Jump to content

1931_11_18 Материални прояви на живота / Животът като математически действия


Albena

Recommended Posts

Аудио - чете Лилия Апостолова

Архивна единица

От книгата „Събуждане“,14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.),

изд. София, 1944 г., стар правопис.,

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“,14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.),

Второ издание, ИК "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Материални прояви на живота

Размишление.

 

Изпя се песента "Аин-фаси."

Много се говори за живота, но мъчно се определя, кое е най-важното в живота. - Защо? - Защото всяко нещо е важно за даден човек и за даден момент. За малкото дете е важна храната, която приема от майка си. За съзнателния човек е важно здравето. Щом е здрав, всичко се постига лесно. Който има вътрешно разбиране за живота, той знае, какво му е нужно за всеки даден момент. Който няма това разбиране, няма ясна представа за нещата, не знае, какво да иска, какво му е нужно. Тази е причината, където обикновеният човек иска да постигне изведнъж много неща; ако не може да ги постигне, той се смущава, обезсърчава се и животът му се обезсмисля. Един от природните закони гласи: в даден момент човек може да има само една мисъл, едно чувство, едно желание. Има ли две или повече мисли, чувства и желания, той сам се спъва. Невъзможно е в един момент да реализираш две идеи. Този момент може да е кратък, може да е дълъг - зависи от бързината, с която човек се движи. Има моменти, които се равняват на една хилядна част от секундата. Как ще реализираш идеята си в толкова кратък момент? За съзнание, което се движи с бързината на биволска кола, това е невъзможно. Обаче, за съзнание, което се движи с бързината на светлината, това е възможно. Ако се движиш с бързината на светлината, за една хилядна част от секундата ще извървиш 300 километра. Не се ли движиш с тази бързина, за да извървиш 300 километра път, нужни ти са пет-шест дни.

Като не познават крайната цел на живота, повечето от съвременните хора се интересуват и стремят към мимолетни неща, които траят един момент. Че след един момент ще ги изгубят, това не е важно за тях. Всъщност, не е така. Крайната цел на живота не е в преходните и мимолетни неща. Крайната цел на живота не е нито в младостта, нито в старостта. Ако беше в младостта, човек не трябваше да остарява; ако беше в старостта, той не трябваше да умира. Крайната цел на живота не е нито в богатството, нито в беднотията. Ако беше в богатството, човек не трябваше да обеднява; ако беше в беднотията, той не трябваше да забогатява. Крайната цел на живота не е нито в знанието, нито в красотата, нито в религията, нито във вярата. Ако беше в тези неща, ние не трябваше да ги губим. Какво виждаме в живота? Ученият губи знанието си, красивият губи красотата си, вярващият губи вярата си и т.н. Всички неща, които се губят, са средства в живота, а не цел. - Кое не се губи никога? - Не се губи само онова, което човек не знае. Значи, незнайните неща никога не се губят. Това, което в даден случай не знаеш, е абсолютно реално, понеже нито се губи, нито се придобива. Всеки се интересува от това, което не знае, а не от това, което знае. Тази е причината, където хората се интересуват от реалните, т.е. от незнайните неща.

Съвременният човек има много желания, но повечето са временни и преходни. Днес желае да постигне нещо и като го постигне, търси друго нещо. Човек лесно се насища на желанията си. Бедният иска да стане богат, но скоро се насища на богатството си; невежият иска да придобие знание, но скоро се насища на знанието си; грозният иска да стане красив, да обърне внимание на хората, но и това желание не го задоволява. - Защо човек се насища лесно? - Защото е дошъл до знайното. Докато не знае нещо, той има стремеж, иска да проникне в областта на незнайното. - Къде се крие незнайното? - В Битието, в целокупния живот. За да обхване този живот, човек се нуждае от простор и дълбочина в съзнанието. Това съзнание наричаме Божествено. Само човек с Божествено съзнание може да проникне в Битието и да задоволи своя вътрешен стремеж. Така той ще събере знанието, пръснато в цялата природа, като части на едно цяло и ще го поднесе пред олтара на великото, истинско знание. Това може да направи само силният човек, на когото умът и сърцето, ръцете и краката са на място и той работи с тях, както за благото на своя ближен, така и за благото на цялото човечество.

Кои неща в живота са съществени и кои са несъществени? Кое е същественото за часовника? - Да върви правилно и да показва точно времето. Каква полза имаш от часовник, който не върви? И златен да е, щом не върви и не показва точно времето нищо не струва. Материалът само е ценен, но не и работата му. Времето и животът, пространството и животът, или времето и пространството са условия за проява на живота. Според някои философи, времето и пространството нямат нищо общо с живота. Не е така. Животът има отношение и към времето и към пространството. Не можем да говорим за живота, без да се проявява той във време и пространство. Времето и пространството излизат от живота, но животът има отношение към вечността.

Като се говори на хората за време и пространство, за вечен живот, те навлизат в отвлечен свят. - Защо? - Защото те са далеч от тяхното съзнание. Те се стремят към неща, близки до съзнанието им. Обаче, тези неща, именно, ги правят нещастни. Всяка мисъл, всяко чувство или действие, които са близки до човешкото съзнание, причиняват отегчение и страдание на човека. Представете си, че имате един възлюбен, когото държите близо до съзнанието си и постоянно мислите за него. Тази мисъл ви причинява безпокойство, смущение и тревоги. Ако не го видите няколко дни, започвате да се безпокоите, да не е станало някакво нещастие с него, или да ви е забравил. Човек се безпокои не само за своя възлюбен, но и за Бога, ако го постави близо до съзнанието си. Ако му се случи някакво нещастие, веднага се пита, защо Господ го е забравил, защо е допуснал страданието. Пазете се от кривите мисли. Това се постига чрез разумно живеене. Живей съзнателно, без да товариш мисълта си с предмети, близки до съзнанието си. Дръж предметите по-далеч от себе си, да ги виждаш добре. Иначе, ще изпаднеш в заблуждения и криви мисли.

Съвременните хора са гледали на живота, като на забава. Те са яли и пили и днес повечето от тях са излезли от равновесието си. Животът е сладко вино, което, разумно използвано, дава добри плодове. Ако не се използва разумно, то ферментира и действа опивателно. Тогава човек забравя да мисли и става жертва на външни влияния. Силният човек не се опива, защото употребява силите на живота в полза на своите ближни, както и за цялото човечество. Слабият, обаче, се опива от живота и престава да мисли. За него се казва, че навлиза дълбоко в материята. С други думи казано: когато влезе в гъстата материя, където не прониква никаква светлина, човек изгубва вътрешната връзка с живота и престава да мисли и чувствува правилно. Всеки мисли, че знае много, но ако го запитате, какво означават числата от едно до десет, ще се намери в затруднение. И децата знаят, че 1 + 2 = 3, 2 - 1 = 1, 2 по 2 = 4, 6 : 2 = 3. Попитайте ги, какво е значението на тези числа и на четирите действия, с които работят, нищо не могат да кажат. Те знаят толкова, колкото и възрастните хора.

Днес всеки може да каже, че събирането, изваждането, умножението и делението са прости действия, но какво е тяхното значение за съзнанието на хората, не знаят. Лесно е да се каже, че между събирането и умножението, както и между изваждането и делението има нещо общо, но резултатите на събирането произвеждат ли умножението? Резултатите на изваждането произвеждат ли делението? Значи, между тези действия има нещо общо, но същевременно те се различават коренно едни от други. Ти можеш да разделиш една ябълка на две половини и да дадеш по една половина на двама души. Но можеш да извадиш от склада си две ябълки и да дадеш на всеки по една ябълка. Значи, не е все едно да делиш и да вадиш. Като делиш, ще дадеш по половин ябълка на човек; като вадиш, ще дадеш по една ябълка. Като изучавате дълбокия смисъл на аритметическите действия, идваш до заключението, че събирането и изваждането са външни процеси в живота, а умножението и делението - вътрешни. Така постъпва и природата: външно тя работи със събирането и изваждането, а вътрешно - с умножението и делението. Всеки трябва да познава произхода на своите мисли и чувства, да знае, по пътя на кое действие се проявяват и какви свойства имат. Това значи а бъде човек истински учен. Това значи, да бъде той господар на своите мисли и чувства. Влезе ли една мисъл в главата му, той знае, дали тя идва по пътя на събирането, изваждането, умножението и делението.

Мнозина изхождат от гледището на обикновения живот и казват, че не искат да бъдат бедни и страдащи. - Какво искат те? - Богатство и щастие. Какъв процес е богатството: външен, или вътрешен? Какъв процес е беднотията: външен, или вътрешен? Понеже богатството представлява събиране на блага, а беднотията - изваждане на блага, те са външни процеси. Какъв процес е съмнението, гневът, ограничението, подозрението? - Те са външни процеси. Обаче, дойдем ли до вярата, любовта и свободата, те се разглеждат като вътрешни, съзнателни процеси. Какво представлява вярата? Може ли някой от вас да напише нещо за вярата? Ще кажете, че този въпрос не ви интересува.

Наистина, съвременните хора се занимават с различни въпроси, но малцина са мислили и мислят върху вярата и любовта. Някой минава за физик, друг - за химик, трети - за окултист и т.н. Според мене, всеки човек е едновременно и физик, и химик, и окултист, и философ. Който знае да ходи правилно, е физик; който може да се храни правилно, е химик; който гледа правилно на нещата, е окултист; който мисли право, е философ. Той разбира аритметичните действия и ги прилага в живота. И тъй, да се изучават аритметичните действия, като вътрешни процеси, това значи, да се натъква човек на отвлечени въпроси. Обаче, тези въпроси имат, освен физически, още и психически характер. Например, един виден учен дошъл до откритието, как бездетната жена може да роди дете и то - момче. На пръв поглед откритието е просто - вътрешно приемане на известно количество от някаква сол. Достатъчно е в продължение на една година да се употребява тази сол, за да даде добри резултати. Доколко е вярно това откритие, не е важно. То интересува само бездетните жени. Този учен приложил за пръв път своето откритие върху ялови крави и като видял, че опитът му има резултат, препоръчал го и на бездетни жени. Какви са резултатите от това откритие, не се знае. Важно е усилието на човешката мисъл, да проникне във всички области на живота, да внесе подобряване и да го осмисли. Много начини има, чрез които бездетната жена може да ражда, но природата мълчи по този въпрос. Това е свещена наука, която не може да се даде в ръцете на сегашните хора. Не е позволено още да се говори за свещените неща. При това, един от свещените въпроси на живота е, през кое време на деня се зачеват и раждат момчета и кога - момичета. Точно определено е, дали сутрин, на обяд или вечер се зачеват момчета или момичета. Точно определени са часът и минутата, когато се зачеват момчета или момичета. При това, забелязано е, че момчета се раждат през положителните моменти на деня, а момичета - през отрицателните моменти. Има моменти през деня, когато не се раждат, нито зачеват деца. Те са тъй наречени "мъртви точки".

Помнете: както съществуват физически или материални методи за постигане на нещо, така също са известни и духовни или психически методи. И едните, и другите са прилагани още от най-древни времена. Например, в Библията е писано, как бездетни жени са зачевали и раждали. Бездетната жена се обръщала към Бога с искрена, топла молитва, с някакво обещание в душата си и молитвата й се приемала. Видният учен препоръчва за случая някаква сол, а благочестивата жена се моли на Бога. Искрената и молитва към Бога е солта, която ученият препоръчва. Молитвата представлява духовен метод за постигане на човешките желания. Този учен намерил солта, с която безплодната крава ражда мъжки теленца, а безплодната жена - момчета. В бъдеще той трябва да открие онази сол, при употребата на която ще се раждат момичета. Явява се въпросът: на какво се дължи безплодието в човешкия живот? То се дължи на известно отклоняване от великия Божествен закон. Под "безплодие" в широк смисъл на думата се разбира липса на добродетелите в човека: любов, мъдрост, истина, знание, светлина, свобода и т.н. За това безплодие говорим ние, а не за физическото. Под "раждане" разбираме всемирен процес, чрез който душата трябва само да работи, да твори и създава. И наистина, ако умът не води към знание, ако душата не ражда доброто, и ако духът не ражда свободата, какъв е смисълът на живота? Какво трябва да влезе в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух, за да бъде човек производителен и да ражда?

Съвременните хора живеят със страх за бъдещето. Те се безпокоят от мисълта, какво ще ядат, как ще се обличат, къде ще живеят. Ако днес имат всичко, те се страхуват, следващия ден да не изгубят условията на живота. Днес не воюват, но се страхуват за бъдещата война. Днес няма земетръси, но се страхуват в бъдеще да не ги изненадат такива. Изобщо, хората живеят в постоянен вътрешен страх. И храната, и облеклото, и жилището са необходими, но човек няма защо да се страхува. Страхът е анормално чувство. - Защо се страхува човек? - Да не остане гладен, гол и бос. - Който го е пратил на земята, Той има грижа за него. От човека зависи да бъде изоставен от Бога, или не. Първите човеци сами създадоха нещастието си. С непослушанието си, те първи се отдалечиха от своя Създател. Когато греши и не върши Божията воля, човек сам се отклонява от възходящите течения на живота и навлиза в областта на смъртта.

Често се говори за някого, че е наредил добре живота си, няма за какво да мисли. За друг някой се казва, че работите му не вървят добре, сам трябва да се грижи, с труд да изкарва прехраната си. Какво представлява положението на първия? Той е богат човек, но болен, постъпил е в болница, между лекари, милосърдни братя и сестри, които се грижат за него. Лекарите го посещават по няколко пъти на ден, преглеждат го, мерят пулса и температурата му, предписват лекарства и храни, необходими за лекуването му. Милосърдните сестри и братя пречистват леглото, услужват му, галят го, по-скоро да оздравее. И природата прави своето - регулира енергиите му, докато един ден каже думата си: Този човек трябва да се отпише, той е здрав, сам може да се грижи за себе си. Лекари, милосърдни братя и сестри се събират около него и с радост и песни го изпращат в дома му. Такова е положението на богатия, който очаква на окръжаващите.

Помни: онзи, за когото се казва, че работите му не вървят добре, че не е наредил живота си, е здрав, но беден; няма кой да му услужва, да се грижи за него. Той се намира в противоречие. Следователно, богатият човек е болен, лежи на леглото си и около него се движат лекари, милосърдни сестри да му услужват. Бедният е здрав човек, напуснал болницата, оставен на своите сили, сам да си услужва. Такова е положението на праведния и на светията. Понеже е лежал дълго време в болницата, оздравелият изгубва навика сам да си услужва и се чуди, какво да прави. Много просто, той трябва да остане в болницата, но като слуга, да помага на болните. Ще тури бяла престилка и ще остане пак между лекарите и милосърдните братя и сестри, но вече като техен помощник. Две положения съществуват за човека: или да бъде болен, и близките да му услужват, или той да бъде между болните и да работи. Следователно, ще бъдеш богат или беден, здрав или болен, учен или прост.

Мнозина се питат, защо Адам и Ева напуснаха рая. Отговорът е прост: Те излязоха от рая, за да помагат на своите ближни. Докато бяха в рая, те се намираха в положението на богати, но болни хора, на които всички услужваха. Първоначално Адам беше здрав, но не искаше да работи. Той търсеше хора, които да работят за него, затова пожела да има другарка. Бог задоволи желанието му, даде му другарка, която имаше същото желание - други да работят за нея. И двамата търсеха лек начин за живеене, но Бог им каза: Раят, в който живеете, е място за работа, не е болница. Който иска да работи, ще остане в рая; който не иска да работи, ще напусне рая и ще отиде в болницата. Раят е място за работа - за права мисъл, прави чувства и прави действия. Днес много хора, като Адам и Ева, искат да живеят охолно, да не работят, да не правят добрини. В това се заключава тяхното нещастие. Защо искаш всички хора да те обичат, само за тебе да мислят и работят? Това са външни условия, които не правят човека щастлив. Щастието се заключава в работата, в правата мисъл, в помагане на близките. Ако живееш така, работите ти сами по себе си се нареждат. Бъди всякога готов за работа, за да те отпишат от болницата. Очакваш ли на чужда помощ, ти влизаш в болницата. Колкото и да искат навреме да ти услужат, все ще се случи нещо, което да те разтревожи: или сестрата не дошла навреме, или лекарят закъснял. Болният прилича на майка, която се отегчава от живота и очаква на децата си, да пораснат, че да я отменят в работата й. В скоро време тя вижда заблуждението си - от ден на ден работата и се увеличава. И богатият мисли криво. Той иска да забогатее повече, да се осигури, но остава излъган. Колкото по-богат става, толкова повече работа му се отваря. Всички го безпокоят, искат пари, услуги от него, а някои започват да го преследват.

Като говоря за богатството, аз не го отричам, но казвам, че то трябва да се употреби навреме и на място. Същото казвам и за беднотията. В нея се крие такова богатство, каквото никой не подозира. Хвани бедния за гушата, за да ти каже, къде има заровено богатство. С други думи казано: "Накарай бедния на работа, да те научи на ум". Умът е богатство, което малцина могат да използват. Богатият трябва да бъде умен, да употреби богатството си навреме и на място. Бедният трябва да бъде готов да даде идея на богатия, как да употреби богатството си. Един даровит, способен ученик седи и слуша, какво се преподава. Учителят кара ученика да изпее една песен. Ученикът се свива, стеснява се, не се решава да пее пред другарите си. Той има хубав глас, но се стяга, не иска да пее. Учителят го подканва един път, два пъти, но ученикът не се решава да пее в класа. На третия ден учителят се приближава до него, удря му две плесници и ученикът започва да пее. Той не вижда вече другарите си, забравя всякакъв страх и стеснение и свободно се проявява. Той казва: Благодарение на двете плесници, аз се освободих и пропях. Плесниците са един от крайните методи на учителя, но понякога и природата употребява този метод. Някой седи на едно място, мисли и не може да пее правилно. Като види това, природата му удря една-две плесници, той забравя всичко и започва да пее. На първо време тоновете му са слаби, неправилни, но след плесниците гласът му се усилва и той започва да взима чисти, правилни тонове. При това положение, плесниците на природата изиграват ролята си. Те стават причина да проявиш дарбата си и да станеш певец. Защо идват страданията в живота? - За да се събуди Божественото в човека. Разумната природа си служи с различни методи, за да постигне целта си - пробуждане на Божественото в човека. По наследство, човек носи криви мисли от миналото, от своите деди и прадеди и като стане въпрос да прояви доброто, той казва: Не е време сега да се проявявам, ще отложа за друг път. За доброто, за възвишените и светли мисли и чувства всякога е време. Не подпушвайте пътя на добрите мисли и чувства. Оставете ги свободно да текат, да следват пътя на безграничното. Ще кажете, че мисълта води в отвлечен свят. Не мислете за това, давайте ход на всяка светла мисъл. Защо да не мислите и за непостижими неща? Някой си въобразява, че има палат, с голяма плодна градина, с шадраван в средата, с цветя и пойни птички и се радва на богатството си. Макар и въображаемо да е това богатство, той пак е щастлив. Ако той не е богат, друг някой е богат. Или, ако днес не може да постигне желанието си, някога може да забогатее. Всяка мисъл се реализира. Въпрос е, кога става това. Когато и да е, в близко или далечно бъдеще, мислите на човека се реализират. Мислите се раждат в умствения свят, там се отглеждат, а на физическия свят се реализират. Ето защо, колкото и да си реалист, първо ще отидеш горе, в умствения свят, да възприемеш една мисъл; после ще я свалиш на физическия свят, да я реализираш, т.е. въплътиш. Чувството ще възприемеш от астралния свят и ще го проявиш на физическия. Ако мислите не минават през ума, а чувствата - през сърцето, никога не могат да се реализират на физическия свят.

Какво представлява човешкият живот на земята? - Реализиране на идеи и чувства. Земният живот е отражение на други два живота: на мислите и на чувствата. От земния живот на човека ще познаеш, какъв е неговият умствен и сърдечен живот. - Какво е предназначението на човека? - Човек е дошъл на земята не само да събира и да изважда, не само да умножава и да дели, но и да мисли за възвишения свят, който носи безсмъртието. - Защо трябва да се моли човек? - За да придобие живота. - Защо трябва да мисли за възвишения и красив свят? - За да придобие любовта, знанието и свободата - същественото в живота. Изгуби ли любовта, знанието и свободата и животът изчезва. - Защо трябва да вярваме в Бога? На този въпрос противопоставям друг: Защо дишаме въздух? Всеки знае, че без въздух няма живот. Човек живее, мисли и действува, докато диша. Престане ли да диша и възприема въздух, той престава да живее. Каквато е необходимостта на човека от въздух, такава е нуждата и от светлината, и от мисълта. Човек не може да живее без въздух, без светлина, без мисъл и без чувства. Всичко, което търсиш, очакваш, желаеш, идва чрез мозъка, чрез сърцето, чрез дробовете. С други думи казано: Всичко, което човек желае, идва чрез духа, душата, ума и сърцето. Смисълът на живота се заключава в правилната работа на духа, на душата, на ума и на сърцето. Това подразбира вътрешната работа на човека, който се оглежда в нея като в огледало.

Мнозина се оглеждат в огледало и намират, че са остарели. - Какво представлява старостта? - Богат банкер, който лежи в болницата и очаква на грижите и помощта на лекари и милосърдни сестри. Отвреме-навреме той се смущава и мисли, че ще умре. - Какво представлява смъртта? - Излизане от болницата.

Обедняването, оглупяването е също така излизане от болницата. Някои учени са болни. За тях се казва, че са дошли до истинския смисъл на живота. Докато се върти на леглото, човек не е намерил смисъла на живота. Друг е въпросът, когато напусне болницата. В първо време той седи, мисли, какво да прави. Щом излезе от болницата, пътят му се отваря и той започва да работи. Дълго време хората са били в болницата. Обаче, в деня, в който се е отворила вратата на болницата, всички се раздвижили и който е успял да излезе вън от болницата, животът му се е осмислил. Това значи, да напусне човек условията на болничния живот и да излезе на свобода. При това положение, няма вече охкане, няма вече мъки и страдания. Съвременните хора говорят за културата на ХХ в., без да си дават отчет, какво в същност е тя. Тя е култура на болни хора. Където погледнете, навсякъде виждате легла, болни, лекари, милосърдни сестри и братя. Владиката минава за здрав човек, но след него вървят деца, носят одеждата му. Свещеникът минава за здрав, но и той не върши работата си сам. Ще намери някое дете да му подава кадилницата. Днес повечето хора са болни. Те лежат на леглата си, плачат, пъшкат и за болестите си говорят. Време е вече да се отворят вратите на болниците и болните да излязат навън. - Кога ще стане това? - Когато хората се откажат от омразата, съмнението и подозрението, от всички отрицателни мисли и чувства. Това подразбира истинско здраве. Това е новото, което осмисля живота. - Какво очакват сегашните хора? - Идването на Христа. Те мислят, че като дойде на земята, Христос ще ги вземе на небето с колесница, както стана със свети Илия. Наистина, свети Илия се качи на небето, но понеже не беше напълно оздравял, изпратиха го втори път на земята, като Йоан Предтеча. Следователно, който иска да отиде на небето, трябва да разчита на краката си, т.е. на своите добродетели. Който не е отишъл на небето с колесницата на своите добродетели и на любовта, ще слиза на земята дотогава, докато изработи тази колесница.

Едно се иска от човека: да има прави разбирания за живота, за своя Създател и за разумната природа. Как ще говориш за Бога, ако не разбираш любовта? Не е любов това, което измъчва хората. Любовта не се изразява в прегръдки, в целувки и стискане на ръце. И майката стиска детето си, но това не е любов. Нови разбирания, нова любов е нужна на хората. Новото обновява и подмладява. Това желая и на вас. Всички трябва да се подмладите, да не мислите за старостта, която втвърдява мислите и чувствата. Ще кажете, че едно време сте били по-усърдни, по-ревностни в работата. Ако това е вярно, значи, не сте дали ход на любовта. Тя е неизменна сила. Невъзможно е на младини да си работил с любовта, а на старини да работиш по друг начин. Младият си остава всякога млад, а старият никога не умира. Ако младият остарява, не е млад. Външно може да остарее, но вътрешно - никога. И ако старият умира, не е стар. Старостта, за която хората говорят, е хилавост, а хилавият не мисли правилно. В известно отношение, децата разбират нещата по-добре от старите. Те са доверчиви, смели. Лошо е тяхното своенравие. Като не задоволят желанието му, детето вика, кряска, иска да обърне внимание на окръжаващите и казва: Знаеш ли, кой съм аз? И старият говори за своето минало и казва: Знаете ли, кой бях аз? Със своето минало величие, старият става за посмешище на хората. Той се хвали със своето юначество, със силата си и се отчайва от старостта. Едно може да повдигне духа му: мисълта за подмладяване.

Време е хората да се подмладят не само външно, но и вътрешно. Ако се подмлади само външно, човек изпада в заблуждение. Той мисли, че само младият има право да люби. Любовта на младия е влюбване, а ние говорим за любов, която живее в душата и е достояние на всички хора. Влюбването има предвид формите. Светът на формите има отношение към старостта. Окултизмът препоръчва на човека да не се привързва към никаква форма, към нищо земно. Формите отнемат, без да дават нещо. Обичай само онова, което може да придаде нещо към твоя живот. Любов, която причинява смущения, безпокойство и тревоги, не е истинска. Любов, която хвърля сянка върху човешкото съзнание, не е истинска. Бащата трябва да обича духа и душата на сина си, а не неговата форма. И синът трябва да обича духа и душата на баща си. Обича ли формата му, любовта скоро ще го напусне. Като ученици, вие често се запитвате, каква е крайната цел на моята работа с вас. Много просто, аз искам да ви помогна да оздравеете. После? Да кажа на лекарите и на милосърдните сестри да ви дадат едно угощение и да ви изпратят вън от болницата. После? Ще влезете в живота да работите. Да оздравее човек, това значи, да се освободи от вътрешното недоволство в себе си: той е недоволен първо от себе си, от окръжаващите, от живота; после той е недоволен от природата: от вятъра, от слънцето, от дъжда - от всички явления. Вътрешното недоволство причинява вкисване в човека, а вкисването е причина на много болести.

Казвам: Вие трябва да обърнете погледа си към разумната природа, към живота и към всички форми, да намерите Божественото, скрито в тях. Само така ще се домогнете до духа на нещата, до истинското познаване на Бога. Само така ще се освободите от отрицателните мисли и чувства, от мъчнотиите и страданията. Само така ще дойдете до пълно общение с Първата Причина. Постигнете ли това, вие сте вече вън от болницата, готови за работа. Следователно, ако някой ви пита, какви убеждения имате, към коя партия принадлежите, не се чудете, какво да отговорите, но кажете: Аз съм на оздравяване. Бях болен, прекарах известно време в болницата и сега излизам навън. Какво ще правя след това, не зная. Посмей се малко на себе си, че не знаеш, какво да правиш.

Ще дойде някой да те пита, вярваш ли в Бога. Трябва да знаеш за кой Бог се говори, за да разбереш, вярваш ли в Бога, или не. В Европа има 250 милиона богове. За кой от тях се говори? Някой казва, че е българин. Кой е праотецът на българите? Евреите имат свой праотец. - Аврам. В Битието е казано, че Бог е посетил Аврама и му казал, че чрез него ще се благословят всички еврейски племена. Нека българите мислят върху въпроса за своя праотец. Ще кажете, че Адам е праотец на цялото човечество, следователно и на българите. Обаче, Адам напусна рая. Първият Адам е Христос. Той пръв влезе в рая. Хората Го изпъдиха от света, за да влезе в рая. Сега светът е вън от рая, а Христос - в рая. Когото светът не приема, жителите на рая го приемат. Кой иска да живее охолно, ще бъде изгонен от рая. Болният, страдащият се готви за рая. Онзи, на когото слагат букаи на краката, се спасява от смъртта. Ако е свободен, той ще отиде в гората, между мечки и вълци, които могат да го изядат. Когато затворникът се възпита и прояви доброто и разумността, букаите ще паднат от краката му. Какво се иска от съвременните хора? - Да бъдат здрави, да мислят, чувствуват и действат право, да станат служители на Бога и носители на новата култура - културата на любовта. Ще се възрази, че днес малко хора се стремят към любовта. Малкото расте и се увеличава. Казано е в Писанието, че някъде били събрани 120 души в името Божие, но скоро нараснали до 120 хиляди. Силата на човека се увеличава постепенно. Тя се крие в знанието, което той получава от Духа.

Съвременните хора живеят в непрекъснат страх. Те се безпокоят за неща, които нямат отношение към тях. Например, мнозина се питат, какво ще стане със света, с вселената, ако слънцето изгасне. И да изгасне слънцето, светът няма да се свърши. - Защо? - Защото Бог е създал и слънцето, и света. Ако нашето слънце изгасне, ще се създаде друго слънце. Ако една слънчева система изчезне, вместо нея ще се яви друга. Слънцето никога не изгасва, т.е. не се губи, но само се видоизменя. Бог има на разположение милиони свещи: ако една изгасне, друга ще я смени. Важно е да има свещи, които да горят и светят. В природата всичко се изменя. Такава промяна става и вътре в човека. Неговите мисли и чувства се изменят всеки момент. Няма мисъл, няма чувство в човека, които да не са подложени на промяна. Радвайте се, докато стават промени във вас, за да свържете вашето съзнание с божественото и да се почувствувате свободни.

"Истината ще ви освободи". За да се домогнете до истината, трябва да се молите един за друг, да желаете доброто на всички. Само онзи може да се повдигне, който желае повдигането на всички хора. Той знае, че благото на неговата душа е благо на всички. И обратно - благото на всички е и негово благо. Така трябва да мислят и ученият, и философът, и музикантът. Казано е: "Никой не живее за себе си". Организмът е здрав дотолкова, доколкото отделните удове* [*уд, удове - телесни членове, крайници /ост./ (бел. шефа)] работят в съгласие с цялото. Хората живеят добре и успяват в работите си дотолкова, доколкото са в съгласие с Божиите закони и законите на разумната природа. Докато изпълнява Божията воля, човек се развива правилно. Щом се отрече от тази воля, той сам подписва своята присъда. Не се отдалечавайте от Бога, нито поставяйте между Него и своята душа преграда която да Го засенчи. Велик е Бог, нищо не може да Го засенчи, но временно може да падне сянка върху Него. Сенките се дължат на човешките заблуждения. Докато се освободят от заблужденията си, макар и временно, сенките ще витаят в съзнанието им. Стремете се към Великото в живота, което разпръсва сенките в съзнанието, което осветява ума и стопля сърцето. Достатъчно е само да помислите за Бога, за да се освободите от заблужденията, болестите и мъчнотиите в живота си.

8. Лекция от Учителя, държана на 18 ноември, 1931 г., София. – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,
Събуди се
. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.

на томчето

ЖИВОТЪТ КАТО МАТЕМАТИЧЕСКИ ДЕЙСТВИЯ

"Добрата молитва"
"Аин фаси"
Ще прочета част от Втора глава от Деянията на апостолите.
Много мъчно е да се определи кое е най-важно в живота. Изобщо нещата са важни за даден момент. За малкото дете няма съмнение, че най-важна е храната на майката. За съзнателния човек най-важно е неговото здраве. Понякога от едно вътрешно неразбиране на живота ние сами нямаме определена идея какво искаме, но знаем какво ни трябва, вследствие на което в ума ни изпъкват изведнъж много работи, много желания, които ни смущават. Ти желаеш много неща едновременно. В природата обаче съществува следния закон. В даден момент или в даден случай ти можеш да изпитваш само една мисъл или само едно желание.
Например какво можете да изпитате в една хилядна част от секундата. Можете ли да си представите какво представя тази една хилядна част от секундата? Вие даже нямате представа за тази една хилядна част от секундата. Ако обаче се движите с бързината на светлината, ще имате ясна представа за тази една хилядна част от секундата. За една хилядна част от секундата колко километра се падат? Триста километра. Ако нямате тази бързина, тогава, за да изминете тези триста километра път, ще Ви трябват най-малко пет-шест дни.
Понеже ние, съвременните хора, сме като малките деца, нас ни интересуват работи, които провидението ще ни даде само за един момент, и после пак ще ги отнеме. Ние не знаем каква е крайната цел на живота. Крайната цел на живота не е младостта, понеже остаряваме. Ако младостта бъде крайната цел, ние не трябваше да остаряваме. Ако пък старостта бъде крайната цел, ние не трябваше да умираме. Крайната цел не е и в богатството. Ако беше богатството, ние не трябваше и да осиромашаваме. Ако пък крайната цел беше сиромашията, ние не трябваше да забогатяваме. Ако крайната цел е знанието, ние не трябваше да го изгубваме. Ако крайната цел на човешкия живот беше красотата, ние не трябваше да изгубваме и красотата си. Ако крайната цел беше религията, ние не трябваше да я изгубваме. Ако крайната цел беше вярата, ние не трябваше да я изгубваме. Всички тия неща са само средства. Кое е онова нещо, което никога не се губи? Онова, което никога не се губи, то е това, което не знаем. В даден случай ти съзнаваш, че не знаеш нищо. Това, което в даден случай не знаеш, то е реалното, понеже ти не го губиш, нито печелиш. Понеже ти не знаеш това нещо, то не те интересува. Ако го знаеш, то нямаше да те интересува.
Сега това е един психологически момент. Когато човек придобие едно свое желание, той вижда, че то не е в него. Богатият се насища от учението си. Красивият се насища от красотата си. И той се маже, докарва, чисти, докато най-после и това му дотегва и казва: "Не искам повече."
Под думата "незнайно" аз наричам вътрешните процеси. Има нещо в битието, към което всички се стремим. И ние съзнаваме, че ако го придобием, то ще ни задоволи. И това реалното, това неизвестното ще ни придаде всичко онова, което желаем. Едновременно тo ще създаде и цел в нашия живот. Тия неща, които сега ви изредих, аз считам като части на едно цяло, разхвърляни в пространството. И сега ние търсим онази сила, която ще сглоби всички тия части в едно цяло, което трябва да изпъкне в нашето съзнание. И щом това цяло изпъкне в нашето съзнание, ние ще станем силни. Силен е онзи човек, на когото краката са намясто и може да работи с тях. Силен е онзи човек, на когото ръцете са намясто и може да работи с тях.
Та в дадения случай вие трябва да разсъждавате. Да допуснем, че вие имате един красив златен часовник, но не върви. Кое е важното в часовника в дадения случай? Да върви. Той трябва да е точен, да върви правилно. Какво ви струва това, че цената му е хиляда лева, а не върви? Тъй щото не е достатъчно да притежаваш един часовник, но той трябва да върви. Следователно най-важно е за вас да се намери един човек - който и да е той, да дойде и да пусне часовника да тръгне. Щом часовникът върви и показва точно времето, това е важно за вас. Времето и животът или пространството и животът, или времето и пространството са условия за живота. Ние можем да кажем, че пространството и времето са отделни от живота, но това е според някои философи.
Казвам, там, дето има живот, има пространство, има и време. Сега някой ще каже, че пространството съществува абсолютно. Така може да се говори само философски, но същественото подразбира живота, т.е. проявлението на съзнателния живот. Сега под думите "нещата се създават" това не подразбира, че времето и пространството не са в живота. Времето и пространството излизат от живота. В пълния смисъл на думата в света вечен е само животът. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Кои работи са отвлечени? Отвлечени неща са само тези, които са далеч от нашето съзнание. Има неща, които отвличат нашето съзнание. Близките неща, близките работи правят човека нещастен. Това, което може да направи човека щастлив, не са близките работи. Близките работи всякога създават едно уточнение в човека. Всяка мисъл, която влиза в съзнанието ви - колкото и да е малка, най-после ще ви причини едно нещастие.
Представете си, че в съзнанието си имате образа на вашия възлюбен, когото вие обичате и треперите за него, но този ваш възлюбен, без да иска, ще ви причини някаква неприятност. Например той е закъснял някъде и все се безпокоите за него - да не се е случило нещо, да не е паднал да си счупи крака и т.н. Понеже го обичате, вие се безпокоите за него. Ако не го обичахте, нямаше да се безпокоите. После мислите да не би този ваш възлюбен да ви е забравил. Той нищо не ти пише, и ти се безпокоиш.
Питам, от какво произтича това безпокойствие? Не само мисълта за вашия възлюбен може да ви безпокои, но вземете например и възвишената идея за Бога. Ако мислите много за него, пак ще започнете най-после да се безпокоите. Ще си кажете: "Дали Бог мисли за нас, или ни е забравил?" После ще си кажете: "Как позволи Бог да ни се случи това нещастие?" Не можеш да успееш в нещо и казваш: "Как тъй допусна Бог да не ни се отдаде възможност да успеем в тази работа?" Вие никога не сте виждали Бога, а го държите отговорен за всяко нещо. Като те питат за Бога, ти не знаеш де е и си вдигаш раменете. Щом те постигне някаква несрета, казваш: "Как така? Поне малко да мислеше Бог за мене." Това показва, че след като сме дошли в живота от толкова хиляди години, ние сме се опили от живота. Животът е сладко вино. Този живот в грешните хора започва да ферментира и става като опивателно средство. Като пие човек от него, той вече забравя да мисли. Обаче силните хора като вземат от този живот, те не се опиват, но мислят трезво за живота. Пияният човек обаче не може да мисли. Или казано на друг език, когато човек се обвие в гъста материя, дето никаква светлина в съзнанието му не прониква, той изгубва вътрешните връзки на живота.
Запример всички вие сте учени, нали. Ще напиша няколко прости действия от събиране, изваждане, умножение и деление. Те са много прости работи, с които и децата се занимават. Но какво означават тези числа? 1+2=3, 2-1 = 1, 2x2=4, 6:2=3. Какво означават числата едно и две? Той е прост процес. Тези прости процеси стават всеки ден в съзнанието ви. Вие казвате, че събирането и умножението си мязат, изваждането и делението също си мязат. Обаче могат ли резултатите на събирането да произведат умножението и резултатите на изваждането да произведат делението? Значи две по две тези действия си мязат, но има нещо, по което коренно се различават.
Ако вземеш една ябълка, ти можеш да я разделиш на четири парчета, но можеш да извадиш и цели ябълки. Щом речеш да делиш ябълката на две, това вече не е изваждане, но е деление. В умножението има една вътрешна сила. Следователно събирането и изваждането са външни процеси, а умножението и делението са вътрешни процеси. Значи събирането е на повърхността. Когато ти искаш да разрешиш един въпрос, който означава външния живот, ти ще употребиш събирането и изваждането. Когато пък искаш да разрешиш един въпрос в своя дух, ти ще употребиш умножението и делението.
И природата постъпва така. Ако ти не можеш да разрешиш качествата на своите мисли в даден случай и ако ти не можеш да познаеш една мисъл в нейните действия, да знаеш какъв процес е употребила тя при своето проявление, ти не си учен човек. Всеки трябва да познава отде идат неговите мисли, какви са те, кое е мястото на тяхното произхождение и т.н.
Сега ние разглеждаме обикновения живот и казваме: "Аз искам да бъда богат." Питам, какъв процес е богатството? Външен или вътрешен? Външен процес. Какъв процес е сиромашията? Външен или вътрешен? Ако вие разбирате събирането и изваждането в активния живот, вие ще разсъждавате малко другояче. Например вие се разгневите. Питам, какъв процес е разгневяването? Външен или вътрешен? Какъв процес е съмнението или безлюбието, или животът, или свободата? Не. Трябва да разбирате какви процеси са тези, отде идат и какво гонят в живота. Каква е целта на вярата?
Представете си, че ви се даде Нобеловата премия на този от вас, който напише една хубава тема или дисертация за вярата или за любовта. Какво бихте писали? Сега мнозина се занимават с икономията, други се занимават с физиката, с химията и т.н. С какво се занимават физиците, например? Всеки от вас е и физик, и химик, и окултист. Който знае да ходи, той е физик. Който знае да яде, той е физик. Който знае да гледа, той е окултист. Който знае да мисли, той е философ и т.н. Следователно, който мисли, той е философ. Във философа има правилно разбиране, правилно съчетание на нещата, на неговите мисли. Той разбира отношенията. Той разбира четирите действия - събиране, изваждане, умножение и деление. Най-първо трябва да се научи събирането, а след него идат по-сложните процеси.
Наскоро един учен е открил един прост начин - как се раждат мъжки деца. Според този начин безплодните жени могат да имат мъжки деца, когато пожелаят. Този начин се състои в приемане на известно количество от някаква сол (натриев карбонат). Този въпрос не е интересен за вас, но е много интересен за безплодните жени, които искат да имат особено мъжки деца. В друга някоя беседа аз ще ви поговоря за този начин. Ако този учен професор е изнамерил способ да се раждаш мъжки деца, това негово откритие е съвършено. Следователно, когато една жена близне няколко пъти от тази сол в продължение на една година, тя ще може да роди мъжко дете. Този професор дошъл до тази идея, след като давал известно време от тази сол на своите ялови крави и забелязал, че те започнали да раждат все мъжки теленца. Тогава решил да приложи същия метод и върху някои жени и получил добри резултати. Това още не е абсолютен факт. То е само една новина. Дали е така, или не, то е друг въпрос още. Вие ще прибързате, ще вземете този факт като свършен въпрос и ще го разправяте навсякъде. Този факт се нуждае от потвърждение, от обстойно изучаване. Дали има нещо вероятно, или не, това после може да се докаже. Вероятността седи не само в това. Аз зная и други правила.
В природата има една свещена наука, която аз не искам да излагам, да изнасям навън. Свещените науки за живота не се излагат. Върху тях малко се говори. Вие още не сте изучавали кога и по кое време от деня се раждат мъжки и кога женски деца. Има известни минути и часове, определени за раждането на мъжките или на женските деца. Определено е дали сутрин или по обед, или вечер, дали при залез или при изгрев на слънцето се раждат мъжките или женските деца. При това при положителното време от деня се раждат мъжки деца, а при отрицателното се раждат женски деца. А има места и часове, през които нито мъжки, нито женски деца се раждат. Това е отвлечена работа изобщо. В старо време някои хора са знаели това и когато някоя жена е била бездетна, тя отивала в храма. Там подигала ума си към Бога - това е солта, която тя употребявала. И когато вземе тази сол, след известно време тя имала дете.
Добро е откритието на този професор, който изнамерил, че при еди-каква си сол се раждат мъжки деца, но после трябва да изнамери каква сол е необходима, за да се раждат женски деца. Безплодието 6 човешкия живот се дължи на една анормалност, на едно опущение във великия закон. Аз разглеждам безплодието в широк смисъл - безплодие в добродетелите на човека. Може един човек да е безплоден в своите добродетели - в любовта, в мъдростта, в свободата, в знанието. Този човек не може да ражда, както някои жени не могат да раждат. Тъй щото раждането е един всемирен процес, в който душата трябва да работи, трябва да произвежда. И ако душата ни не произвежда знанието, и ако нашият дух не произвежда свободата, питам тогава какъв смисъл има животът. Какво трябва да влезе у нас, за да бъдем производителни? И сега при това състояние, в което се намирате, според както ви виждам, у всички има отпечатъци на известни тревоги.
Сега вас ви занимава сегашната криза. Занимава ви какво ще бъде яденето. Занимава ви бъдещата война. Занимават ви земетресенията, дрехите и т.н. Всички тия неща са полезни. Няма същество, което да не мисли за дрехите си - и това трябва. Но да се безпокои човек за живота си и за всички тия неща, това е едно анормално състояние. Да се безпокоиш, че Бог може да те остави да умреш, това е едно анормално състояние. И тогава коя е причината за това? Човек сам може да застави Бога да го напусне. Така и първият човек сам застави Бога да се отдели от него, вследствие на което умря. Когато човек греши и престава да върви по волята Божия, тогава той се отделя от течението на живота и дохожда в областта на смъртта. Та когато ми кажат, че някой човек уредил живота си, ето каква картина изпъква в моя ум. Когато пък ми кажат, че някой човек закъсал в живота си, тогава в ума ми се явява една отлична картина, противоположна на тази, когато ми кажат, че човек уредил живота си.
Когато ми кажат, че някой уредил живота си, ето каква картина се явява в ума ми - представям си този човек в болницата в топла хубава стая на чисто бяло легло с пружина. Около него ходят лекари. Наглеждат го най-малко три-четири пъти. Милосърдни сестри му прислужват, донесат му ядене - най-хубаво, изискано приготвено, дигат го да седне, слагат яденето пред него и чакат да види ще го хареса ли, или какво друго иска. От време на време те го помилват по главата, нагледат го, измерят температурата му, и пак си излизат. Като прекара тук няколко месеца, а в някои случаи и година, този човек започва да си въобразява, че е любимец на всички служещи и лекари, мисли, че всички го обичат. Така привиква да лежи и само да пъшка. Тази е единствената му работа. Обаче един ден природата го излекува. Лекарите констатират, че този човек е вече напълно здрав и трябва да се изпише от болницата. Всички лекари се произнасят единодушно по този въпрос и решават по този случай да му дадат един банкет, едно тържествено изпращане. Всички излизат с него до вратата, изпращат го, дават му път, пожелават му всичко добро. Той се оглежда наоколо, рече да си върви, но се замисля. Здраве има, но няма кой да му шета, няма сестри около себе си, няма кой да му туря в устата да яде, няма кой да го гледа. Той се намира в едно противоречие в живота си.
Следователно богатите хора са болните хора, които имат уреден живот, а здравите, добрите, моралните хора и светиите, това са хората, изпъдени вън от болницата. Светията трябва сега именно да работи. Здравият човек, който дълго време е лежал в болницата, той е изгубил навика да работи и се чуди какво ще прави сега. Ако аз бях на мястото на този човек, щях да се цаня на работа. Де? Пак в болницата. Ще кажа там на началника: "Понеже досега бях в болницата, дето другите ми служиха, сега, като оздравях, аз ще остана да служа на другите." Ще туря една бяла престилка и ще започна работа. Който не иска да шетa, затова го пъдят вече от болницата. Който поддържа учението, че трябва да работи, той ще каже: "Понеже вече съм здрав, аз сега мога да работя и за другите." Тогава ще ви кажат от болницата: "Добре дошъл." Така ще бъдете пак между сестрите и лекарите, пак между болните и им прислужвате. Сега вие се чудите как ще трябва да работите, да помагате на другите. Казвам, едно от двете трябва да изберете - или да ви шетат, или вие да шетате.
Сега разбрахте вече защо Господ изпъди Адам и Ева от рая. Защото, докато бяха в рая, те бяха в положението на болни хора. В какво се състоеше болестта на Адама? Понеже Адам беше от здравите хора, Бог му каза: "Ти си здрав. Ще работиш." Той се отказа да работи и потърси един лесен начин на живеене. Той търсеше други да работят за него и като търсеше лесния път, Господ го изпъди от рая, като му каза: "Тук е място само за работа, не е болница. Болницата е вън от рая. Който е в рая, трябва да се спретне на работа - той ще мисли право, ще чувства право и ще действа право."
Тази е причината, дето Бог изпъди Адам и Ева от рая. Така и много хора днес не искат да работят, не искат да правят добро и казват: "Защо трябва да работя? Защо ще правя добро? Нека си уредя малко живота, дотегна ми да бъда сам." Нещастието в живота се дължи на това, че ние искаме някой да ни обича, да ни помага, да работи за нас, а ние само да почиваме. Това са само външни условия. Щастието в живота седи в това, да знаеш, че можеш да мислиш, че можеш да работиш, че искаш да бъдеш полезен и на другите. Щом мислиш така, другите неща сами по себе си ще дойдат. Обаче, ако ти не мислиш сам за себе си, ако не работиш за себе си, ти непременно ще бъдеш нещастен. Ти сам ще привлечеш нещастието по един много естествен начин. Иначе, ако човек седи в болницата и разчита на другите, може да се случи да закъснее сестрата, да не може навреме да му услужи - и той се тревожи, безпокои, че не му донесли навреме ядене, не го преоблекли отдавна, не му направили навреме банята и т.н. После се сърди на лекарите, че и те не го прегледали навреме и както трябва. И сега всички се чудят кои са причините за идването на греха. Не, сами ще си отговорите. Щом престанете да работите, искате други да работят за вас, вие ще мязате на онези майки, които казват: "Да народя няколко деца, че да си почина поне." Казвам, не само че няма да си починеш, но ще те впрегнат още повече на работа. Богатият казва: "Да забогатея още." Ти като забогатееш, ще те впрегнат на работа, както не си работил никога в живота си. Щом станеш богат, всеки ден ще те безпокоят.
Сега, като говоря така, аз не отричам богатството, не отричам нещата, но казвам - ако съм богат, трябва да употребя богатството си навреме. Ако пък съм сиромах, да употребя и сиромашията навреме. В сиромашията природата е едно голямо богатство, каквото вие даже и не подозирате. Ако хванете сиромаха за гушата, знаете ли какво богатство се крие в него. Той обаче е скържав и затова не може и сам за себе си да го види. Като го хванеш за гушата, той ще ти каже де има богатство и по този начин ще избави и себе си, и тебе. Като богат ти ще бъдеш умен, да знаеш как да употребиш богатството си. От сиромаха пък ще извадиш идеята да мисли, че е сиромах.
Седи един учител при учителя си по пеене. Вижда учителят, че ученикът е даровит, може да пее хубаво и му казва да стане да изпее нещо. Той се свива, срамува се, гласът му се свива, не може да вземе верни тонове. Вдига го учителят веднъж, два пъти - той все не може да изпее нещо вярно. Тогава един ден учителят се приближава при него, удря му две плесници, и този ученик забравя всичко, започва да пее. "От този момент - казва той - гласът ми се отвори. Благодарение на тези две плесници аз се освободих от своя страна и започнах свободно да пея. От ума ми изчезнаха хората около мене, аз виждах само плесниците."
Този е един краен метод, но понякога и природата върши с вас същото. Понякога ние седим, не можем да взимаме верни тонове. Като ни удари няколко плесници, ние се научаваме да взимаме верни тонове. Ако придобиеш пението като дарба, тези две плесници не са ли на мястото си? Ако станеш певец и се явиш пред хората, тези две плесници са изиграли своята роля. Но ако не ги получиш и не развиеш дарбата си да пееш, нищо не си спечелил.
Казвате: "Защо са страданията в живота?" За да се събуди великото у нас. Бог употребява всевъзможни средства, за да събуди Божественото, великото у нас. Вие сте възприели много мисли от ваши деди и прадеди и казвате: "Това не е за мене, не му е времето сега." Когато една права мисъл изпъкне в съзнанието ви, всякога е времето. Никога не отказвайте на една мисъл. Когато една мисъл дойде в съзнанието или в ума ви, дайте й малко време, помислете върху нея. Дойде ви една мисъл, едно желание - искате да станете богати. Веднага спирате тази мисъл и казвате: "Това не е за мене." Не. Дайте петдесет минути на тази мисъл. Представете си мислено един голям палат с широки и големи прозорци, светъл, хубав, с голям двор. В средата на двора - един голям шадраван, водата тече, клокочи. После представете си, че имате един хубав файтон или автомобил - качвате се на него, отивате някъде на разходка и не казвайте, че мислите празни работи. Това, което човек днес мисли, все някога ще стане. В природата съществува следният закон. Няма мисъл, която човек кога и да е да не я реализира. Ако една твоя мисъл не е горе в менталния свят или ако едно твое желание не е в астралния свят и оттам да слезе в сърцето ти, те никога не могат да се реализират и на физическото поле.
Следователно нашият сегашен живот е живот, който се е изразил горе в двата висши свята и сега има едно реализиране на земята, обратният процес. Казвате: "Какво е нашето предназначение?" Не е само да събираме, но и да мислим за Бога. Защо трябва да мислим за Бога? Защото един ден ще придобием безсмъртния живот. Казвате: "Защо трябва да се молим?" За да придобием живота. Защо трябва да мислим за Бога? За да придобием любовта, за да придобием знанието, за да придобием свободата. Това са съществените неща в живота. Ако те престанат, и животът престава. Аз се чудя някога на хората, като казват, че и без Бога може да се живее. Те казват: "Защо трябва да вярваме в Бога?" Казвам, защо трябва да вярваме във въздуха? Ако постоянно вярваме във въздуха, то е защото, като влиза и излиза, ние живеем. Казвате: "Какво от това, че въздухът влиза и излиза от дробовете ни?" Ние живеем. Живот носи. И светлината влиза и излиза от нас. Какво от това - ще кажете. Ние виждаме, ходим благодарение на светлината. Така и мисълта влиза от ума ни и ние мислим. Така и чувствата влизат и излизат от сърцето ни и ние чувстваме. Казвате: "Какво от това?" Така казват някои и за часовника. Часовник е това. Да, но часовникът върви и показва времето. Защо е създаден часовникът? Да ни покаже времето. Защо ни е умът? Да внесе в нас мисъл. Тази мисъл е онова, което ние искаме, което търсим в света. Онова, което ние търсим, то ще дойде чрез ума, чрез сърцето, чрез свободата.
Какво искате например вие в дадения случай? Каквото искате, то ще дойде не извън вашия ум, не извън вашето сърце, не извън, не извън вашата душа, нито извън вашия дух. То ще дойде именно чрез вашия дух, чрез вашата душа, чрез вашия ум и чрез вашето сърце. И следователно, ако вашият ум работи правилно, ако вашето сърце работи правилно, ако вашата душа работи правилно и ако вашият дух работи правилно, това е смисълът на живота. Това са процеси в живота. Вие се оглеждате например в огледалото и казвате: "Остарях." Какво означава старостта? Аз считам старостта като най-голям банкер, който се намира между хиляди хора, които ядат и пият - и той заедно с тях яде и пие. Всички шетат на този човек, а той седи в болницата, лежи и пъшка само. Сестри милосърдни и лекари обикалят около него колкото иска, а той седи и казва - ще се мре. Като умреш, казваш си тогава: "Ще ме изхвърлят от болницата и какво ще се прави тогава, не зная." Умирането на стария човек е излизане от болницата. Осиромашаването на богатия е излизане от болницата. Оглупяването на учения е излизане от болницата. Много учени хора са болни. Мнозина отдават голяма цена на учените, че те намирали смисъла на живота, на всичко около себе си. Не, учените не намират никакъв смисъл на живота. Те постоянно казват, че това е глупаво, онова е глупаво.
Питам, болните, които постоянно лежат на гърба си, намират ли смисъла в това? Кой се върти само на една или на друга страна, сестри му прислужват, чаршафите, леглото му нареждат и пречистят, лекарства му дават в устата, но като дойде един ден да го изпъдят от болницата, че оздравял, той се страхува да излезе навън, не знае какво да прави.
Това са в общи черти мислите, които седят в съзнанието ви. Казвам, вие за дълго време сте седели в болницата и е издадено разпореждане - на всинца ви ще дадат един банкет и ще отворят вратата на болницата, да излезете навън. Тогава вие ще се стегнете, няма да има въртене на тези меки дюшеци на едната или на другата страна. Няма само да пъшкате: "Ох, тук ме боли. Ох, там ме боли." Тези работи ще престанат вече.
Сега вие говорите за съвременната култура, но ето какво е моето понятие за съвременната култура. Каква култура е тази? Аз навсякъде виждам само кревaти, дюшеци, юргани, сестри милосърдни и т.н. Владиката турил корона на главата си, но болен е той. Че е болен, се вижда от това, че подир него върви дете, което му носи одеждата. Свещеникът, и той е болен. Като служи пред олтара, до него седи едно малко момченце, което му пали кандилото, туря му тамян и като свърши работата, подаде кадилницата на свещеника. Като свърши молитвата си, той пак подава кадилницата на детето, което му целува ръка и се отдалечава. Аз наричам и които служат, и които ги слушат, - все са болни хора, все на кревати лежат и за болести си разправят. Всички тия болки трябва да се изхвърлят от главата на хората. Те казват: "Господ да ни прости. Болни хора сме." Да напуснем омразата, и болестта ще премине. Като ликвидираме с омразата, със съмнението, с подозрението, с викането, с кряскането, с биенето, веднага ще ликвидираме и със стария свят. Всички тия хора са болни, а трябва да дойдем до здравето, да усетим, че в душата ни няма нито една отрицателна мисъл. Това е смисълът на живота - да престане човек да мисли, че е болен. Това са новите веяния, това е новото време, което ще дойде в света.
Сега всички съвременни хора очакват да дойде Христос и да ги вземе на небето с колесница като свети Илия. Обаче какво стана със свети Илия? След като го взеха горе с колесница, после го върнаха пак на земята, за да му отрежат главата. Той не беше още оздравял, затова във времето на Христа трябваше пак да дойде. Не, не с колесница трябва да отидете на небето, но с вашите крака трябва да отидете. Вие трябва да отидете на небето с колесницата на вашите добродетели, с колесницата на любовта. Който не отиде с тях, него пак ще върнат назад.
Сега аз искам да ви представя една картина, да ви дам ясна представа за живота, а не да го унищожавам. Съвременните понятия на хората за живота са толкова извратени, че при тези разбирания те не могат да имат правилни разбирания, правилни понятия за Бога, за живота и за всичко това, което става. И учени, и прости, и богати, и бедни - всички са недоволни и казват: "Какво ще се прави?" Слушайте ме сега. Какво повече от това да ви кажа. Няма по-хубаво нещо от любовта. Когато обичат някого, все го стискат. Така правят и болестите. Като обикнат някого, те го стискат. Например майката, като обича детето си, тя го прегърне, стисне го.
Та аз искам, по право трябва да се създаде у вас тази мощна права мисъл. Право трябва да мислите, да изучавате словото по един нов начин. Сега искам най-много след една-две години да ви видя всички млади, подмладени. Гледайте да не останете стари, защото у старите става едно втвърдяване и в мислите, и в чувствата. Някои казват: "Какво беше едно време, какво е сега." Сега и това е вярно, но зная и сега какво е и едно време какво е било. Сега смисълът на живота се е изгубил. Казвате: "Едно време бяхме по-усърдни." Питам, кои са причините, че едно време сте били по-усърдни? Казвате: "Едно време вярвахме повече, а сега вярваме по-малко." Не, излъгали сте се в това нещо. Любовта не може да се измени по никой начин. Ако човек е млад, той не може да остарее. И ако е в пълната смисъл на думата стар, той не може да умре. Но понеже той нито е млад, нито е стар, не мисли както трябва. Старостта на сегашните хора е хилавост. В това отношение понякога децата мислят по-добре от възрастните. Те разбират живота по-добре.
Децата са по-доверчиви. Каквото им кажеш, вярват. Старите не вярват. Старият казва: "Не ми разправяй, синко, аз ги зная тия работи." Лошото в децата е тяхната своенравност. Те постоянно крякат и майка им веднага дойде при тях. Те казват: "Знаеш ли кой е тук?" Старият пък със своите мисли, със своето минало е станал за посмешище. Той постоянно казва: "Знаете ли аз какво бях?" Той разправя какъв левент, момък бил, как играл на хорото, как се борил, как мятал на земята и най големите юнаци: "Какъв юнак бях, но сега старини дойдоха, станах за посмешище." Хване си брадата, поогледа се и си въздъхне. Аз някой път съм правил психологически наблюдения. Казвам на някой стар: "Дядо, я се огледай в огледалото." "Няма какво да се оглеждам. Няма какво да видя в огледалото." "Ами ти можеш и сега да станеш млад. Да станеш млад с малки мустачки." "Е, тогава бих се огледал."
Питам, какво се крие в тези малки мустачки? Крие се една мисъл, която може да състари човека. Ако ти се влюбиш в една форма, ще остарееш. Светът на формите е свят на старостта. Щом човек се влюби в каква и да е форма, тази форма има вече магическо въздействие върху човека и предизвиква в него старост. Ако обикнеш един кон или един човек, какъвто предмет или каквото живо същество и да обикнеш, веднага те имат сила да те направят стар. И затова окултните науки казват - не се привързвай към нищо в света, понеже тези неща не можеш да ги имаш. И те ще ти вземат нещо, но нищо не могат да ти дадат. Следователно обичай само това, което може да ти придаде нещо в твоя живот.
Тогава в какво именно седи любовта? Любовта седи в това, че което обичаш, никога да не произведе тревога в душата ти. Това, което обичаш, никога да не хвърли сянка върху душата ти. Това, което обичаш, всякога да носи вътрешен мир, вътрешен подтик, сила и мощ. Всяко друго нещо, което обичаш, или всяка мисъл, която може да ти произведе една тревога или сянка в съзнанието, тя е от този свят и един ден непременно ще ти причини някакво бреме. От този предмет всички имате опитност. И когато баща обикне сина си, в него той трябва да обикне онова дълбокото, т.е. неговия дух. И ако синът обикне духа на баща си, тогава между тях ще има правилни отношения.
Сега в окултната школа ако вие разберете онова, което исках да ви предам, вие ще се ползвате много. Обаче понякога вие ме запитвате: "Какви са крайните цели на нашия живот? Какво мисли Бог? - Казвате още: - Какво мисли Учителят?" Аз да ви кажа какво мисля. Аз мисля да ви направя здрави, да кажа на сестрите милосърдните и на лекарите да ви дадат един банкет и да ви изпъдят от болницата навън. "Ами после?" Ще работите. Като влезете при мене, питате ме: "Какво ме гледате такъв?" Ще ви кажа защо ви гледам. Аз желая да ви изпъдя от болницата навън, да ви евакуират. И Бог сега иска да ни извади от онова вътрешно състояние на мърморене, в което се намираме. Ние сами на себе си сме дотегнали. У нас има едно постоянно мърморене, постоянно сме недоволни. Недоволни сме от себе си, недоволни сме от обществото, недоволни сме от природата - от всичко, което става около нас. Недоволни сме от времето - от слънцето, от вятъра, от дъжда - от всичко сме недоволни. Та първото нещо - ние трябва да видим онова, което е вложено в природата, в живота, във всички форми и от всичко трябва да извлечем поуката, която е скрита вътре. Така ще дойдем до дълбокия смисъл на нещата, до духа на нещата. Така ще дойдем до духа на природата, до познаване на Бога. И като дойдем до общение с Бога, казваме: "Каква е целта на Бога спрямо нас?" Целта на Бога е да заповяда да ви изпъдят вън от болницата. Бог иска да ни очисти от всички отрицателни състояния, от всички отрицателни мисли, които днес ни измъчват, по който и да е начин и да остави в нас само положителните неща. Само така ще дойдем до пълно общение с Бога и до този живот, който той има в себе си. И мислено трябва да участваме във всички Божии блага.
Казвам, всички трябва да работите в това направление. Не питайте как, но започнете да ставате най-първо от креватите си и си кажете - ще се излиза от болницата навън. И после нека всеки от вас да си направи по една бяла престилка за работа и да се облече с нея. Или другояче казано - когато ви се представи да кажете една хубава дума за живота, не се облинявайте да направите това. Някой ви пита: "Вие какви сте сега?" "Ние сме окултисти." "Какво нещо е окултист?" "Това не се говори сега." "Вие от кои сте?" "Ние сме от тези, които са още в болницата, шетат ни още." "Ами какво мислите да правите?" "Лекарите подшушват помежду си, че ще ни изпъдят от болницата и след това не знаем какво ще се прави."
Та понякога посмейте се малко със себе си. Посмейте се малко и на учените, на богатите, на аристократите хора. Ти вярваш ли в Бог? В кой Господ? В Европа има 250 милиона богове. В кой от тях трябва да вярвам. Казват: "Ти българин ли си?" Кой българин? Че много българи има. Покажете ми един българин, от който да са произлезли всички останали. Кой е първият българин? Евреите поне имат един патриарх - Аврам. Похвалявам ги. Те могат да кажат нещо за техния праотец. Българите обаче нямат свой праотец както евреите, които се хвалят със своя Аврам. Казва се, че Бог му казал: "В тебе ще се благословят всички народи." Та като ви питат българин ли си, ти нищо не знаеш, нямаш свой праотец.
Ще дам на българите една теза - да напишат кой е техният праотец. Ще кажете може би, че Адам е вашият праотец, но Ад ама изпъдиха от рая, а Христа въведоха в рая. Хората изпъдиха Христа от света, за да влезе в рая. Който иска да живее охолно, той трябва да излезе от рая. Навън светът като изпъди Христа от земята, той влезе в рая. И сега светът е отвън, а Христос е отвътре. Който страда в света, той трябва да влезе в рая. И всички от вас, които искате да живеете охолно, ще ви кажат: "Хайде навън от рая!" А всички, които страдате, ще влезете в рая. Който страда от ревматизъм, в рая ще влезе. Ревматизмът е една предпазителна мярка - да не направи човек някаква пакост. Когато турят букаи на някой кон, той е здрав, искат да го запазят. Ако не му турят букаи, той ще отиде в гората, дето ще го изядат вълци. Щом този кон се възпита, тогава ще снемат букаите му.
Сега това са посторонни мисли. Единственото нещо, към което всички се стремят, е да бъдат здрави, да мислят здраво, да чувстват здраво, да действаме здраво, да станем служители на Бога, да можем с Бога заедно да възстановим бъдещата култура, която иде сега. Ако тази култура бъде като сегашната, тя ще има същите резултати. Казва се в Писанието, че 120 души се събрали и след време станаха 120 хиляди души. Казва Христос: "Не бойте се. Отец ще дойде да ви даде знание." Та силата на човека е само въпрос на време. За това се изисква една свещена идея.
И сега понякога вие се безпокоите и казвате: "Какво ще стане със света?" Няма какво да се безпокоите, ако този свят е направен от Бога. Ако вселената е направена от Бога, няма какво да се безпокоите. Казвате: "Какво ще стане със слънцето?" Ако слънцето изгасне, какво ще стане тогава? Ако нашето слънце изгасне, нищо няма да стане. Ето каква мисъл изпъква в ума ми при този въпрос. Ако в моята къща загасне една свещ, друга ще се запали. Ако това слънце един ден се измени, ще дойде друго слънце. И досега Бог е изменил хиляди слънца в слънчевата система, без да знаят това нещо учените хора. И сегашното слънце скоро ще се измени. А сега учените хора искат да изчислят още колко милиони години ще грее това слънце и после ще изгасне. Няма никакво изгасване. Това са празни работи. То може само да се смени. Бог има милиони свещи на разположение. Като изгори една, ще тури друга. Въпросът е да свети.
Съвременните учени забелязват, че стават някакви промени в света. Аз не искам да вземете това като някаква теория, но само като факт за изяснение. Истина е само това, което може да създаде света. Така седи тази идея в моя ум. Не е въпросът как мислят хората, но как седи тази идея в Божия ум. Като изгасне едно слънце, то ще се смени с друго - една свещ ще се смени с друга. Господ хване едното слънце с щипци и го туря на свещника да свети.
Та сега и у вас ще се сменят вътрешно вашите мисли и чувства и вие трябва да се радвате на тази вътрешна смяна. Не да остане у вашия ум нещо, което да не се променя никога. И в съзнанието ви дълбоко ви желая да дойдете в единение с Бога и един ден да се почувствате напълно свободни.
И тъй, първото нещо е да бъдете свободни. Затова именно Писанието казва: "Молете се един за друг." Желайте доброто един на друг. Понякога сте много индиферентни, вследствие на което нищо не се постига. Ако човек иска да се подигне в света, той едновременно трябва да желае подигането и на всички останали хора. И затова в дадения случай той трябва да прати мисълта си и към всички хора. Благото на неговата душа да е благо и на всички хора. Така трябва да постъпва и музикантът. Който иска да бъде музикант, той трябва да изпрати тази мисъл, той трябва да изпрати своето желание и до всички хора, той трябва да изпрати своята музикалност до всички души. И тогава той ще види, че когато десет, двайсет, сто или повече души работят в едно направление, всичко може да се постигне.
И Писанието казва: "Никой не живее за себе си, понеже Бог е целокупност." Организмът е здрав дотогава, докато всяка една част от него работи съобразно законите на цялото. И ние живеем и успяваме добре дотогава, докато работим целесъобразно със законите, които Бог е вложил в нас и в живата природа. Докато изпълняваме волята Божия съзнателно или несъзнателно, ние прогресираме, но деня, в който речем да се отделим от Бога, веднага умираме или най-малко остаряваме. Никога не правете опит да се отделите от Бога, защото няма да се отделите. По какъв начин ще създадете вашия Бог? И после не оставяйте Бога пред себе си като една планина, която може да ви засенчи със своето величие, със своя ум. Бог за вас трябва да бъде величие, но което да ви послужи като подтик за работа и като си помислите за него, да се стопли сърцето ви, да ви се просвети умът. И ако сте били болни, достатъчно е само да си помислите за Бога - и веднага да станете от леглото си. Понякога аз правя ред опити в това направление.
 
Сега разбрахте каква е основната мисъл в тази лекция.
 
Тайна молитва

Осма лекция

на Общия окултен клас

18 ноември 1931 г., сряда, 6 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...