Jump to content

Из Словото на Учителя


Recommended Posts

VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

„Когато дойдат бъдещите хора, от главите на които ще излиза светлина, светът няма да се нуждае от никакво друго осветление. Светлината, която ще излиза от главите им, ще бъде по-силна от дневната Така ще действа и музикантът със своята музика... И колкото повече този музикант свири, толкова повече и светлината в пространството ще се увеличава... От лъковете на бъдещите музиканти и от перото на бъдещите поети и писатели ще излиза светлина, която ще осветява цялото пространство. Днес е векът на електричеството. Бъдещето е векът на човешкото сърце. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветява и отоплява света. Божествената Правда, която иде сега в света, тя ще стопли човешките сърца. Само така можете да се повдигнете. Само така можете да постигнете истинското знание. Това е идеалът на човешката душа." (10, с. 23)

„Приятно е на човека да срещне хора, на които главите, лицата и сърцата светят. Това значи култура! Аз бих желал и вие така светите. Щом светите, няма да имате нужда от никаква лампа. Такива братя и сестри, такава публика, на които главите, очите, ушите, устата, сърцата и мозъците светят, са всякога добре дошли. Това значи хора на новата култура! Не е достатъчно само да се говори за новата култура, но трябва да се знае, че хората на новата култура светят. Когато всички хора придобият тази светлина, те ще си подадат ръка и всички заедно ще светят, ще показват пътя на ония, които са се отклонили от него. Само по този начин ще се създаде Великото братство в света." (13, с. 132)

„Вие нямате представа какво велико бъдеще ви чака! В бъдеще вие ще разполагате с билет за всички планети, за всички слънца и системи. Но сега, каквото и да се говори, съвременните хора не могат да се ползват от такива билети. Техните тела не са пригодени за такива пътешествия. Не е лесно на съвременния човек да отиде днес до Месечината." (17, с. 84)

„Приготовлявайте се за бъдещата култура! Тази култура има свои органи, свои инструменти, които все повече и повече се развиват. С тия органи, с тия инструменти, нещата ще могат вече да се проверяват и по такъв начин всякакво съмнение от умовете на хората ще изчезне. Един ден, когато вашите деца постъпят в новите училища и университети да се учат, при видни професори, щом се заемат да изучават астрономия например, професорите ще кажат: „Хайде сега да направим една екскурзия до Слънцето." Познатите ще излязат да ги изпращат, да им пожелаят добър път и т. н. Ще запитате: „Възможно ли е това?" Възможно е, но не с този организъм, който имате сега. За в бъдеще, когато изработите новия си организъм, с него ще отидете до Слънцето, до Месечината, дето ще направите своите точни изчисления и ще се върнете назад с нови знания и придобивки." (8, с. 23-6. 3)

„Ще дойде ден, когато човек ще пътува свободно от една планета в друга, но не със сегашното си тяло. Ново тяло трябва да си създадете, което да може да се разглобява и отново създава, за да го пренасяте от едно място на друго. Ще дойде ден, когато човек ще пътува по Земята без тренове, без автомобили и аероплани. Той ще има ново тяло, устроено по нов начин. Сам той ще разполага с нова светлина и знания; ще познава законите на Всемира и ще ги прилага. Тогава той няма да оре и копае земята както днес прави, но ще се храни по особен начин, който днес и най- учените не познават." (22, с. 16)

„Ще дойде ден, когато хората ще се хранят със светлина, всичко е в светлината. Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна, каквато пожелаеш." (67, с. 176) Това хората ще го постигат след 365 хиляди години, когато на Земята дойде Седмата раса на Мъдростта. Тогава хората ще станат безсмъртни.'"

„Бъдещите здания, бъдещите храмове ще се строя т по нов начин. Прозорците ще бъдат така направени, че светлината няма да пада под прави линии, да образува ъгли на падането и ъгли на отразяването, но ще пада по криви линии. Бъдещите храмове, дето хората ще се молят, ще са откритото небе: вечер, когато Луната и звездите светят, и сутрин, когато Слънцето изгрява. В този храм, ще има безброй картини, които ще се отнасят към по-широк, по възвишен свят от физическия. В този храм всеки ще се интересува от великите картини, които ще се разкриват пред неговия поглед." (14, с. 189)

„Сега, в Шестата раса, ще трябва да се създаде един свещен храм на сълзите. И когато някой иска да си поплаче, нека отиде в това свещено място и там да се изплаче. А сега хората плачат там, дето трябва и не трябва; сеят там, дето трябвай не трябва."

„В шестата раса хората ще имат изобилно хляб. Когато дойде шестата раса на Земята, хората, както и всеки човек отделно ще си има къщица от етаж и половина, с 4 стаи и една кухня. Пред къщата си ще има градинка, насадена само с плодове. В шестата раса хората ще имат общи съобщения и то от най-хубавите; също така ще имат и общо осветление. Дето и да минеш тогава, през градове или села, всички ще се надпреварват да им отидеш на гости. Като си отиваш, ще си кажат: „Дано не ни забрави, да дойде и втори път." Библиотеките, училищата, ще бъдат навсякъде отворени. И тогава отношенията между ученици и учители няма да бъдат такива, каквито са днес. Между служителите на църквата и свещениците няма да има такива отношения, каквито днес. Когато дойде шестата раса, тя идва вече, Царството Божие ще се всели в миниатюр на Земята. Тогава всеки от вас ще живее 120 години, за да се насити от живота и ще каже: „Слава Богу, предоволен съм, сега вече мога свободно да си замина от Земята! Пък, ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат." (7, с. 23 - 6. 21; с. 29-6. 18)

„Бъдещите хора, ще донесат нови мерки. Те ще фотографират човешките мисли и желания. Всичко е явно - не мислете, че това, което става в мозъка, може да се скрие. Затова мислите на човека трябва да бъдат чисти. В новата култура няма да има нищо скрито-покрито. Всички мисли и желания, ще бъдат явни. Всеки, който върши престъпления, ще бъде открит.,, (26, с. 225)

„И тогава, ето какво ще бъде през времето на шестата раса. Засега само някой хора имат градина, а за в бъдеще цялата Земя ще се превърне в градина. Всеки ще ходи свободно из тях и което дърво си хареса, от него ще си откъсне. А сега, ако влезеш в градината на човек от петата раса, ще намериш затвора. Туй е подпушване на енергията. Разликата между хората от шестата и тези от петата раса е тази, че, човек от шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе, а този от петата раса, ще си напълни една торба с плодове. Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко отношение... В шестата раса, която ще дойде, няма да има лакомство." (33, с. 11-6.20)

„В бъдеще, когато животът на хората се подобри всички ще вземат участие във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили: физически, сърдечни и умствени. Човек ще употребява 3 часа за физическа работа, 3 часа работа върху сърцето, 3 часа умствена работа, 3 часа за хранене, 7 часа за сън, т. е. за разходка от физическия в духовния свят. Останалите 5 часа са за благотворителни дела: садене на плодове, отглеждане на цветя, посещения на болни и др." (23, с. 300)

„Хората от новата култура ще си служат със златни или поне със сребърни тенджери, вилици, лъжици и ножове. Желязото ще бъде заместено със злато или със сребро. Само ралата ще бъдат железни. Когато ще дойде това време? Когато хората направят завет с Господа. Не е въпросът, че вилиците и ножовете трябва да бъдат златни, но това подразбира, че в човека трябва да се внесат нови чувства, които да имат устойчивостта на златото и на среброто." (13, с. 188)

„Светът ще се оправи, когато богатите хора започнат да работят било в сърдечно, в умствено, или в материално отношение. В бъдеще на нивите, трябва да виждаме учени, философи, поети, музиканти с мотики в ръка да копаят. Тяхнатамотика ще бъде златна с абаносова дръжка, за отличие от мотиките, с които копаят сегашните работници, повечето бедни сиромаси хора. Какво е допринесло желязото за хората? Само пакости, мъчнотии и страдания. Когато нивата се копае и оре със златна мотика и със златно рало, тя ще донесе толкова злато, че ще осигури господаря си за много години. Идеите, с които съвременните хора орат и сеят, постоянно ръждясват, понеже са от желязо." (19, с. 256)

„Като дойде новото време, всички разумни хора ще бъдат готови да поемат живота отново. Тогава всички ще бъдат млади. Стари хора между тях няма да има. Хората на новата култура няма да остаряват. Щом някой стане на 120 години, той ще извика приятелите си, ще им даде угощение и ще каже: „Аз заминавам." В новата култура няма да има никакви гробища." (14, с. 198)

„Човекът на шестата раса, ако е момък, трябва да подигне момата, ако е мома, трябва да подигне момъка. Който обича, неговата любов трябва да внесе Божествен елемент в душата на своя любим или любима. Който иска да бъде щастлив, трябва да обича по всичките правила на Любовта. Да обичаме и да ни обичат, това е задачата на новата култура." „Наистина съвременната наука разрешава един велик въпрос - социалния, но разрешението на този въпрос е в ръцете на най-благородните хора - хората на шестата раса. И в сегашната наука има ядро от учени, които работят върху разрешаването на този въпрос, но и техните ученици трябва да го подемат." (15, с.22-6. 6)

„Днес иде новата раса - шестата раса, в която мъжът и жената ще се разбират. Колкото повече промени претъпяват, толкова по-добре ще се разбират. Идеите на хората трябва коренно да се изменят. В сърцата им пък трябва да влезе Любовта. Влезе ли Любовта в сърцата им, тя ще изхвърли навън всякакво користолюбие." „Какъв ще бъде моралът на хората от шестата раса? Като носи кошница с череши, новият човек ще ги занесе на определеното лице, без да хапне из пътя от тях. Бъдещият морал изключва всякакво изкушение." (40, с. 243; с. 245)

Изкуство е човек да пренася Божиите блага, без да се изкушава."

„Хубавото в шестата раса ще бъде още и това, че хората ще имат доверие един към друг. В Бялата раса хората нямат доверие помежду си. Те имат вярване, но доверие нямат. Те имат доверие само на думи. В шестата раса, обаче доверието ще бъде една от благородните черти - пълно доверие."

„Или пък, ако вървиш с жената на някого, той ще прати подире им да ги следят, какви ще бъдат техните отношения. В шестата раса за тези неща и въпрос няма да става, те ще имат вяра. Там всеки ще се пази. Няма да ходят детективи да следят хората отвънка, защото всеки сам ще пази себе си отвътре. После, в шестата раса хората ще имат една характерна черта, а именно: като срещнеш един човек от тази раса, той ще внесе в тебе едно разширение на сърцето, едно просветление на ума, и ще се вдъхновиш от един велик идеал. Той може да не ти говори нищо, но ще се вдъхновиш от нещо възвишено и благородно. Само като го срещнеш, той ще ти предаде своята мисъл, без да ти говори нещо.,, (33, с. 13-6.20 ; с. 14-6.20 )

„Хората от шестата раса, ще имат пълно доверие помежду си. Който и да влезе в дома им, те ще се радват, че ги е посетил. А той, както да намери къщата, отворена или затворена, еднакво ще се радва. Той посещава един дом с цел да внесе нещо ново, красиво в него, а не да изнесе." 40, с246

Новият живот изисква жертва. Човекът от шестата раса живее повече за другите, отколкото за себе си."

„След 1000 години ще има начатъци на Божествена Наука, след 350 хиляди години тя ще заеме широки размери, а след 150 милиона години ще бъде приета навсякъде като официално наука. Казвате: "Да се говори за толкова далечни времена, това ни обезсърчава." Аз се радвам на дългите срокове, на далечните времена. Когато ми се говори за къси срокове, аз затварям ушите си. Когато се говори за големи пространства и далечни времена, имаме предвид Божествените закони. Те работят там." (27, с. 22)

Голяма работа и велико бъдеще се отваря за душите на учениците, носители на Словото Божие. Тя започва още отсега, от този живот. Всяко малко усилие, приложено правилно, с любов, е важно условие за изграждането на новото ни съзнание и включването ни в многобройните школи на Бялото братство в невидимия свят - носители на Божественото знание. Всичките школи се ръководят от Учителя на Духа на Истината, Беинса Дуно.

Той казва: „Истината говори със слънцата, Мъдростта говори с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на Земята да говори с хората и с най-дребните същества. Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел." (70,33) Тя обхваща живота на цялата Вселена.

ДокатоУчителя присъства на Земята във физическото тяло на Петър Дънов, той е един неизчерпаем източник на знания, правила и закони, валидни за тоя и другите светове. Той ни обяснява, че всички планети и слънца са населени със същества, с тела пригодени за условията, съществуващи на даденото небесно тяло

- планета или Слънце, но коренно различни от нашите тежки земни форми. Запознава ни с техния живот, с културата на Слънцето, на Сириус с милионите планети, които ще посетим в бъдещето.

При един такъв разговор с група братя и сестри на Изгрева, за величието на Космоса, който ни заобикаля, за законите по които се движи и развива, един от присъстващите братя го пита: „Учителю, кой управлява тази необятна Вселена с милиардите звезди и планети, които я изпълват?" Учителят оглежда присъстващите, заобиколили го в кръг ученици и отговаря: „Вселената се управлява от Бога, който се е вселил в тялото на Петър Дънов и сега се проявява чрез Великия Учител -Беинса Дуно, който в момента стои пред вас."

Та казвам сега: „Всички трябва да се застъпите за Любовта, която живее във вас. Заради нея да бъдете готови вие да живеете тъй, не както аз мога да ви говоря отвънка. Защото, ако искате вие да знаете, не каквото ви говоря е вярно, но това, което аз правя и това, което аз правя и то още не е вярно. Но не и това. Понякой път вие трябва да ме наблюдавате когато съм сам, никой няма наоколо ми, Когато съм между хората, както постъпва човек, тогава все ще се докарва малко, Както виждате, сега съм докаран малко. Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за себе си, тогава. Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам отвън никога не ги нося. Имам едни други - никога не ги изнасям отвънка. Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте виждали. Тогава аз се обличам в една дреха на истината - една дреха имам, която представлява истината. Имам една дреха, която представлява мъдростта. Ще се облека официално - тогава на целия свят заповядвам. Аз съм един голям господар и един голям слуга. Най-силният човек съм. И на себе си заповядвам. И най-слабият човек съм, защото слаб и силен е все едно. Никого не съдя. Нито съдя истината. Никога не се карам. Казвам: „Целият свят ще се оправи!" (78, с. 211)

Този, който управлява Вселената, е предвидил всичко. Взел е необходимите мерки Земята да се превърне в рай и ние да станем разумни послушни деца - носители на любовта. Да живеем постоянно с девиза на Бялото братство: „Любов към Бога", който представлява всичко за нашето правилно развитие - за еволюцията ни.

„Моето учение е учение на Любовта, на братството и сестринството, на абсолютната свобода в която всеки зачита правата на другите. Но не опорочавайте Любовта, не говорете много за нея. Ама ще кажете, че аз много съм говорил за Любовта. Не, аз не съм говорил нито една дума за Любовта. Аз за Любовта въобще не съм казал дума. Ако аз произнеса за Любовта само една дума, целият свят ще изчезне, няма да остане от него нищо, на дим и прах ще стане. Понеже тази дума е толкова силна." (75, с. 200)

И тъй, колко пъти досега e произнесена думата „Любов"? Ами, че тя е най- силната дума! Когато Господ произнесъл за пръв път в света думата „Любов", Той създал с това целия Космос, образували се всички слънца, които се разделили и тръгнали по своите орбити. Като произнесъл втори път думата „Любов", всички велики същества, всички Богове се събудили от своя дълбок сън. Когато произнесъл десетия път думата „Любов", родил се човекът. Тъй, че Господ е произнесъл досега само 10 пъти думата „Любов". Тази мощна сила - Любовта, ще тури ред и порядък в света."

Бог е любов!

Библиография *

* Цитираната литература е с изцяло преработено описание, но е запазена номерацията от самостоятелното издание (Няголов, Светозар. Светъл лъч към човешките души. София, ИК Виделина, 430 с. ISBN 954-8925-04-4)

1. Дънов , Петър Константинов . Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско. Дадено чрез Учителя Дънов на 8 окт. 1898 г. София, Бяло братство, 1994,16 с. ISBN 954-8091-16-Х

2. Дънов , Петър Константинов . Хио-ели-мели-месаил. Глас Божий Еманоил. Ст. Загора, 1912,35 c.

3. Дънов , Петър Константинов . Протоколи от годишната срещ а на Веригата

1906-1911,1913, Варна, Търново, София. [185] с. раздробена паг. Машинопис.; Протоколи на събора от 1912,1914-1915. Търново. 60,77,48 с. Машинопис.

4. Дънов , Петър Константинов . Сила и живот. Беседи държани от Дънов, [ 1914 г.], сер. 1. Постеногр. бел. София, 1924,200с.

5. Дънов , Петър Константинов . Двата природни метода. Беседи, сер. VI, София, [1924], 514 с.

6. Дънов , Петър Константинов . Настанало е Царството Божие. Русе, [1927], 25 с.

7. Дънов , Петър Константинов . Заведоха Исуса. Русе, 1926, 24 с.

8. Дънов , Петър Константинов . Затова се родих. София, 1929,27 с.

9. Дънов , Петър Константинов . За съдба дойдох. София, 1929, [214] с. раздробена паг.

10. Дънов , Петър Константинов . Влизане. София, 1930,168 с.

11. Дънов , Петър Константинов . Праведният. София, 1930,167 с.

12. Дънов , Петър Константинов . Вехтото премина. София, 1931, 315 с.

13. Дънов , Петър Константинов . Мнозина казваха : Беседи, сер. X, т. 1. София,

1933,226 c.

14. Дънов , Петър Константинов . Ни мъж, ни жена : Беседи, сер.Х, т. 2. София,

1933,221c.

1 5 . Дънов , Петър Константинов . Синове на възкресението. Беседи, сер. X, т. 3. София, 1934, 237 с.

16. Дънов , Петър Константинов . Учителю благи!. Беседи, сер. XII, т. 1. София,

1934,142 c.

17. Дънов , Петър Константинов . Който има невестата, сер. XII, т. 2. София, 1935,

194 с.

18. Дънов , Петър Константинов . Голямото благо. Беседи, сер. XII, т. 3. София,

1936,208 c.

19. Дънов , Петър Константинов . Крадецът и пастирът. София, 1937,330 с.

20. Дънов , Петър Константинов . Да ви даде. София, 1938,175 с.

21. Дънов , Петър Константинов . Делата Божии. София, 1942,414 с.

22. Дънов , Петър Константинов . Все що е писано. София, 1942,206 с.

261

23. Дънов , Петър Константинов . Дали може. София, 1942,206 с.

24. Дънов , Петър Константинов . Великите условия на живота. Беседи от Учителя. София, 1944,166 с.

25. Дънов , Петър Константинов . Вечно подмладяване. Беседи от Учителя. София,

1944,111 с.

26. Дънов , Петър Константинов . Да възлюбиш Господа. София, 1946,296 с. ; 20 см

27. Дънов , Петър Константинов . Новият човек. София. 1947, 317 с

28. Дънов , Петър Константинов . Ще управлява всички народи. София, 1948,200 с.

29 . Дънов , Петър Константинов . Петимата братя. Беседи от Учителя. София,

1949,271 с.

30. Дънов , Петър Константинов . Трите живота. Лекции отУчителя на Общия окултен клас, Г. 1,1922. София, 1942, 393 с.

31. Дънов , Петър Константинов . Правила за окултната школа. Беседа държана в гр. Русе, 1 окт. 1922 г., 8 ч. в. Русе, 1928,22 с.

32. Дънов , Петър Константинов . Високият идеал. Беседа от Учителя, държана на 11 септ. 1923 г. Русе, 1928, 16с.

33. Дънов , Петър Константинов . Абсолютна справедливост. Русе, [1924], 31 с.

33а. Дънов , Петъ р Константинов . Отношение на простите истини към човека. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. VI,

1926-1927 г„ т. 1. София, 1933, 280 с.

33б. Дънов , Петър Константинов . Условия за разумния човек. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. V, 1925-1926 г., т. 3. София, 1930, 238 с.

34 . Дънов , Петър Константинов . Добри и лоши условия. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. VII, 1927-1928 г., т. 3. София, 1937,297 c.

35. Дънов , Петър Константинов . Ключът на живота. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. VIII, 1928-1929, т. 1. София,

1937,336 с.

36. Дънов , Петър Константинов . Смени в природата. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. VIII, 1928-1929 г., т. 2. София,

1938,332 с.

37. Дънов , Петър Константинов , форми в природата. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. VIII, 1928-1929 г., т. 3. София,

1938,228 c.

38 . Дънов , Петър Константинов . Определени движения. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. VIII, 1928-1929 г., т. 4. София, 1938, 253 с.

39 . Дънов , Петър Константинов . Естествен ред на нещата. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. IX, 1929-1930 г., т. 1. София, 1939, 310 с.

40. Дънов , Петър Константинов . Степени на съзнанието. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г. IX, 1929-1930 г., т. 2. София, 1939,338 с.

41. Дънов , Петър Константинов . Божият глас. Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, Г.Х, 1930-1931 г., т. 1. София, 1940,325 с.

42. Дънов , Петър Константинов . Събуждане. Лекции от Учителя на Общия окултен клас, Г. XI, 1931-1932, т. 1. София, 1944, 329с .

43. Дънов , Петър Константинов . Начало на мъдростта. Лекции от Учителя на

Общия окултен клас, Г. XI, 1931-1932, т, 3. София, 1946, 375 с.

262

44. Дьнов , Петър Константинов . И обхождаше Исус всичка Галилея. Беседа държана от Учителя на 5.07.1925 г. в гр. София. - В: III младежки събор на учениците от Всемирното Бяло Братство, 5-8.07.1925 г., София. София, Просветен к-т , 1940, с. 1-43

45. Дънов , Петър Константинов . Той създава. Утринни слова. Т. 1 [1936-1937]. София, 1947, 325 с.

46. Дънов , Петър Константинов . Старото отмина. Утринни слова. Т. 2[1937]. София, 1947, 324 с.

47. Дънов , Петър Константинов . Абсолютна истина. Утринни слова, Г. 1,1930-

1932. София, 1949,360 c.

48. Дънов , Петър Константинов . Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото 1921 г. София, 1921, 307 с.

49. Дънов , Петър Константинов . Новият живот. Беседа държана на 19авг. 1922 г. в ч-щет о Надежда в гр. Търново. По стеногр. бел. София, 1922,25 с.

50. Дънов , Петър Константинов . Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото 1922 г. [София. 1923], 365 с.

51. Дънов , Петър Константинов . Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на „Изгрева", презлятото 1926 година. София, Просветния к-т , [1926], 240с.

52. Дънов , Петър Константинов . Пътят на ученика. Съборни беседи от Учителя дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на Изгрева, през лятото 1927 г. София, Просветен к-т , [ 1928], 467 с.

53. Дънов , Петър Константинов . Царският път на душата. Беседи от Учителя държани при 7-т е Рилски езера през лятото на 1935 г. София, 1935,339 с.

54. Дънов , Петър Константинов . Да им дам живот. Беседи от Учителя [ 19.08-

22.09.1936, София]. София, 1936.212с.

55. Дънов , Петър Константинов . Двигатели в живота. Беседи от Учителя държани при 7-т е Рилски езера през лятото на 1938 г. София, 1938, 420 с.

56. Дънов , Петър Константинов . Божественият и човешки свят. Рилски беседи от Учителя, държани на Мусала, седемте Рилски езера и София. София, 1940,524 с.

57. Дънов , Петър Константинов . Беседи отУчителя, държани в Окултната школа на Всемирното Бяло Братство. Стеногр. бел. Кротостта и смирението. Беседа държана на ученичките 22.01.1920 г. четв.; Електричеството и магнетизмът. Беседа държана на учениците 22.01.1920 г. четв.; Мъчението. Беседа държана на учениците и ученичките на 5.02.1920 г., четв. [София, 1920], 64 с.

58. Дънов , Петър Константинов . Заветът на Любовта. [Т. 1]. Беседи отУчителя държани[19.03-24.09.1944] вс . Мърчаево и Витоша. София, 1944,194 с.

59. Дънов , Петър Константинов . Заветът на Любовта. Т. 2. Беседи от Учителя държани [ 22.10-17.11.1944] в София-Изгрев. София, 1944, 273 с.

60. Дънов , Петър Константинов . Заветът на Любовта. Т, 3. Беседи от Учителя държани [18.11-20,12.1944] в София-Изгрев. София, 1944,176 с.

61. Боев , Боян Димитров . Мисията на богомилството в свръзка с мисията на славянството. По най-нови изследвания. София, 1937,129 с,

62. Дънов , Петър Константинов . Учителят говори. София, [1939], 166 с.

63. Дъновски , Константин . Едно откровение в Солунската черква Св. Димитрий (Кассъма-Джамиси). Дадено на отца Константин Дъновски, през юношеството му вгр. Солун на 10.04.1854 г. [София, П. Дънов, 1905], 8 с.

64. Дънов , Петъ р Константинов . Разговори на Учителя с Б. Боев, Г. Величков и др. Стенограми.

65. Дънов , Петър Константинов . Мисли за всеки ден 1977-1978 г. [София], 39 с. Машинопис

263

66. Дънов , Петър Константинов . Думи на живот за всеки ден 1984-1985 година. [София], 158 с. Машинопис

67. Дънов , Петър Константинов . Мисли за всеки ден 1985-1986 година. [София],

180 с. Машинопис

68. Дънов , Петър Константинов . Слово за всеки ден 1986-1987 година. [София],

145 с. Машинопис.

69. Дънов , Петър Константинов . Мисли от Учителя за всеки ден 1988-1989. [София], 109с. Машинопис.

70. Дънов , Петър Константинов . Свещени думи на живота за всеки ден 1989-

1990. Думи на живот вечен. [София], 104 с. Машинопис

71. Дънов , Петър Константинов . Мисли за всеки ден 1990-1991 [София], 102 с. Машинопис.

72 . Дънов , Петър Константинов . Кротките. Извънредни беседи от Учителя в периода 1921-1923 г. София, Всемир, 1996, 208 с. ISBN 954-8447-08-8

73. Дънов , Петър Константинов . Важни и належащи неща. Утринни слова 1942-

1943 г. София, Бяло Братство, Урания, 1997,279 с. ISBN 954-8091 -74- 7

74. Дънов , Петър Константинов . Младият, възрастният и старият. Утринни слова, Г. Ill, т. 2,1934 г. София, Бяло братство, 1996, 254 с. ISBN 954-8091-51-8

75. Дънов , Петър Константинов . Думи на правда. Неделни беседи, сер. XVI, т. 1,

1932 г. Бургас, Сила и живот, 1996,304 с. ISBN 954-8146-19-3

76. Дънов , Петър Константинов . Вземи детето. Неделни беседи, сер. XV, т. 2,

1931-1932. Бургас, Сила и живот, 1993, 318 с. ISBN 954-8146-03-7

77 . Дънов , Петър Константинов . Живият хлаб. Неделни беседи, сер. XVI, т. 2,

1932-1933 г. Бургас, Сила и живот, 1997,359 c. ISBN 954-8146-22-3

78. Дънов , Петър Константинов . Изпитът на любовта. Утринни слова, Г. VIII,

1938-1939 г., т. 2. София. АСК 93, Урания, 1998,301 с. ISBN 954-9589-08- 8

Ефросина А. Ангелова-Пенкова

30.11.2005V

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...