5. Измяната и ревността

[Ани]

5. Измяната и ревността

Зазоряваше се, майко моя, когато стигнах на високата поляна. Колко свеж бе въздухът! Обагреното с пурпур небе на изток предвещаваше хубав ден.

Още никой не бе дошъл - бях пръв. Запалих огън и тръгнах нагоре, към върха. Когато се връщах към обяд, отдалеч видях движещи се по поляната хора. Приближих се. Приготвяха се за обяд. Учителят бе седнал до голям камък. Беше сам. Поклоних Му се. Той ми посочи да седна до Него.

Седях мълчалив и гледах голямото Му чело, което сякаш излъчваше едва доловима светлина и мир, който проникваше в душата ми.

 

- Как сте? - попита ме Той.

Очите ми срещнаха Неговите, от които се разстилаше любов и благост.

 

- Днес - сравнително добре - отговорих му аз и неволно се усмихнах.

 

- Аз, ако бях писател - започна той, - бих написал ето каква книга: една възлюблена изменя на своя възлюблен, но той не й казва нищо., Не й казва, защото той знае закона, че една жена измени ли на първия, ще измени и на втория. И тогава вторият ще се разправя с нея, а първият ще отиде да превърже раните й...

 

В същия момент донесоха на Учителя обяда. Аз сякаш се сепнах и събудих. Наоколо всички се бяха приготвили. Станах, поклоних се мълком и тръгнах към лесковите храсти, където обикновено стоях сам. Вървях и недоумявах: защо ми каза всичко това? Досега, доколкото разбрах, Учителят не говореше никога направо, а винаги в символи, и избираше най-различни форми и начини на изказването си. «Ако беше писател...» И за първи път някаква сянка легна в душата ми. Не заплашваше ли някаква опасност Мери? Но отгде накъде? Може би аз не разбрах, може би обядът, донесен от една жена, прекъсна недовършена мисълта Му?

Избрах между храстите едно изложено на слънцето място и, облегнат, се замислих върху това, което току-що бе ми казано. И така замислен, съм заспал дълбок и мъчителен сън. Събудих се от песен на хор. Вслушах се, песента бе тъй хубава, нежна, проникваща дълбоко в душата.

Излязох из храстите, седнах на един камък и гледах пеещите. Наистина, красива картина. И млади, и стари, и деца, и възрастни бяха насядали около Учителя и пееха. Небето бе чудно синьо, Слънцето разливаше изобилно благодатните си лъчи, въздухът бе чист, върховете на околните планински гребени - близки.