Jump to content

5. Спомен за Невена Неделчева от поета Стефан Соколов


Recommended Posts

5. Спомен за Невена Неделчева от поета Стефан Соколов

Познавам Невенка от дълги години, като една от най-добрите есперантистки. Когато узнах за нейната кончина, с болка си казах: Отиде си още един от нашата стара гвардия. Но не, тя още дълго ще живее в сърцата ни.
Невенка Неделчева още от своята младост принадлежеше към Бялото Братство, вярваше, че нашият живот и след физическата смърт не спира. Душата преминава в някаква по-висша форма в ефира.
Когато тя, на възраст вече, дойде в есперантското движение, намери принципи и идеали, близки с тия на привържениците на световно известния Петър Дънов, именно - любов към ближния, мир, солидарност и разбирателство без езикови прегради. Поради това вратите на Есперанто са широко отворени - както за вярващи, така и за атеисти. За щастие земният живот на Неделчева продължи достатъчно дълго. За нея ръководителят на Есперантския литературен кръжок Асен Григоров - София, казваше: «Тя е един от най-добрите разказвачи.» Невена Неделчева посещаваше най-редовно събранията и тия на кръжока и когато изразяваше своето мнение за съчинението на някой кръжочник, не отстъпваше от своята гледна точка - прозата или поезията не само да има художествена картина на живота, но и идейна, да го направят да стане още по-добър. Тя беше строга и безкомпромисна, особено ако някой си позволи някакъв литературен цинизъм. В тоя смисъл нейните разкази бяха за пример - не само майсторски изработени, но винаги с високо идейно съдържание, но и здраво морално ядро. За жалост, дълго време не бяха отпечатани нейните разкази в България. Накрая, за нейна и наша радост излязоха нейни два сборника: «МАЙЧИНА ОБИЧ» и «ПРЕЗНОЩНО ДЕЖУРСТВО». Нейните разкази се четат не само в България, но и в чужбина с най-голямо удоволствие.
Незабравима ще остане за мен оная вечер, когато ние, софийските есперантисти, се бяхме събрали на вечер, посветена на нейните произведения. Публиката развълнувана я аплодираше. А авторката вече беше застанала до вратата на салона и, усмихната, размахваше ръка за сбогом и за благодарност към всички. Тя живееше сама на Изгрева, но сам ли е човек, който като нея нарича хората свои приятели, съидейници-духовни свои братя и сестри!

Стефан Соколов - поет

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...