Jump to content

4.Неръкотворният дом на обичта


Recommended Posts

4.Неръкотворният дом на обичта

Татко дълбоко въздъхна и притвори очи. Невидима светлина като че ли осени челото му в полумрака.
Из целия път на връщане си мислех: защо Бог не чу горещата им молитва? Защо нейните сълзи останаха невидени? Защо неговата новородила се вяра остана неподкрепена?
Когато запалихме лампата в нашата приветлива къщичка - в подножието на Голямата Планина, Той прочете в погледа ми измъчващия ме въпрос.
- Защо Бог не ни чу ли? Та нима Тя не е при мен всякога - и даже повече оттогава? За обичта, дете мое, няма време и пространство. Наистина, аз нямах по-красив дом, в който да я приема, от моята душа - и затова сега Тя там обитава... Нямах по-красиви градини, обкичени с хиляди цветя, от тия на моето сърце - затова тя винаги сега пребъдва там...
Не разбрах твърде добре това, което Той ми каза, но замълчах и се замислих за Нея... Татко седна до масата и се зачете в разтворената книга. Да, той винаги четеше или пишеше приказки - приказки, които хората обичаха да четат тъй много, защото бяха песъчинки, които неговото сърце беше обърнало в бисери...
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...