8. Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от 7 юли 1947 г.

[Ани]

8. Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от 7 юли 1947 г.

ПРОИЗВОДСТВО София, 7 юлий 1947 г.

Д-р Ив. Жеков

(емблема) Нави - запазена марка

кв. Царица Йоанна № 1245

София 13 клон

До Господина

Министьр-Председателя на Министерския съвет

ТУК

МОЛБА

от д-р Иван Жеков, живее в кв. «Изгрева» № 32, София, 13. клон, бивш редактор на сп.«Библиотека по природолечение»

Господин Министър-Председателю,

В отговор на заявлението ми до г-н Министра на Пропагандата под вх. № 1-3-6532 от 14.IV.1945 г. получих от същата писмо-отговор под №3-6532 от 26.IV.1945 г., с което ми се съобщи, че «излизанието на в. ВЕЧНАТА ЛЮБОВ временно се отлага, поради липса на хартия». Следователно по неволя трябваше да чакам реда си. Но, когато се обяви в печата, че от благословена света Русия пристига хартия и се раздава на какви ли не списвания, и особено на попщината - тая олигархия, на която и днес държавниците се вслушват, казвам все да ме огрее нещо, но за чудо и изненада моя, НИЩО не ме огря! Затова на 6.III.1946 г. повторно подадох заявление до същото Министерство на пропагандата, в което изразих моето двоумение и удивление, че нема справедливост в разпределението на хартията и че законът за печата зове всеки български гражданин да се изказва по всички въпроси, които засягат културното по- дигание на народа, но не, разбира се, по маниера на днешната опозиция. Но и на това ми заявление е поставена резолюцията «НЕ» на 27.XI.1946 г. и не ми е съобщено мотивите на «НЕ»!

Разбира се, че това «НЕ» мирише на цензура и е един маниер на бюрократизъм и фашизъм. Е, да, защото ние, «дъновистите», се ползуваме между просветената интелигенция с особеното мнение, че всяваме разкол в българската православна църква, т. е. пръскаме заблуда във вярата на народа. Това твърди едната част на просветената интелигенция, тая, която се кланя на блажените идоли, за които Христо Ботев каза, че «свещи палят православните скотове»... А другата част на интелигенцията, просветена от днешната наука, която твърди, че нема Бог, и третира «дъновистите» за замаяни и шашави...

Е, добре, за да се пръсне тая мълва, която не почива на ИСТИНАТА, дайте възможност да четете великите слова на Всемирния Учител Петър Дъ- нов, който ще увековечи България във вечни времена. И, за да не бъда голос- ловен, ще си позволя, за подкрепа на това, да цитирам някои пророчества за събитията, които преживява човечеството от толкова години.

«Защото тези са дни за отмъщение, за да се изпълни все що е писано.» - Лука, 21: 22.

«Тези думи се отнасят и до всички съвременни общества, държави и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настанат глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200-300 грама на човек. Може да се случи да гладувате по 2-3 дена. Всеки ще се пита: «Защо дойдоха тези времена до главата ни?» Страшен е този стих. Който не разбира дълбокия му смисъл, ще ви прати в ада. Който го разбира и тълкува правилно, казва: «Христос иде в света със Своята разумност и любов.»

(Из беседата на Учителя Дънов, държана на 28 януарий 1917 г.)[1]

«Сега идат на реда си и славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбирание на туй общочовешко обединение - възвишеното, благородното в света. И те трябва да правят този малък опит със себе си, защото те са народи с голямо индивидуализирание, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатично, а алтруистично чувство, общочовешко. Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа.»[2]

«Взети са мерки за оправяние на обърканите работи. След 1945 г. работите на цяла Европа ще се оправят, но до това време пътниците ще повръщат, както онези, които минавате параход през Атлантическия океан.»[3]

«Дошло е време, когато християнските народи трябва да се побратимя- ват и се приготвят за бъдещата религия, която иде. След 1945 г. тя ще дойде, ще се наложи на човечеството и ще го преобрази. Тя е религията на труда. След нея ще дойде новото учение - учението за живота. Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне. Защо? - Защото любовта ражда живота.»[4]

(Из беседите на Учителя Дънов, държани на 2 и 9 февруарий 1919 г.)

----------------

[1] ВСЕ ЩО Е ПИСАНО: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 28.1.1917 г., София. - Във: Все що е писано [Неделни беседи от 1917 г.: Сила и Живот XV серия]. София, 1942, стр. 6, 21. (бел. М. И.)

[2] Откъс от една от статиите от Учителя Петър Дънов, публикувани под заглавието «В Царството на Живата Природа». Вж. бел. на стр. 282 в настоящия том. (бел. М. И.)

[3] КАТО СЕБЕ СИ: 4-та беседа от Учителя, държана на 2.11.1919 г., София. - Във: Великите условия на живота. [Неделни беседи от 1919 г.: Сила и ЖивотXVI! серия]. София, 1944, стр. 63. (бел. М. И.)

** ПРОТИВОРЕЧИЕ В СЪЗВУЧИЕТО: 5-а беседа от Учителя, държана на 9.11.1919 г., София. - Във: Великите условия на живота. [Неделни беседи от 1919 г.: Сила и Живот XVII серия]. София, 1944, стр. 88. (бел. М. И.)

 

[4] Това е препис, направен от самия д-р Иван Жеков. (бел. М. И.)