Jump to content

XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА


Recommended Posts

XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

Бележки от Вергилий Кръстев

1. В «Изгревът», том XV, стр. 820-821, 822-823, разказах как се откри Онзи, Който ме бе изпратил да свърша една голяма работа, непосилна за един земен човек. И ми предаде програмата, която трябваше да изпълнявам, която върша и до днес.
 
2. Ето това нещо не го знаех, кой съм, и че съм изпратен за една работа. Събудих се за духовна работа през лятото на 1967 г., когато бях студент. Знаех за «дъновистите» и за техния Изгрев, защото там на тяхната поляна, където са играели Паневритмия, аз 10 години ритах топка с брат ми и с децата на Изгрева. Но това не го разбирах тогава, че някой е работил в съзнанието ми, за да пробие и разчупи черупката, в която е обвито едно яйце, от което трябваше да се излюпи едно пиле. Но важното е какво яйце е сложено под квачката.
 
Баба ми развъждаше кокошки, квачки. Те излюпваха пилци и аз много добре знаех как пилето отвътре чука с клюна си, докато пробие черупката си и да излезе навън като пиле. Така и мен някой ме беше сложил под квачка и след определеното време се излюпих. Но трудно човек може сам да пробие черупката; понякога и отвън му се помага - както квачката с човката си пробиваше черупката на яйцето и пилето излизаше. Това беше цяло чудо за гледане.
Бях на 29 години. Тогава се излюпих и пробих материалната черупка на съзнанието си. Но беше непосилно трудно да си в яйцето, да пробиеш сам черупката и да излезеш навън на видело. Трудно бе, а после стана още по-трудно, защото ме откриха враговете ми в кое тяло съм, още когато бях на 1 година. Откриха ме и искаха да ме премахнат, да ме няма изобщо на Земята. Тогава видях онзи, който ме закриляше още след като се родих, та чак досега. Видях го. И винаги съм го виждал, но не го разбирах, защото смятах, че това нещо го има у всички човеци. И майка ми винаги казваше: «Някой от децата ми има късмет, та затова преминаваме през ада, като в последния момент някой протяга ръка и ни извежда на ноб път.» Семейството ни преминаваше по пътя на Ада.
И затова ме бяха кръстили Вергилий - за възпоминание от Ада, където Данте Алигиери в своята «Божествена комедия» е включил поета Вергилий как го развежда при онези, които за греховете си изплащат чрез страданията. И което е най-важното, че там са всички политически личности и онези, които са били начело на обществото. Аз заварих същата обстановка, същите духове, които движеха обществото, народ и държава. Същото се отнасяше и за последователите на Учителя Дънов. По нищо не се различаваха.
 
3. В «Изгревът», том VII, стр. 566-569, съм описал «Дългоочакваната среща». Прочетете я. Без нея няма да може да влезете в материала, който предавам. А без него няма да можете да разберете нищо за Невена Неделчева. Онези, които ме изпратиха при нея, бяха именно Ангел и Тодора от дългоочакваната среща. Вътрешната духовна верига бе задействувана.
 
4. Така, с топка в крака и по спортно облекло - с анцуг, потропах на бараката й. Тя излезна, огледа ме, аз казах кой ме е изпратил, и че искам да ми разкаже някои неща. Исках среща с мен. Тя ме огледа. Казвам:
- Когато дойда при Вас следващият път, ще дойда с костюм и връзка и няма да ме познаете.
Тя се усмихва. Определи ми среща. На определеният ден тръгнах от студентското общежитие, в което живеех и учех, и през гората се приближих до бараката, почуках.
 
Невена Неделчева излезна, и като ме видя, направо ахна. Аз тогава ходех много елегантно облечен. Казах й, че ме изпращат при нея, понеже е писателка и понеже не могат да ми отговорят на онези въпроси, които задавах. Тя се усмихваше. Разпита ме за биографията, аз разказах всичко, без да крия нищо. Тя не я хареса, защото бях напуснал родителите си след големи драматични събития и се издържах сам като студент. После разказваше на другите около нея въз основа на това, което й разказах, че не съм благонадежден, и тези, които живееха по бараките, ме отбягваха. А аз реших, че няма да се занимавам с тях и ги напуснах и така отидох при Галилей Величков, а по-късно - при Борис Николов и Мария Тодорова.
 
5. Така че Невена не ме позна кой съм и защо идвам при нея. А тя трябваше да ме познае, защото сама сподели пред мен, че имам много силен ръководител, че е чувала стъпките ми как съм преминавал гората и съм се приближавал към бараката й. Чула добре, но само толкова. Поиска ръцете ми и ми разгледа линиите на ръцете. Говори общи работи. Но нищо конкретно. Е, каза някои верни неща, но това бе малко, според мен. Ако днес аз хвана и разгледам ръката някому, мога да му говоря най-малко два часа. Това понякога го правех, но сега отказвам - пазя си силите и времето. Няма никакъв смисъл да се разправям с хора, които са още в яйцето. Освен това сега има «Изгревът», 22 тома, и всеки сам може да се обучава.
 
6. Запита ме какво съм чел и какво знам. Отговорих, че съм чел «Браман Чатърджи», преведено през 1915 г., за потайната философия на Индия. Изслуша ме какво знам. Накрая ми препоръча да чета Словото на Учителя Дънов. Разделих се с нея, като ми каза, че не допуска хората близо до себе си, държи ги на разстояние, за да не им се сблъскат орбитите, ако се прекръстосат, и че повече не желае среща с мене.
 
Каза ми, че човек се движи по своя вътрешна орбита и че за всеки човек е определено с кого ще се срещне. Така ми беше определено да се срещна с нея. А това бе през 1968 г., когато бях на 30 години, а Невена беше на 60 години.
 
7. Веднъж се намерих на Изгрева, около техните бараки. Няколко души се караха. Бяха излезнали навън, на улицата - раздърпани, окъсани, разчорлени, и се караха. Аз стоях настрана и гледах втренчено и не можех да повярвам, че Високият идеал от Словото на Учителя е паднал толкова ниско, закопан в земята пред тези дървени саморазрушаващи се бараки, оградени с бодлива тел. Тя ме видя, позна ме, разбра в какво недоразумение съм, приближи се и каза:
- Не ни гледай! Ние сме карикатури. Ние не сме образци на Високия идеал от Словото на Учителя. Ние сме изопачението. Затова чети Словото, дръж се за Учителя, върви си по своя път и не идвай тук, за да не се сгромолясаш като нас, до бараките.
Запомних го. И повече не ходех там. Не ги исках, тези бараки с бодливата тел. Това бе опорочението на Високия идеал. Тези бараки и днес съществуват, но в друга форма - в главите на много хора.
 
8. И така, аз се срещах, вече нелегално, с Галилей Величков - един път всяка седмица, в ден сряда, и там слушах и запаметявах всичко. Това продължи 12 години. Посещавах и други приятели, като Мария Тодорова и Борис Николов. Там научих коя е Невена Неделчева и кой е Любомир Лулчев. Разпитвах, проучвах ролята на Лулчев. Много неща научих от Елена Андреева, което е описано в «Изгревът», том IX, за нейния роман с него. Научих, че заради връзката между Невена и Любомир, всички са ги отблъсквали и са странели от нея. А от самата Невена научих как тя, когато е била ученичка в педагогическата гимназия в Стара Загора, то там Лулчев е дошъл в гимназията и е чел някаква лекция. Тогава тя се среща с него. И заедно с него пристига в София и живее на тавана на същата къща, където е живял Лулчев със съпругата си Гела. За справка за неговата дейност виж «Изгревът», том VIII, стр. 622-640, както и снимките №35, 36. Също виж и стр. 543-547. Виж «Изгревът», том VII, снимка №15. Виж «Изгревът», том IX - «Моят роман», стр. 576-668 и снимките № 32, 46, 47, 48. Виж «Изгревът», том XX и XXI.
9. Веднъж отивам при нея, срещам я на улицата и задавам няколко въпроса за Лулчев. Тя се изненада.
 
- Кой те изпраща?
 
- Никой, аз сам идвам, за да те разпитвам.
 
- Изпратили са те и са ти казали, че съм била приятелка и любовница на Лулчев.
-Да, разказвали са и други неща. Но аз искам, да питам как така арестуваха Лулчев, когато Учителят е на Изгрева и Той управлява Небето и Земята?
Тя се стресна.
 
- Ти така ли смяташ - че Учителят управлява Небето и Земята?
 
- Не само смятам, но съм убеден в това и го виждам.
Разгледа ме внимателно и ми разказа това, което търсех:
 
- Комунистите още не бяха дошли на власт. Беше месец август. Изведнъж софиянци видяхме как се издигат облаци дим от двора на двореца. И през деня, и през нощта димът се въздига до небето. Всички разбират, че дворецът гори архивите и документите си, защото усещаха, че идват руснаците тук и комунистите. Отивам при Учителя в Мърчаево, срещам се с Учителя и Му казвам:
 
- Учителю, три дни в двореца горят архивите си, пушекът се разстиля по цяла София. А дневникът на брат Любомир Лулчев е в бараката му в чекмеджето на масата му. Да го взема и да го изгоря. Какво ще кажете на това?
Учителят стана строг и с пръст ми посочи:
 
- Няма да пипаш дневника му и да го изгаряш. Нека си стои там. Той нали го писа, за да се прочуе. Нека да види сам дали дневникът му ще го спаси.
И Учителят ме отпрати. Лулчев беше задържан от комунистите, които дойдоха на власт. Разпитваха го заедно с другите министри. 3a да докаже, че е невинен, той им казва, че има дневник и че си е записвал разговорите с царя, и че се намира в стаята му в чекмеджето на масата. Отиват, взимат го, четат го и там намират онова, което търсят, защото дворецът е изгорил вече архивите си. За този дневник го осъдиха и го разстреляха. Ако го бях изгорила, нямаше да имат доказателства срещу него.
Аз слушам и питам:
 
- А има ли още неща?
 
- Има, как да няма.
 
- Ами защо не ги опишеш?
 
- Абе, те не са за разказване и слушане, а камо ли да се напишат. Те са неописуеми чрез думи и чрез молив. Те са неразбираеми за обикновеното човешко съзнание.
Така завърши и тази среща с нея. Запомних я.
 
10. Бях на работа като лекар няколко месеца в Сливенските минерални бани през 1969 година. Бях се свързал с Методи Шивачев в Нова Загора, където често отсядаше «дедо Влайчо», големият ясновидец.[1] Той се движеше нощем, криеше се, защото властите го преследваха за неговите пророчества и затова, че го следваха тълпи народ. Бяха ми казали, че там ще го намеря. Отидох, приеха ме и там се срещнах отново с Невена Неделчева. Аз тогава бях във фаза, когато в мен работеше пророчески дух и каквото казвах, се сбъдваше - за моя най- голяма изненада. Брат Влайчо веднага позна пророческия дух в мен, викна ме и седна до мене, и ме караше да пророкувам първи аз, а след това той добавяше някои неща. Така се изреждаха един след други посетителите. Невена стоеше настрана и запита:
 
- А мен забравихте ли ме?
Дедо Влайчо отговори:
-Ти нали гледаш на ръце, протегни си ръката и само прочети какво има в нея...
Така не пожела да й гледа. Беше много интересно. Тя не се разсърди.
 
После ме заведе до брат си и ме запозна с роднините си. Аз бях официално облечен и това направи впечатление на околните.
 
11. Бяхме 1972 година на Рила, властите бяха разрешили да се разположи лагер на дъновистите. Бяхме застанали в една голяма палатка и се провеждаше наряд и трябваше да се прочетат формули. И то обърнати на север. А в палатката нямахме посоката. Аз започнах да се обръщам насам-натам и да търся компаса, който носех постоянно в джоба си. Трябваше да се прочете формула за Истината. Невена се обади:
 
- Истината е навсякъде и не търсим в палатката къде е север и къде е изток.
Успокоих се. Разбрах, че без знание не може да присъствуваш никъде по света. Без знание не можеш да намериш своя истински път.
 
12. По времето на комунистическата власт започваха да пускат от архивите на техни изследователи материали за предишните величия. Така дойдоха и до Лулчев. И така списание «Отечество» - едно луксозно издание, започна да издава всеки месец част от неговия дневник, намиращ се в архив на МВР. Имаше исторически справки от Илчо Димитров, който бе станал професор по история. А след 1990 г., след разкриване на някои досиета, се разбра, че той бе служител на Държавна сигурност. Когато публикуваха този материал, аз знаех, че го правеха нарочно. Всяка година комунистическата власт публикуваше материали срещу Учителя. Не пропускаха нито една година. Редовно правеха обиски на Негови последователи.
Така през 1971 г. излезе «Възмездието» на Иван Пауновски. Имаше специална глава за Любомир Лулчев. На всички негови познати, останали живи, им се смразяваше кръвта. Що безсънни нощи са изживели от страхове! През 1981 г. списание «Отечество» в броевете си 21, 22, 23, 24, както и през 1982 г., в брой 1, 2,3,4 се публикуваха статии на Лукан Варадинов «Без маски», като имаше глава за Любомир Лулчев. През 1982 г., в брой 13,14,15,16 бе поставена нова поредица от статии под заглавие «Съветникът на двореца» - т. е. за Лулчев.
Това бе една запланувана акция окончателно да се ликвидират спомените на онези, които бяха живели преди 9.IX. 1944 година. За последователите на Учителя, които непрекъснато минаваха през гонение, това бе ново изпитание. Мнозина знаеха кой е Лулчев и че в един дълъг период е работил срещу Учителя. Но го знаеха и мълчаха, а онези, които не го знаеха, гонеха последователите на Учителя заради самия Лулчев. Ето това бе трагедията за всички. Тя стана впоследствие клопка и капан за онези, които публикуваха тези материали. Те сами ускориха разграждането на империята на СССР с т. нар. перестройка, подета от Горбачов - ръководител на тази империя.
 
13. При тази обстановка аз отивам при Никола Нанков и го питам:
 
- Този дневник на Лулчев верен ли е или е фалшификат?
 
- Верен и точен. Специално разпитвах Невена Неделчева. Тя потвърди, че е точен. Само тя можеше да каже това, защото аз знаех, че тя съхраняваше копие на този дневник.
Срещам веднъж, слизайки от рейса, на спирката, Невена и я питам:
 
- Верен и истински ли е този дневник?
Отговаря ми:
 
- Да, точен е.
 
- Ами вторият дневник на Лулчев при Вас ли е?
 
- За пръв път чувам това!
 
- Ето, там, в списание «Отечество», се споменава и за втория дневник, който е укрит и още не се намира. А там са разговорите на Учителя с Лулчев.
 
- Вярно ли е това?
 
- Вярно е.
Невена се учуди и след това се уплаши. Цялата почервеня и се разтрепери.
 
- Махай се от мен! - изкрещя тя.
 
Казах й, че знам от Борис Николов, който е ремонтирал бараката на Лулчев и е намерил дневника на Лулчев и го е предал на нея. Тя се разтрепери. Изведнъж ми казва:
 
- Слушай какво, ти какво искаш? Искаш да ме вкараш в затвора за този дневник ли?
 
- Не искам да те вкарвам никъде, но искам дневника.
Тя се отдалечи и започна да се моли на Учителя да я отърве от мен. Няколко часа след това ми се «отвориха ушите» и аз слушах как тя се молеше на Учителя да я отърве от мен. За нея аз бях изверг. И той, извергът, дойде накрая, но не бях аз. Беше друг. И го видяха всички в целия му ръст. Убедиха се.
Но по-голямо наказание нямаше от това - да чуваш и виждаш, че някой се моли на Господа, за да се отърве от тебе. Аз го изживях.
 
14. През 1989 г. в списание «Отечество», в брой 21, 22, 23 започнаха да отпечатват статии «Лулчев - съветникът на царя». А бяха се изминали 45 години от 1944 година и това бе крайният срок за кредита, който имаха комунистите да управляват, отпуснат им от Учителя. Това нещо го знаех само аз от една разчетена стенограма от Борис Николов за пророчествата, дадени от Учителя за България. Това никои не знаеше, освен мен и Борис Николов. Мълчахме и чакахме. Преди това, на 20.Х.1989 г., отивам при нея, в квартал «Люлин», където живееше.
Скромна обстановка, едностаен апартамент и бе сложила по средата на стаята си една печка с кюнци и се отопляваше с дърва. Аз се изненадах, защото софиянци бяха изхвърлили печките и се отопляваха с радиатори, чрез парно отопление. Говорих с нея. Исках от нея да ми предаде дневника на Лулчев, като казах, че от 20 години зная, че е при нея. Отряза ме остро. Не искаше да го предаде. Не казва, че го няма. Но казва, че няма да ми го предаде. Поисках да си напише спомените със срещите с Учителя. Отговори ми, че те са в нейните книги. Поисках архива й, но тя ме изгледа недоверчиво и каза:
- Няма да ти го дам. Ти си последният, на когото ще го дам. Ако никой не го иска, тогава ще ти го предам...
Напълно убедена в това, което казва. Аз гледам и слушам.
Видях, че тя, която се славеше с пророчество, с ясновидски дарби, изобщо не ме позна, нито позна онзи, който стоеше зад мен. Не позна и времето, което идеше за мен. Нищо не позна. И нищо не ми даде. Нищо. Понеже аз носех със себе си една малка нейна книжка - «Как намерих Учителя», подадох я и я помолих да ми я подпише. Написа: «На брат Вергилий с добро чувство» - Невена Неделчева, 20.Х.1989 г.
И точно това се случи - не ми предаде нищо. След нейното заминаване се явиха други, които разграбиха всичко, което тя бе съхранила. Всеки е отивал и всеки си е взимал по нещо. Аз бях обиден толкова много, че цели 13 години не си помръднах пръста за нейния архив. Тя си замина през 1995 година.
 
Казах си: да правят какво си щат. Нали ме отхвърли. Нали ще ми го даде само при положение, че никой не го иска. Това е още запечатано в паметта ми. Обидата е голямо нещо. Аз отивам да я спасявам от провала, а тя ме отхвърля. А защо? Защото не ме позна. Това е истината. Не ме позна. И толкоз!
 
15. Постепенно с годините прибирах онова, което са отпечатали последователите на Учителя като собствено творчество. Имах план за тяхното творчество. Така в един кашон сложих и книжките, отпечатани от Невена Неделчева до 1947 г., когато е имало свободен печат. Но аз не ги получих от нея, а от онези, на които тя бе подарявала и които изобщо не бяха ги чели. В това съм убеден. Така че сам си събрах онова, което бе напечатала. Разказваше ми как отишла при Учителя и Го запитала: «Учителю, може ли да ползвам Вашите идеи в моите писания и романи?» Отговорил така: «Вода много, а водоносци малко.» Само че за нея е било ясно какво означава това разрешение. Но за сегашното поколение не значи нищо. Аз заварих, когато българите, с рало или плуг, сами с воловете си, кравите и с коне, оряха земята си и садяха житото, ечемик, овес. Идваше жътва, жените с бели кърпи, с вълнени чорапи и цървули, за да не ги ухапе насекомо или змия, жънеха със сърпове. Навеждаха се със сърпа обхващаха класовете и жънеха отдолу, при земята. Това се казваше «ръкойка» и се слагаше една връз друга. После минаваха мъжете и ги връзваха на снопи. А12 снопа ги правеха на «кръстец», слагаха ги така, че класовете да се застъпват и да се съхранят от птиците, да не ги кълват, или от градушките. А жега, ужасна жега. Носеха си съдове за вода в «бъкели» - съд, направен от дъски, като бъчвите. А ако имаше наблизо вода, определяше се едно момче да носи вода и да я подава на ожаднелите жътвари. Тези момчета се наричаха водоносци. Без тях не можеше да има жътва. Та, освен онова, казано от Христа: «Жътвата е готова, а жътварите ги няма», то имаше и друго положение - че «Вода много, а водоносци - малко.» Та, Невена Неделчева черпеше с пълни шепи идеи от Словото на Учителя и ги влагаше като думи на Учителя. Ето това беше в основа на моята концепция да я представя с откъси от нейните разкази и романи, където са отбелязани срещите на Учителя с нейните герои. И това го направих. Но само от отпечатаното от нея до 1947 година. След това идва цензурата на комунистическата власт и печатът на такива книги е забранен.
 
16. След като си замина от този свят през 1995 г., аз не направих никакъв опит да прибирам нейния архив. Знаех, че нямаше да ми го даде. Отиваха някои нейни познати и прибираха онова, което им трябваше. Дори се опитаха да ме потърсят и да ми предадат нещо от нея, но аз го върнах, понеже не представляваше за мен интерес. А те не можеха изобщо да се ориентират в онова, което тя имаше. Те не познаваха нито нея, нито хората, нито епохата. Не познаваха и нейното творчество и дори как е създавано. Разказваше ми: «Аз с нетърпение чаках да се пенсионирам, за да си пиша романите.» Да, пенсионира се, написа много романи, но не можаха да се отпечатат по време на комунистическата власт - от 1945 г. до 1990 г. Тя имаше своите читатели и им препращаше от град на град, където четяха подвързаните нейни ръкописи. Понеже тогава беше забранена такава литература, то ги четяха, но само нейните поклонници. Беше ми дала романа «Марта». Зачетох го. Не можах да го чета. Нямаше в него нищо. След като научи, че не съм го чел, си го поиска. Върнах книгата, а тя я предаде на други да я четат. Беше разочарована от мен.
 
17. През 1993 г. Георги Кръстев от гр. Варна издаде нейния роман «Марта». Разтръби се навсякъде, че чудо ще се роди. Но тези, които тръбяха, изобщо не бяха чели романа. Отпечата се, не се купуваше и изобщо не се четеше и накрая го раздава безплатно. Пълен провал. А защо стана провалът ли? Ето защо. Георги Кръстев на 20 февруари 1993 г. прави издателски договор с Невена Георгиева Неделчева и тя му предоставя отпечатването на всички свои творби. Но той не е заверен пред съда и пред нотариуса. А той изобщо не я познава и не знае кой седи в нея и зад нея. Предават му биографични бележки на 4 листа, които тя си написа по мое давление, и които не бяха публикувани към романа, за голямо мое учудване тогава. А после тези бележки се загубиха. Ето защо не бяха публикувани. Загубиха ли се, или се криеха нарочно? И едното е вярно, и другото е вярно. И накрая какво излезе? Ето, днес стоят към 7 нейни романи на машинописен текст, но никой не ги публикува, защото нямат пари и няма читателски интерес. И безплатни да им ги дадат, пак няма да ги четат. Затова си има причини. И не само една. Причините са много и са завързани като халки на синджир една в друга.
 
18. През есента на 2002 г. потърсих по телефона онази жена, която се грижеше 5 години за нея и за благодарност Невена й приписа гарсониерата, в която живееше. Тя се казваше Данче, или Йорданка Франгова, живуща в ж. к. «Люлин», бл. 513, вх. A, VIII етаж. Накрая ме прие и бе - неочаквано за мене - много любезна. Разказа ми как архивът постепенно се е разпределил между нейни познати. Предложи ми някаква кореспонденция. Не можа да ми предаде снимки. В един от архивите имаше няколко снимки на Невена Неделчева, които ги публикуваме. След това се срещнах пак с Йорданка и тя по моя молба ми донесе 4 романа на Невена Неделчева машинописен текст. По-късно отидохме у дома на Йорданка, където в един голям куфар се разрових и открихме една голяма снимка на Невена Неделчева, която публикувам. Оттам извадих някои ръкописи, които са есета за любовта, и ги помествам. Взех всички романи в ръкопис на пишеща машина, за да ги прегледам у дома. Бях обещал да ги върна, за да бъдат предадени на онези, които бяха направили читалня и библиотека. На мен не ми трябваха. А освен това Невена не ги предаде на мен, а на други, да ги отпечатват. Аз още съм пренебрегнат от нея.
 
19. Понеже реших да я застъпя в «Изгревът», аз прегледах онова, което бе отпечатала и което имах, и съобразно моята концепция, извадих онова, което ми допадаше, подредих го и го съединих с веригата, която съединяваше поредицата «Изгревът». Изведнъж всичко се освети със светлина.
И стана чудо неописуемо. Целият неин материал се оживи, оживя чрез Дух и Сила. И сега, когато го четете, ще плачете от умиление. Но вън от«Изгревът» той е нищо, защото го няма в него Духът, който ръководи «Изгревът». Направих чудото и го пуснах в «Изгревът». Да възкръсне онова, което е вложено в нейните Слова на думи и реч човешка. Това е от мен. Нали бе първата, която ми подари брушурката «Чист и светъл», в която описва как за пръв път е чула и видяла Учителя. Ето, сега аз си връщам за онази брошура, като я представям и вкарвам в поредицата «Изгревът». Разплащам се с нея. А тук, до мен, на пода са натрупани нейните романи, написани на машинописен текст, стенат и плачат. Чувам ги. Виждам ги. Да плачат! Те не бяха предадени на мен от нея.
 
20. Невена Георгиева Неделчева е родена на 19 август 1908 година в гр. Симеоновград. Били са 8 деца - 5 сестри и 3 братя. Баща й бил търговец на безалкохолни напитки. През 1912 г. се преселват в гр. Нова Загора. Завършила е профилирана гимназия за учителки, вгр. Стара Загора. Преди 9.IX. 1944 г. много трудно са се намирали учителски места. Имало е закон, по който са уволнявали последователите на Учителя Дънов. Въпреки настояванията на Любомир Лулчев, тя е била назначена за учителка в село Брезе, в Свогенския район. Това е едно от най-отдалечените села. Аз през 1965 г. заварих, че там имаше прогимназия и се учеха децата от I до VIII клас, а след това слизаха в гр. Своге и посещаваха гимназията, но живееха в интернат. Тя е била две години учителка - 1939-1940 г. Дори Лулчев и министър Багрянов са я посетили в село Брезе. Това е било голямо събитие за селото. След 9.IX. 1944 г. работи в братската печатница на Изгрева, а после е касиер-домакин към една детска градина и така се пенсионира. Последователите на Учителя Дънов, както преди 9.IX.1944 г. много трудно са си намирали работа като учители, така също и след 9.IX.1944 г. по време на комунистическата власт. Не са ги допускали до учителската професия.
Невена Неделчева си заминава на 20 април 1995 година.
 
21. И накрая се сбъднаха нейните думи: «Ако никой не иска моите неща, чак тогава ще ти ги предам.»
Ето, в стаята ми са наредени нейните романи и други останали ръкописи. Обещах на Йорданка Франгова, че това всичко ще го върна, за да го предаде на онези, които тръбят, че имат библиотека, та да ги пазят. А аз моята работа си свърших. Аз я представям в «Изгревът» по начин, който не аз, но Онзи, който ръководи «Изгревът» избра и одобри.
И стана цяла приказка от Слово и поезия, от Сили и Дух чрез слово и реч. Завъртяха се събитията, лицата и времената в един кръг на истинския Духовен Изгрев. Ще се убедите, когато го четете, но само чрез «Изгревът».
Е, Невена Неделчева, сега позна ли ме, че аз бях този, който сътворяваше поредицата «Изгревът»? Позна ли ме? Убеди ли се накрая, че аз съм верен в думите си!

Написано на 24-25.XII.2002 г.

22. При първата ни среща Невена Неделчева ми подари няколко броя от една малка брошура с жълти корици. Прочетох: «Чист и светъл». Подаде ми и ми разказа следното:
- Бях ученичка във II девическа гимназия в гр. София. По това време се залесяваше едно празно пространство извън София с млади борчета. Беше денят и празник на залесяването. Изведоха ни цялата гимназия и залесявахме до обяд. По едно време се отправихме към «Мястото Ваучер» на «дъновистите». Отидохме на поляната. Насядахме на поляната. Извикаха Учителя Дънов. Аз за пръв път Го виждах. Донесоха Му стол, масичка, Той седна и започна да ни говори. До Него стоеше стенографка и стенографираше. Онова, което говори, ме порази: «Да бъдем чисти и светли като светлината.» Много ми хареса. После отидох, поисках беседата и с мои пари я отпечатаха през 1926 година. После я раздавах безплатно. Беседата бе произнесена от Учителя на 5.IV.1926 година, 2 часа след обяд, на поляната на Изгрева. Това бе по желание на ученичките от II софийска девическа гимназия. От всички ученички само аз дойдох на Изгрева. И затова тази беседа ми е скъпа. После я издадоха и в гр. Пловдив. Така че имам и двете издания на «Чист и светъл».
Да се говори Словото на Бога пред девици, е чудо на чудесата. Ето така ме посрещна и изпрати Невена Неделчева. Чисти и светли бъдете!
Чистота в сърцето и светлина в ума на човека. Това е Високият идеал на младите - онези, на които им е определено да се доближат до Словото на Учителя. Те са избраните от Бога. Те са изпратените от Бога всред българския народ.
 
23. Кореспонденцията между Невена Неделчева и Любомир Лулчев не е запазена, тя е унищожена от Невена, или е укрита и до мен не достигна. В «Изгревът», том IX, стр. 651-656, бяхме поместили няколко писма, които взехме от Държавен архив, подписани с Benitta - псевдоним на Невена. В тях тя се обръща към Лулчев с «Татко мой».
 
24. На 20 февруари 1993 г. Невена Неделчева сключва издателски договор с издателство «Алфиола» на Георги Кръстев и му предоставя всички романи, които не са издадени, да ги издаде. Той отпечатва само романа «Марта», който е издаден през 1945 г. от печатница «Житно зърно» на Изгрева. Но не се купуваше и накрая го подаряваше безплатно, но не го четяха. Ето, аз съм върнал 7-те нейни ръкописа подвързани. Нека да ги издаде. Но няма кой да ги купи, и още повече - няма кой да ги чете.
 
25. Архивът на Невена Неделчева бе разбит по нейна вина, понеже не ми го предаде. Мен ме остави да бъда най-накрая, макар че се явих пред нея точно навреме. Все пак я представям, благодарение на моите усилия и добрата отзивчивост на Йорданка Франгова. Тя трябва да благодари на «Данчето».
 
26. Ето нейните романи в ръкопис, който връчих на Йорданка Франгова, да ги предаде в братската библиотека. Романи на Невена Неделчева на машинописен текст, подвързани:
1. «Върхът» - 4.VIII.1968 г., 328 с.
 
2. «Пътека от пътя» - 2.V.1969 г., 225 с.
 
3. «Абсолютният закон» - 23.II.1973 г., 405 с.
 
4. «Земята е училище» - 7.Х.1979 г., 427 с.
 
5. «Докъде се простира светът» - 23.IV.1981 г., 362 с.
 
6. «Копнеж за обич» - 19.Х.1982 г., 358 с.
 
7. «Видима и невидима реалност» - 6.II.1989 г., 372 с. (два „броя)
Забележка:
Тези романи ми бяха предадени от Данчето (Йорданка Франгова) с настояване да бъдат върнати, за да ги предаде в братската библиотека. Това беше нейно желание. .
Това желание ще бъде изпълнено от мен.
25.XII.2002 година
гр. София
И аз ги върнах през пролетта на 2003 година всичките.

Вергилий Кръстев

27. Отпечатани книги на Невена Неделчева:
1. «Татковите приказки за Нея»
 
2. «Чута молитва» - разказ
 
3. «През очите на обичта» - разкази
 
4. «Превъзмогване» - роман
 
5. «Бащина обич» - преработени приказки
 
6. «Рибарчето и езерната царица» - приказки
 
7. «Дарът на феите» - приказки
 
8. «Чудната цигулка» - приказки
 
9. «Втора майка» - роман («Светлина в животд»)
 
10. «Когато любовта заговори» - разкази
 
11. «Случайност или съдба» - разкази
 
12. «Има ли друг свят» - разкази
 
13. «Марта» - роман
 
14. «Всичко е за добро»
 
15. «Другарски спомени» - 1947 г.
 
16. «Как намерих Учителя» (истински случаи) -1938 г.
28. Уважаема Невена Неделчева, ето, аз, Вергилий, те вкарвам в «Изгревът» с онова, което ми предаде твоето «Данче» или което аз имах. И го направих много добре. От мен - толкова. Няма да се загубиш във времето и в пространството.
 
29. А сега потърси другите, които ти разбиха архива и го разпръснаха, за да няма следа от теб. Потърси ги! Нека те да ти отпечатат романите! А защо ли? Защото ти на мен нищо не остави и нищо не предаде. Аз съм обиден. И то много.
 
30. Но онова, което сега направих, за да те включа в «Изгревът», направих го за Школата на Учителя и за това, че си била в нея, независимо къде си седяла - отляво или отдясно, независимо дали си била на страната на Бялата ложа или на страната на Черната ложа, които и двете присъствуват на Изгрева при Учителя. Така успях да съхраня това, което имах и което Данчето ми предаде. Съхраних го и го издавам. Но това направих аз, Вергилий, когото ти отхвърли. Направих го аз, а не другите, на които ти им се доверяваше. Аз съм от онези, верните, които отстояват до края. Много е трудно да бъдеш верен до края.
 
31. Накрая ви представяме беседата на Учителя «Чист и светъл». Това е първата беседа, която е чула Невена Неделчева от Учителя Петър Дънов, на 5 април 1926 г., понеделник, от 2 ч следобед, в деня на залесяването, по желание на ученичките от Втора софийска девическа гимназия. Това е написано на корицата на първото издание в София, 1926 г. Невена е поискала тази беседа от стенографките и я е издала на собствени разноски и след това в разстояние на 50 години я раздава собственоръчно
През същата година д-р Михаил Стоицев я издава в гр. Пловдив. В момента от първото издание е запазена само една книжка.
 
32. По-добър завършек от тази беседа на Учителя няма. Затова бъдете чисти в сърцата си и светли в умовете си, ви пожелава Вергилий.

С уважение: Вергилий Кръстев

------------
[1] За дедо Влайчо вж. «Изгревът», том III, стр. 129-131. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...