4. За прераждането на човешката душа и за възмездието

[Ани]

4. За прераждането на човешката душа и за възмездието

Зъболекар Стоицев

(В. «Братство», бр. 157от 19.IV.1936г., стр. 1-4)

Кратки пояснения по тези въпроси по повод сказките на писате­ля Русалиев в полза на горното и на професор Дюлгеров, адвентския пастир Иванов и евангелския - Зяпков против горното.

По тези въпроси чухме неотдавна сказката на писателя г-н Русалиев, след него - на г-н професор Дюлгеров - богослов, която бе като реакция на Русалие- ва, а след това узнахме сказката на адвентния пастир г-н Иванов, а чухме и тая на евангелския пастир г-н Зяпков.

Първият от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някои източни народи за прераждането и закона на възмездието, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания. Обаче не чухме на какво становище е той по тези въпроси. А би тряб­вало той да бъде категоричен. Но може да се допусне, че той е поддръжник на тия идеи.

Г-н проф. Дюлгеров и другите двама отхвърлят категорично всичко, като подкрепят своите тези с цитати от много автори и с твърдението, че в Св. Писа­ние нямало ясно писано по тези въпроси и от това те заключават, че няма никак­во прераждане, няма и закон за възмездието. А за заминалите, умрелите, се изнасят неща, които не могат да задоволят всеки слушател, защото има хора, които имат опитности, които стоят по-горе от тия на говорителите.

А в книгата «Живот, смърт и прераждане», напечатана по стенографски бележки от сказката на г-н проф. Дюлгеров, на 8-ма страница срещаме: «Някои теософи смятат, че в Новия Завет има няколко места, които са необясними без съкровена мисъл за прераждането: Матея 5:48,19: 10; Йоана 8:32,9:1-2; Галат. 6: 7; Матея 16: 13; Марка 8: 27 и Лука 9: 18.

Пита се човек: защо се не спомня нищо за 11. и 17. глави от Матея?

Далеч е от нас мисълта да се хвалят или укоряват тези или онези. Нашите братски уважения и почитания към говорителите, като чисти души. Но, като хора честни, ние трябва да оставим мисълта свободна на всяка човешка душа и тя вътрешно да схване кое е право. Това е Божественото! Щом се прави насилие, има и отговорност за този, който говори. Не само това, но той взема отговор­ността и за другите.

Има един природен закон, който гласи: «Външната свобода можем да огра­ничим на една човешка душа, но вътрешната свобода на човека - никога!»

Ето защо, добре е да се изнася истината изцяло, т.е. да се изнася и едно­то, и другото по тези въпроси от Св. Писание, 14 всеки да си разсъждава сам. А ние виждаме, че това не се върши, с цел да се докаже, че говорителят е знающ и силен.

Нима не е ясно и категорично казано от пророк Малахия, в 4-та глава, и то още 387 години преди Христа, за прераждането? Стихове 5. и 6. гласят: «Ето, аз ще ви проводя Илия пророка, преди да дойде денят Господен, великият и страш­ният. И той ще обърне сърцата на бащите към чадата и сърцата на чадата към бащите.» А пророк Илия живя 1050 години преди Христа!

Нима не е ясно и недвусмислено казано от самия Христос в 11. глава от Матея, ст. 14: «И ако щете да приемете това, той е Илия, който имаше да дойде», аст. 1: «Който има уши да слуша, нека слуша.» Гл. 16:13 от Матея; «Мене, Сина человеческаго, кого ме казват, че съм? А те (учениците) рекоха: «Едни - че си Йоан Кръстител, други - Илия, други - Йеремия или един от пророците.»

В гл. 17: 12 от Матея е най-категоричното: «Но казвам ви, че Илия вече дойде и не го познаха, но сториха с него каквото щяха.» А това бе, когато бяха обезглавили Йоан Кръстителя.

Не са ли това ясни и недвусмислени думи и факти в полза на прераждане­то, и то казани от самия Христос?

 

Обаче новорождение, прераждане и роден от Духа, това са три различни неща.

Нима не са ясни думите на Христа в гл. 26: 52 от Матея: «Петре, тури ножа в ножницата си, защото които нож хванат, от нож ще загинат,» и в гл. 5: 28 от Матея: «Който погледне жена и я пожелае, той е прелюбодействувал», за да схва­нем закона за възмездието? Ако отхвърляме това своеволно, тогава къде ни остава вярата в Христа и в Св. Писание? Ние смятаме, че тези, които извратяват и отхвърлят, особено думите на Христа, ще имат отговорност!

Като цитираме горното, ние ни най-малко искаме насила да го приеме ня­кой. При това ние знаем, че не всички хора са готови да възприемат това, макар и да го четат. Защо? Защото духовната еволюция е различна и има ред причини за това. И всеки ще го схване, когато му дойде времето.

Но на тия, които са истински християни и имат вярата на Аврама, имат светлината на ума, както и живота и любовта на Христа, на тях им остава много малко (както на Савла, който беше чист и изпълнител на Мойсеевите закони, но нямаше вярата за Христа и му се даде опит), ще им се даде доказателство, да схванат. Но пак зависи как ще търсят, как ще хлопат и какво и как ще искат. Тогава те сами ще проповядват това, което по-рано не са искали да приемат.

Че се прераждал човек в животни и пр., това са детински разсъждения. Че като знаел някой, че има прераждане, ще отлага усъвършенствуването си, това е също така несериозно.

Ето защо, по тези въпроси, които нямат вярата на Аврама и живота и опит- ностите на Христа, на апостолите и издигнатите духовни хора, добре е да ги не зачекват. Те могат да спомнят, че има подобни вярвания, но да изнесат напълно каквото има писано в Св. Писание по това. Но да вземат становища отрицателни, без да притежават известни качества и духовни опитности, това не е доблестно. Още по-лошо бие в очи, когато се нападат личности. Не е важно да изнасяме имена. Ами ако след някоя година им се удаде да го проверят, какво ще им бъде положението пред тия същите слушатели?

Напоследък често се изнасят факти в пресата и за прераждането, и за ясновидството, и за явяването на заминали души. Неотдавна в. «Утро», в броя си от 1 .III. т.г, изнесе един такъв случай, изследван подробно от двама английски учени - професорите Пулм и Треджер. А това не е един случай - такива и подобни случаи има вече изнесени със стотици и хиляди. Ето защо, да таксуваме всичко това за заблуда, за шарлатанство, е съвършено неразумно, щом сами не сме го изследвали.

Ние не отричаме, че в спиритическите сеанси, които тъй много се правят на Запад, често може да стават измами. Също така и в частичното ясновидство. Но който не е достатъчно издигнат духовно, да се не занимава с подобни неща! Та малко ли има сега, които си самовнушават и си въобразяват, че Дух Светий е в тях?

Ако човек съзнава, че има невидим мир и че той е реален, нека се стреми да се свърже здраво с Христа, Той ще му открие!

В нашия народ не всички ще разберат прераждането и закона за възмез­дието, макар и да им се говори за него. Това е храна за по-напреднали души, които имат искрено желание да изследват безпристрастно нещата. Този въпрос не трябва да спъва никого в духовния път. Но който доброволно се заинтересува и го проучи из основа, той ще види какво се разкрива тук.

Нашият народ засега има нужда да му се говори за покаяние, като всеки да види отрицателните си дела и да ги избягва, защото ще страда - било веднага, било по-късно или в бъдещ живот. Само връзката с Бога, постоянната права ми­съл и благородните постъпки освобождават човека от страдания. Затова покая­ние се говори от много места и то е добре.

Да му се говори за повече трезвост - въздържание от тютюн, алкохол и въздържание от лоши постъпки.

Затова всеки, който се счита честен и интелигентен, би трябвало да е об­разец на тия добродетели.

Да му се говори за разумното хранене - какво и как да яде, как да пие, как да диша, как да използува слънчевата светлина. След това, които са по-готови и почувствуват вътрешен подтик към това, да преминат и към безмесно хранене, защото то крие в себе си благородните постъпки, не само човека да не убива, но и всяко животно. Това е много важно и сериозно, но ще го разбере този, който го приложи и опита.

Да му се говори за възвишения Божествен морал, в който любовта, исти­ната и правдата са стълбовете в живота.

Да му се говори за усилване на вярата в Бога и приближението му към Христа, в рамките на чистия живот, като пак любовта, мъдростта, истината, прав­дата и добродетелите бъдат най-мощното оръжие за воюване.

Обаче за всичко това се искат хора образци! Не само да се говори, но и да се даде пример. И такива примери ще се създадат! Времето за нещо велико и радостно наближава!

Накрай ще кажем, че не е далеч денят, когато много чисти и верующи души от най-различни среди - православни, евангелисти, адвентисти, въздържатели, вегетарианци - които засега още не са си изяснили въпросите за прераждането и възмездието, ще разберат великия смисъл на тия два Божествени закона, ще проникнат в дълбоката мъдрост на Твореца, с която е наредил всичко да съдействува за непрестанното усъвършенствуване на всичко съществуваще, ще схва­нат Неговата велика Любов и безгранично дълготърпение, които ни дават всички условия да растем и да се развиваме непрестанно, безспир, да вървим все нап­ред и все напред, без да може тъй наречената «смърт» (която е смърт само на тленното) да спре нашите усилия. Тогава животът ще просияе пред тях с всичкия си дълбок смисъл, във всичкото си величие и красота. Ще разберат какво голя­мо заблуждение е да се отрича оня Божествен ред и закон във вселената само затова, защото ние, със слабия си човешки ум, не сме могли да го разберем.