2. СИМЕОН СИМЕОНОВ

[Ани]

2. СИМЕОН СИМЕОНОВ

Баща ми се занимаваше с обществена работа. Друг беше Петър Стоянов, който беше много активен. Те се занимаваха с въздържателно дружество, в което проповядваха да не се пие и да не се пуши. А в селото всички пиеха и бяха пияници. После основаха вегетарианско дружество. Дори имаше 50-60 души, които станаха въздържатели. Но се намеси политиката. Баща ми беше

земеделец. Обичаше да приказва, да общува с хората. Занимаваха го потребностите на селото. Нямахме път от с. Мърчаево до с. Владая, за да стигнем до София. Нямаше вода в селото. Училището бе малко, класните стаи не достигаха за учениците. А ученици и деца - много. Тогава всеки си седеше на село и още не бяха почнали да бягат от село за София. Трябваше да се разшири училището. Чак през 1939 г. направиха пътя от Мърчаево до Владая. Събраха около 200 души работници, като прокараха пътя, измениха трасето. И аз съм работил на този път. Чак през 1944 г. се прокара електричество в село Мърчаево. Понеже беше много активен, през 1934 г. баща ми го избраха за кмет със 140 гласа срещу 20 гласа. По убеждение беше земеделец. Той издействува чрез властите и изпратиха агроном, който да обучава мърчаевци да присаждат дръвчета. Купиха лико, калеми, ножове, ножици - всичко, което е необходимо за присаждане. През пролетта, като дойде моментът - през месец май, като дойде времето «мъзга» по дръвчетата, тогава се присажда. Към 20 души се обучиха и много диви дръвчета се облагородиха.

Първи, които се обявиха срещу баща ми и петимата, които за първи път се свързаха с Учителя, бяха кръчмарите. Нямаше кой да им пълни кръчмите.

Вторият беше попът на селото. Обяви се срещу Учителя. През 1929 г. майка ми се сдоби с дете. И попът не иска да го кръсти, защото сме «дъновисти» и безбожници. А като не се кръсти, не се издава кръщелно свидетелство. А това е първият документ на човека, че се е родил и че го има. Та, това бе много тежко за всички. Не само че не искат да го кръстят, но не искат да го запишат. Питаха Учителя и Той им каза: «Запишете го в общината.» И така направиха- записаха го. Това беше брат ми Димитър. А след туй се раждат Валентина и Еленка. И те също не са кръстени. Попът ръководеше селото. Това бе борбата срещу учението на Учителя.

При брат Темелко няма тази борба. При Никола Георгиев - той има седем деца, те са кръстени, жена му си яде месо, както и той - това го знае попът и затова ги кръщава. А жена му на Темелко също не иска да се откаже от месото. Това попът го знае и затова не ги гони. Но по-късно по естествен начин стават вегетарианци. Тя е под влияние на близки и роднини - а това е голяма сила на село. Затова ядеше месо и не се отказваше от него.

А майка ми няма връзки с роднини. За нея Елена Хаджи Григорова е авторитет, най-добрият човек. Тя я обучава как да възпитава децата си.

Дедо ни, бащата на татко ни, държеше да се яде месо. На него ще му заколят коза или овца, но той е вече възрастен и не може да го изяде. А тогава след 2-3 дни месото се разваляше. Трябваше да го раздаде на селяните. Даваше и на нея, но майка ми го изхвърляше. Що разправии е имала майка ми с него, за да изхвърли месото, което той го връчваше. Имаха големи борби отначало. Някои мислят, че това е лесна работа. Напротив - това е жестока борба за защита на някаква идея. Навремето това бе много голяма работа - смятаха, че ако някой не яде месо, може да му стане нещо, да се разболее и да умре. А това мисли цяло село, начело с попа! А ние сме сами. И затова не дружим с никого, защото ни се подиграват всички. А в едно село това е много трудно да се издържи. Около тебе са близки, роднини, замесени са много хора от двата рода - на мъжа и жената. Беше жестока борба и битка всеки ден.

И сега е същото. Ако работиш някъде и кажеш, че си вегетарианец, ще те изядат жив, особено ако разберат, че си станал такъв заради някаква идея. А защо? Защото не им трябват идейни хора. Това е причината.