Jump to content

11. Когато каже Духът


Recommended Posts

11. Когато каже Духът

Нейният живот е препълнен със случаи на проявление на Божественото, които тя ни разказва, когато сме насядали край нея.
Веднъж вървели с една сестра из планината. Били сами, изгубили пътя и навлезли из една голяма вековна гора, в която, колкото по навлизали, толкова по не се забелязвала никаква пътека. Колкото повече искали да се оправят, толкова повече се забърквали. Тогава сестра Попова се обърнала към Него с молба да им покаже пътя.
«Ех, чеда, чеда - обръща се тя към нас, - да знаете как ни изведе сам из тая гора! Казва ми: «Нататък вървете!» - и ние вървим. «Сега насам!» - и ние пак вървим. «Нагоре, все нагоре!» - и ние вървяхме, вървяхме и какво чудо - излязохме точно на пътеката, която водеше към върха.
 
- Боже, как да Ти благодаря, как да Ти благодаря! - повтаря сестра Попова. - И друг път се губихме и така ни изведе.
 
- А веднъж, както си стоя у дома, и ми казува [Духът]:
 
- Софийо, стегни се и иди у Янакиева[1]!
Веднага ставам, обличам се и отивам. Какво да видя: тя - болна, смъкнала се, половин човек станала.
 
- Какво ти е?- питам я аз.
 
- Пак се разболях, ама много съм зле, не мога да мръдна. Много ми е зле.
 
- Ами казува ми да станеш и да отиваме на Мусала.
Тя ме погледна и каза:
 
- Щом е казал, ще стана.
 
- Аз ще отида да купя билети, пък ти иди у дома - казвам й аз и си тръгвам, че щеше да има и Школа. Тогава Школите бяха вечер.
На другия ден тръгнахме. Още в автомобила таз ми ти Янакиева като запя, да се чудиш, мари сестро, сякаш до вчера не лежеше зле болна.
Като стигнахме в Чам Кория, там заварихме и други братя. Един й взе раницата, и тръгнахме. Имаше и други хора, които, като я гледаха такава слаба, изпита, жълта, я караха да се върне, но тя дума не дава да се казва за връщане. Ще върви, и туй то! И стигнахме. Отидохме на Мусала - и оздравя. И - ни болест, ни нищо. Върви Янакиева, и пее ли, пее. Остави туй, ама като се връщахме, стигнахме една жена, кой знае какво й беше, но не можеше да върви, че тя остана с нея, да й помага, а ние си слязохме напред. Така е, когато каже Духът. Каквото каже, става.»
-----------------------
[1] За Анастасия Янакиева вж. в «Изгревът», том V, стр. 590; том IX, стр. 166-167. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...