Jump to content

2. Изпълненото обещание


Recommended Posts

2. Изпълненото обещание*

- Казах Ви - започна тя, - че служех на известни идеи... И служех им с всичкото си сърце и душа. Бях една от най-ревностните и затова, когато дойдоха арестите - бях от първите... Признавам сега, че не съм била права, но тогава.,. Да, арестуваха ме... Какво беше там, в затвора, няма да разправям... Но само ще кажа, че там за първи път в съзнанието ми изпъкна образът на Учителя. Бях слушала за Него много, но никога не бях се замисляла сериозно какво е Той и Неговото Учение. И тогава, в дългите дни през време на арестуването ми, аз започнах да мисля за Него и си казах: «Ако някога изляза жива и здрава оттука, най-напред ще отида при Него.» И какво стана? Не бяха се изминали три дни, откак бях взела това решение, вратата на стаята, в която бях затворена, се отвори, на прага се показа един стражар и ме накара да го последвам. Отведе ме при някакъв началник и той какво мислите ми каза:
 
- Госпожице Анка Стайнова - свободна сте да си отидете.
Не вярвах на ушите си. Аз, която бях заплетена най-много, и в различни книжа ми имаше името - изведнъж така да ме освободят! Благодарих Богу в душата си и си излязох.
Тогава първата ми работа беше да отида при Учителя. Когато влязох при Него, Той сякаш ме чакаше, в смисъл, знаеше, че ще отида. Плачейки, аз Му разказах всичко. Той мълчаливо седеше на стола Си на няколко крачки от мен и само от време на време поклащаше глава.
Излязла от ареста, аз бях научила, че брат ми и годеникът ми безследно изчезнали. Едва след една година те се обадиха от франция, където годеникът ми след време заболял и умрял, а брат ми и до днес е още там. Но тогава аз не знаех това и преживявах непоносими страдания. Струваше ми се, че животът за мене е вече свършен и аз нямаше повече за какво да живея. Казах това на Учителя, но Той леко се усмихна и ми каза, че именно отсега нататък ще почна да живея...
Когато си тръгвах, Той ме изпрати до вратата и ми каза с тих глас:
 
- Когато си в нужда, повикай ме.
Аз Му целунах ръка от благодарност и никак не мислех, че няма да се изминат шест месеца, когато отново щях да Го призова.
* Случаят е истински, но предаден в художествен израз с други имена, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...