ХИГИЕНА - ОБУВКИТЕ

[mkitanov]

ОБУВКИТЕ

Мислите ли, че кожените и гумените обувки са хигиенични? Леки са гумените обувки, но те не са добри проводници на магнетичните и електричните енергии на земята. Те са изолатори на тези енергии. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА - 69).

Аз даже не бих желал да нося обуща от гума, защото гумата ще привлече всичкото влияние на електричеството и магнетизма от Земята. От мое гледище гумените обуща не са много хигиенични ... Аз имам един инструмент, с които понякога си правя малки дупчици на своите обуща, за да могат през тях да проникват силите на Земята ... но през тях ще минава и водата! (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО - 398).

Днес в основата на производството лежи човешката лакомия. Какво ще кажете за обувките, които носите на краката си? Те са направени от кожата, но животни, чийто живот е отнет насилствено. Какво е вложило животното в момента, когато са отнемали живота му? Какво е внесъл онзи, който одирал кожите на животните, както и онзи, който щавил кожите? Какво са внесли фабрикантите и работниците, които са обработвали кожата? Какво е внесъл обущарят като шил обувките? Всички са внесли своето недоволство, че трудът им се използува и не се плаща добре. Всички са вложили още и желанието си за забогатяване. Какво ще ти допринесат след това лъскавите лачени обувки? Нищо друго, освен това, което е вложено в тях - лошите мисли и чувства на работниците. Няма да се мине много време, и тези обувки ще причинят някакво нещастие на онзи, който ги носи. Лъскави са обувките, но те носят нещастие за човека. Освободете се от обувки или от дрехи, изработени от недоволството на човека ... Във всичко, което изработва, човек трябва да влага своите чисти мисли и чувства, своите безкористни желания ... Страданията на хората се дължат на недоволството, вложено в обувките, в дрехите, които те носят. (УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ - 25).

Мислили ли сте колко страдания са причинени, докато вие се обуете с тия обуща? При това, като носите тия обуща, и вие сте недоволни. Защо? Защото и самото животно е било недоволно. (IV МЛАДЕЖКИ СЪБОР - 1926 г. - 9).

Ако нося обуща, аз не бих желал да нося обуща от свинска кожа. Нося ли такива обуща, краката ми непременно ще почувстват тази свинска кожа. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО - 398).

Обущата могат да бъдат модни, но неудобни, тесни и да стягат краката ... Трябва ли да вървите дълъг, път с тях, В скоро време ще се откажете. (БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ - 231).

Тръгвам на екскурзия, предстои ми далечен път. Обаче, имам едно голямо неудобство - обувките ми са груби, убиват на пръстите ми. Едва ходя, не съм разположен и вместо за два-три часа, стигам за пет часа. С корави, с груби обувки не се ходи лесно. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - 165).

Не се води по парижката мода, която осакатява краката. Направи си удобни обувки, да не се допира кракът до кожата, да влиза поне малко въздух. Ако си направиш тесни обувки, с остри върхове, ти ще нараниш краката си. И високите токове на обувките не са удобни ... Който носи високи токови, няма висока идея. Ако токът 9 три-четири сантиметра висок, на място е, но какъв смисъл има да носиш токове, високи 12 ÷ 15 см? (НОВОТО НАЧАЛО - 269).

Някои българи ходят с чехли, някои ходят с модни обуща ... За хубост обущата, но за здраве - чехлите. (ФАКТИ, ЗАКОНИ, ПРИНЦИПИ - I том - 23).

Боси трябва да ходите лятно време, особено от началото на месец май, за да може краката ви да са в свръзка със земята, да може да премине у вас електричество и земен магнетизъм. Онези от вас, които не са свикнали да ходят боси, трябва да ходят боси само 1 ÷ 2 часа, след като изгрее Слънцето. Това е хубаво. И аз бих препоръчал и на мъже, и на жени да излизат боси, при изгрев Слънце, но извън града, на някоя хубава местност. Опасно е да ходят в градовете боси, защото може да се натъкнат на камъни, на тръни ... Запитват: „По трева може ли?” Да, по тревата, по горещия пясък, по водата. (БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ - 1921 г. - 249).

Децата именно летните месеци трябва да бъдат боси. (БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ - 1921 г. - 249).

Ще дойде ден, когато човек ще носи обувки от енергиите на доброто, т. е. на добродетелта. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА - 69).