XII. ГОСПОДАРЯТ И СЛУГАТА

[Dela]

XII. ГОСПОДАРЯТ И СЛУГАТА

1. На 17.V.1997 г. е съвещанието в гр. Пловдив във връзка с издаването Словото на Учителя Дънов и т. н. Издателство „Бяло Братство". Имало е голям сблъсък и борба, кой да ръководи отпечатването на Словото на Учителя Дънов. А пък то, този, който трябва да го ръководи, отдавна бе изпратен от Небето да върши това, за което бе създадена Програма от Небето, която осигуряваше онези, които идваха при мен и получаваха поредната годишнина за печат. А финансовите средства за печат също се осигуряваха от Програмата, веднага се намираха хора, които финансираха поредното приготвено томче за печат. Така бях направил, че през мене да не минава нито един лев. И това спазих до края, нито една стотинка от парите, осигуряващи се от Програмата, не е минавала през мен. От мен те се насочваха към оногова, който бе доведен от мен от планината Рила от една хижа и поставен на това място да осигурява техническата част по издаването и да отговаря за парите и за издаваните книги. Това лице бе Жана Иванова. Доведох я от планината, освободих й собствената къща от онези, които я бяха окупирали като завоеватели, поставих я да бъде технически изпълнител на Програмата и насочих парите да минават през нея.

2. Та онези взимаха решения на 17.05.1997 г. на съвещанието в Пловдив, а аз си ръководех Програмата или по-точно Програмата ръководеше мен. И така, на следващия ден 18.05.1997 г. от това съвещание пристигна от Пловдив в София Петю Цанов от Шумен, среща се с мен, разказва ми какво се е случило на съвещанието и изказа пред мен желанието си да организира отпечатването на една годишнина от Словото на Учителя. Аз го познавах, той беше музикант, свиреше на китара и обикновено на концертите, които аз организирах, той се явяваше с китарата и акомпанираше на Йоанна Стратева, която свиреше на цигулка. За мен тяхното изпълнение бе сполучливо. И така, събрахме се при Марийка Марашлиева, написахме протокола и му връчих оригиналите на Младежкия окултен клас 1935/1936 г. да ги подготви за печат. В протокола всичко бе описано как трябва да се работи. И то по точки.

3. Обикновено на нито един екип аз не се намесвах след връчване на протокола и оригинала за печат. Но достигаха слухове до мен, че работата не вървяла както трябва и че той се изявява като голям ръководител, и че другите около него, с които работи, са вече недоволни. Аз се ядосвах, обаждах се по телефона, питах го как върви и той ме успокояваше. През пролетта на 1998 г. донесе материала, аз го прегледах, беше занесен в печатницата и той си избра по-хубава хартия, плати на печатницата и си замина. Беше представено едно томче „Господар и слуга" с ISBN 954-9589-12-9 за печат. Писахме издателство „Урания" на Любомир Гълъбов и „АСК-93" - старата фирма на Жана Иванова. По този начин изобщо бе скъсано с вписването на Издателство „Бяло Братство", което нямаше нищо общо с моята Програма за издаването на Словото. Още от самото начало те ме използваха и си преписваха заслугите, че ето виждате ли, че Издателство „Бяло Братство" отпечатва, А това бе чиста лъжа, скроена и план за да обсебят вниманието на последователите на Учителя Дънов, за да могат пред тях да кажат: „Ето, ние издаваме. Давайте ни пари!" Точно и това правеха. Хората даваха пари за издаване на оригиналното Слово на Учителя, което аз ръководех, но до мен не стигаше нито един лев, а ги прибираха онези от т. н. Издателство „Бяло Братство". Та това бе лъжа, измама, умишлена и целенасочена. И тази лъжа и измама продължи и стигна до издаването и на това томче - „Господар и слуга". Ето какво се случи.

4. Имахме срок за отпечатването. Това беше 24 май 1998 г., понеже искаха да я занесат за събора в местността „Мадара", който ставаше от 24 ^ 26 май всяка година на младежи последователи на Учителя Дънов. Но непрекъснато нещо ставаше, възникваха проблеми и все се забавяше. После видях, че тези случайни забавяния не бяха случайни. Книгата бе готова, беше откарана в книжарница „Изгрев" и аз носех книгите, товарих ги и ги закарах до гарата, и ги таксувахме по влака. Всичко направих аз, аз носих, аз влачих, защотото той беше слабоват и не можеше да повдигне и един пакет от 10 кг. Изпратих го по влака. Замина и след това научих, че е пристигнал на втория ден на събора и е продал 80 книги. Накрая всичко свърши благополучно след много препятствия.

5. И сега дойде ред на голямото разиграване от Духът на Заблуждението, който се яви като Господар и онзи, който беше слугата - Петю Цанов, така както бе заглавието на отпечатаното томче. Според уговорката той финансираше томчето, ние определихме цената и ние я разпространявахме от кндакарница „Изгрев" с 25 % търговска отстъпка за продажбите. После му се връщаха парите. Определихме цената. Той се завръща в Шумен и всички го упрекват, че е много ниска цената на книгите и че трябва да се вдигне с един лев. Вдигат я и започват да я продават. А беше ни оставил едно малко количество книги, които ние продавахме по нашата истинска цена, която бе с 1 лев по-малка от неговата. След това той започна да си разпространява книгата сам, смяташе, че ще спечели повече, като не ни дава 25 % търговска отстъпка. Хората по телефона ни искаха да им изпратим томчето, а ние го нямахме и ги насочвахме към него. Аз бях изигран от него по всички правила на един голям мошеник. Онова, което отнесе в Шумен, си го продаваше, а другата част занесе при Йоанна Стратева на склад. Ние бяхме изолирани, отстранени от това томче. Можете ли да си представите през какъв ужас и ад преминавах! Бях изигран от изпечен три пъти мошеник - не се чупи, не се троши, а кънти при почукване като стомана. А къде е Любовта, която е в основата, широчината и височината на живота, че и във времето в Учението на Учителя? И защо използвам такива изрази? А какви изрази трябва, когато ме заливат с мръсотия? А аз да се усмихвам и да казвам: „Божието благословение ме залива." Това също е вярно, но за една друга епоха, след хиляди години, която има да дойде. А сега тук се води борба за отпечатването на оригинала на Словото на Учителя Петър Дънов. Или аз - или те. Или аз ще отпечатя Словото на Учителя по оригинала, или те ще го разрушат, като го променят. Но аз го отпечатах. Аз победих с помощта на Небето.

6. През есента на 1998 г. Петю Цанов идва в София, отсяда при Йоанна Стратева за 3 ^ 4 месеца. Там е ежедневно с цел да се подготви репертоарът на китара, да правят записи заедно с Йоанна Стратева. Аз знаех, че това е едно голямо разиграване. Накрая се свързах с него и го питам защо не ни дава да продаваме книгата, като аз съм ръководител на Програмата. Той ми обяснява, че той с Йоанна ще продават книгата и с получените пари ще финансират концертите, които ще изнасят с нея. Аз полудях. Та аз бях този, който организира концертите и който ги финансираше -90 % от тях! Та аз ги качвах и двамата на сцената! Ако не бях аз, щяха да си стоят още там, където ги завари 1989 г. По времето на социализма, при който имаше запрещение на музиката на Учителя. Бяхме излъгани, ние, които работехме по Програмата. Най-вече аз. Имах протокола. Той го беше нарушил. Не си спомняше вече за него. Друг го владееше отвън и отвътре. Друг му бе Господарят, а той беше слугата. Не се усещаше, защото онзи бе влезнал в него и го управляваше. А аз бях отстранен от тази работа и елиминиран. Беснеех от яд. Нищо не можех да направя. Бях изигран.

7. Петю Цанов е още в София, с месеци стои при Йоанна Стратева, уж да работи и да композира на китарата си. Питам го по телефона какво става с втората част на материала. „А, работи се, всичко е под мой контрол." Знаех, че ме лъже. Започвам телефонни разговори с жена му и аз си искам материала обратно. Но те не ми го дават. Съобщава му се, че си искам материала. А той издигна един лозунг, който закачи нависоко и той още се чете в главите на някои. А той е следният: „Кой е Вергилий? Това е Слово на Учителя, а не негово, та да се разпорежда." Аз беснеех. Той изобщо беше забравил, че се е подписал под протокола и че аз съм му дал материала. Онези духове на разрушението, които бяха вилнели на 17 май 1997 г. в Пловдив и на което съвещание бе присъствувал, бяха влезнали в него. И нищо не можеше да се направи. Мина зимата. През това време няколко пъти бе говорено с жена му да ми се изпратят обратно оригиналите от годишнината 1935/1936 г, за да продължим работа. Тези, на които беше дал материала да се работи, не бяха съгласни с него, той ги беше изолирал. Накрая се прибра в Шумен. Жена му уверяваше така: „Вергилий е прав. Най-важно е Словото, то трябва да се издава, а не да се правят записи." То той така и не направи никакъв запис с Йоанна. С лъжа не се работи. И Черната ложа е срещу лъжата, за нея е написано: „Не лъжи! Не кради!" А за Бялата ложа да не говорим - тя я изключва от себе си.

8. Започнахме разговори с неговите сътрудници. Исках си материала. Беше се създало положение на война между мен и тях. Накрая натискът от Невидимия свят върху тях беше толкова голям, че ми бе изпратен материалът. Получавам материала, а вътре - писмо от онези, които го изпращат: „Вергилий, според уговорката изпращаме оригиналите. Надяваме се да получим шанс да доведем работата докрай. С приятелски поздрав: Христина и Ивелина Иванови - гр. Шумен, ул. „Средна гора" № 7, Бл. 5, Вх. 4, ап, 72." След това научих толкова неща грозни и обидни, че не искам да ги описвам. Важното е, че си прибрах оригиналите. И си казах: друг път толкова разиграване няма да допускам. Всички, с които работех, бяха толкова възмутени от това невероятно разиграване. Гледам го - външно слаб, хрисим, като Божа кравичка, а се оказа, че Господарят му беше друг, а той - покорен слуга. Изобщо не съм очаквал такова разиграване и то чрез него. Но се случи. Какви ли не неща ми се струпаха на главата. Но тук го описвам много съкратено, без подробностите.

9. И така, на 12.07.1999 г. предадох цялата годишнина от Младежкия окултен клас 1935 ^ 1936 г. на Теодора Шкодрева, да набере останалия материал и да ни го връчи да го издадем. Тя и сестра й Меглена Шкодрева го подготвиха и то бе издадено със заглавие „Основният тон" с ISBN 954-9589-44-7, София 1999 г. на издателство „Жануа-98". Аз вече бях отстранил всякакви допълнителни издателски наименования и оставих само чрез нейната фирма да се издава, защото бях насочил към нея всички пари, които идваха чрез Програмата за отпечатването на Словото и вече започнах да отбелязвам в томчетата, че аз съм координаторът за издаването на това Слово. Защото бях такъв. Бях създал Програмата, привлякох хора да работят, ръководител на Програмата съм аз, а не този или онзи. А сега някои се пъчат, бият се по гърдите, че са те. Глупости. Програмата от Небето задвижи всичко чрез мен. А имената на сътрудниците са отбелязани в издадените томчета. Никой не е пропуснат. А имената на предаелите също ще ги напишем, но по-късно, в друг том. Те са в три групи: от 1945 до 1962 г., от 1963 до 1983 г. и от 1983 до 2003 г. Но те не са от ченгетата и не са от сътрудниците на МВР, които са внедрени от 1945 до 1990 г. между последователите на Учителя Петър Дънов. Те са от друго тесто замесени и три пъти опечени, че и препечени.

10. Имената на всички сътрудници се отбелязваха на томчетата, така че трудът на всеки бе зачетен, И сега накрая ще публикувам протокола, с който връчих на Петю Цанов оригиналите на Младежкия окултен клас 1935 ^ 1936 г.

11. И знаете ли как завършва всяка една лекция на Младежкия окултен клас година 1935-1936? Завършва така: „Божият Дух носи всичките блага на живота." Ето виждате как всичко се изяснява. А защо ли? Ето защо:

Глава на Твоето Слово е Истината.

Глава на Истината е Божественият Дух.

Глава на Божествения Дух е Абсолютният Дух на Битието.

А глава на Абсолютния Дух на Битието е Бог.

Това го е дал Всемировият Учител Беинса Дуно. Така че глава на Неговото Слово е Истината, защото се носи от Духа на Истината.

Ето там е борбата. Да се съхрани и да остане по оригинала, в който е Духът на Истината.

Ето там е борбата. Да се промени Словото на Учителя от Духа на Заблуждението. Сега разбрахте ли кой лъже, кой променя и кой е предателят на Словото? Разбрахте ли или още не сте? Ще ви се уясни рано или късно. Ще трябва да се определите. Ще ви принудят. Ще се определите. Или с Истината, или със Заблуждението! Среден път няма в една окултна школа и то в Школата на Учителя Петър Дънов.

ПРОТОКОЛ

Днес, 18 май 1997 г, в дома на Марийка Марашлиева, ул. „Люлякова градина" № 6, Бл. 61, Вх. „Б", ап. 34, София, код 1113, явяващ се като свидетел и осъществяващ на машинописен текст на настоящият протокол, присъствуват: Вергилий Кръстев, Петю Цанов Стоянов, гр. Шумен, ул. „Ген. Драгомилов" № 34, Бл. 6, Вх. 5, ап. 127.

1. Във връзка с предложението.за отпечатване на непечатани беседи на Учителя Дънов, направено от Вергилий Кръстев в том IV на „Изгревът" стр. 644- 645, се яви Петю Цанов и пожела да отпечата една годишнина от предложените му беседи от Младежкия окултен клас.

2. Предават се оригинални непечатани беседи от Младежкия окултен клас 15 год. От 27.1Х,1935 г. до 18.1Х.1936 г. на брой тридесет и шест лекции.

3. Тази годишнина от Младежкия окултен клас, който се предоставя за подготовка за печат, има коректури поправки, задрасквания, включване на други думи и изречения от Лалка Кръстева, която е смятала, че по този начин трябва да се редактира Словото на Учителя. Този въпрос е разгледан в „Изгревът" том III, стр. 199, 202- 203.

4. Годишнината се предава с едно-единствено условие: да бъде набран текстът по оригинал. Там, където при някои изречения не е ясен смисълът им, може да се включи някоя дума за доизясняване, но трябва да се загради в скоба и по този начин да се види, че това е допълнение за улеснение на читателя, но не и опит за променяне Словото на Учителя.

5. На втора страница ще бъдат отбелязани имената на трите стенографки и че стенограмите са дешифрирани от Елена Андреева. Тук ще бъдат включени имената на онези, които са направили компютърния набор, коректурите, странирането и оформянето на предпечатната подготовка.

6. Корицата на Младежкия окултен клас ще бъде определена допълнително и тя се оформя според „Завета на Цветните лъчи на светлината". Корицата трябва да бъде светлосиня.

7. Петю Цанов ще организира и сам ще си подбере онези лица, с които ще работи. Той не отговаря пред никакви лица и пред никакви Братски съвети, а се подчинява единствено на условията на този протокол. По този начин ще бъде свободен и независим и ще бъдат отрязани домогванията на отделни лица за вмешателство.

8. След като осъществи предпечатната подготовка, материалът се подготвя за печат във формат 84/108/32. Изважда се на паус с огледален образ.

9. Заглавието на всяка една годишнина се определя по следните правила:

а) обикновено се слага заглавието на първата беседа;

б) при положение, че същото заглавие го има вече в някои издадени томчета, тогава се слага заглавието на втората беседа. При положение, че и тя се повтаря, слага се заглавието на третата лекция.

10. При издаването на томчето не се поставят никакви уводи и заключения. Отзад, на последната страница, се поставя съдържанието и се отбелязва поредицата „Младежки окултен клас" - това, което е излязло досега, а заглавията на новите томчета ще бъдат отбелязани със задебелени букви (болд).

11. Финансирането на предпечатната подготовка се осъществява от Петю Цанов и неговия екип, от онези, които той ръководи и онези, които искат да съдействуват. След приключване на предпечатната подготовка Петю Цанов е длъжен да се консултира с Вергилий Кръстев къде може и кой ще издаде томчето.

12. Финансирането на цялото томче ще бъде определено, след като се вземе решение кой ще отпечата томчето. При положение, че Петю Цанов участвува във финансирането на печата, трябва точно да регламентира с онзи, който издава под неговата фирма, какви ще им бъдат финансовите взаимоотношения и давания.

13. Тиражът трябва да бъде най-малко 1000 бройки. При положение, че се яви еднолична фирма, която да финансира или да издаде, то е необходимо отново консултация с Вергилий Кръстев.

14. Върху предоставения материал не се драска, не се правят забележки, а се работа най-внимателно и разчитането да става най-внимателно на оригиналния текст, като се премахнат задраскванията на Лалка Кръстева.

15. Онези, които работят с оригиналния текст, трябва да знаят, че през 1976 г. и 1978 г. бяха събрани пари от провинцията от последователи на Учителя, една сума от 19 000 лв. и Нестор Илиев лично им ги предаде. Тези пари се равняваха на два тристайни апартамента по онова време. С тези пари трябваше само да прехвърлят на машинописен текст предишния текст, но Лалка Кръстева взема самоволно решение и прави самоволни зачерквания и редакции върху оригиналното Слово на Учителя. Този текст е бил предаден на човек, който е взимал по 50 стотинки на страница за препис и понеже се преписват в четири екземпляра, той е взимал 2 лв, за една страница, а тогава един бял хляб струваше 34 стотинки. Значи се събираха пари от цяла България в името на Учителя, за да могат с тези пари да променят Словото на Учителя, което е Слово на Бога. За доказателство служи оригиналът, който се предоставя на Петю Цанов и се виждат задраскванията върху оригиналния текст, който ще затрудни онези, които ще разчитат и въвеждат оригиналния текст.

16. На първа страница ще бъде сложена емблемата, оригиналната, с котвата, а отдолу фирмата, която издава.

17. При положение, че се явят затруднения при разчитане на текста и някои редове не могат да се разчетат, то се оставя празен ред и съответната беседа ще бъде донесена от Петю Цанов на Вергилий Кръстев, където ще бъде решено какъв да бъде текстът.

18. Предварително Петю Цанов и неговия екип, които осъществяват компютърния набор на оригинала, трябва да се запознат с историята на непечатаните беседи и всички проблеми, свързани с тях. Затова даваме справка, където те ще се запознаят с този проблем.

Том II на „Изгревът": стр. 197 - 202, стр. 203 - 205, 206 - 207, 178 - 181.

Том III, стр. 194 - 196, 196 - 200, 202 - 203, 203 - 205, 205 - 206.

Том IV, стр. 546 - 642 - „Духът на Истината и Духът на Заблуждението".

След запознаването на цитираните страници може да се пристъпи към въвеждането на материала. Всички проблеми са описани там, както и начинът на тяхното разрешение.

19. Настоящият протокол бе направен със съгласието на двете страни. Необходимо е Петю Цанов да се запознае подробно с протокола и цитираните страници на „Изгрева", също и да запознае своя екип с настоящия протокол.

20. Единствено Петю Цанов организира, ръководи и избира своя екип и взима решения, които са в духа на този протокол. Той отговаря единствено пред Вергилий Кръстев в точките, отбелязани в протокола. По този начин той е независим и неговата група може да реализира сама със свой труд и със свои средства една идея, включваща се във издаване на една годишнина от неиздадени лекции на Учителя. Това е работа за Делото на Учителя Дънов.

Подписали протокола:

Вергилий Кръстев Петю Цанов

Марийка Марашлиева

София, 18 май 1997 г.