Jump to content

I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ


Recommended Posts

10021.jpg

I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Белобратков[1]. Новото духовно учение

в България е чистото Христово окултно учение Пловдив,

Печатница Хр. Г. Данов, 1924.

Божествената Истина е непобедима и само тя ще даде свобода и светлина на ума,

за да снеме човек обвивките, които затъмняват разума му.

Бог е Любов.
Всяко ново учение, всяко ново откритие в науката, в индустрията и пр., когато заинтересува повечко хора да го изследват и проучат, дава плод и благо денствие на человеците, ако то действително се окаже полезно; и обратно - ако то не почива на здрава основа, а почива върху шантаж и лични материални и морални придобивки, то заглъхва, пропада.
Такова едно учение, което е обърнало вниманието на нашето духовенство и на някои миряни, е пояснението на някои стихове от Евангелието и даване добри упътвания за живота на хората от г-н П. Дънов.
Против това учение и пояснение, освен гдето в ежедневната преса се писа и пише, има вече издадени, а и сега още се издават и брошури. А напоследък нашето духовенство почна открито да хули и напада г-н Дънова и неговите после дователи, което показва, че то (духовенството) се отклонява от правия Христов път. Така, едно видно духовно лице, през месец юний тази година, в църквата «Свети Седмочисленици», в София, като заявявало, че е Божи пратеник, изсипва куп хули по адрес на г-н Дънова, а също и по адрес на «петдесятниците». Това показва, че това духовно лице не може да бъде този пратеник, за какъвто се препоръчва, защото Христос не бе дошъл да хули и клевети, а със своите дела и мъдрост да бъде образец за човечеството. Той изказа на думи и приложи на дело: «Любете враговете си.»
Ние виждаме сега тъкмо обратното: тия, които претендират, че са Божи пратеници, проповядват омраза, защото в същия момент това духовно лице тъй е наелектризирало присъствующите богомолци в църквата, че те са били готови да избият с камъни всички дъновисти и петдесятници.
И действително, в същия час, когато членовете на Бялото братство бяха събрани в своя салон на беседа, дохожда полицията и съобщава да се разотидат, защото някои лица щели да хвърлят бомби и да избият много души. При тази покана Бялото братство се разотиде.
Нас не ни безпокои поведението на духовенството. Нас ни интересува нашият личен живот и нашите дела, дали те са сходни с Христовите желания и как по-скоро да достигнем това, защото Той е, който ще дава награда и за едното, и за другото и на едните, и на другите.
Но понеже голяма част от нашето общество нищо не знае за това учение, а някои, които знаят, имат смътно понятие, защото писаното в тия брошури и вестници засяга само едната страна на въпроса, с цел да се клейми и позори както личността на г-н Дънова, тъй и неговите последователи; и понеже издаваните вестници в защита на това учение са недостъпни на всекиго, поради тяхната още непопулярност, затова ние желаем да дадем едно кратко осветление в допълнение на тия вестници («Алфа» и «Жива струя») и някои издадени книги, каквато е книгата «Где е истината» и др. за това ново учение на г-н Дънова, което е ново от две хиляди години. Защото, поради кривото му тълкуване и прилагане в живота, то е давало и дава много отрицателни резултати.
Ние смятаме, че всяка критика ще допринесе полза само тогава, когато тя е безпристрастна. Но щом ядката, съдържанието на подлежащото за критика е изопачено, както е в случая с тия брошури и вестници, които пишат против това учение, или поради липса на духовна основа в пътя на Христовите принципи, или от злъч и мъст, като се цитират факти и извадки, които не само не уясняват, но и заблуждават читателя, само и само да се предизвика настроение в противната страна, това смятаме, че не е в пътя на тия Христови принципи. Когато пък тази критика излиза, както е в случая, от хора, които стоят начело на християнството, или пък писачите са оръдия на духовенството, то е непростимо, щом тази критика е пристрастна.
И ако за обикновени неща, които са достъпни за изследване и от мнозина, разумът казва: «Няма по-осъдително, по-жестоко, да не разбираш основно един въпрос, известна материя, и да критикуваш безпощадно, само и само защото не е твое», колко повече това е необходимо за по-сериозни въпроси, които трябва основно да се изучат, както е този за духовното и нравствено издигане на човека!
Нам се струва, че ако има нещо, което заслужава сериозно да се изучи, и то безпристрастно, за да се издигне отделната личност, то е, след светската наука, да се изучава, разбира и прилага в живота и духовната наука в духа на Христовите принципи.
Основата на тази духовна наука за всички християни в света, а също и за нас, в България, е главно Евангелието и Деянията на апостолите. Но като проследи човек, както в другите християнски държави, тъй и у нас, как се то разбира от много учени, духовници и пр. и как се то прилага, тогава само човек ще види ярката разлика между диамантените изрази и желания на Спасителя и прилагането им на дело от всички ни в живота.
Ето защо всички ние - и духовенство, и държавници, и интелигенция, и прости, имаме нужда не само от светска - научна - просвета, но и от духовна: първо от изучаване, второ - безпристрастно тълкуване на Христовите упътвания в Евангелието и трето, което е най-важното, прилагането на дело в живота.
Действително, Евангелието се предполага, че най-добре се изучава от православното духовенство, евангелистите, католиците и най-малко от останалите християни; но, като се вземе пред вид как по-големият процент от всички споменати религии разбира и прилага Христовите принципи, тогава се вижда разликата.
Ние ни най-малко имаме желание да обсъждаме духовенството или когото и да е, защото знаем, че както между духовенството, тъй и между миряните, има добри хора с благородни сърца.
Не, ние желаем едно упомване на всички ни в полза на нашето морално и духовно издигане в пътя на Христовите принципи, които са изяснени и от много учени.
И ние не трябва да се обиждаме, когато някой ни каже, че не вървим и не живеем по Христовия път; а тия, които се считат, че живеят, да не се възгордя- ват и заради себе си да закрилят недъзите и на другите.
Че се чувствува нещо, което ни липсва; че се говори вече често и навсъде, че трябва обнова, това всеки го вижда. И особено това се желае сега, след войните, които помогнаха да се издигнат човешките недъзи до култ. Ето защо, ние виждаме, от преди години, а особено сега, след войните, един общ вик за обнова - политическите водачи викат: «ако голяма част от тоя народ беше в нашата партия, чудеса бихме направили и всички биха били доволни»; евангелистите викат: «ако всички в България станат евангелисти, ще дойде спасението»; теософите викат: «ако всички разберат теософските истини, лош човек не ще има»; духовенството вика: «ако всички християни посещават църквите и са истински християни, нищо лошо няма да има»!
Да! Но много от тия водачи, които мислят и проповядват, забравят, че те не са истинските образци на Христовата любов, защото има грамадна разлика между разбиранията им, проповядванията им и прилаганията на тия Христови принципи, между думите и делата им. А щом те не са такива, с право всеки се оправдава, казвайки: «Този или онзи нима е по-добър от мене!» Разбира се, това е едно криво схващане, но то е факт!
Е, добре. Ако някой държавен глава върши неща непростими за неговия пост; ако едни министри, със свой послушен парламент, прокарват известни противоконституционни закони, само и само да преследват и унищожат противниците си; ако същите издават наредби, с които отнемат свободата на личността и свободата на известни духовни течения; ако един политически водач, минаващ за «почтен» и заемащ видно място, но в момент, когато трябва да се направи нещо добро за народа, той не излиза из рамките на своя тесен егоизъм, защото неговата партия не била съгласна с това, и сам той сипе куп клевети по адрес на своите политически противници; ако един учител проповядва морал и трезвеност, а сам не притежава тия качества; ако духовникът, който се счита Христов последовател, не само любов и смирение не прилага, но мрази и гони всички тия, които не са съгласни с известни външни форми; ако същият говори за братство между хората, а с кръста в ръка и с молитва благославя своите, а иска унищожение на противника, както това ставаше във време на войните; или осветява кръчма, за да има кръчмарят повече посетители, а отказва да опее и погребе смъртник християнин, само защото бил и окултист; ако бащата и майката не могат да се откажат от известни недъзи, като пушене тютюн, пиянство, лъжа и пр. и пр., а искат техните деца да бъдат добри - пита се: при тия пороци може ли да се надяваме на обнова?
Абсолютно не. Обнова трябва да чакаме само когато всеки започне от себе си, като изхвърля недъзите и ги заменя с добродетели. Но за това не се иска само пожелание, а съзнание и воля да се приложи. Само този е бавният, но сигурен път за обновата.
Тази обнова трябва да започне от държавните глави, от министри, от управници, от учители, от духовници, изобщо - от интелигентния свят.
Ето защо, нека не се гневят нито политическите водачи, нито духовенството, нито интелигенцията, че народът е изгубил всякаква вяра във всички и боготвори и се радва на отделни личности, които са се издигнали със своите морални качества и свят живот. Защото народът има пак желанието да цени доброто, само че вместо да го намери в обществото, намира го в отделната личност.
И ако днес голяма част от народа се е охладил от партии, от управници, от църкви, от духовенство, от разни сдружения, то е за това, защото моделите - водачите не са ония истински Христови последователи, каквито трябва да бъдат. Нека още допуснем, че и народът често пъти, поради своята неопитност, некултурност, мъчно може да оцени известни личности, показващи истината.
За нас тема на размишление като обект не са политическите партии и разни сдружения, защото те са сбор от человеци, а моралното издигане на личността, което именно ще разгледаме.
Голяма част от обществото смята, че издигането на личността в морално отношение се добива само чрез светската наука, т.е. чрез образованието.
Ние твърдим, че колкото светската наука е необходима за личността, още повече е необходима и духовната.
И както светската наука дава знания, та с по-малко труд, с по-малко време да добие човек повече блага за земния си живот, така и духовната, която, разбирана и прилагана според Христовите принципи, ще даде на сърцата и душите да се облагородят. Само така може да се чака онова спокойствие и братско отнасяне на човеците един към друг, както се иска според Христовото учение...
Ето защо, ние виждаме, че тия, които владеят светската наука, особено естествениците, и усвоят искрено и духовната, която не само правилно разбират, но и правилно прилагат в живота си, са най-надеждните, най- добрият образец за подражание.
Голяма част от хората смятат, че щом човек е образован, щом е изучил светската наука, той ще се усъвършенствува и по-нататък и ще бъде добър. Ние не можем да се съгласим на това. И ако има такива, те са или с вродени добродетели, или процентът им е много малък. Защо? Защото светският човек, образован или не, е недоволен от себе си и от придобитото от своя собствен труд. Той ламти за слава; а блясъкът, разкошният живот в облекло, в храна и пр. за голяма част от тях е цел в живота им.
А като притурим и развития егоизъм, гордостта, завистта, самохвалство- то, леността и липса на някои добродетели, можем да си представим цялата картина, цялата физиономия и стремежа на днешния светски човек, който е попаднал в безизходен път. Разбира се, има и изключение и доста хора гледат по- разумно на живота.
Срещу това падение и за издигане на личността в морално и духовно отношение, освен православната църква в България, спомагат много и евангелисти, и теософи, и масони, и вегетарианци и др.
 
1. Евангелистите, както е известно, се крепят главно на Евангелието. Те са изхвърлили разните външни форми и обреди. Само някои от новите протестантски богослови считат Исуса Христа като усъвършенствуван человек, навярно с цел да създадат едно съотношение между днешната светска наука и приемливите за тях неща от Евангелието, та с това да прегърнат уж повече хора Христовия живот, без да обръщат внимание на неговото божество. Колко жалко! Те чувствуват още, че трябват някои нови методи за подобрение, но не могат да се освободят от буквалното тълкуване на писанието.
Евангелистите са първите пионери, които са дали подтик за образуване на въздържател ните дружества.
 
2. Теософското общество, което е свесветско и в което влизат разни народности - то изучава древната индийска философия, с нейните методи за усъвършенствуване на човека в духовно отношение, и изобщо - изучаване историята на религиите. То признава един Велик Архитект на вселената, но Исуса Христа Го счита само като усъвършенствуван человек. Теософите християни обаче се стремят да живеят по духа на Христовото учение. Истинският теософ е въздържател от тютюн, алкохол и месо.
Ние дължим на теософското общество благодарност, защото тяхната литература за нас е дала встъплението към Христовия окултизъм. И ако теософите в България биха разбрали основите на новото Христово окултно учение и биха се примирили с някои въпроси, те биха спечелили извънредно много. Ние се надяваме, че не след дълго, истината ще блесне.
Нека се не мамят братята теософи, че ако има някои, които са се подвизавали в Бялото братство и които, без да са разбрали принципите на туй Христово окултно учение, са се прехвърляли към теософското общество, това ще подцени принципите на Христовото учение в Бялото братство.
 
3. Масоните също са една всесветска организация. Такива има вече и в България. В това общество влизат хора от разни религии, разни професии, и те се считат за високо издигнати хора в морално отношение. Те също признават един Архитект на вселената, но за Евангелието и Исуса Христа всеки според схващането си се задоволява. Всички се стремят да дирят истината, да прилагат правдата и с това да се издигат. За тях обаче вънкашният блясък, разкошът в ядене и пиене не се ограничава.
 
4. Вегетарианците съществуват също из целия свят. Същинският вегетарианец е порядъчен, набожен и пълен въздържател от тютюн, алкохол и месо.
Въздържанието от месо те базират на здравословната страна за организма; главно те обаче държат на етическата страна - милосърдието и състраданието към хората и животните, да се не убиват, с което считат, че се изпълва и Божията заповед: «Не убий». Значи, от една страна - полза за организма, от друга - издигане на душата. Тяхната крайна цел е да се дойде до естествената (природна) храна за човека, а главният им девиз е: замяна на войните с братска любов между хората и горе-долу еднакви блага за всички хора на земята.
Като светило в последните години за вегетарианството е покойният Лев Толстой, затова те се наричат и толстоисти.
Толстоистите - това са нашите симпатични и енергични братя, които се стремят да живеят и по Христовото учение; обаче, желателно е да оставят настрана скритото щестлавие - че те са на правата страна, а да се смирят и да проследят с присърце заедно с толстоизма и теософията и Христовия окултизъм, защото целта е издигането на човешката душа. След време те ще узнаят защо им са нужни тези знания.
 
5. У нас в България, макар и малко, има и адвентисти - или съботяни, които са също набожни хора, изучават Евангелието и се стремят да живеят по него. Те поддържат, че всички трябва да живеят нравствен живот, защото скоро ще дойде второто пришествие.
Те предписват да се изпълняват буквално и точно заповедите Божии, една от които е: «Почитай съботата».
Ние сме положително убедени, че ако бедни и богати, учени и прости, духовенство и миряни, управници и слуги, бихме били истински християни и живеехме и живеем по пътя на Христовото учение, нито войни, нито крамоли, нито неправди, нито толкова пороци щеше да има между нас. Тогава нямаше да има и това падане на личността, както е сега - едни да живеят в мизерия, а други - в разкош и разврат, с всички пороци.
Но като не сме истински такива, а и като се знае, че официалната православна религия не ограничава човека от разкошна храна, пиене и пр., то под булото на това християнство се вършат навсякъде всевъзможни нарушения на морала. Това се върши, защото православието гледа и прилага повече външните форми на религията, без да вниква в дълбокото съдържание на Христовото учение.
И православното духовенство, вместо да обърне внимание именно на тези недъзи, та да поправи и себе си, и всички други хора, и вместо да ненавижда и теософи, и евангелисти, и окултисти, и адвентисти и пр. и пр., които вървят по късия път към Бога, нека остави тях и да се залови да изкара из кръчмите и вертепите падналите хора.
И нам се струва, че най-голямата жертва нашето духовенство би направило, след като се издигне то само на своята висота, да надникне в тъмните места на разваления човешки живот и да издигне падналите хора морално, както е вършил и Спасителят. А в тия места в настояще време ще намери и управници, и «моралисти», и интелигенция, и прости, но нито един истински последовател от споменатите по-горе «секти».
За подкрепа на горното достатъчно е да спомним, че в името на тоя Бог, Който е един за всички, най-лошото се извърши в последните години на войните. Добре помним, че преди войната управляющите завикаха чрез печата и словото, а след тях и известна част от народите: «Тази държава е такава-онакава, тя служи на други Бог и пр. и пр.», и образуваха се тайните съюзи една държава против друга. А тази именно малка част у всички народи, готова за грабеж и за слава, величаеше своите водители и дори като «истински» богове, само и само да се отвори войната, та да се дадат уж еднакви блага на всички - и действително тя се отвори.
През това пък време, когато се отвори войната, духовенството на всеки от воюващите народи благославяше своята армия да й дари същият Бог победа, та да унищожи противника!
Каква гавра с това Божие име! Каква гавра с християнството, начело на което стои Спасителят Исус Христос! Но това е факт крайно осъдителен за духовенството на която и да е църква.
И какво стана след тази война и у победители, и у победени? Върна се човечеството назад с векове поради своите недъзи, вместо да се издигне в добродетели; остави милиони кости по земята на здрави и читави хора; съсипа трупаните блага от векове и хвърли голяма част от народите в мизерия и народно падение.
Нима при тия извратени разбирания от страна на народите и духовенствата, при тия изопачени и озверени сърца в човека, можеше да се чака нещо хубаво? Но това е плодът на светската наука, когато в основата на всеки човек липсва духовна подкладка в пътя на Христовото учение. Това е то да носим етикет за морал, за християнство, а ние се забравихме, че сме чада Божии! Това е то цивилизацията и културата на ХХ-й век, гдето изкуствата се приспособиха и за отнемане живота на подобните си, вместо да го пазят.
Това, което се създаде за человечеството, е дело непристойно, драги управници, духовници и всички християни! Не, Бог не ще ни търпи повече. И ако се не стреснем да го подирим и заживеем братски, по всичко изглежда, наказанието иде. И, като че то трябва да дойде. Дали ще дойде във вид на болести, във вид на глад, та да почнем да се ядем едни други, както това бе доскоро в Русия поради липса на храна; дали това ще дойде във вид на стихии; дали във вид на кървави революции, които се готвят от крайно недоволните и всички повърхностно гледащи на живота, това изглежда е още тайна Божия.
И ако се не поправим от нашите пороци, нека се не надяваме на милостта Божия - наказанието ще дойде. И времето като че не е далеч, а нам се ще да вярваме, че и ние ще сме очевидци. Ето защо евангелисти, теософи, вегетарианци, масони, съботяни и всички добри хора са гледали, а особено сега, след тази война, гледат да поправят своите минали грешки и да се издигнат морално и с това те се явяват като пионери за издигане и на другите хора.
И макар с някои недостатъци, нека признаем, че действително има голям процент от горепоменатите последователи, които стоят на своята висота в морално и духовно отношение, макар някои от тях да не вярват и в Исуса Христа.
Затова ние ще кажем, че ако всички хора в света бяха или биха станали истински евангелисти, истински теософи, истински вегетарианци, масони, съботяни, истински православни християни, ние ще бъдем към края на старото и в началото на новото, да се реализира туй земно царство, туй земно братство, за което се приказва и мечтае.
Но, за съжаление, има и голямо отклонение. Действително, ние сме свикнали да правим често пъти набързо и неправилни преценки, като високо благородната задача на евангелиста, теософа, вегетарианеца, масона и пр. подценяваме с лошия пример на отделни единици и с това хвърляме петно на всички, и така грешим. Но нека се не забравя, драги читатели, че тези, които се числят към споменатите братства и вършат противното, те не заслужават да носят името като такива и да бъдат там.
Ето защо всички тия, които са истински последователи, както и тия, които не влизат в тях, но живеят без пороци, са добри хора, защото всички се издигат, а полагат основа и грижи и други близки да издигат.
След всички тия категории идейници, за които споменахме, ще споменем и за други такива - окултистите, които също са разпръснати из целия свят, и които именно са и предмет на изложеното тук.
Окултизъм значи да разбира човек дълбокото и тайно значение на Христовите думи и думите на пророците в Св. Писание; да разбира тайните закони в природата; да владее силите на тази природа и да вижда невидимото, да чува недостъпното за чуване от обикновените хора и да се сношава с невидимия свят - с една дума, изучаване непроявените Божии тайни, които разкриват Божията мъдрост.
Това е да знаеш, да смееш и пак да мълчиш, защото светът, улисан в своята материална страна на живота, не само че нищо не приема, но ако му заговорите, ще ви направи луд, ексцентричен и пр., защото не сте с неговите възгледи и прищевки. А трябва да знаем, че Бог прояви Духа Си единствено за да бъде научен човекът и смело да мине по пътя на окултизма, за да прослави Бога и Бог да се прослави чрез человека.
Сега ни са дадени най-добрите условия. Ще ли се разбере това от човечеството, а най-много от учените и интелигенцията в България? Ще видим!
Това е то новата, недостъпната за всяко око и опит наука, която паралелно със светската ще разясни и разкрие много недостъпни нам неща от духовния мир за живота на човека. Светската наука свършва с атома, с електрона, а окултната започва оттам нататък. Но тя, окултната, никога не е пречила на първата и не ще и пречи, защото нейният обект е издигането на човешката личност в духовно отношение, да разбере откъде иде, защо се е родила на земята, какво му предстои да прави, как да живее, как да се издигне духово и где отива.
Тази наука не трябва да се смесва със създадените религиозни форми, които обковават хората да вършат само външните обреди, а напротив, дава свобода на съвестта да дири истината с помощта на опита и добитите резултати в живота.
Нека се знае и помни още, че малцина са ясновидците, които имат природни дарби и притежават свръхспособности за тази окултна наука. Обикновено последната се придобива чрез постепенното усъвършенствуване, чрез чистота и непорочен живот, като в основата стои абсолютното вярване в Бога като Творец на всичко.
Чрез абсолютната чистота в живота и постепенното усъвършенствуване в изучаване на живата природа, окултистите добиват, и то след дълги изпитания, познания и опити за невидимия свят.
Други пък, които са рядкост, притежават тия способности като вродени, които впоследствие се развиват.
Тези хора са високо издигнати в морално и духовно отношение и те са образец за човешката личност.
Но за жалост, колкото се злоупотребява с другите изкуства, толкова повече се върши това и с тази тайна, недостъпна за всяко око и опит наука. Ето защо, ние виждаме, че тя се използва от отделни личности за користни цели, за интерес, и с това се убива вярата в обществото, защото обществото иска реално нещо да види, а този, който търгува с туй изкуство, нито го притежава от божествен източник, нито придобитото по изкуствен начин го е получил със свят и чист живот и с туй го карикатури. А Божествените работи, казано е от Спасителя, «даром се получават и даром се дават».
Че има личности, които имат познания за невидимия свят, които със своя чист и свят живот получават направо от божествен източник вдъхновения, това е факт неоспорим за истински издигналите се духовни хора, защото милостивият Господ не е дал и оставил като монопол Своите желания във вид на видения, във вид на откровения само но тия, които се описват в Свещеното Писание преди векове; а Той, като желае да стресне човечеството от своите недъзи, дава ги и сега на отделни личности, Нему угодни.
Чистият окултизъм няма нищо общо с разните спиритически сеанси, които на много места се употребяват за развлечение.
Това учение, окултизмът, се изучава в целия свят; то се развива, за голямо щастие, и в нашата мила България от ред години, но сега то се засилва кресчендо.
Това именно ново учение в България е под ръководството на господин Дънов, а неговите последователи се наричат «Бялото братство».
Това учение е вече доста известно, макар и смътно на обществото. Нашето пък православно духовенство, което, като не знае същността му и не иска да го проучи, надало е вик против него наляво и надясно, анатемосва г-н Дънова и неговите последователи и ги отлъчи от православната църква. По същите неразбирания духовенството на православната църква заблуждава и обществото, че това учение било една опасност за България, че последователите му са изгубени за църквата и че са еретици.
Нам ни е чудно защо православното духовенство не е вникнало досега и не желае да вникне в същността, възвишеността и чистотата на това ново учение!
Писаното пък в разни брошурки и списания против това ново учение, с извратени разбирания и изопачаване на истината, са толкова осъдителни, че ни е срам да цитираме извадки и да разясняваме какво е дълбокото духовно значение на някои цитати, които са вземани от публичните беседи на г-н Дънова и как те са изопачени в тия брошурки.
Иска ни се да вярваме, че тези хора, които пишат брошури и пр., зад които се крие нашето духовенство, не че не разбират где е истината, но се боят, че тя ще проникне в сърцата на множество дирящи истината и че по този начин ще се подрони техният интерес и егоизъм.
Тук именно ще споменем пак пословицата: «Няма по-осъдително от това, да не разбира човек известна материя, да я не проучи, а да критикува». Това са то досега критикарите с тия брошурки.
Ние не осъждаме нито духовенство, нито миряни, които са писали и ще пишат против Дъновото учение, но ще молим Бога да ги озари с виделина, да проучат, да вникнат, да заживеят, и след като опитат, да пишат, каквото обичат, но при наличността на опита и на фактите. Иначе критиката е неуместна и тя не е в пътя на Христовото учение.
Нали Христос казва: «да обичаме враговете си»! И ако това се не изпълнява от самото духовенство, от добрите християни, кой друг ще го изпълнява?
Но нека видим накратко дали има право нашето духовенство и някои миряни да считат г-н Дънова за техен враг и неговото учение - окултиза - за опасно:
 
1. Истина ли е, че последователите на това учение са изгубени за църквата?
 
2. Истина ли е, че последователите на същото учение са паднали в нравствено религиозно отношение? и
 
3. Това учение какво изисква от последователите си, и най-после защо го последват маса хора?
Ние няма да отделяме тия въпроси едни от други, а ще отговорим общо на всичките въпроси.
Заявяваме искрено и ние знаем, че има духовници, които стоят на своята висота пред своите пасоми външно; но дали те живеят по Божието желание, това те сами си знаят, а положително го знае само един Бог. Но нека допуснем, че някои от тях имат туй Божие благоволение и че са озарени от Неговия Дух.
Е, добре, ако е тъй, нима трябва да считаме, че Божието благоволение е било и е монопол само за едни?
Нима трябва да се допуща, че това Божие благоволение е давано само на някои пророци преди рождението на Исуса Христа и след Неговата смърт на Неговите ученици, та след това всичко е вдигнато, всичко е запечатано и никой оттогава насам вече не може да има благоволение, видение, откровение, освен някои от духовенството? Да се мисли подобно нещо е повече от наивност.
Ако това беше в човешка ръка, допустимо е да се отнемеше, но Бог е милостив и Той е давал, дава и ще дава Своето благоволение във вид на откровения, във вид на видения. Иначе няма защо да говорим за Троеличие - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. Няма защо още да говорим, че Бог е вездесъщ и пр. и пр. Тогава трябва да отхвърлим и Свещеното Писание.
А щом приемем Божиите слова за истински, трябва да знаем, че Бог във вид на видения, слушания, откровения, опити в живота, се е явявал, явява се и ще се явява, докле свят светува.
А тези видения, тези слушания, тези откровения в живота, няма да се дадат на паднали хора в пороци, па биле те царе, управници, духовници, проповедници, миряни и пр. и пр., а ще се дадат само на тези, които са издигнати духовно на голяма висота и живеят истинския Христов живот с абсолютната чистота. И нам се струва, че липсата на чист и свят живот е съществената причина, гдето известни духовни лица се считат, че са озарени от Духа Божий, а нищо им се не разкрива; а други, които не са духовници, обаче живеят чист живот, получават сила да открият много тайни. Тези именно откровения в живота, тези видения и слушания са именно основата на тази окултна наука, която голяма част от духовенството, проповедници, евангелисти, миряни и пр., не само не проумяват и приемат, но и хулят, без да знаят какво вършат, а с това те сами са против туй, което проповядват, защото хем Бога проповядват, хем Го не вярват.
За такивато всичко това са празни работи, но дано един ден Бог ги озари да видят истината.
А какво по-хубаво за човека, да бъде истински верующ в Бога, в Исуса Христа, да живее в пътя на Христовата любов, да има опити в живота за силата Божия и най-после, след като се издигне до съзнанието на самопожертвуване заради Бога и ближния си, след всичко това да получи и видения! Какво по-хубаво от това, да познае човек себе си и Бога в себе си!
Ние вярваме, че всеки един, който е вярващ в Бога, принадлежащ към която и да е религия, ако той прегърне от сърце и истинския окултизъм, у него вярата в Бога ще се засили, у него всички добродетели ще процъфтят и нищо лошо не ще добие.
При това той не се отделя от своята църква, нито прави нова такава, а става последовател на истинската Христова църква, която е повсеместна.
Едно обаче трябва да разберем - че кой където и да се числи, макар и другите да мислят, че ще бъде изгубен за известна официална църква, но ако той живее в Христовия път и вярва в Бога, той е истински последовател на Христа, истинската частица Божия и той не може да бъде оставен, а винаги ще бъде покровителствуван в живота си от Бога.
Ние молим да не бъдем криво разбрани, т. е. да се не мисли, че искаме всеки да мени религията си и да се мята ту тук, ту там. Не, религиите, както голяма част от хората разбират, е да вършат външните форми; а за нас е важно същността на Свещеното Писание и всички да съзнаем, че сме истински чада Божии и да вършим Неговата воля. Ето защо, отделната личност, ако притежава посочените от нас качества, ще бъде винаги добра, безразлично към коя религия ще принадлежи.
Вярно е, че християнската религия е едничката, която ние считаме пригодна за издигане на човешката личност; но религиите на разните народи един път създадени, не можем лесно да видоизменим, защото те се различават само във външната форма. Само когато всички човеци заживеят в Христовата любов, тогава ще има само една религия - религия на истинския Бог, религия на братската любов.
Разбира се, частични отклонения всякога ще има, защото законът е такъв. И че е имало, има и ще има, докле свят светува, хора с различни разбирания, това за нас, окултистите, е неоспорима истина, защото всеки човек се намира на известна висота в своята еволюция в живота си долу на земята. Тъй щото, непросветналите и по-долу стоящи в тази еволюция, безразлично, малък или голям процент, не ще могат да спъват по-напредналите, защото Бог не ще измени Своите закони в полза на назадничавите.
Следователно, от горното ще се разбере, че не само опасност няма от това ново учение, но напротив - то хвърля една светлина у всеки последовател, че действително има Бог, и по този начин неговата вяра се засилва.
И всички, които живеят в чистота, според Христовите желания, ще се издигнат духовно, а издигнатите ще имат опити в живота, ще видят Бога в любовта.
Ето защо страхът на духовенството, че окултизмът е опасен, е неоснователен.
Що се отнася до материалната страна на въпроса, т. е. неходене в църква, губене приходи за църквата, защото се не палят свещи и пр. и пр., и то не почива на истината, защото ние знаем, че много от последователите на окултизма уважават църквата и я посещаваха, докле не бяха отлъчени от нея, защото смятаха, че отиват в истински Божи храм, без да обръщат внимание на външните форми.
Обаче, след като духовенството отлъчи Бялото братство от църквата, което не почива на никакви канонически правила, нито на конституцията, и което е едно късогледство, ние смятаме, че то, духовенството, е далеч от Христовото учение, щом върши такива нарушения.
От друга страна, и самата църква губи от това, защото действително след това отлъчвание, а особено отказването да се опее и погребе един смъртник, както бе случаят с дългогодишния учител в Пловдив - Стефанов, членовете на Бялото братство не смеят вече да ходят в църква. Значи, духовенството със своето зло направи едно добро на Бялото братство и нам не остава друго, освен да му благодарим.
Тук пак ще спомним, че външните форми не са, които ще накарат посетителя да стане Христов последовател, а вярата и живеенето според Неговите желания.
Е, добре, ако Бялото братство има за свой глава Христос и то се стреми да живее и прилага Неговите принципи в живота си, и същият Този Христос е глава и на църквата, каква разлика има между нас и тия, които ни гонят от църквата? Ние смятаме, че щом Христос е глава на едно Бяло братство, които са живи хора на земята и които се стремят да изпълняват Неговото желание, Той ще е много по-доволен и радостен, отколкото да е глава на църквата и да Му се къса сърцето от мъка като вижда, че Неговите представители и много християни не вършат туй, което Той иска.
Ето защо, църквата като че е станала мъртва за Него.
Но ако духовенството и много други смятат, че спасението става само чрез църквата, то нека си карат, няма кой да ги спира; обаче ние не можем да мислим, че духовните служители са истинските ходатаи пред Господа за нашите грехове, нито пък църквата е единственото място за молене и спасение.
Ние трябва тъй да просветнем, че да избягваме да правим грехове и сами трябва да бъдем ходатаи пред Христа, Който е единствената врата и истинският ходатай пред Бог Отец заради всички ни.
Достатъчно е всеки да се попита: мислим ли като Христа, чувствуваме ли като Христа, действуваме ли като Христа? Щом не сме такива, трябва да се стремим да станем и да не пречим на други, които вървят по правия път; а ако сме такива, да се радваме, че и други вървят към Господа, макар не по нашия калъп.
Ето защо трябва опростяване на някои външни форми в нашата църква, трябват образци Христови, които да поведат народа в истинския път.
Ние ще спомним, че ако има истински християни, истински последователи на Христа, но не с външни форми, а с пълна вяра и стремеж да живее в пътя на Христовите желания, това са и окултистите.
Ние знаем, че някои, които имат червеи в сърцата си, ще кажат: «Нима не знаем онзи какъв е, онази каква е» и пр. и пр. Да, ние спомнихме, че във всяко стадо има и мърша, следователно, ако има отделни единици, на такивато не им е мястото при окултистите.
Но за да не бъдем голословни, нека видим какво проповядва и какво иска г-н Дънов с това учение от последователите си и от всички хора, защото то е важно за непросветените в него.
Нека всеки слуша, сравнява и цени безпристрастно.
Преди 2 хиляди години у хората липсваше същинската вяра за Господа, затова бе развито твърде много идолопоклонството.
Еврейският народ, на когото бе пророкувано от по-рано, чакаше дълго време да се роди «Месия» от Давидовия род, за спасение на човечеството; обаче Той се роди, но в бедното семейство на дърводелеца Йосиф, името на когото кръстиха «Исус». Самите евреи обаче не Го познаха и не Го признаха. А когато почна да им дава знамения, те Го помислиха за такъв, който си играе със силите на Сатаната. Затова учените Го гонеха, клеветиха, докле Го разпнаха. Всички тогавашни знамения и Неговото възкресение те не повярваха и още чакат, че ще се роди «Месия» пак между техния народ, макар че изпитват неверието си с тяхната разпръснатост като пилци по целия свят.
При все това, святостта на Исуса и Неговото учение останаха като канара в умовете на Неговите ученици и всички последователи, които се нарекоха по- после християни. Понеже вярата тогава бе слаба у народите, почна се гонение, мъчение, убиване, горене, хвърляне на хищни зверове на всички Христови последователи за удоволствие на неверующите.
Обаче не само не се изкорениха тия смели борци, но голяма част от народите станаха християни и прегърнаха Евангелието.
При все това Христовото учение, в основата на което е Божествената любов, изопачи се от самите християни, а вярата за Божеството на Христа съвсем отслабна.
Ето защо г-н Дънов се явява тъкмо навреме, да разясни думите на Христа, да засили вярата ни в Него и да приложим Христовата любов в живота ни, която главно липсва у всички ни. Затова той дава методи, разяснения и иска:
 
1. Божествената любов, Божествената мъдрост и истина, които са извратени от човечеството, да се разберат, да се развият и приложат в живота от всекиго тъй, че да се види, че сме приложили Христовите думи на дело.
 
2. Човек е Божествена частица и той е създаден по образ и лодобие Божие, следователно трябва да проучи, да разбере що е Бог Отец, що е Син Божи и що е Дух Святи,.а не да има само смътно понятие за тях.
 
3. Човек е временен гост на земята, от ражданието му до неговата смърт; но душата е безсмъртна. Обаче, за да бъде тя освободена, той се преражда.
 
4. Земята е Божествено училище за човека и при всяко прераждане трябва да се усъвършенствува във всички Божествени добродетели, да се издигне духовно, и когато се издигне до степен да се самопожертвува доброволно за Бога и за ближния, той се приближава до края на своята еволюция. Само след пълната еволюция душата е напълно свободна.
 
5. Той иска абсолютна чистота: в тялото, в сърцето, в душата, в мислите, в делата. И който не притежава и не се стреми да придобие тия качества, той не може да бъде истински окултист.
Писаното по този въпрос в споменатите брошурки, че се проповядвало някакъв разврат, е непростима грешка и извъртвание на истината. Писачите, като не разбират духовното схващание на писаното от г-н Дънова, тълкуват го чисто по светски с всичката злъч.
Ние ще молим Бога да прости на тези писачи, защото от гняв не знаят що са писали. Тъй, на едно място в беседите се говори за лишна духовна енергия, а тя се взема за плътска и разврат; говори се за съпружеска вярност от страна на мъжа и жената, а се взема пак за разврат; говори се, че блудството е грях, а зачатието е прощение на греха, което се отнася само за отделни случки, например, когато годена мома е изневерена и оставена от любовника си и тя, лично за себе си, от състрадание към плода си, да не го убие и с риск да понесе позора пред обществото, роди го и даде живот на едно същество, и това пак се взема в извратена форма, че се препоръчвало разврат!
Сигурни сме, че ако писачите имаха сестри и са прекарали туй изпитание в живота си, щяха да се срамят да пишат това. Но като не са озарени с Божествената любов, писачите без срам, с най-ярки краски искат да позорят името на г-н Дънова, че препоръчвал разврат на своите последователи, а следователно и на всички в България.
Какво извратено разбирание!
Ами този разврат, който съществува и днес у някои царе, министри, управници, духовници, интелигенция и прости, на какво да се отдаде!
Ние ще спомним, че чистият по душа човек, поставен и при най-развалени- те, ще си излезе чист, както е и с един въздържател: когато попадне всред разни бъчви с вино, ракия и пр., той не ще вкуси.
Нещо повече. От 22 март до 23 юни[2] всяка година, когато Слънцето е във възходящо движение и пробужда цялата природа със своя магнетизъм, препоръчва се да се излиза преди изгрев Слънце, за да се използват неговите лъчи за организма. Който знае действието на слънчевите цветове от слънчевия спектър, а особено действието на ултравиолетовия цвят, само той може да разбере и се радва на едно такова посрещане изгрева на слънцето. Обаче от невежите и това се взема за разврат и за идолопоклонство!
Какво човешко падение!
Окултистът положително знае, че Слънцето, Месецът, звездите и пр. не са богове, а са проява на Божията мъдрост и сила, и че молитвата на окултиста се отправя само към този Творец, а не и към физическите предмети. Окултистът знае, че всеки лекар, всеки интелигентен човек, цялата наука препоръчват слънчевите лъчи, защото те са животът за всяко живо същество, обаче колко души, макар и лекари, и учени, използват тия слънчеви лъчи? Разгулният живот у някои, привичката да се ляга късно и да се става сутрин и след 7 часа, липсата главно на съзнание и липса през деня на време, никога не се е дало възможност на много от гражданите да видят и използват сутрешните слънчеви лъчи, а много от тях и през деня не могат да използват това.
Е, добре, ако е тъй, защо са тия неуместни и осъдителни критики?
Не, продължавайте си, вие, уважаеми Господа, оставете нас да вършим туй, което е в хармония с природата.
 
6. Той иска да се живее изключително в Божествената любов и затова казва: «Бог е Любов». Затова именно иска всеки да счита всеки мъж за брат и всяка жена и мома за сестри. Техните отношения обаче да бъдат чисто Божествени.
След време, когато тази Божествена любов се разбере и преживява от всекиго и се достигне до едно висше духовно стъпало, бракът не ще бъде като днешния - който става повечето за интерес, и няма да се казва, че тази или онази са красиви, та могат лесно да се оженят. Тогава вече не ще има тази плътска отпадналост, както е днес с развитите у нас пороци.
Нека тия, които имат червеи в сърцата си, не се грижат кога ще дойде това време; те могат спокойно да си карат старите вярвания и традиции.
 
7. За да може да се издига всеки в своя живот, трябва да знае закона на прераждането и закона на кармата, да има пред очите си стълбата на живота и всеки да почне да се изкачва от най-долното стъпало нагоре.
Първото стъпало е най-бодливото. То иска от човека да махне недъзите: гордост, завист, самохвалство, надменност, алчност, разврат и леност. Човек с тези недъзи е обкован като с обръч и живее без любов, без състрадание към хора и животни и без вяра в Бога.
Ако човек преодолее и отстрани тия недостатъци, неговото съзнание се пробужда и тогава почват да се развиват у него Божествените добродетели. Най- после ще се развие и Божествената любов, която, прилагана към Бога и околните, дава сила и радост на човека.
С тия качества човек достига до степен да се самопожертвува за Бога и за ближния си и става смел и решителен.
Но за всичко това се иска човек да има воля - не гранитна, която дига само шум; воля - не желязна, която руши, а воля диамантна, която по пътя на Божествените добродетели може да стопи всичко лошо и да достигне всичко възвишено.
 
8. Той иска всеки да развие милосердието до степен на самопожертвува- не, като го приложи към бедни, към болни, към близки, към животни. Само така приложено, милосердието ще развие у човека истинско благородно сърце.
 
9. Той иска - и то се прилага, с малко изключение: абсолютно въздържание от алкохол, тютюн и месо. Тези пък, които не могат да се откажат, той ги оставя свободни, разумът им да диктува.
Тук е мястото да се спомни някоя дума за вегетарианството и постенето, които се прилагат нетактично от някои наши братя и сестри и с това се даде повод да се пише и злослови от някои лица по адрес на г-н Дънова и цялото братство.
Че вегетарианството не е сантиментализъм, сектантство и пр., както някои си го представляват, а е системно усъвършенствуване на организма за издръжливост, веселост и пр., това само толстоистът, теософът и окултистът могат да докажат. След време обаче и много хора ще го разберат.
За теософа и окултиста обаче не важи само здравословната страна (закрепване на организма) и етическата (да се не убиват животните).
Те знаят, че с неупотреблението на тютюна, алкохола и месото, дава се възможност да се пречистят и развият и другите невидими тела на човека. Това за обикновените хора и за самите толстоисти може да е смътно; но за теософа и окултиста това е закон, а за издигнатия ясновидец - факт.
Постенето пък, което е закон в много религии, а и в православието, е една здравословна мярка, за да си отпочине тялото и умът. Даже православната църква допуща в първата и последна седмица на «великия пост» да се «тримери», като се яде от вечер на вечер, а който може - и повече.
Въпросът тук е, който се реши доброволно да прегърне вегетарианството или да си наложи известен пост, трябва да има разум да го приложи, за да получи резултат, а не със своята нетактичност да си вреди и на здравето, и на делото.
Именно за тази разумност, за тази тактичност е говорил, говори и ще говори г-н Дънов на своите последователи и на всички, които го слушат, че скокове и сантименталности от никого и никога не трябва да има, защото природата на никого не прощава, щом той върши неща неразумни и обратното - всякого възнаграждава, щом той постъпва разумно.
Е, добре, ако някой довчера е бил премного месоядец, употребявал е доста алкохол, пушел е повечко тютюн и стане толстоист, теософ или окултист и от един път прекъсне всичко, а неговата воля е колеблива, организмът му - нездрав, той на прав път ли е? Абсолютно не. На такъв въздържанието ще се отрази зле. Кой е крив за това? Друг е въпросът за хора с натури здрави и със силна воля.
Същото е и за постенето. Ако някой никога не е постил и знае, че щом пости един ден, това е за полза на организма и на ума, а той от ревност и нера- зумност пости няколко дни и с това отслабне и се разстрои, кой е крив? Разбира се, този, който неразумно прилага.
Затова ние се обръщаме с молба към всички братя и сестри от Бялото братство, атака също и към всички, които са прегърнали или ще прегърнат вегетарианството: да бъдат разумни в приложението, ако искат да крепят здравето си, да увеличат силите си и да не дават повод да се критикува едно хубаво и благородно дело.
Ние ще кажем: щастлив е този, който с блага дума на уста, мил поглед на очите, нежно чувство на сърцето, доволен от всичко в живота, дойде до храненето с плодове, хляб и зеленчуци и приложи светия живот според Христовото учение!
10. Той иска да се спазват десетте заповеди Божии и всеки да има страх Господен.
И най-после сам той, г-н Дънов, е образец на всичко това.
Нима при тия пояснения на Евангелието от г-н Дънова и приложението на всички горни неща в живота, трябваше да се намери духовник или мирянин, който да осъжда и гони както г-на Дънова, тъй и неговите последователи? Ние не се чудим на духовенството и на другите хора, които постъпват така, защото духовните закони са ясни за нас. Но се чудим как могат да се гонят и клеветят и хора, които искрено желаят да знаят и прилагат Христовото учение в живота си; които считат Христа за истински Учител и Бог, а за основа имат Неговата любов, абсолютната чистота и братството между хората; трето, които са въздържатели и които считат пушенето на тютюна, пиенето на алкохола и употреблението на месото врагове за човешкото щастие и у които чистите мисли, добрите желания и приложение на добрите дела са емблема в живота им, за усъвършенствуване на тяхната душа! Не, нека добавим още: те не са просветнали в Божиите истини и затова вършат това. При все това, те са наши братя и нека ги оставим свободни да си вършат каквото желаят. Ще дойде обаче време да се опомнят, само дано не е късно, защото Господ тогава ще си отмине, без да ги види, поради техния товари многото навеждане надолу към земята... (10-те девици).
Някои казват: «Господин Дънов образува секта.» Чудно нещо! Да вярваш в Христа, да се стремиш да живееш именно по Христовото учение, да чистиш своите недъзи, да чистиш своето тяло, да не правиш никому зло, да считаш всички хора свои братя, да се стремиш да разбереш чистата Божествена любов, мъдрост и истина и да ги прилагаш в живота си, това било сектантство според нашето духовенство!
Отлично схващане! Но нам се струва, че само Христос е този, Който може да каже кои са сектанти. И ние сме сигурни, че щом дойде Христос, голяма част от духовенството, проповедниците, много християни, които са с големи претенции пред обикновения свят, ще ги деградира и ще ги счита за същински сектанти, защото са се отклонили от Неговото Слово - едни, че не искат да вникнат в него; а други, че го разбират и проповядват, но самите те го не изпълняват. Ще им каже: «Не ви познавам».
Ето защо г-н Дънов иска от своите последователи да се приложи в живота и истинския Христов комунизъм, като всеки работи и прилага това, без да дига шум.
Чуйте, драги читатели! Дойде вече времето това ново учение да се прилага в живота и да се разшири то по целия свят. Бржествената вълна на любовта иде. Ще разберем ли това? Ако не разберем, то ще се наложи по силата на природните закони.
В същите брошури и вестници се писа и за личния живот на г-н Дънов. Ние молим противниците на г-н Дънова да посочат недъзи от неговия личен живот поне един случай, а не да говорят и пишат само с цел да клеветят, като вземат това от недобросъвестни хора, па макар те да са и из средата на самото братство.
Юдовци е имало, има и всякога ще ги има!
Нека видим още кои са, които привличат към личността на г-н Дънова и защо расте кресчендо това Бяло братство в България и това ново учение.
Имайки пред вид непорочния и образцов живот на г-н Дънова в името на Христовата любов; имайки пред вид, че само за 5-6 години той е дал извънредно много за духовното ни издигане - скритото значение на доста стихове от Евангелието, във вид на беседи и разговори, за която цел само достъпните му беседи са в 6 тома, всеки от които е със стотици страници; че освен публичните беседи има много такива, които са само за последователите му, с извънредно ценно съдържание и мъдрост, и най-после - неговите Божествени опити за много неща-лес- но ще разберем причините, които карат много хора да се присъединят към това ново учение.
И само този, който се залови за анекдотите в тия беседи и не обърне сериозно внимание и на дълбоките мисли в тях, а почне да извърта истината, действителността, само той няма да намери бисери в тия беседи и в неговия живот. А този, който подири с чисто сърце, ще намери благородното, Божественото, изложено в неговите беседи.
Но нека спомним още за неговите последователи и защо количествено те растат.
Като чете човек писаното в издадените някои брошури против учението на г-н Дънова, които са дело на духовенството и на негови оръдия, но под булото на разни псевдоними и подкупени лица, просто е за чудене. Пита се човек: това осъждане и клевета от името Христово ли е и за в полза на Неговото дело ли е?
И неволно идва човеку на ума ражданието на Спасителя преди две хиляди години, Неговите чудеса, Неговата смърт, Неговото възкресение и явяването му като материален Дух на учениците си след Неговата смърт, което за евреите тогава - па и сега - е басня, защото те чакаха и още чакат, че «Месия» ще се роди от Давидовия род с някаква особена форма, особено тяло, за да го разберат и повярват, че е Господ.
Следователно, от толковато милиона хора тогава, кой Го позна! Разбира се, тия, които опитаха, видяха, повярваха, и заживяха Неговия живот. А учените, невярващите, нечестивите Го клеветяха, предадоха, разпнаха и убиха.
И сега всички, които носим етикета «християни», смятаме, че сме такива. Колко се лъжем! Голата истина е, че и сега пак си остават Христови последователи само искрено вярващите в Него и живущите или стремящите се да живеят Неговия живот.
Е, добре, щом това действително е така, защо тогава духовенството се звери, отмъщава, а заедно с него и други миряни вършат тия детински постъпки, щом не са изучили безпристрастно учението на г-н Дънова? Защо най-после духовенството си служи и с държавната власт против Божието дело вместо да подкрепи това учение!
Или тях ги шокира, че някои го титулуват «Месия», «Учител».
Ние смятаме, че всеки е свободен, според своето разбиране и опит, както иска да го титулува. Господин Дънов не се нуждае нито от ласки, нито от титли. Нима трябва да осъждаме един болник, че е оздравял от една молитва на духовника, та го титулува «спасител» или лекаря, че го оздравил, та го счита за «Господ»!
А щом тия клевети по адрес на г-н Дънова и неговото учение са плод на духовенството, смятаме, че то не прави добре, а само руши Христовото дело, щом не го е проучило основно и не го е опитало.
Освен това, то, духовенството, в случая забравя ценните думи на спасителя: «любете враговете си».
А понеже в неговото Учение няма скрито-покрито, той, г-н Дънов, покани духовенството през 1921 г. в Търново, в публичната си беседа в читалището «Надежда», които искаха диспут от него чрез властта, да се изкачат с него на «Черния връх» или на «Мусалла», да направят диспута насаме и опитат неговото учение.
И какво по-хубаво от това, да се жертвуват някои свещеници, някои владици за общото благо на всички християни в България, да опитат на дело това учение! Това не са голи фрази на г-н Дънова, уважаеми духовници, а сериозна покана, да опитате, да видите, да повярвате!
Пред очите ни неволно изпъква следната картина: когато Исус Христос преди 2 хиляди години се роди и бе още дете, никой не обръщаше внимание на Него, освен че разбираше повече Божествените закони от тогавашните духовници. Когато пък почна да показва и прилага Своите чудеса, почнаха учените и духовенството да Му завиждат, да Го гонят, като си тълкуваха как е възможно Той да е Бог, когато Го знаят, че е син на дърводелеца Йосиф! Те недоумяваха как е възможно Бог да се роди там! И затова считаха тия чудеса за дяволски и против Бога.
Но когато тези чудеса се увеличиха и всички изцелени, които видяха и опитаха всичко със собствените си очи, почнаха да следват Христа, тогава се присъединиха много учени и прости, които повярваха опитите на другите. По този начин Христос имаше привърженици хора от разни възрасти, разни съсловия и състояния и пр. в голямо множество.
Тогава именно някои учени и духовници, като видяха това, почнаха с клевети и извъртания на истината да Го преследват и най-после успяха да Го осъдят, разпнат и убият, защото проповядвал против Бога.
Днес в България се върши същото, само че тия гонения са по-слаби.
Ние ще кажем, щастливи сме, че този г-н Дънов се е родил у нас, в България! Не е думата тук, че някои го считат за учител, за мъдрец. Кой както иска да го титулува, но важното е, че той е изворът, отдето се развива тази Божествена истина и тази братска любов. Той се крепи здраво в Бога и затова неговата сила е там. Който не е изучил и разбрал неговия живот, неговото учение, той не е истински негов последовател.
Ето защо само ония, които са опитали и разбрали, стават негови последователи. В окултното общество Бялото братство, освен учени хора - лекари, аптекари, учители, инженери, адвокати, търговци, чиновници и пр. и пр., има действително и болни, които са получили подобрение и изцеление. Ако пък има някои, които имат наследственост от родителите си за душевни болести и случайно заболеят, то средата ни най-малко може да се счита виновна за туй заболяване. Такива ще изплащат своята карма. И ако такива при тези разбирания и прилагания не получат подобрение тук, още по-малко ще получат другаде.
Грешки стават всякъде, стават и тук, защото този, който не иска да върви по пътя на природните закони, ще отплаща, а за това ни най-малко може да бъде виновен г-н Дънов.
Нещо повече. Вие сте баща, майка и имате няколко деца. Като добър баща и майка, Вашият съвет и упътвания са еднакви към всичките Ви деца, защото ги обичате и им желаете доброто. Е, добре, ако едно от вашите любими деца не слуша и направи някое нарушение, което ще му коства зле на здравето, ума, благосъстоянието, пита се: бащата и майката ли са виновни? Друг е въпросът, ако бащата и майката са глупави и с пороци, та не могат да дадат нещо добро на децата си.
Тъй щото нека всеки, който иска да критикува и клевети, да се смири, защото много от тия случайно попаднали болни в туй общество - Бялото братство - ще оздравеят, здравите ще просветнат, а клеветниците против това учение могат да заменят болните!
И затова, драги читатели, духовници, ние ви молим да направите безпристрастна оценка в душите си на това ново учение и като ви озари Всевишният да просветнете, елате всички вие, които дирите истинска духовна храна в името на Господа, да образуваме новото човечество и да спасим света от духовната катастрофа, а по-после може би и от физическата.
Нека духовенството знае и разбере, че минаха времената, когато то увличаше светските власти да вършат противорелигиозни изстъпления по негова воля. Днес е време, когато църквата, за да бъде истинска такава, трябва да намери сила и опора в себе си, а не да предизвиква смут и изстъпление с помощта на властта. Конституцията дава свобода на всички религиозни убеждения.
Време е вече духовенството да престане да си служи с Мойсеевия закон: «око за око, зъб за зъб», още повече - против тия, които искат да им помогнат да си отворят очите, та да изпълняват Христовата истина «не противи се злому», когато всъщност няма и никакво зло. А нека властвующите, които Божем дохождат на власт в името на правдата и законите и са се отвращавали от делата на своите предшественици, да се не увличат от интригите на духовенството и други хора, докле не се установи с факти известна престъпност, ако такава има.
Ние знаем, че всяка власт е в състояние да тормози мирните граждани и да ги ограничава. Това обаче не говори в полза на такива властвующи. То има други важни задачи!
От всичко казано дотук, нам се иска да вярваме, че ако българският народ се издигне духовно, България може да бъде определена да играе важна роля в духовното развитие на цялото човечество. Но за да се получи подобрение общо, нужно е всички народи, а особено християнските, да се обърнат към Господа и да заживеят като християни, та да престанат и тия гонения народ против народ, победители против победени. Иначе катастрофата в една или друга форма ще дойде. Христос сега не ще се жертва да ни спасява втори път от непокорството и пороците ни. Навярно метла ще помете голяма част от човечеството и ще почне може би от просветена и християнска уж Европа.
Заключение
Като изказваме едно безпристрастно мнение върху новото учение - учението за любовта между хората и разбиране смисъла на живота, според Христовото учение, от г-н Дънов, ние ни най-малко не искаме да ласкаем последния, и ако спомняме някои неща по писаното в брошурки и пр., поради неразбиране, против това ново учение, не искаме да обиждаме писачите. Не, ние изказваме мнение и молим:
1. Всеки духовник, всеки интелигентен човек, а особено младото поколение, което ще бъде бъдещият бисер на България, да обърнат сериозно внимание върху това учение, което датува от рождението на Христа, но забравено, изопачено, извратено, както се спомни и по-рано, а сега се подновява с всичките му подробности и допълвания, за благото на човечеството.
Това ново учение включва в себе си всички добродетели на всички общества, които имат задача да издигнат човешката личност в морално отношение.
То е чисто като бисер!
Господин Дънов със своето учение прилага сега на опит принципите на Христа, за да докаже хубавите резултати на Христовото учение, защото начинът на прилагането на това учение досега от человечеството не е съвместим с тия принципи и затова е дало отрицателни резултати.
Погледнете, уважаеми читатели, културна християнска Европа до какво състояние е дошла!
Приложени, обаче, тия принципи, както ги прилага г-н Дънов и иска да ги прилагат и всички в името на Божията любов, в човечеството ще настъпи, макар и бавно, онова обновление, онова блаженство, за което се говори и чака. И който го приложи и види че има добри резултати, да го следва, а който няма добри резултати, да си кара старото.
 
2. Това ново учение, усвоено от всекиго и подпомогнато от съвременната наука, ще бъде гранитният камък за всяка личност, общество, народ. И само с тия качества, с тия знания и добродетели, човечеството ще може да твори и да живее в щастие.
Тогава не ще има нужда това щастие да се постига, и то временно, само за известна част хора, с кървави революции, болести, стихии, глад и пр. като наказание от Бога, поради нашите пороци, а ще се добие по пътя на нашето съзнание, нашето издигане, и плодовете ще му са дълготрайни.
 
3. Това ново учение не лишава никого от неговата религия, нито от църквата; а напротив, то засилва безгранично вярата в Бога, Който е един за всички човеци и всички религии. Нека духовенството схване, че не външната форма - ходенето в църква и паленето на свещи са гаранция за издигането наличността в духовно отношение.
Ние знаем, че има големи грешници, които палят най-големите свещи в църквите, четат им дълги молитви, а щом си отидат, вършат пак същото, каквото са вършили.
Само истинската вяра в Бога и убеждението, че всеки трябва да направи своето сърце храм на Духа Божий, а волята да я направи диамантна, ще бъде истински творец на Христовите добродетели. Само така може да се издигне всеки човек и тогава в който път и да се спре и моли, за него ще бъде църква Божия.
От това не трябва да се разбира, че църквата е непотребна, не. Тя си е била, е, и ще си бъде, само че външните форми на църквата, животът и работата на духовенството трябва да се видоизменят така, че да се чувствува духът Христов в църквата и духовенството живее и работи в духа на Христовото учение. Същото се отнася и до всички духовни ръководители. Само тъй всяка издигната душа ще намери духовна храна в църквата.
Нека не скриваме и радостта си, че нашето православно духовенство, в един от своите събори в София, взе решение да се въздържа последното от употреблението на алкохол. Това е отрядно, остава да видим приложението му.
 
4. Новото учение иска вече наложително прилагането в живота «да се не мрази и отмъщава на врага». Някой ще каже: «нима и в тази Ваша брошура няма отмъщение?» Ние искрено признаваме, че като хора, не сме без грях. Само едно има радостно за нас и за всеки разумен човек - че не е все едно да изнесеш известно осветление пред хората, с цел да ги изведеш от заблуждение и да им помогнеш, с това да отлъчваш хора от църквата и да отказваш да опееш един смъртник.
Който има уши, нека слуша, който има ум, нека проумява!
Ето защо ние молим и духовенство, и миряни да престанат да пишат и хвърлят клевети и обиди и по адрес на г-н Дънова, и по адрес на неговите последователи, а да проучат това ново Христово учение, да вникнат в него и да заживеят по неговия дух. Ние за никого не сме врагове.
Нека престанат също да гонят и всички духовни течения, които все вървят към Господа, само че едни - с по-големи заобикалки, а други - по-направо.
Всички тия хора в тия духовни течения са много по-близо до Христа, щом изпълняват Христовите думи идела, отколкото големият процент християни, които се кичат с това име, а нищо християнско не вършат.
Ние искрено желаем и сближаването на всички духовни течения, които живеят в Христовото учение, но ни е страх от гордостта и надменността на някои от техните ръководители.
5. Новото учение иска всеки да бъде просветен в светската наука, да има духовна подкладка и като вярва искрено в Бога, да прегърне и окултизма, защото само с помощта на него, ако умее и успее да се издигне до най-високото стъпало на живота, ще се надява да се ползва от нейните окултни сили и да ги прилага в живота за доброто на човечеството. И само тогава ще види и познае Бога в себе си и вън от себе си, и само тогава ще разбере тайната смисъл и бисерните думи на Спасителя в Евангелието.
Но това учение, което е Христовото, иска вече и някои нови неща, които по-рано са били вписани, но криво разбирани и прилагани. Сега се искат и неща, които досега не са искани тъй строго. Защо? Защото ние, хората, сме изпаднали в положението на онзи развален син, който е имал добър и богат баща, и който баща имал голямо желание да се научи и издигне синът му. Когато последният се отклонил от живота, бащата казал: «Не, ти не заслужаваш това наследство». И чак когато син му се разкаял, баща му го приел, но с нови ограничения за неговото отклонение.
В същото положение сме и ние сега спрямо Господа, защото ни даде методи как да живеем, даде ни свобода, каза ни на всичко да благодарим, да го не забравяме, а ние съвсем се отклонихме от неговите желания, от неговите методи и Го хвалим само когато ни дава изобилие и Го търсим само когато сме пред големи изпитания в живота.
Ето защо той иска сега наложително:
а) Мъченията, страданията в нашия живот обезателно да умеем да преобърнем в добродетели, т. е., когато имаме известно изпитание в живота, да го посрещаме спокойно и да намираме в него радост, като благодарим на Бога за случилото се. Само по този начин лично ние ще съградим нов материал в тялото си, ще дадем достъп на Духа Божий да се всели в нас, а от друга страна ще имаме здрава основа и добър пример за нашето поколение.
Нашите сегашни недъзи не малко се дължат и на нашите майки и бащи, деди и прадеди, които с векове са ги трупали у себе си и ние, щом ги притежаваме, ще ги предаваме и на децата си при зачатието им и с делата си, когато те станат по-големи и разберат и виждат всичко. Ето защо хората на новото учение имат за цел да понасят тия изпитания и страдания с гордост, за да създадат у себе си здрава основа и сигурната стъпка за по-нататъшното издигане на човека.
б) Кротостта, смирението и милосердието, за които се спомня в Евангелието, трябва да се придобият и прилагат с диамантна воля, защото след страданието, те са втората потребност, те са, тъй да се каже, крилата за понататъшното усъвършенствуване на човека. Първата от тях е кротостта, втората - смирението и третата - милосердието.
в) Въздържанието от тютюн, алкохол и месо трябва с радост да се прилага ат всеки последовател на новото учение. Само чистата храна ще видоизмени организма и ума, защото тя е основата на зданието - тялото. Ето защо между всички учения, които спомнихме по-рано, вегетарианците и теософите са най- близки до това ново учение.
г) Макар да се говори и учи в окултизма, че има ясновидци, рядко са истинските Христови ясновидци, защото само по пътя на съвършения живот може да се постигне това, а този живот е най-трудният - да се лиши човек от блясък, от слава, богатство, разкошно хранене и пр.
Ето защо, в този път, според това ново учение, ще влязат само готовите и издигнатите души, които дирят истината и правдата и се отличават с въздържание, кротост, смирение, милосердие и Божествена любов.
И ако всеки, който искрено дири духовна храна, вникне в него, той ще намери желаното.
При това, туй учение не противоречи и на светската наука, стига дирящият да прави своите издирвания искрено.
Ние смятаме, че само по този път тръгнало, човечеството ще се огледа в себе си да се види какво е то днес и какво трябва да върши, за да бъде това, което трябва да бъде.
Пред вид на това, че човек е частица от Бога и носи Негова образ и подобие; че той е единственият, който е надарен с разум, трябва най-после да се взре в живата природа наоколо си и да види как тя по един неизменяем закон се движи и подчинява в пълна хармония, като дава и всичко свое в жертва на човека, та по този начин и у човека да се развият добродетелите, както са и в самата природа. Тогава неговият ум ще разсъждава мъдро, в неговото сърце ще се развие Божествената любов и само след това ще чака да разбере природата и да види Бога.
Най-накрая, ние апелираме и разчитаме на всички добри и искрено вярващи в Бога: евангелисти, теософи, вегетарианци, масони, духовници, добри християни, цялата интелигенция и всички желающи да се издигнат духовно, да се заинтересуват и безпристрастно изучат основите на новото учение, та покрай всички тия добри хора да се издигне и останалата част от народа ни духовно.
Нека най-после и теософи, и някои нови богослови евангелисти изхвърлят из ума си вече, че Христос е бил и е само усъвършенствуван човек!
Той е бил, е, и ще бъде, след Бог Отец, Богочовекът, Свръхчеловекът, Който ни е ръководил и ни ръководи и наставлява и сега.
Само така, ако всички мислим и прилагаме Христовите желания, Бог ще се радва, че разните народи имат разни църкви, но едно схващане за Него, едно прилагане в живота.
Ние считаме, че това е именно ключът за щастието на човечеството на земята. Но този ключ досега не се е дирил и тайната му загадка не се е разбирала. Сега вече Бог не ще се церемони - той ни дава да разберем тайната на този ключ, за да се приближим до него; а който не обърне внимание, горко му!
Който има уши да слуша, нека слуша!
С изказаните дотук накратко някои мисли за новото учение, ние направихме и едно нарушение, като споменахме и някои дребни неща от него, но това го правим само за славата на Господа, да видят непросветналите и клеветниците истината, и ако са честни хора, нека се засрамят и разкаят.
Молбата ни пък към всички вярващи в Бога и дирящи истината не е да ги направим непременно окултисти, а да разберат, че Господ иска вече от нас активна работа за нашето духовно издигане, та да бъдем не само по форма, но и по съдържание истински християни и така да предпазим света от катастрофа.
Ето защо ние оставяме въпроса открит, и който се интересува, съветваме го, освен Евангелието нека подири и друга подходяща литература, гдето ще намери ценни упътвания.
А това ще направи всеки добър человек, щом си зададе въпроса: Бог вляво не може да бъде, защото е абсолютен. А щом Той е вдясно, всеки вярващ в Него, и всички тия, които само в опасни моменти са Го дирили и дирят да им помогне и да им оправи забърканите работи, трябва да Го подирят, да Го изучат, да Го разберат, да заживеят по Неговите желания и тогава не е важно, че не ще се числят в Бялото братство, защото всъщност те са пак истински окултисти и Бог ще ги има винаги под Своята закрила. Но ако след това схванат момента и проучат и окултната наука и се слеят с Бялото братство, по- голяма морална придобивка за душата си не могат другаде да получат.
Нека още никой се не плаши от думата «окултист», защото по-голяма придобивка от това да разбере и види человек Бог в себе си и в природата, ние не можем да си представим.
И най-щастлив ще бъде този, който със своя чист живот успее да достигне това.
Сам Христос е бил най-добрият окултист, а след него и неговите учентди.
Апостол Павел пък е бил един от най-добрите окултисти. Окултисти са били и всички, които са получавали като откровения Божествени желания и са ги предавали на человечеството. Светото Писание цяло е такова!
Ако с тия кратки изложения сполучим да изменим сърцата и душите на отделни личности, да прегърнат истинското Христово учение, ние ще се считаме щастливи и нашата задача - изпълнена.
Няма по-хубава любов от Христовата любов, която ще трябва да се развие между человеците и да зарадва всяка човешка душа и само Божествената истина и правда, прилагани в живота, ще създадат мир и блаженство на человеците на земята.
Нека всеки, който прочете настоящата брошурка, бъде озарен от Бога с тази светлинка, с която да разбере и прегърне и много по-хубави неща за живота си, отколкото е притежавал досега.
гр. Пловдив, 1924 г.

С почит:

Един от многото доброжелатели

на българския народ и цялото човечество.

-----------------------------------------------
 
[1] Това е псевдоним на д-р Михаил Стоицев. Не смее да си сложи името, поради големите гонения срещу Учителя Петър Дънов от страна на църквата и властите, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
 
 
[2] На 22 март е пролетното равноденствие, Слънцето е в знака Овен до 22 април. От 23 юни Слънцето е в знака Рак. На 22 юни продължителността на деня е най-голяма, Слънцето е най-високо на небето. На 24 юни е Еньовден, който се смята за най-благо­приятният за бране на билки, защото слънчевите лъчи падат перпендикулярно на земята. Виж «Изгревът», том XV, стр. 592-594, 619-623. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...