№87 (Пеню Киров)

[Северина]

№87 (Пеню Киров)

гр. Бургас, 14 октомврий 1904 г., четвъртък

[до] гр. София

Любез. бр. Дънов,

Писмото Ви от 11-и того вчера получих. То ме завари с подновени сили засега.

Ний едвам миналата седмица имахме от толкова време първото ни събрание между Тодор, Мелкон и аз, и след това второ събрание – ний тримата, с Арнаудов.

Правя големи отстъпки, само и само делото да подтикнем да тръгне, но и аз сам имам нужда още да се лекувам.

Преди 2-3 дни наново сънувах, че убих една голяма змия. Така в сънищата става четири: сънувам и все аз съм победителят.

Поздрав нарочен от Тодор и Мелкон. Приеми и моя сърдечен поздрав.

Поздрави бр. Бъчваров, госпожата му, баба му и дечицата му, а така също и г-н Голова и Алексиева¹⁸⁵.

Твой верен Господу: П. Киров

П.П. Не зная дали Бъчваров е там?

Същий

_________________________

Обяснителни бележки:

185 Вероятно става дума за К. Алексиев, който е бил отговорник на книжарницата на Българското евангелско дружество през 1897 г. и по- късно е работил в книжарницата на Д. Голов.

Източник:

Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)