Jump to content

7. ВЕСЕЛА СЛУЧКА


Recommended Posts

7. ВЕСЕЛА СЛУЧКА*

Всяка любов, в каквато и форма да е тя, щом импулсира и вдъхновява, е на място. За една такава моя романтична любов искам да спомена.
Всеки четвъртък, към 6 часа, някак си уж случайно, се срещахме с брат Х. по шосето за Изгрева. Той вървеше по крайната пътека на гората и с уста свиреше романси. Аз пък вървях по шосето вдъхновена и, направо казано, чувствувах се щастлива. Стигнехме ли до Изгрева, вдъхновени се разделяхме. Той тръгваше надясно, а аз - наляво.
Една вечер, една-единствена вечер, той решил да си открадне една целувка. Когато минахме мостчето и стигнахме до поляната пред салона, той неочаквано се наведе до лицето ми. В този момент, като по чудо, изгасна и светна лампата на балкона на Учителевата стая. Страшно се смутихме и двамата.
 
- Бре, Учителят ни видя! - прошепна братът, и без да усетим, тръгнахме, той - надясно, а аз - наляво. И никога повече не посмяхме да повторим тази дързост.
Дали светлината на лампата трепна случайно, или това стана специално за нас, не зная, но и на двамата това ни подействува твърде респектиращо.
------------------
* Под сурдинка. (бел. а.)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...