4. За политическите права на жената

[Ани]

4. За политическите права на жената

В. «Братство», бр. 69, 14. X. 1933 2.

Този, който иска - няма. И комуто се дава, може и да му се отнеме даденото.

Днес жената иска права. Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И, ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите?

Та, какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя - когато ги има?

Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде.

Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си.

Жената би трябвало да насочи своята дейност не навън, а навътре в себе си - в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права.

И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата, тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа.

Защото, ако самите политически права можеха да помогнат за уреждането на една страна-то мъжете, които ги имат вече, те биха отдавна оправили света.

А виждаме, че не права, а нещо друго липсва на хората - нещо по-съществено от самите права - Човещина, Обич помежду им - разбиране.

И жената, вместо да се бори с мъжа, да хаби своите и неговите сили, трябва именно да насочи своята енергия в тая насока - да помогне да се събуди Човешкото у човека - Обичта към ближния, да знае, че това, което би искал да направят нему, може би и другите искат да бъде направено на тях.

И само тогава жената би видяла, че Обичта е, която гради бъднините на човечеството и отделно - на народите.

Невена Неделчева