Jump to content

6. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов от 8 ноември 1950 г., София


Recommended Posts

6. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов от 8 ноември 1950 г., София

Любезни др. Д-р Петър Коларов,[1]
Във време на последната Европейска война заболях от силна простуда в Романия и болестта ми по полските болници се усложни бързо в силна неврастения и едва след три месеца ме изпратиха в Александровската болница на лечение. Макар да бях настанен в добри условия като санитарен майор ветеринар в отделна стая при детското отделение, състоянието ми не се подобри и неврастенията ми се засили. Представиха ме на военната санитарна комисия на преглед, в който участвуваше и един германски професор лекар полковник, който изказа желание да бъда изпратен на лечение в курорта във Вьорисховен, близо до Мюнхен, във водолечебницата на Кнайпа, гдето, по неговото уверение, всички германски офицери и войници, нервно разстроени и заболели във фронта срещу Франция, а най-вече участвуващите в бомбардировката на Париж, се изпращали за водолечение по методата на Кнайпа и, въобще, по принципите на природолечението: водолечение, слънцебечение, въздухолечение, билколечение и хранолечение. И наистина, щастлив бях, че ми се разреши с препоръката на казания професор да бъда изпратен там на лечение, гдето в осем месеца време бях спасен от душевни, психически разстройства. Със съгласието на управата на казаната водолечебница, аз посетих и водолечебницата на Луи Куне в Лайпциг, гдето се подложих по настояването на лекаря във водолечебницата, който, именно, ми обясни, че малкият ми мозък бил атакуван от никотина - разстройство, което той ме увери, че може окончателно да се спре и премахне само по методата на Луи Куне. И, действително, уверих се в това, като се подложих на грижите на казания лекар и почувствах се в шест месеци спокоен, със самочувствие и лекота. Храносмила- нието и уриниранието ми се нормализираха. Но трябваше да се завърна и като се явих пред същата комисия, членовете на която бяха същите лекари, те не ме познаха и се учудиха, защото заминах от София с тегло 102 кг., а се явих пред тях с тегло 54 кг. С една дума, природолечението по методата на казаните природолечители ме изцеди и стерилизира организма ми от разните токсини и болезнотворни агенти и щастливо до днес заживях нов живот, като, разбира се, не отказах помощта си със знанията, които получих там и придобих в практиката си, към стотици нещастници, между които и такива болни, обявени неизлечими от професори и лекари в нас, капацитети. В последно време, а именно - от една година, успешно излекувах няколко болни от диабет и съм в уста- новявание с билки и диета за излекуванието на артериосклерозата и туберкулозата. Тия болести ме занимават много години и съм накрая в установявани- ето на начина за техното излекувание с билки и вегетарианска храна. Имам успех и в един случай с рак, която болест, разбира се, сериозно ме занимава и се надявам да постигна известен успех и в тая болест.
Ето това бе необходимо да кажа предварително за целта ми. А тя е да Ви замоля да ми се даде по един начин свобода в практиката ми, която бе досега в полза на всички болни. Тая свобода в практиката ми ще даде възможност да се отдам всецяло със спокойствие в опитите си с билките за проучвание в количествено и качествено отношение. Позволявам си да Ви отправям това ми писмо, най-вече затова, че покойният Ви баща, за когото храня най-скъпи другарски спомени и тъгувам много за него, защото, като ученици във Варненската гимназия, той, аз, Петър Капричев, адвокат в Провадия, Никола Стефанов, Хр. Кабакчиев, и др. образувахме една ученическа група, която редактираше в. «Ученически глас» и редакцията беше у дома. Целта на вестника беше да се проагитира социализмът между учащата се младеж. Разбира се, че аз пострадах с изключванието ми от Варненската гимназия, понеже беше обявено във вестника, че редакцията се намира в къщата на баща ми: Жеко Стойков, ул. «5 линия» № 203, Варна. Затова аз трябваше следната година да следвам в педагогическото училище в Шумен - Коларовград, но, обаче, накрая на учебната година при раздаванието на свидетелствата освирквахме наедно с третокурстниците директора на педагогическото училище, и разбира се, бяхме изключени като социалисти и бунтовници. Предстоеше ми да потърся друго педагогическо училище, гдето да не е известно моето изключвание от Шуменското педагогическо училище. Такова, по сведения от другарите ми социалисти, се посочи Горноореховското педагогическо училище, гдето, наистина, безпрепятствено се записах във II педагогически курс, защото от Шуменското училище ми се издаде само едно удостоверение, че съм следвал във II педагогически курс. В Горна Оряховица, по случай застрелванието-убийството на Алеко Константинов изпратих телеграма-протест от страна на педагогистите ученици, подписана от мен, до Министерството на просветата, в която се казва, че моралните убийци на Алеко са тогавашните управници - народняците. Тая телеграма предизвика една ревизия, т. е. да бъда разпитан от главния инспектор на просветата Ст. Заимов, който, наистина, извика с един стражар в Търновското окръжно управление на следствие. Стражарят ме намери в адвокатското бюро на другаря Никола Габровски, който беше тогава депутат в Народното събрание и помагаше му в писалището и се намеси в спора между мен и стражаря, който искаше насила да ме извади от писалището му, като му каза да напусне веднага писалището му и че той сам ще ме заведе при главния, инспектор Заимов. И, наистина, другарят Габровски ме придружи и ме представи на Заимов в кабинета на окръжния управител, гдето беше сам, като му каза: «Ето бунтовника, когото търсиш. Чудно ми е, че стар бунтовник търси със стражар млад бунтовник, и то със заповед да бъде насила взет от бюрото ми!?...» Другарят Габровски ме защити със силни упреци към Заимов и последният накрая можа да каже само това, че съм изключен от [училищата] в цяла България. Аз си излязох от кабинета на окръжния управител по знак на другаря Габровски, който продължи със Заимов да се обяснява доста разпален и да го осъжда, че служи на народняците мракобесници, които, именно, ще продадат България на царска Русия... След половин час на пререкания, др. Никола Габровски се завърна в бюрото си доста развълнуван и ми каза, че невъзможно е да се отмени изключването ми от цяла България, но, обаче, има възможност да следвам в Букурещ по някоя специалност, каквато избера. Решихме тогава да следвам в първата година по ветеринарната медицина в Букурещ, и в пос- ледующите години - в Италия, както и стана, като обаче завърших и шестмесечния курс в бактериологически институт в Турин [Торино]. Заминаванието ми в Букурещ, поради свикванието на социалдемократически конгрес в Казанлък в август месец, се отложи за месец септември 1897 г. В този конгрес аз участвувах като делегат на работниците в Горна Оряховица, гдето като ученик' работих между тях за техната просвета по социализма. По случай празника на Стефан Караджа и Хаджи Димитър всички конгресисти-делегати отидохме на върха Бузлуджа и бехме нападнати от шайкаджии-народняци, с които влезохме в упорит бой, в който пострадахме неколцина от ударите на шайкаджиите, които, озверени, немилостиво нанасяха ни тежки удари с дъбови сопи и цепеници, изкъртени из леса. Ръководеше ги един офицер-капитан от Шейновский полк, придружени и от горски стражари, който носеше брада като на Христо Ботев, които насила превзеха трибуната ни, когато др. Янко Сакъзов обявяваше, че Дядо Благоев ще вземе думата да говори. По този двубой има много да се пише и говори, но това, може би, ще остане в бъдеще.
И така, след този конгрес заминах в Букурещ, гдето се записах студент по ветеринарната медицина и завърших с успех първата година. Завърнах се във Варна, гдето се срещнахме с др. Хр. Кабакчиев, с когото уговорихме пътуванието ни за странство: той - за Швейцария, а аз - за Италия. Обаче, не бех- ме лишени от грижите на тайната полиция. И, наистина, в гарата София изненадахме се, че ни следят наши детективи, които ни предадоха на сръбските и те - на австрийските, а във Вене[ция] - на италианските, които, като ни видяха, че се разделяме с Хр. Кабакчиев, едните тръгнаха с него, а другите - с мен до Турин. И вече не се видяхме с години, нито с покойния Ви баща, мой другар Васил Коларов, нито с другаря Хр. Кабакчиев, защото, както знаете, бяха емигранти в Русия. С баща Ви опитах се два пъти да имам среща: първия път - в Народното събрание, но не ми се удаде, защото беше много зает с народни представители, а втория път - на Васильовден, когато додох в къщи да му направя визита, гдето Любезната Ви майка ме посрещна, но поради неразположението на баща Ви не ми бе щастие да се видя с него, но, обаче, бех задържан в любезен разговор с майка Ви около половин час. По този случай носих за спомен, подарък на баща Ви - фотографията на въпросния конгрес. Прилагам тук тая историческа фотография във формата на пощенска карта, тъй като в момента не разполагам с по-увеличена форма.
За казаната ми по-горе цел, считам за необходимо да Ви предоставя приложени тук някои от благодарствените писма на болни, за доказателство, че са излекувани от мен. Между тия благодарствени писма, вярвам, а, именно това на другаря Атанас Кръчмаров, който е взел участие в подготовката за избягванието на покойния Ви баща по море с лодка до Одеса, ще Ви обърне вниманието, защото то е писано с чиста съвест и душа, каквито притежава истинският ратник и борец за социализма. Тия писма, моля Ви, любезни другарю д-р Коларов, да ми се изпратят или дадат като ценни за архивата ми документи.
Приемете, моля Ви, любезни др. Д-р Коларов, моите особени чувства, които ме свързват с покойния Ви баща, също предайте и на любезната Ви майка, както и моите благопожелания да успеете в организирането и подобрението на санитарната служба в страната, от която народът има голяма нужда.

С особени почитания: (Подпис) Д-р Жеков

Приложение: 27 благодарствени писма.
 
 
 
-----------------------------
[1] Петър Коларов е министър на Народното здраве и е син на Васил Коларов, който е министър-председател след смъртта на Георги Димитров от 20.VII.1949 г. до 20.1.1950 г. Роден е през 1906 г. в гр. Пловдив. 1923 г. - политемигрант в СССР. 1930-1933 г. - завършва медицина в Москва. 1936-1939 г. - интербригадист в Гражданската война в Испания. 1941-1944 г. - в ръководството на санитарното дело в гражданския флот на СССР. През 1944 г. се завръща в България. Началник на медицинската служба във войската. 1950-1962 г. - министър на народното здраве, депутат в I-V Обикновени народни събрания. През 1956 г. е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...