Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1928_08_22 Ключът на живота22 август 1928 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 09 януари 2011 - 22:12

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Ключът на живота“, 12 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.),
по стенографски записки, изд. София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето



Ключът на живота



Ще прочета 20-та глава от Откровението. Няма да дам никакви тълкувания по нея. Нека всеки я разбира тъй, както може. Обаче има един основен закон, който гласи: Всяко същество използва храната, която му се дава, според степента на своето развитие.

Обърнете внимание на четвъртия стих: „И видях престоли, и насядаха на тях, и даде се тям съдба; и видях душите на закланите за свидетелството Исусово и за Словото Божие; и които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото и на ръката си, оживяха и царуваха с Христос тисящата години“. – Днес всички хора искат да царуват на земята. Както виждате, има разлика между техните разбирания за мястото на царуването и това, за което се говори в стиха. Къде трябва да бъде това царуване: на земята, на небето или във въздуха?

Често хората, от каквото общество и да са, приличат на малки деца, които очакват на баща си да им донесе нещо за ядене. Любителите на забавления и удоволствия, като отиват на театър, също така очакват какво ще изнесат актьорите на сцената. Като посее нивата си, земеделецът очаква плод от нея. Като насади лозето си, лозарят очаква от него грозде. Всички хора все очакват нещо. Когато се даде очакваното, хората се радват. Когато представлението излезе сполучливо, всички казват, че ролите са изнесени добре. Когато нивата даде добър плод, казват: „Добре роди тази нива“. Когато лозето даде изобилно плод, казват: „Добро е гроздето“. Когато бащата донесе нещо в къщи, децата се радват и казват: „Добър е нашият баща“. Обаче това представлява едната страна на живота, сегашното разбиране на хората.

Другата страна на живота се изразява в това, че понякога бащата нищо не донася в къщи, нивата нищо не ражда, лозето не дава плод, играта на сцената не излиза тъй, както се очаква и т.н. Тогава хората се разочароват от живота. Първото положение, когато отвсякъде се дава, това напълно отговаря на изискванията на хората и те са доволни. Даже и крадецът се радва, когато успее да открадне това, което иска. Не може ли да открадне това, което иска, той скърби. И праведният се радва, когато получи това, което иска. Той скърби, когато не може да придобие това, което иска. По какво се различава радостта и скръбта на праведния от радостта и скръбта на крадеца? И единият иска, и другият иска. Вие трябва да различавате дали радостта и скръбта ви са като тези на праведния или на грешника. Това са две различни положения, върху които трябва да мислите. Когато някой каже, че се радва, той трябва да се запита дали радостта му е като тази на праведния, или като тази на грешника. Ако скърби, пак трябва да се запита дали скръбта му е като тази на праведния, или като тази на грешника.

Пазете се от илюзиите на живота. Вие не трябва да имате илюзиите на онези българи-шопи, които ходили някога да превземат Цариград със своите голи овчарски сопи. Цариградчани ги хванали, събрали сопите им, натрупали ги на куп, а тях разпръснали и върнали назад. Може ли град като Цариград да се превзема със сопи? – Не може. Ако вашите вярвания, ако вашите убеждения, ако вашите молитви и сълзи приличат на тия овчарски сопи, по-силните от вас ще ви ги вземат, ще ги натрупат на куп, а вие ще се върнете назад, без да свършите някаква работа. Когато човек отива да превзема нещо, той трябва да бъде добре въоръжен. – С какво? Ако светските хора, за да постигнат дадена цел, се въоръжават с добри и силни оръжия, тогава какви трябва да бъдат оръжията на един праведен, на един духовен човек?

Ще приведа едно сравнение, за да видите на какво трябва да уповавате в живота си. Заек застава пред вас с два револвера и казва: „Докато съм с вас, косъм няма да падне от главата ви. На мене уповавайте, в мене имайте вяра!“ След заека идва мечка, също така въоръжена, и казва: „Докато съм с вас, никой не може да ви докосне. На мене уповавайте!“ Питам: На кого трябва да уповавате – на заека, или на мечката? Ще кажете, че трябва да уповавате на мечката. Наистина, ако уповавате на заека, още при първия гърмеж, дошла не дошла опасността, той ще избяга. Заекът ще бъде пръв, а вие последен. Уповавате ли на мечката, като се намери пред опасност, като види по-голяма мечка от себе си, тя пак няма да бяга. Тогава вие ще бъдете пръв, а тя – последна. Какво ще постигнете, ако уповавате на заека или на мечката? Ако мислите, че един заек или една мечка могат да ви защитят в живота, това значи да се самозаблуждавате. Заекът и мечката са символи, които изразяват външни прояви на човешкия живот. Вие трябва да преведете тези символи в живота си. Да уповава човек на заека, значи да уповава на удоволствията в живота. И в такъв случай, както заекът бяга от най-малката опасност, така и човекът на удоволствията пада духом и от най-малките страдания и изпитания. Най-лесното положение е, когато човек иска да се удоволства, всичко в живота да му е угодно. Краката на удоволствието са дълги, както на заека, и то бяга като него. Мечката пък изразява грубия живот, който наричаме черен труд. Обаче нито животът на удоволствията, нито животът на черния труд са в състояние да спасят света. Който се удоволства, стомахът си разваля; който прекалено работи, ръцете си разваля. Какъв смисъл има в това, човек да развали стомаха или ръцете си? Това е външната страна на въпроса. Мислете върху вътрешната страна, върху дълбокия смисъл на този въпрос.

Днес всички хора се нуждаят от истинско схващане, от истинско разбиране на живота, който Бог им е дал. Към какво трябва да се стреми човек? Яденето и пиенето не са цел в живота; домът не е цел в живота; синовете и дъщерите не са цел в живота; богатството не е цел в живота. Тогава какъв е вътрешният смисъл на живота? Ако при сегашните условия искате да разрешите една от великите задачи на своя живот, преди всичко трябва да знаете какъв е смисълът на целокупния живот. Някои казват, че не може да се живее без ядене и пиене. – Не разисквайте по този въпрос. Яденето и пиенето са условия само за поддържане на живота, а условията са вън от нас, за тях няма какво да говорим. Всяко нещо, което е извън нас, нищо не ни ползва. Разсъждавайте върху тази мисъл, докато ви стане ясна.
Представете си, че един човек има хиляда килограма жито в хамбара си и ги държи заключени. Той не ги продава, нито ги смила на брашно, а сам пости, гладува, като казва: „Житото трябва за черни дни. Нека седи в хамбара, няма да го ям“. Друг човек има само един килограм жито в хамбара си, но го изважда навън, смила го на воденицата, прави си от него хляб, опича го, хапва си и казва: „Ще ям, каквото Господ ми е дал“. В кого от двамата е силата – в онзи, който има едно кило жито и го употребява, или в онзи, който има хиляда кила жито и ги затваря в хамбара си? – В този, който има едно кило жито и разумно го използва.

Мнозина искат да станат учени, свети хора без да работят. – Това са празни работи. Това е човек, който има хиляда килограма жито в хамбара си и пости. Силата на човека седи в това, което той придобива всеки даден момент, както и в това, което се крие в неговото съзнание. Бог се проявява в съзнанието на човека. Вън от съзнанието на човека Бог не съществува. Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание. Религиозните казват, че Бог може всичко да направи. – Вярно е, че Бог може всичко да направи за вас, но това зависи от възможностите, които са вложени в душата, в ума и в сърцето ви. Представете си, че вие се намирате пред един кладенец и държите в ръката си кофа, вързана с тънко въже, с което можете да извадите едва 10 килограма вода. Аз съм силен човек и със своето въже мога да извадя не 10, а 100 килограма вода, и ви наблюдавам какво правите. Вие пускате вашата кофа с тънкото въже и изваждате само 10 килограма вода. Ако е съзнателно, живо същество, въжето ще остане недоволно от това количество вода и ще каже: „Не мога ли да извадя 100 килограма вода?“ – Опитай се. – Вие взимате друга кофа, която може да събере 100 килограма вода, закачвате я на вашето тънко въже и я пускате в кладенеца. Теглите кофата нагоре, но въжето се скъсва и кофата остава в кладенеца. Вие се чудите защо става това и казвате: „Господ не може ли да ми помогне да извадя с това въже 100 килограма вода?“ – С това въже не можеш да извадиш 100 килограма вода; с него можеш да извадиш само 10 килограма. Ако мислите, че с това въже можете да извадите 100 килограма вода, това показва, че вие имате погрешно заключение за нещата. Като казвате, че Бог е всемогъщ, това подразбира проява на Бога в Неговата целокупност, а не в Неговите части. Във всяка отделна част, във всеки отделен човек Бог е дотолкова силен, доколкото човек може да Го приеме, да Го разбере и прояви. Следователно, за да извърши работа, по-тежка от своите сили и възможности, човек се нуждае от време. Той трябва да пусне кофата 10 пъти в кладенеца, за да извади 100 килограма вода. Ако иска да свърши тази работа изведнъж, да съкрати времето си, той трябва да търси друг изходен път; иначе въжето ще се скъса.

Хората правят грешки в живота си, понеже бързат – искат да съкратят времето. Някой пита: „Защо Господ не ми даде богатство? Защо не ме направи богат?“ – Въжето ти е тънко. Сам Бог за себе си може да извади милиони и милиарди килограма вода, но въжето на вашето съзнание е толкова тънко, че ако го пуснете в кладенеца, да извадите с него повече от 10 килограма вода, то ще се скъса. Тогава идва обезсърчаването и вие запитвате не може ли този въпрос да се разреши по друг начин. – Има друг изходен път. Това, което ви говоря, е философия, която има приложение в сегашния живот, според степента на съзнанието, с което днес живеете. Изходният път се състои в следното: разумният човек взима 10 тънки въжета, омотава ги едно в друго, закачва на това дебело въже една голяма кофа, пуска я в кладенеца и изважда 100 килограма вода. Тук резултатите щяха да бъдат еднакви с резултатите при тънкото въже, което 10 пъти слиза в кладенеца.

Придобивката обаче щеше да бъде различна. Докато извършвате работата си сами, радостта ви ще бъде по-голяма, отколкото ако се ползвате от чужда помощ. Всички въжета, които взимат участие при вадене на вода, са съзнателни и всяко иска своя дял – плод на извършената работа. Като изтеглите водата, ще искате да задържите всичко за себе си, но въжетата ще се скарат помежду си за дял от придобивката. Едното въже ще каже: „Ако аз не бях, вие нищо нямаше да свършите“. Второто въже ще каже: „Ако аз не бях, вие нищо нямаше да свършите“. И останалите въжета ще кажат същото. – Да, всички въжета са участвали, за да извадят стоте килограма вода, но нито едно от тях не е в състояние само̀ да извади 100 килограма вода. Значи десетте въжета заедно, както и едното въже отделно, ще получат една и съща печалба, само че в първия случай печалбата ще се дели на 10 – на всяко въже ще се падне по 10 килограма вода. Казвате: „Хайде, да се съберем няколко души заедно, да свършим някаква работа – да извадим заедно вода, или да работим на нивата“. От придобивката всеки ще получи толкова, колкото ако е работил сам същото време. Всъщност, има ли някаква придобивка във взаимната работа? – Има. Истинската печалба се състои в насърчаването, което взаимно си давате. Всички ще бъдете радостни и весели, ще работите усърдно и ще се върнете с песни. Това ще бъде малкият плюс в печалбата. Ако си сам на работа, ще прекараш един мълчалив ден. Ето защо, когато добрите хора работят, трябва да се събират по няколко души заедно. Когато някой иска сам да работи, аз подразбирам, че хората около този човек са лоши, пък и той сам не е добър. Когато всички хора искат само за себе си да работят, това показва, че между тях няма сговор. Разбиранията на тия хора не са правилни.

Често хората се критикуват, че еди-кои си не живеят добре, не живеят по Бога. Коя е мярката, по която съдите кои неща са добри и кои – лоши, или коя работа се върши по Бога и коя – не? Казвам: Никой не може да извърши една работа по Бога, докато уповава само на себе си. Когато работиш нещо, кажи: „Господи, помогни ми да свърша работата си тъй, както ти разбираш!“ Всяка работа, която Бог върши, е много добра. След това кажи: „Господи, сега пък аз в Тебе ще свърша своята работа. И като свърша своята работа в Тебе, Ти ще се произнесеш за нея“. Когато върша своята работа, аз сам не се произнасям за нея, но оставям Бог първо да се произнесе. Щом дойде въпрос до Божиите работи, аз имам само едно мнение. – Защо? – Защото зная, че Божиите работи са всякога добри. Ако всички философи, всички учени хора по света започнат да ме разубеждават в това, те няма да успеят. Аз зная положително, че Божиите работи са добри. Както и да разглеждам Неговите работи, от коя и да е страна, аз зная, че те са съвършени. Само разумното, Божественото начало в човека може да се произнася за Божиите работи. За човешките работи пък Бог се произнася. Ако искате да знаете какво аз мога да направя, не питайте нито мене, нито другите хора, но питайте Господа. Следователно не се спирайте върху това какво хората мислят за вас, но какво Бог мисли. Закон е: Блажени сте, ако сами себе си съдите, т.е. ако Бог във вас се произнася за вашите работи.
Днес много хора имат известна философия, известни убеждения и за да угодят на света, казват: „Ние ще излезем пред света, да му покажем какви сме“. Питам: От толкова години насам какво ново е казал светът за добрите хора? Само Бог има право да се произнася за човешките постъпки, а разумният човек има право да се произнася за Божиите работи. – Защо? – Защото в Божиите работи човек не е заинтересуван лично, а в човешките е намесена личността. Когато се казва, че ще бъдем съдени, това подразбира, че за нашите постъпки, за нашия живот, за всичко, което вършим, Бог е единственият капацитет, Който има право да съди и да се произнася. Както аз не се безпокоя какво ще кажа за Божиите работи, така също не се безпокоя за това какво Бог ще каже за моите работи. За Божиите работи аз имам само едно мнение. От това заключавам, че и Бог ще се произнесе за мене така, както аз се произнасям за Него. Дойде ли съмнението у вас, вие казвате: „Господ може да се произнесе другояче за нас“. – Ако Бог се произнесе другояче за вас, значи и вие сте се произнесли така, имали сте две мнения за Бога. Законът е същият.

Съвременните хора казват: „Какви времена доживяхме! Едно време, в младини, как се обичахме, как живяхме помежду си, а днес не остана нищо от тази любов“. Ще ви приведа един пример за някой си дядо Стоян от село Голяма Могила, който често се хвалил за своето голямо юначество в младините си. Когато станал на 90 години, той взел тоягата си, дошъл до един голям трап и си казал: „Едно време, когато бях млад, лесно прескачах и най-големите трапове. Чакай да се опитам, мога ли и сега да прескоча този трап“. Затичва се и хоп в трапа! Като се видял в това положение, той си казал: „Чудно нещо, на млади години не беше така! Като остарее, човек става за посмешище на хората“. Като излязъл от трапа, поогледал се наоколо, да види няма ли някой да го слуша, и си казал: „Каквото беше на младини, това е и на старини“. – Така е. Силният човек не може да стане слаб. И слабият човек не може да стане силен. Сам по себе си, слабият човек е слаб. Слаб е онзи човек, в когото човешкото е силно; силен е онзи човек, в когото Божественото е силно.
Оттук можем да извадим заключението: Ако вашата любов е човешка, тя е слаба; ако любовта ви е Божествена, тя е силна и непреривна. Божествената Любов и на младини, и на старини е една и съща. Човешката любов на младини е гореща, на старини – студена. Божествената любов – обратно: в началото е слаба, в края – силна. Само любовта на майката към детето е еднаква през всичките му възрасти – като започнете от времето, когато детето е било още в утробата на майка си, и свършите до неговата крайна възраст. Един 90-годишен свещеник често се обръщал към своя 60-годишен син с думите: „Моето момченце!“ – и го потупвал по гърба. Той не виждал пред себе си възрастен човек, с побелели брада и мустаци, но виждал малко момченце. Същите отношения съществуват и в Божествената Любов. Тя нежно се обръща към своите деца с думите: „Синко, моето момченце!“ Докато хората се заблуждават от външната форма на нещата, животът няма смисъл. Всеки, който остарява в живота на Любовта, върви в човешкия път; всеки, който отслабва в знанието, върви в човешкия път; всеки, който греши в живота си, върви в човешкия път.

Два пътя има в живота: човешки и Божествен. Някой се извинява и казва: „Ще ме извините, аз съм малко рязък, груб, имам слабости“. – Няма защо да се извиняваш, но кажи си истината: „Аз вървя в човешкия път“. Благородството на човека се изразява в постоянното му корегиране. Като направи една грешка, благородният човек казва: „Това е човешко“ – и го слага настрана. Като направи някое добро, той казва: „Това е Божествено!“ – и него слага настрана. И видни философи, и учени хора правят грешки. Няма човек в света, който да не греши. Един писател написал своя забележителен роман, но пожелал да го напечата безпогрешно. И действително, цялата книга била напечатана без грешки, но в заглавието на романа, в едрите букви, се допуснала една грешка. Какво от това, че имало една грешка? – Ще я поправиш! В човешкото погрешките са допустими и неизбежни. Ако в човешкото искате да внесете съвършенство, вие сте на крив път. Съвършенство съществува само в Божественото. Човешкото представлява метод за прилагане на Божественото. Не разбирате ли нещата така, вие сте на крив път и в края на краищата нищо няма да постигнете. Всички велики, всички праведни хора са вървели в Божия път.
В света има два вида хора: едни, които вървят в Божия път, безразлично дали са в някое религиозно общество или в света. Втората категория хора са тия, които вървят в човешкия път. Те са вън, безразлично дали са в някое религиозно общество или в света. Резултатите от човешкия път са едни, а тия от Божествения път – други. Двата пътя трябва да се съединят. Когато слабото, човешкото дойде под контрола на Божественото, то се засилва и изправя. Само Бог в нас е в сила да ни освободи от нашите слабости. И само ние сме в състояние да използваме Божията сила за добро. Всеки иска да използва Божията сила и може да я използва, но трябва да има само едно мнение за Бога, а именно – всичко, което Бог върши в него, е добро. Каже ли, че това, което Бог върши, не е добро, всичко се свършва. Каквото и да ви се случи, казвайте: „За добро е това!“

Някои от съвременните хора се запитват защо нещата стават по един, а не по друг начин. Всичко става според великите закони на разумната природа. Други пък се запитват кой е правилният начин на молене, къде трябва да се събират за молитва или за решаване на някои въпроси. Вземете пример от птиците. Къде се събират птиците? Те правят своите срещи и събрания във въздуха. Същият въпрос зададе една жена, самарянка, на Христос, преди две хиляди години. Тя Му каза: „Господине, гледам, че Ти си пророк. Бащите ни в тази гора се покланяха, а Ти казваш, че Ерусалим е мястото, където трябва да се кланяме“. Казва ѝ Исус: „Иде час, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца. Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с Дух и Истина; защото Отец таквиз иска последователите си. Бог е Дух и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да Му се кланят“. Истинското служене на Бога не е във външната форма, не е в физическото. По отношение служенето на Бога ние трябва да бъдем идеални! Които се кланят на Бога, те трябва да Му се поклонят с Дух и Истина! При това, ако искате да бъдете щастливи на земята, не трябва да търсите щастието на пясъка, който някои слагат в шишета с чиста вода и постоянно го бълникат и промиват. В това няма никакво щастие.
И тъй, който иска да служи на Бога, той трябва да знае, че Бог живее и работи във всички хора. Мислите ли така, отношенията помежду ви ще бъдат правилни. Мнозина казват: „Време се изисква за всичко. Еволюция е нужна за всяко нещо“. – Да, съгласен съм, време, еволюция трябва, но за кого? – За слабия човек. Еволюция съществува за слабия човек, но не и за силния. Силният човек еволюира, като помага на слабия, като го повдига в неговия път. Силни са разумните, великите хора в света. Ако някой човек има едно тънко въже, с което може да извади само 10 килограма вода, а трябва да извади 1,000 килограма, какво ще направи? – Този човек е слаб. За него се изисква време, докато пусне въжето в кладенеца 100 пъти, за да извади 1,000 килограма вода. Ако въжето му е здраво, дебело, той може моментално да извади 1,000 килограма вода от кладенеца. Това значи, че еволюцията е необходима за слабия, а не за силния. За силния човек нещата стават моментално. На онзи, който не ме е разбрал, ще кажа: Влез в кладенеца от 1 до 100 пъти! Като излезеш оттам, ще те питам какво научи в кладенеца. Ако си научил нещо, повече няма да искаш да влизаш и да излизаш от кладенеца. Това показва, че ти си придобил известна опитност, имаш известни разбирания. Не си ли придобил нужната опитност, нямаш ли необходимите разбирания за живота, ти ще влизаш и ще излизаш от кладенеца. За разумния човек, обаче, водата няма да се извлича по механически начин, чрез помпа, но тя сама ще извира на повърхността на земята във вид на извор.

И тъй, за разумните хора водата сама идва при тях, няма нужда те да слизат при нея. Каквото е отношението им към водата, такова е отношението им към Бога. Когато обичате Бога, Той е вътре във вас; когато не Го обичате, Той е извън вас: ще Го търсите наляво-надясно, нагоре-надолу, но няма да Го намерите. И тогава, като Псалмопевецът, ще казвате: „Със сълзи обливам възглавницата си, но няма Те, Господи“. Коя е причината, че не намирате Господа? – Бог е във вас, не Го търсете вън от себе си. Всеки разбира нещата тъй, както са поставени в него. Правилно е да разбирате нещата така, както Бог ги е създал. Наблюдавайте себе си и ще видите, че както вашето съзнание всеки ден се разширява, така и нещата за вас всеки ден придобиват нов израз. Благата на света, както и самият свят, се крият в човешката душа и в човешкия дух. Сега, не мислете, че даден човек е в състояние да изгаси малкото, микроскопическо светило, което грее във вашата душа и във вашия дух. Това е Божественият огън в човека, който никога не изгасва. При каквито условия и да изпадне човек, този огън никога не изгасва. Човешкият огън прилича на огън от пъздер. Момите от някои села кладят на седенките си огън от пъздер (останки от конопени стъбла, при обработване на влакното), който се издига високо, но след десетина минути изгасва. Знайте, че всичко онова, което като пъздера се издига високо и скоро изгасва, е човешко. То не остава за дълго време. Ето защо, върху човешкото не трябва да полагате своята вяра. Искате ли да бъдете крепки, уповавайте на Божественото в себе си! Поставете вярата си на Него. В който момент се разколебаете в Него, вие убивате силата си. В който момент повярвате на Божественото в себе си, вие ставате силни. Прекъсвате ли връзката си с Божията мисъл, вие влизате в човешкото, в закона на еволюцията. Свързани ли сте с Божественото, вие влизате в света на Божиите прояви. Човешкият свят е свят на въплътяване, оплитане в материята, а Божественият – свят на вселяване.

Значи ние познаваме два свята: Божествен и човешки. Щом сте силни, вие влизате в проявите на Божествения свят, в закона на вселяването; щом сте слаби, влизате в закона на въплътяването – слизане в материята. Някой казва, че признава само еволюцията, че само чрез еволюция могат да се постигнат човешките идеали. – Така е, но еволюцията е за слабите хора, а не за силните. Божественото трябва да вземе надмощие над човешкото. Не смесвайте тия два свята, а се заемете да очистите съзнанието си от всички странични неща, всеки даден момент да различавате в кой свят живеете.

Коя е най-важната мисъл от всичко, което чухте? Според мене най-важна мисъл за всеки един е тази, която той добре е разбрал и може да приложи в живота си. Тази мисъл представлява за него единия килограм жито, който той може да приготви на хляб и да яде. А всичко онова, което не е разбрал, това са хилядата килограма жито в хамбара. Същият закон съществува в математиката и в другите отрасли на науката. Който разбере числата от 1 до 10, той ще разбере всички правила и манипулации в математиката; който не е разбрал първите числа, той не може да манипулира и с останалите.

Религиозните хора говорят за служене на Бога. – Два начина има за служене на Бога: единият начин е служене с вярвания, а другият – служене с онази беззаветна вяра, в която няма никакво съмнение, никакво колебание. Ако при това служене дойдат страдания и изпитания, човек се усмихва само и казва: „Такава е волята Божия. Всичко е за добро“. Като дойде сиромашията при него, той я запитва: „Кой те изпрати при мене?“ – „Господ.“ – „Тогава аз ще ти кажа защо си сиромахкиня. Ти си сиромахкиня, защото не слушаш Господа.“ Като дойде невежеството при него, той го запитва: „Кой те изпрати при мене?“ – „Господ.“ – „Ти си невежество, понеже не слушаш Господа, не искаш да учиш.“ След невежеството идва болестта. Той я запитва: „Кой те изпрати при мене?“ – „Господ.“ – „Ти си болест, понеже не обичаш здравето, изключваш го от себе си. Ако искаш да те обичат, здраве носѝ. Хайде, върви си сега, на добър час, нямам свободно време да се занимавам с тебе.“ Най-после, и грехът дохожда при него. „Кой те изпрати при мене?“ – „Господ.“ – „Иди да служиш на Господа, да изпълняваш Неговата воля. В скоро време криле ще ти израснат.“ – „Ама аз съм грешник.“ – „Иди и не съгрешавай повече. Направи това, което не си направил досега!“ – „Ама аз имам слабост, пия.“ – „Нищо, пий от най-чистата вода.“ По този начин, именно, човекът на беззаветната вяра се справя с всички отрицателни положения в живота си.

Този е правият начин на действие, чрез който всеки може да добие своята свобода. Всеки, който иска да придобие свободата си, нека приложи този начин. Мнозина мислят, че животът им е празен, безсмислен. – Не, колкото и да е малък в сравнение с целокупния живот, човешкият живот има смисъл, но не смисълът на цялото. Както животът на една мравка не разрешава целокупния живот на Битието, така и животът на отделния човек не разрешава целокупния живот на Битието. Само Божественото в човека разрешава живота във всички негови фази. Няма по-хубаво, по-красиво нещо от това да живее човек в Бога! Само тогава той може да разбере какво нещо е Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта, милосърдието, кротостта, въздържанието и т.н. Всеки, който срещне такъв човек, ще му се усмихне. Всички същества, които живеят при Бога и с Него, се усмихват.

В една от пустините имало езеро, водата на което била чиста като кристал – всичко се оглеждало в нея. Вечер, през големите горещини, всички животни – мечки, тигри, лъвове, зайци, змии – отивали да пият вода, но никое от тях не причинявало пакост на другите. – Защо? – Всяко животно се навеждало да пие вода и след като се напивало, доволно си отивало на своето място. Голямата жажда изцяло обхващала ума на всички животни и никое от тях не мислило да пакости на другите. Тигри, вълци, мечки, зайци, змии – всички заедно пиели вода. Казвам: Има едно място, където всички хора могат да се разбират. Кое е това място? – Чистото, кристално езеро. Идете всички при това езеро! То е Божествената Любов, при която човешките души трябва да отидат да се напият. – „Как ще намерим това езеро?“ – Идете при животните, те ще ви кажат как намират хубавите извори по планините. Жадната душа сама ще намери този извор. Душа, която не е жадна, не може да го намери.

Сега, помнете следното: Когато Бог започне да работи в съзнанието ви, това е начало на нещата. Началото е добро и краят е добър. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят, плодът на работата. Бог казва: „Аз съм алфа и омега, начало и край“. Когато човек работи в Бога, той е началото, Бог е краят. В Божественото Бог е началото, а човек – краят. В човешкото човек е началото, Бог – краят. В Писанието е казано: „И Господ ще ти бъде задна стража!“. В Божественото е обратно: ние ще бъдем задна стража, а Бог ще бъде началото. Ако разберете тия мисли и ги приложите, ще имате добри резултати; ако не ги разберете, ще останете в стария живот.
Започнете да работите и за стария живот не мислете. Какво е било вашето минало, не питайте. Живейте с настоящето и бъдещето, в което се заключава новият живот. Ако сте разумни и живеете съобразно законите на разумната природа, вие можете да измените вашата съдба. Щом Божественото вземе надмощие във вас, животът ви ще се подобри. Умният човек прави нещата красиви, а глупавият – хубавите работи разваля. Всичко зависи от човека. Ако Бог живее в нас, ние ще бъдем силни и всичко можем да направим. Не тръбете пред хората, че Бог живее във вас, но покажете на опит силата си. Ако Бог живее в тебе, ти ще можеш веднага да разрешиш и най-сложните задачи. Божественото разрешава нещата моментално.

Какъв трябва да бъде ученикът на новото учение? – Ученикът на новото учение трябва да има сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа благородна, обширна като цялата вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога! Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи: „Като ученик, аз трябва да имам сърце чисто като кристал – без никаква нечистотия“. Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: „Аз трябва да имам ум светъл като слънцето – без никаква тъмнина“. Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: „Аз трябва да имам душа благородна, обширна като цялата вселена – без никакви дребнавости“. И най-после, дойде ли някоя мъчнотия в духа ти, кажи: „Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога!“ Следователно, като се намериш в затруднение, извади, според случая, съответното правило и го произнеси няколко пъти наред. Щом кажеш така, злото ще дойде при тебе и ще каже: „Ти можеш да грешиш“. Кажи му: „Не, аз трябва да имам сърце чисто като кристал!“ Прочети правилото и го сложи в джоба си. Ако злото дойде и започне да влияе върху ума ти и каже: „Тази работа може да се направи и по друг начин“. – „Не, аз трябва да имам ум светъл като слънцето.“ След това злото ще дойде да изкушава душата ти. Ще му кажеш: „Моята душа трябва да бъде необятна като Вселената“. И най-после, като дойде да изкушава и духа ти, ще му кажеш: „Моят дух трябва да бъде мощен като Бога и едно с Бога“. След всички тия опити злото ще се намери в затруднение и ще каже: „Учен е този човек, не мога да го изкуся“.

Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух – това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни. Аз искам вие да бъдете абсолютно свободни, т.е. свободни в своите възгледи, в своите вярвания, чувства, мисли и действия. Представете си, че сте живели във времето, когато Христос е бил на земята и хората около Него са ви убеждавали, че Той, именно, е Христос, очакваният Месия. Други пък ви убеждават в противното. В душата ви се явява смут, вие търсите Христос, смущавате се. Казвам: Уповавайте се на своето вътрешно верую, на своето дълбоко убеждение. Не търсете Христос тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа. Само свободният човек може да намери Бога и да има едно мнение за Него. Следователно, като се срещнеме, ние трябва да имаме само едно мнение един за друг. – Защо? – Защото Бог живее и в двамата. Разсъждавате ли така, ще кажете: „Този брат е отличен, защото Бог работи в него. Този учител е отличен, защото Бог работи чрез него“. Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен. Само Бог в нас може да направи това.

Казвате: „Тежък, мъчен е нашият живот“. – Престанете да се мъчите! – „Ама мъчно е да обичаме.“ – Защо се мъчите да обичате? Щом Бог живее във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Той ще ви покаже методите на Любовта и законите на Мъдростта. Тогава вие ще обичате и Любовта ви ще бъде свещена. Благословение ще бъде и за този, когото обичате, и за този, който ви обича.
И тъй, обръщам се към всички млади и стари, към тия, които са започнали, както и към тия, които не са започнали, и казвам: Започнете да работите! – „Ама нищо не сме научили досега.“ – Да, знанието, както и добродетелта, с фуния не могат да се влеят в главата ви. Оставете Божественото да работи във вас и като се прояви, постъпете като двамата братя: пожертвайте вашето лично благо за Божественото в себе си. Не постъпвате ли така, ще се яви спор в самите вас. Мнозина питат: „Трябва ли да бъдем учени?“ – Трябва, разбира се. Ние не се задоволяваме с обикновеното знание, с обикновената любов, мъдрост, истина, добродетел и правда. Ако е въпрос за знание, ние се стремим към онова знание, което Бог има; ако е въпрос за любов, за мъдрост, за истина, за правда и за добродетел, ние се стремим да придобием Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Обикновените неща не съществуват в нашия речник. Нашият идеал е към Божественото, към възвишеното, към великото, към реалното, към всичко онова, което създава сенките, без то само да е сянка.

Казвате: „Невежа съм“. – Не говорете за невежество. – „Грешен съм.“ – Не говорете за греха. – „Слаб съм.“ – Не говорете за слабостта. Павел казва: „Ние, силните, трябва да носим слабите“. Аз подразбирам, че Бог, Който е силен, може да носи нашите слабости. Всеки, в когото Бог живее, може да носи слабите. На слабия казвам: Бог може да живее в тебе и да бъдеш силен. Бог може да живее във всинца ви и да бъдете силни. Следователно дайте свобода на Господа в себе си – не Го ограничавайте, не Му давайте правила как трябва да постъпва. Не искайте от Господа дрехи, обувки, шапки – започнете с основното – с живота. Дрехи, обувки, шапки ще дойдат сами по себе си. Дойде ли Божественият живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот! Той носи свобода за вашите души. Като станеш сутрин радостен, знай, че това е Божието лице в тебе. Няма по-голямо благословение от това да видиш лицето на Господа радостно и весело.

Мнозина от вас сте заровени в гроба и викате, пъшкате под него. Дигнете плочата на вашия гроб и излезте вън! Като поставиха Христос в гроба, отгоре сложиха плоча и голям камък върху нея. Можа ли Той сам да махне камъка от своя гроб? – Не можа. Христос получи 80,000 удари от римските войници и 4 големи гвоздеи на ръцете и на краката си, вследствие на което беше слаб сам да отмахне камъка върху плочата на своя гроб. Ангел дойде от небето да махне камъка от гроба на Христос и Христос възкръсна. Всички вие сте разпнати на кръста, имате гвоздеи на ръцете и на краката си, обаче между Христос и вас има съществена разлика: Христос умря и възкръсна, а вие сте разпнати на кръста, но още не сте умрели.

Ще приведа един пример за изяснение на мисълта си. Един проповедник в Америка говорил на своите слушатели за щедростта. Той им разправял, че за да се спаси, човек трябва да се жертва за Бога, т.е. да жертва човешкото за Божественото. Един от присъстващите слушатели, голям богаташ, като слушал тази проповед, казал: „И без жертви, и без голяма щедрост човек може да се спаси. Как се спаси разбойникът, който беше прикован на кръста заедно с Христос? Какви жертви беше направил той?“ Проповедникът му отговорил: „Разбойникът на кръста беше умиращ човек, а ти си още жив разбойник“. Същото е и с вас. Вие сте разпнати на кръста, но още не сте умрели. – „Ама и ние ще умрем.“ – Това е друг въпрос. Всичката мъчнотия е докато сте на кръста. Вие сте разпнати на кръста и викате, дигате шум. И Христос, докато беше жив на кръста, викаше: „Господи, защо си ме оставил за присмех, за поругание на хората?“ Но като разбра волята Божия, Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си“. Като замина Христос за онзи свят, снеха тялото Му от кръста, сложиха Го в гроба, а отгоре поставиха каменна плоча. На третия ден слезе ангел от небето, махна камъка, дигна плочата от гроба и Христос възкръсна. Така и вие ще викате от кръста: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил за присмех и поругание на света?“ Господ ще каже: „Свърши се всичко“. След това ще дойде Никодим, ще иска разрешение да снеме тялото ви от кръста, ще ви увие в плащеница, ще ви сложи в гроба, а отгоре ще затвори с каменна плоча и камък върху нея. Най-после, ще дойдат свещеници да запечатат гроба, да не би учениците ви да дойдат и задигнат тялото ви. След 3 дни ще слезе ангел от небето, ще махне камъка, ще отвори каменната плоча и вие ще възкръснете.

Казвам: Лесно е, когато ви свалят от кръста, но всичката мъчнотия е, докато сте още живи на кръста. Най-после, вие трябва да умрете! Под думата „смърт“ ние разбираме трансформиране на съзнанието. Когато Христос умря на кръста, съзнанието Му се трансформира. Той получи просветление за великия порядък в света, за новото, което иде в живота. Когато новият живот проникне във вас, старият живот ще му отстъпи мястото си и вие ще слезете от мистическия кръст на страданието. След това ще слезе ангел от небето, ще отвали каменната плоча от гроба ви и вие ще влезете в свободата на новия живот – във възкресението. Само така Бог ще влезе да живее във вас и вие ще започнете да работите на земята. След възкресението Христос прекара между учениците си цели 40 дни, невидим за света, като продължаваше да проповядва. Казва се в Евангелието: „И отвори умовете им да разбират Писанията“. Само възкръсналият придобива реалния, вечния, съществения живот – животът на безсмъртието.

Сега вярвам, че разбрахте всичко, което говорих. Това са думи на освобождаване. Онези от вас, които са разбрали думите ми, трябва да образуват помежду си една Божествена верига на хармония и единство: единство в мисли, в чувства, в действия и стремежи във всички посоки. Ние сме за великия живот, който се проявява във всички посоки – във физическия, в духовния и в Божествения живот, като части на общия Божествен организъм. Бъдете носители на това единство! В това се състои Божественото учение, което всеки ден трябва да прилагате в живота си. Щом го приложите и опитате, тогава можете да разправяте на другите хора как сте намерили този път.
И тъй, работете тази година усилено, да приложите Божественото учение. Аз наричам тази година „Божествена“ – година на чистене. Миналата година беше година на Любовта. Като роди детето си, майката започва да го чисти. То може да стане в бъдеще гений, светия, велик учен, но докато порасне, майката го чисти по 2–3 пъти на ден. Чистенето е необходимо и за възрастните хора, докато Божественото укрепне в тях. За възрастния чистенето е така естествено и необходимо, както и за малкото дете. Щом Божественото във вас се усили и вземе надмощие над човешкото, вие ще станете силни и ще живеете възвишен и идеален живот. Докато дойде това време, постоянно се чистете. Всички хора имат слабости. Човешките слабости са условия за проява на душата. Когато душата се намери в ограничителни условия, тя започва да се лута натук-натам, както пчелата се блъска в затворения прозорец на някоя стая, докато се освободи. Препятствията в света са необходими за прогреса на човека. Щом Божественото дойде във вас, то ще освободи душата ви от всички препяствия и ограничения. Всички хора се нуждаят от абсолютна, положителна вяра. Колкото трудно и да изглежда това учение, кажете: „Ние можем да разберем и приложим Божественото учение“. – „Ама слаба ми е вярата.“ – Ни помен от това! Не е слаба вярата ви. Трябва ли да напуснем света, за да служим на Бога? – Не, в света ще живеете. Който където е, там ще разреши задачата си. – „С какви методи?“ – С методите на Божественото учение. Всички знаете какво са допринесли методите на миналото. Хората на миналото и в горите са живели, и в манастири са служили, и в църкви са се кланяли на Бога, но задачите им и до днес не са разрешени. Сега остава да се приложи служенето по вътрешна свобода. Нека всеки се вслушва дълбоко в себе си, да намери истинските начини на служене. По този начин човек сам ще се освободи. Пробуди ли се Божественото в човека, то ще бъде в състояние да го освободи.

Ще приведа примера за един американски апаш, когото затворили за ред кражби и престъпления. Завързали краката и ръцете му с въжета и така го оставили да лежи на леглото, сигурни, че той е безопасен. Стражарът, който го наглеждал, влязъл една вечер при него със свещ и в бързината си забравил свещта в стаята му. Като се видял сам в стаята, апашът погледнал към свещта и извикал: „Има един начин за спасение!“ Вдигнал краката си към пламъка на свещата и прегорил въжето. След това поставил въжето на ръцете си към пламъка на свещта и то прегоряло. Освободен от въжетата, т.е. от неговите ограничителни условия, той веднага отворил прозореца и избягал навън. Ето защо, ако злото в света е вързало ръцете и краката ви с въжета, а Господ е оставил в стаята ви запалена свещ, трябва ли да питате какво да правите? – Прегорете въжето! – „Ама позволено ли е?“ – Позволено е! Кой е позволил на злото да те вързва? По своя воля всеки може да сложи въжето на свещта, да го прегори и да се освободи. – „През прозореца ли да изляза, или през вратата?“ – През прозореца. Ако прозорецът е затворен, излез през комина! Излез навън, откъдето можеш. Никаква друга философия не ти трябва. Всеки сам трябва да извоюва свободата на своята душа. Това е велик процес. В придобиване на свободата си човек се превъзпитава, израства, придобива великия морал на живота, при който злото не е в сила да свързва ръцете и краката му с въжета.

Само по този начин новият живот ще влезе в света и ще можете да реализирате всичко, което душата и духът ви желаят. Само така вие ще бъдете благоугодни на Бога и Бог ще бъде благоугоден на вас. Само така вие ще се радвате на Бога и Той ще ви се радва. Кога ще стане това? – Когато Бог дойде да живее във вас. Аз вярвам, че ще направите това, защото ви говоря великата истина. Аз ви предавам своята опитност. По същия начин и аз придобих свободата си.

Помнете следното: Човек трябва да има само едно мнение за Бога – всичко, което Бог върши в него, е добро. И Бог има само едно мнение за човека: Всичко, каквото човек върши за Бога, е добро и правдиво. Казва Христос: „Отец ми живее в мене и аз живея в Него“. Този е пътят за добиване на вътрешна, духовна свобода и за реализиране на всички блага в света. Друг път няма. Ако не днес, утре, или кога и да е, но само по този път ще придобиете свободата си. Към когото и да се обърнете, ако той знае Истината, ще ви каже същото нещо. Ако не знае Истината, той ще ви залъгва. Христос казва: „Аз и Отец едно сме. Отец ми живее в мене и аз живея в Отца си. Бог работи в мене и аз работя в Него“.

Сега искам и вие да бъдете свободни, защото само тогава ще проявите и разработите вашите дарби и способности. Тогава и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и Правдата, и Добродетелта, които проявявате, ще бъдат на мястото си. Приложите ли това учение, ще бъдете бодри и весели, ще бъдете дълбоки като морето и необятни като небето. Дълбочина ви е нужна сега! Живеете ли така, каквито страдания и да ви дойдат, в ума ви ще изпъкне мисълта, че Бог е с вас и вие сте с Него. Мислите ли така, Той ще ви снеме от кръста, на който сте разпнати. Какво трябва да правим за постигане на свободата си? Да се молим ли? Трябва ли човек да се моли за свободата си? – На работа! Сложете въжето, с което сте вързани, на запалената свещ! – Трябва ли да пеем? – Кога пее човек? – Когато свърши работата си. – Кога пеят жътварите? – Когато отиват и се връщат от жътва, но не когато работят. Когато отивахте на работа, вие пеехте. Сега сте на работа вече. Който работи, той не пее. И като свършите работата си, пак ще пеете. Всякога не се пее. Ако в някой горещ летен ден ви накарам да отидете на Витоша за някаква работа, можете ли да пеете? Като се качвате нагоре, можете да пеете в душата си само, но като се качите на Витоша и свършите определената работа, можете свободно да пеете. За всяко нещо има определено време. Следователно и за пеенето има определено време.

Днешният ден е ден за работа – първият ден на вашето съзнание, първият ден за Божествена работа. Досега вие не сте работили. Днешната работа определя бъдещето за цялата вечност. Той е един от най-красивите дни в живота на вечността.

Христос казва: „Отец ми работи, и аз работя“. Аз искам сега всички вие да сте на работа, понеже сте в деня на работата. Не отлагайте работата си за вечерта. – Не, този ден няма вечер. Той е вечен ден, без вечер, в който слънцето не залязва. Той е ден на вечно зазоряване и изгряване на слънцето – ден, в който нещата имат начало, а нямат край. Той е най-хубавият вечен ден на радостта и веселието. В Писанието се казва: „Когато видя лицето Ти, душата ми ще се развесели“. В този стих се говори, именно, за този хубав работен ден. Само когато човек работи за Бога той може да види Божието Лице и душата му да се зарадва. Ще кажете: „Добре щеше да бъде, ако днес присъстваха всички братя и сестри от провинцията!“ – Всички са тук. – Защо? – Защото всеки брат или сестра от физическия свят, които са записани в Бялото Братство, имат по двама делегати, които ги представят – един в Божествения свят и един в ангелския свят. Ето защо, ако тука бяха дошли 1,000 души, всъщност те щяха да бъдат 3,000 мощни юнаци: 1,000 души на физическия свят, 1,000 – в ангелския свят и 1,000 – в Божествения свят. Силата не е във вас, които сте на физическия свят, но в тия 3,000 души, събрани заедно. И те работят, не само хората на физическия свят работят. Знаете ли какво ще направят тия помощници отгоре? – Те ще свършат работата на Бога. Той работи чрез тях. И тъй, без песни, без молитви, без целуване на ръка! Всички на работа! Отгоре следят кой се готви за работа и кой е започнал работата си.

Поздравявам ви с великия ден на работата. Бъдете герои и съработници на Божията работа! Дошъл е вече този ден. Започнете Божествената работа, защото тя определя бъдещия ви живот.

Беседа от Учителя, държана на 22 август 1928 г., София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни