваш: "Но аз не зная." Не, всеки трябва да бъде съвършен. Казано е: "Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен."

Трябва да имате мощна вяра. Една сестра от вас страда, не може да живее, не се погажда с мъжа си. Съберете се всички, пратете й хубави мисли на нея и на нейния другар. Кажете мислено на нейния другар: "Много сте добър, ние много ви обичаме." Всеки ден като изпращате по пет минути тези мисли, ще видите, че мъжът й ще почне да разбира, че и тя е един ангел. А пък ние казваме: "Действително, тя е много такава." Ще си изпращате една на друга хубави мисли, на една сестра, на две, на три, на четири, на колкото искате сестри ще изпращате такива мисли. Нали искате опит. Най-първо помолете се за един дом, дето няма съгласие, пратете добри мисли. Помолете се Бог да прати благословение в този дом.

Стиховете заучихте ли ги? Един стих казва: "Ако имате любов към Мене, ще опазите Моите заповеди." Първата заповед е да имате абсолютна вяра. Мъчните въпроси с вяра се разрешават.

Щом вдигнете камъка, тогава умрелият оживява. Човек, с когото не може да живеете добре, е умрял. Този, умрелият ще оживее, значи ще дойде любовта, ще дойде смисълът на живота. Сегашните хора живеят между умрели. Писанието казва: "Без вяра не може да се угоди на Бога." Не може да служите на Бога без вяра. Слугуването е слугуване само когато става с абсолютна пълна вяра. Казано е тогава:" Бог ще ви преведе." Щом ще ви преведе, значи е с вас. Ако сами отивате, вие нямате успех. Това е за четирите стиха. В петия стих се говори за Духа. Духът, това е Божествената светлина, силното. Духът е, Който поддържа живота на всички същества, не само онова, което говори на човека. "Духът е онова, което дава живот, плътта нищо не ползува." Казва стихът: "Думите, които Аз ви говоря, са думи на Дух и живот." Тези стихове, които ви дадох, ще приложим. Ще трябва да се правят ред малки опити, за да имате вяра. Някой ще каже: "Бедните хора не може да ги направим богати." Не е необходимо света да го направим богат. В света има много богатство. Тези богатства са на Бога, но богатството не е равномерно разпределено/Ако станат всички богати, то ще имат един лош живот. При сегашното разбиране не могат всички да бъдат богати. И тези, които са богати, не живеят съобразно с Бога. Сиромашията повече съдействува за живот с Бога. В нея има отлични черти. Има една благословена сиромашия и благословено богатство. Има неразумно богатство и неразумна сиромашия. Когато са доволни богатите и бедните, тогава има благословено богатство и благословена сиромашия, а когато мърморят, и богатството, и сиромашията не са благословени. Никой не може да бъде богат, който не е бил сиромах; и никой не може да бъде сиромах, който не е бил богат. Ще кажете: "Как така?" Никога едно същество не може да обича един мъж, който не е бил жена. Никога едно същество не може да обича една жена, която не е била мъж. Защото жена жена не може да обича. Щом е така, нека се съберат тогава всички жени да живеят един човешки живот на земята. Значи закон е: жената за да бъде обичана, трябва да бъде обичана от мъжа. Но никога едно същество не може да обича една жена, която не е била мъж. Следователно едно същество, което трябва да обича жената, трябва да е било мъж. И всяко същество, което трябва да обича един мъж, трябва да е било жена. Вие искате да ви обичат. Кой? - Някой мъж. Какво означава мъжът? - Разумното, Духът. Само Духът може да обича една жена. Само душата може да обича един мъж. Тогава това, което вие очаквате, трябва да бъде Духът. Вие не очаквайте вашето щастие да дойде оттам, от дето няма да дойде. Сегашният живот е един етап, който ви е даден с всички условия само за да се повдигнете една стъпка по-високо. Всяка една от вас при каквито условия и да е поставена, това е само един етап. Не съжалявайте, не казвайте: "Защо не съм като тази сестра." Не! Тази сестра трябва да е доволна и благодарна от това положение, в което се намира. На всеки един от вас са дадени тези условия, които са необходими за повдигането на вашата душа. И ако всеки мъж може да ви примами, вие не сте жена. Една жена само един мъж да я люби. Една жена не може да люби двама мъже. В природата не съществува такъв закон. Нито един мъж може да люби две жени. Това са илюзии. И от там се раждат всички грешни състояния. Или с други думи казано, само един Дух съществува в света, Който дава всички блага. Мъжът е образ на Божествения Дух. Ако този мъж, който иде, носи Божественото начало, за да ви помогне, това е мъжът, когото трябва да обичате. Дойде ли някой мъж, който иска да ви отдалечи от целта на живота, той е един ваш неприятел. Ако искате да имате един идеал, това е то. Към този идеал трябва да се стремите. Каквито и да са погрешките на мъжа, който имате, вие ще държите този идеал, додето той изправи всичките си погрешки. И мъжът има свои ред погрешки, не и по негова воля, но отнякъде са дошли тези недъзи. Също така и у жената.

Божественият Дух трябва да дойде, за да ви освободи от тези недъзи. Това са навиците, привичките. И когато човек се освободи от всички тези нечистотии и като се намери в един свят на любовта, тогава ще каже: "Сляп бях, но сега прогледнах."

Вие искате да знаете в какво седи новото учение. Как сте живели, това го оставете настрана. Вие не сте живели, вие сте се мъчили досега. Има живот там, където царят Любовта, Мъдростта, Истината. Когато животът се проявява в своята пълнота, когато светлината се проявява в своята пълнота и когато свободата се проявява в своята пълнота - това е живот. Имате една другарка, приятелка, да нямате никакво съмнение в нея. Като я погледнете, всякога да имате доверие в нея. Като я видите, да ви трепне сърцето и да се зарадвате, че имате една другарка. Това трябва да бъде идеалът ви. Казвате: "Сега не живеем по Бога." Това са празни работи. Не по Бога да живеем ние, но Бог в нас трябва да живее. Ние досега все без Бога в нас живеем. Извън Бога никой не живее, но Бог трябва да живее вътре в нас, за да придобием това разбиране. Тогава идеята за мъжа трябва да бъде идея не външна, а вътрешна. Мъжът трябва да бъде вътре в нас, да го носите в душата си и където и да е той, вие да се радвате. Жена, която подозира мъжа си в някое престъпление, това не е жена. Тя не трябва да го подозира в никакво престъпление, ако иска да бъде жена. Ако имате нещо горчиво в една чаша, която е направена от скъпоценни камъни, които струват милиони, то трябва ли тази чаша да я блъснете в земята, за да се освободите от горчивото. Излейте горчивото, измийте чашата веднъж- дваж, не е виновна чашата. В тази чаша ще турите нещо хубаво. Считайте, че един мъж е една скъпоценна чаша, турено нещо горчиво в нея. Изпразнете горчивото. Не да блъснете мъжа си. Не. Мъжът не е горчивото съдържание, но скъпоценната чаша. Той е душата. И тази чаша, като оживее, ще каже: "Много ти благодаря, че ме избави от тази отрова, която щеше да ми причини смърт."




Отче наш


Беседа, държана на сестрите


31 март 1932 г., четвъртък, 16 ч.


София, Изгрев



-------------------------
[*] сговор, спогодба

[†] основа на сграда


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Извънредни Беседи, Беседи пред Сестрите

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни