Jump to content

1929_05_16 Абсолютна реалност


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Форми в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),

по стенографски записки, изд. София, 1938 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Абсолютна реалност

Размишление върху чистотата.

Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата на човека седи в неговите разбирания. Съществуват два вида разбирания, два вида възможности, две реалности: абсолютно и относително разбиране, абсолютна и относителна възможност, абсолютна и относителна реалност. Ще кажете, че не е важно, дали нещата се разглеждат в тяхната абсолютност или относителност. Или не е важно, дали разбиранията на хората са стари или нови. — Не, не е така. Не е безразлично, дали човек ще бъде облечен с нови или със стари дрехи. Вижте, колко голяма е радостта на детето, когато майка му го облече в нови дрехи! Все едно ли е да пие човек вода направо от извора, или да пие от шише, което цели месеци е стояло затворено? — По-добре да пиете от извора, отколкото от шишето. Човек трябва да пие вода направо от извора. Изворът подразбира Първата Причина, от която човек може да черпи вода. Тази вода поддържа живота му. В този смисъл, истината представя отношение на хората към Първата Причина на нещата. Излезе ли от Бога, човек разполага само с една възможност: да намери истината.

Следователно, Бог е вложил в човека само една възможност — да намери истината и да я познае. — Защо Бог е създал света? — За да живеем. За да живее, човек трябва да е свободен. Без свобода животът не може да се прояви. Който не е свободен в живота си, и да придобие любовта, тя ще му причини големи страдания. — Защо? — Защото любовта живее в абсолютна свобода, а не в ограничения. Всяко ограничаване на мислите и на чувствата на самия човек внася ограничаване и на любовта му. А любовта не може да живее в ограничения. Ограничи ли любовта в себе си, човек ограничава и Бога. Рече ли да ограничи Бога в себе си, човек се натъква на големи противоречия. Той влиза в стълкновение със себе си. Когато две тела влизат в стълкновение едно с друго, винаги побеждава по-силното, по-голямото. Ако един автомобил се сблъска с трен, автомобилът ще се разруши напълно, а тренът ще усети слабо разтърсване.

И тъй, човек има само една възможност — да познае истината. Тази възможност, обаче, има отношение към две точки на правата, началната и крайната, както и радиусът има отношение към центъра на кръга и към всяка една от точките на окръжността. Казано е в Писанието, че Бог е възлюбил истината в човека. Оттук дохождаме до извода: за да намери и познае истината, човек трябва да възлюби Бога. Да възлюби човек Бога, това значи, да възлюби ближния си, защото Бог живее в ближния на човека. Първото отношение, към което човек трябва да се стреми, е да възлюби ближния си заради Бога, Който живее в него. Щом възлюби ближния си, и ближният му ще го обича. Не може ли човек да обича ближния си, и ближният му няма да го обича. Не може ли човек да обича Бога, и Бог няма да го обича.

Сега, ще се яви възражението: Не може ли да се живее без любов? — И това може, но който живее без любов, той сам ще се унищожи. Запитали веднъж Паганини, може ли да свири на три струни. Той излязъл на сцената и свирил на три струни. После го запитали, може ли да свири на две струни. Той свирил и на две струни. — Ами на една струна? На този въпрос Паганини нищо не отговорил. Да се задава такъв въпрос, това значи, да се запитва, може ли да се живее без любов, или може ли светът да бъде другояче построен? На тези въпроси не може да се отговаря. Единицата не дава отчет за постъпките си. Щом е тъй, ще знаете, че единствената връзка между човешката душа и Бога е любовта. Тя може да се проявява само по един абсолютен начин. Пожелае ли човек да бъде като Бога, това значи, другите същества да имат отношение към него. Абсолютната любов включва едно отношение само: човек да обича Бога, и Бог да обича човека. Спазва ли това отношение, човек има правилно отношение към всички живи същества. Ако при това положение запитат човека, защо е нужно да служи на Бога, той трябва да отговори: Защото Го обичам. — Защо трябва да страдам за Бога? — Защото Го обичам. — Защо трябва да се раждам и умирам? — Защото обичам Бога. Има ли любов към Бога, човек може да си обясни всички прояви на човешкия живот: загуби и печалби, страдания и радости, недоразумения и противоречия и т. н. Вън от любовта тия неща остават неразбрани.

Влезете ли в закона на мъдростта, там противоречията се изясняват по друг начин. Обаче, знание се изисква за това. Ако дадете една хубава цигулка на някое дете, то ще върти ключовете й, ще ги дига и сваля, без да придобие нещо. В края на краищата детето ще развали цигулката, но няма да се научи да свири. Докато не може да нагласява цигулката си, човек по никой начин не може да свири. Щом нагласи цигулката си, той започва да свири и всеки ден придава по нещо ново към свиренето си. Същият закон се отнася и до човешкия живот. Не може ли да настройва струните на своя живот, т. е. да ги нагласява в хармония със своето сърце и със своя ум, човек не може да свири правилно, т. е. не може да живее правилно. Следователно, между струните на човешкия живот от една страна, както и между струните на човешкия ум и на човешкото сърце от друга, трябва да съществува пълна хармония.

Защо трябва човек да люби ближния си? — Защото Бог живее в него. Щом люби Бога, човек трябва да люби и ближния си, в когото Бог живее. Не спазва ли това отношение, човек изпада в крива линия на живота си. Що е кривата линия? Какво представя окръжността? — Окръжността е крива линия, на която всички точки са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център. Всички радиуси имат еднакви дължини, т. е. еднакви отношения и възможности към центъра на кръга. Ако един от радиусите на кръга стане по-дълъг или по-къс, хармонията в този кръг се изменя. За да се запази тази хармония, всички същества в кръга трябва да имат еднакви отношения към центъра. Следователно, окръжността е крива линия, съставена от неограничен брой прави линии, които имат еднакви отношения към центъра. Като знаете това, вие вадите заключение, че човек трябва да има само едно отношение — към Първичния център на живота, към Бога. Движи ли се около повече центрове, той се натъква на големи противоречия. Спази ли своето истинско и единствено отношение, човек ще знае, какво да прави, какво да си позволява и какво не. Като не разбира този закон, човек понякога се отказва да яде и мисли, че с това ще постигне нещо. Обаче, като погладува няколко дена, той започва да се страхува, да не умре от глад. — Кой му е забранил да яде? Има нещо, което Бог е забранил на човека, но ни най-малко не му е забранил да яде хляб. Бог е забранил на първия човек да яде от дървото на познаване на доброто и на злото. От плодовете на всички останали дървета той има право да яде. Следователно, не яжте само от тия плодове, които могат да ви огрешат. Щом сгреши нещо, човек прибягва вече до лъжата. — Ама аз искам да бъда добър. — Не поставяй тази мисъл в ума си. За човека е важно да люби Бога — първо и главно отношение в живота му. Първото отношение е праволинейно, от периферията към центъра, по линията на радиуса. Второто отношение на човека е любов към ближния му, криволинейно движение. Това движение започва от центъра на кръга и върви към всяка точка на окръжността. В първото си отношение, човек се стреми само към Бога, а във второто — към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало — от Бога. Първото отношение е абсолютно, а второто — относително.

И тъй, като държите в ума си мисълта за двете отношения в живота, вие можете да се предпазите от ред изкушения. Например, отивате при някой ваш познат, искате да ви даде пари на заем. Той ви погледне, помисли си малко, но ви отказва, няма вътрешно разположение да ви даде пари. Вие започвате да говорите по негов адрес, че той е несправедлив, че не е християнин и т. н. Това е изкушението, на което се натъквате. Колкото сте вие християнин, толкова и той е християнин. Ако вие бихте дали първо място на Бога в себе си, този човек, в когото също така Бог живее, щеше да отвори сърцето си за вас и да ви услужи. Който те обича, той всякога е готов да те нахрани. Като отидеш в дома му, ти няма да носиш голяма торба и да очакваш да я напълни, но ще вземеш със себе си своята естествена торбичка — стомаха си, и ще вложиш в него една малка част, без да го претоваряш. Речеш ли да вземеш повече, отколкото можеш да носиш, ти вършиш престъпление. Ходиш ли на гости, никаква външна торбичка не трябва да носиш със себе си. Канят ли ви някъде на гости, всеки да вземе толкова, колкото стомахът му нормално приема. Не само това, но нямате право да взимате за кого и да е от вашите близки. Който иска да опита гостоприемството на ближния си, той сам трябва да го посети. Иначе, ще произлязат ред недоволства, недоразумения, осъждания и т. н. Слушате някого да казва, че някой не го погледнал, както трябва. Как трябва да го погледне? Един е погледът, който човек трябва да отправя към ближния си. Той е погледът на любовта. Вън от любовта, всеки поглед представя отклонение от Божественото, от правия път на живота.

Съвременните хора са недоволни от себе си, от отношенията помежду си. Те намират, че отношенията им не са правилни. Какво показва това? — Това показва, че те нямат любов към Бога. Дето любовта не съществува, там няма никакви възможности. Любовта съдържа в себе си всички възможности. Любящият човек е подобен на извор. Който отиде при този извор, той ще задоволи жаждата си и ще благодари за благото, което е получил. Ще кажете, че не е лесно човек да отиде при извора на любовта. Това зависи от бързината, с която човек се движи. Ако някой пътува с бързината на светлината, за осем минути той може да слезе на земята, да задоволи жаждата си и да се върне назад. Който се движи с малка бързина, той се отегчава от дългия път. Като види, че му предстои дълъг път, докато постигне своята цел, той се обезсърчава. Живее ли в закона на любовта, човек няма да се обезсърчава, нито да се отегчава. Страданията ще бъдат изключени за него. Любовта изключва всякакви страдания, всякакъв страх. Когато даде път на любовта в себе си, човек може да направи всичко, каквото желае. Любовта е вложена в човешката душа. Достатъчно е човек да отвори душата, ума и сърцето си за Божественото, за да изяви любовта си към всички живи същества. — Ама да не осиромашее човек от това? Когато човек изявява любовта си, от ден на ден той повече забогатява. Дето е любовта, там е изобилието. Дето любовта отсъства, там сиромашията царува.

И тъй, иска ли да забогатее, човек трябва да прояви Божественото начало в себе си. Като се говори на хората за Божественото начало, мнозина от тях се съмняват в съществуването на това начало. Въпреки това, те казват, че Христос е Син Божий. Тогава, как примиряват в себе си противоречието, Син Божий да бъде предаден от свой ученик? Някои се чудят, как така Христос, Син Божий, да се остави на един ученик да го предаде? Той не го ли позна? Не само това, но Христос направи Юда касиер, да има възможност да обира касата. Как се подаде Христос на евреите и остави да бъде разпнат? Обаче, Христос доказа силата си по обратен път. Той доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е изпратил на земята да изпълни Неговата воля, и от смъртта ще го възкреси. Наистина, хората първо се съблазниха в Христа, но после повярваха. Първоначално се разочароваха, но после се очароваха. Не е лесно човек да познае истината.

Кой може да познае истината? Само онзи може да познае истината, който има абсолютно отношение към Бога. Познае ли истината, човек придобива пълна свобода. Дето е свободата, там любовта царува. Яви ли се някакво недоволство, любовта изчезва. Любовта изключва всякакво недоволство. Обичате ли някого, не го учете, как трябва той да ви обича. Любовта не се проявява по правила. Човек обича разумното в хората. Синът обича баща си, защото е разумен. Дъщерята обича майка си, защото е разумна. Въз основа на същия закон, Бог обича човека, понеже е Негово разумно дете. Бог обича това, което е излязло от Него. Измени ли отношенията си към Бога, човек сам си поставя препятствие за великата Божия Любов. Каквото да прави, при каквото положение да се намира, човек никога не трябва да изменя на своето първо отношение. Дълбоко в душата си той трябва да знае, че обича Бога и, каквото прави, всичко е все за Него и в Негово име. Той трябва да пази това свещено чувство в себе си, никой да не знае, от какво се вдъхновява в живота си. Започне ли на всички да разправя за любовта си към Бога, той скоро ще я изгуби. Няма защо да разправяте за отношенията си към Първата Причина. Какви са отношенията ви, доколко са трайни, това и вие не знаете. Бог сам ще ви изпита. Освен Бога, никой друг няма право да изпитва брата си. Който си позволи да изпитва любовта на ближния си, той е оръдие на лукавия.

Мнозина се страхуват да се предадат в ръцете на Бога и да Го обикнат, за да не изгубят отношенията си и към другите хора. Обикнете Бога и не се страхувайте! Щом обикнете Цялото, вие непременно ще обичате и частите, ще имате отношения и към тях. Когато обича Цялото, човек дава простор на любовта си. Не Го ли обича, той внася ограничения в любовта си. Щом любовта се ограничи, с нея заедно и истината се ограничава. При първото положение човек живее в абсолютната реалност. При второто положение той се намира в относителната реалност на нещата. Влезе ли в относителната реалност на живота, човек си служи с много мерки. Влезе ли в абсолютната реалност, той си служи само с една мярка. Който люби Бога, той се движи от светлина в светлина. Който върви в пътя на относителната реалност, той върви от светлина в светлина и от тъмнина в тъмнина, от светлини в тъмнина и от тъмнина в светлина. Той минава в различни фази. За такъв човек казваме, че се движи в света на вечните промени. Днес обича някого, утре не го обича. Този човек се движи в относителната реалност, която е свят на постоянни промени. В този свят нещата се разлагат, гният и миришат. Трябва ли тогава да се обличате с дрехите на умрели хора? За предпочитане е човек да ходи гол, или със своите скъсани дрехи, отколкото да носи дрехи на мъртъвци. Каквито дрехи носи човек, с такива влияния се огражда. Съвременните хора носят вълнени дрехи, от вълната на овцете, и неизбежно се поддават на техните влияния. Дамите, особено, носят кожи от лисици, от котки, от зайци по вратовете си, вследствие на което се поддават на техните влияния. Най-добрите дрехи, които човек трябва да носи, това са ленените и памучните. Всяко животно си има свои специфични качества, които се предават и на хората. Например, мечката е интелигентна, но много отмъстителна, много злопаметна. Достатъчно е някой да си позволи да я обиди с нещо, за да не го забрави цял живот. Обаче, както не забравя злото, което някой й причинил, така също не забравя и доброто, което човек може да й направи.

Един дървар, някъде из Юндола, рязал дърва и се натъкнал на особено явление. Срещу него се движела една мечка, с някакво определено намерение. Като я видял, дърварят се уплашил много и не знаел, какво да прави. Като приближила до дърваря, мечката вдигнала едната си лапа и я насочила срещу него. Той се успокоил, защото разбрал, че мечката има нужда от него. Той погледнал към вдигнатия крак на мечката и видял един голям трън, дълбоко забит в лапата й. Дърварят извадил тръна на мечката, намазал мястото с дървено масло и здраво го превързал с кърпата си. След това мечката тръгнала да си отива, но повела със себе си и дърваря. Той тръгнал след нея, да види, какво иска да му покаже. Мечката го завела до едно място, дето имало няколко кошера, пълни с мед. По този начин тя искала да му благодари, да го възнагради за услугата, която той й направил.

Като изучавате своя живот, както и този на ближните си, ще бъдете внимателни, да не се поддавате на лоши влияния. Колкото е силно влиянието на добрите навици, толкова е силно влиянието и на лошите навици. Има писатели, които поддържат мисълта, че човек може да живее по разни начини. — Не, човек може да живее само по един начин — по закона на Божията Любов. Всички страдания и разочарования, всички падания и нещастия на хората се дължат, именно, на многото начини, по които те живеят. Ще кажете, че човек трябва да прави различни опити, за да се спаси човечеството, за да се оправи света. Има кой да мисли по този въпрос. Който е създал света, Той ще го оправи, Той ще го спаси. Човешкото спасение е относително. Светът трябва да се спаси абсолютно. Това може да направи само Онзи, Който го е създал. Искате ли вие да спасите света, трябва да се върнете към Първата Причина на нещата. Това значи, да възлюбите Бога и Христа. Христос казва: „Отец ми живее в мене, и аз живея в Него“. Следователно, обичате ли Христа, вие ще обичате и Неговия Отец. Можем ли да обичаме Христа, без да сме Го виждали? Да задавате този въпрос, това значи, да си представяте Христа като обикновен човек, Който е съществувал само преди две хиляди години. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: „Отивам да ви приготвя жилища“. Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за своите ближни. Той отива да им приготви жилища.

И тъй, пазете се от отрицателното в живота, за да не изгубите любовта си, т. е. да не изгубите първото си отношение — отношението към Първата Причина. Държите ли се здраво за това отношение, вие сте в пътя на любовта. Дето е любовта, там са и мъдростта, и истината. Дето е любовта, там е знанието, там е животът, там е свободата, там е чистотата. Чистата вода никого не опетнява. Нечистата вода, обаче, опетнява всичко. Дето мине, тя оставя ред утайки и наслоявания. Да възлюбиш Бога, това значи от последен сиромах да те въздигне до най-голям богаташ, външно и вътрешно. Колко сирачета са се подигали в живота, щом са се свързвали с Първата Причина. Обаче, скъса ли се тази връзка, човек разлюбва Бога. Разлюби ли веднъж Бога, той всичко изгубва. — Може ли да става това? — Може. Докато е свързан с Първата Причина, човека расте и развива своите дарби и способности. Чрез тях той дохожда до високо обществено положение, става министър. Обаче, забрави ли Първото Начало, от Което е излязъл, той изгубва всичко, каквото е постигнал. Докато е бил свързан с Първата Причина, той се е ползвал от любовта на всички хора. Скъса ли тази връзка, всички хора се оттеглят от него. От голям човек, с високо обществено положение, той слиза на най-ниското стъпало, дето го очакват страдания и разочарования.

И тъй, запишете си следното правило: Докато Бог ви люби, вие ще имате всичко, каквото душата ви желае. Разлюбите ли Го, всичко ще изгубите. Христос казва: „Отец ми ви люби, защото повярвахте, че Бог живее в мене, и аз излязох от Него.“ — Може ли Бог да живее в лошия човек? Бог живее във всички хора. Привидно човек е лош, но по вътрешно естество, по Божествено начало, човек е добър. Докато не прояви любовта си към Бога, човек всякога ще бъде слаб. Щом е слаб, той никога не може да постигне желанията на своята душа. Следователно, искате ли да бъдете силни, да реализирате стремежите на душата си, обикнете Бога. — Защо се радва човек на слънцето? — Защото животът иде от него. Защо обича той природата? — Защото тя носи всички блага на живота. Тя отваря широко обятията си за онези, които я обичат. Не я ли обичат, тя се затваря. Тя казва на хората: Всички свои богатства оставям на ваше разположение. Ходете, дето искате: по гори, по планини и долини, преплавайте всички реки, морета и океани, но се учете. Като видят толкова богатства пред себе си, хората се забравят, започват да властват над тях, а с това затварят вратите, които природата им е отворила. Който се е опитал да ограничи природата, той сам се е разрушил. Това подразбира стиха: „Не убивай“! Не убивай себе си, не убивай и ближния си.

Спазва ли законите на природата, човек ще спазва и тази велика заповед. Човешката душа е безсмъртна, но веднъж слязъл на земята, човек живее в относителната реалност, в смъртта на материята, на плътта. Докато дойде до абсолютната реалност, човек минава през относителната, през живота на страданията и смъртта. За да влезе човек в абсолютната реалност, Писанието му препоръчва да не люби света, т. е. временното, преходното, смъртното. Да люби човек света, това значи, да живее в относителната реалност на нещата. Да люби Бога, това значи, да влезе в абсолютната реалност. Влезете ли в тази реалност, Бог ще ви запознае със света. Възлюбите ли света, преди да сте възлюбили Бога, вие сте осъдени на страдания и смърт. Това подразбира стиха: „Не любете света“. Не схващате ли вътрешния смисъл на този стих, вие ще изпаднете в противоречие, как е възможно да се казва на човека да не люби света, когато е казано в Писанието, че Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него.

Следователно, искате ли да се запознаете с членовете на едно семейство, първо трябва да се запознаете с бащата на това семейство. Познавате ли бащата и майката на едно семейство, вие ще познавате и техните синове и дъщери. Обичате ли бащата и майката, вие ще обичате и техните деца. Невъзможно е човек да обича хората, ако не обича Бога, ако няма правилни отношения към Него. Има ли любов към Бога, той ще обича и хората. Който има тази любов, той има живот в себе си. Дето има живот, там има и отношения между хората. Това виждаме и в ежедневния живот. Хората работят и взаимно си помагат във физическия, в сърдечния и в умствения свят. Някой работи в известна област на умствения свят и, като дойде до някакви постижения, той ги споделя с всички ония, които се интересуват от този въпрос. По този начин хората взаимно си помагат, върху този закон се създава и крепи обществото: един обработва земята, втори шие дрехи или обуща, трети прави научни изследвания и т. н. Тъй щото, семействата и обществата се поддържат, благодарение на обмяната в труда на всички хора. Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първата Причина, толкова и обществата са по-добре организирани.

И тъй, иска ли да запази своя вътрешен мир, човек не трябва да нарушава своето първо отношение — любов към Бога. Щом има любов към Бога, той ще обича и ближните си. В абсолютната реалност съществува само едно отношение — любов към всичко живо. В относителната реалност, обаче, съществуват две отношения: или ще любиш, или ще мразиш. Средно положение там не съществува. В относителната реалност съществуват два полюса на живота: положителен и отрицателен. В абсолютната реалност съществува само един път — път към любовта, към възходящото, към положителното в живота. Докато живее на земята, човек ще се натъква и на любовта, и на омразата, като сили в живата природа. Дойдете ли до омразата, не се борете с нея, но приложете любовта. Само любовта е в състояние да се справи с омразата. Същият закон се отнася и до злото. Не събуждайте злото в себе си преждевременно. Обаче, събуди ли се то по някакъв начин, не се борете с него. Трябва ли овцата да отиде при заспалия вълк, да го разглежда, куче ли е или нещо друго? Срещне ли на пътя си заспал вълк, овцата трябва да се отбие от пътя си, да го отмине и да не се интересува от него. Като се събуди от сън, вълкът веднага ще почувства, че овца е минала край него и ще съжалява, че я пропуснал. Види ли, че вълкът се е събудил от сън и се промъква към кошарата, овцата трябва да го гледа отдалеч, като през тръба, да не се мърда от мястото си. Докато е в стадото, около господаря си, тя е в пълна безопасност.

Съвременните хора сами си правят пакости. Като нямат работа, те обикалят злото, философстват за произхода му, докато го събудят. Щом го събудят, те попадат в примките му и започват да страдат. Следователно, докато сте слаби още, не събуждайте злото в себе си. Видите ли, че спи, оставете го спокойно, нека продължава своя сън. Видите ли, че е вързано, не го развързвайте преждевременно.

Това са максими, които трябва да спазвате в живота си. — Може ли злото да съществува в любовта? — Както микробите съществуват навсякъде, така и злото прониква и през най-малките отверстия, но човек трябва да бъде разумен, да знае, как да се справя с него. Дали вярвате в съществуването на микробите, това не е важно. Факт е, обаче, че микробите всеки ден задигат десетки и стотици хора и ги отправят на онзи свят. Които не разбират и не познават разрушителната сила на тия микроскопически същества, мислят, че злото иде от Бога. — Не, Бог не съизволява в смъртта на грешника. Той има пред вид доброто на всички души и ги поучава. Обаче, ония, които не изпълняват волята Му, те сами се отклоняват от пътя си и се натъкват на страдания и болести.

Това, което днес говоря, се отнася за ония, които искат да се учат. Които не искат да се учат, те ще вървят по стария път, ще живеят със старите си разбирания. При сегашните условия на живота, старите разбирания не са нищо друго, освен стари песни, на нов глас. Време е вече човек да ликвидира с тия песни. Днес хората се нуждаят от нови песни, на нов глас. Хората се нуждаят от нови, чисти дрехи. Човек трябва коренно да се преобрази, да облече всичко ново. — Как ще се постигне това? — Като възстанови своето първо отношение, любов към Бога. Възстанови ли първото си отношение, човек придобива вътрешен мир и се справя с всички отрицателни състояния в себе си. С други думи казано: придобие ли любовта, човек лесно се справя със злото. Злото остава вън от него и престава да го безпокои. За да отиде при Бога, човек неизбежно ще мине през царството на злото, което ще му каже: Като се връщаш, пак мини покрай мене. Така беше казал Ирод на мъдреците, които отиваха да се поклонят на Христа. Обаче, ангел Господен им каза: Като се поклоните на Христа, ще минете по друг път, който ще ви се покаже, няма да се връщате в царството на Ирода. Следователно, стигнете ли веднъж до Царството Божие, на връщане ще минете през друг път, който сам Бог ще ви посочи.

Сега, като пеете новите упражнения, „Ти съзнавай, ти люби“ и „Нева-санзу“, вие трябва да влагате нещо дълбоко в тях, да не пеете механически. Пеете ли „ти съзнавай, ти люби“, трябва, наистина, да любите, да се проникнете от любовта, да подигнете съзнанието си поне една степен по-високо от обикновеното. Като пеете по този начин, вие ще въздействате както на себе си, така и на ближните си, ще събудите в тях желание да пеят. Добър певец е този, който преживява това, което пее. Истински поет и музикант е този, който пее и свири без пари, от любов към пеенето и свиренето. Този певец или музикант се вдъхновява от любовта на публиката, от вниманието, с което тя го слуша, а не от парите, които ще събере. Не го ли обича публиката, не го ли слуша, както трябва, той напуща сцената.

Като ученици, вие трябва да пеете, да свирите, защото на небето се допущат само добри певци и музиканти. Ако не знаете да пеете или да свирите добре, дълго време ще стоите пред райската врата, без да се удостоите да влезете вътре. Какво ще правите, ако животът на някой ваш ближен зависи от умението ви да пеете или да свирите? Ако пеете добре, ближният ви ще бъде помилван. При това положение, вие ще пеете, ще вложите всичката си любов, знание, сила. Следователно, ще знаете, че всяко ваше недоволство и неразположение се дължат на факта, че някой ваш ближен, в самите вас, е осъден на смъртно наказание. От вашето пеене зависи, да бъде ли помилван той, или не. Щом неразположението ви изчезне, това показва, че вашият ближен е помилван. Много певци и музиканти има в света, но те са в областта на относителното пеене. Малцина са влезли в областта на абсолютното пеене. Само онзи може да влезе в тази област, който има любов в себе си. Той пее с душата си. Каже ли човек, че не може да пее, че е остарял, той е влязъл в областта на относителното пеене. Млад или стар, човек трябва да пее. Дето любовта отсъства, там безлюбието царува. Дето е безлюбието, там е сиромашията, там са болестите, там е смъртта. Дето е любовта, там и музика има.

И тъй, искате ли да възстановите любовта си към Бога, дайте място на Божественото в себе си. То работи в човека, както слънцето — върху семенцата, както Духът Божий — върху душите. Духът има свои помощници, свои съработници във Великото Божие дело. Това са всички хора, надарени с таланти и способности. Няма човек в света, в когото Бог да не е вложил някаква дарба. От човека се иска работа, за да развие дарбите, които природата е вложила в него.

Т. м.

39. Лекция от Учителя, държана на 16 май, 1929 г. София — Изгрев.

1929_05_16 Абсолютна реалност.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,
"
Двамата бакали"
. Общ окултен клас. Лекции от VII, VIII и IX година (1928–1930).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005

на томчето
От книгата,
"
Истинската реалност
". Общ окултен клас. Осма година (1928–1929).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2008.

на томчето

АБСОЛЮТНА РЕАЛНОСТ

Размишление върху истината.
"Истината ще ви направи свободни."
Ще ви направи. Какво?
В света има две разбирания. Има едно абсолютно разбиране, а другото е относително. Има една абсолютна възможност, има и друга възможност, относителна.
Сега стихът "Истината ще ви направи свободни". Може да носиш едни стари дрехи, прекроени. Например някое дете, майка му прекроила дрехи. Носил ги е баща му, дядо му, и сега детето ги носи. Но това дете може да носи същевременно и нови дрехи. Някой ще каже, безразлично е дали са стари или нови. Може да имате стари вярвания, а може да имате и съвършено нови. Онзи, който каже, безразлично е, той не разбира самата истина.
Аз мога да приведа и друг пример. Ако баща ти пил вода от едно шише, и тази вода е останала от двайсет години, и ти пиеш от нея, питам, ще има ли тази вода същата хранителност, както когато баща ти е пил от нея? Няма да има. Тази вода е вече нечиста. Ти ще пиеш вода направо от извора.
Та казвам, истината е онова отношение, което всички хора имат към Първичната причина.
АВ,
това е радиус. В радиуса има само една възможност. Като излезеш вън от Бога, ти имаш само една възможност, да намериш истината. Първата причина или Бог ти дава само една възможност, да познаеш истината.
Значи Бог е положил само една възможност в тебе - да познаеш истината.
Защо Бог е създал света? За да живееш. А за да живееш, трябва да бъдеш свободен, защото без свобода животът не може да се прояви. А свободата е необходима, защото без свобода любовта не може да се прояви. И ако някой иска да живее без свобода, да придобие любовта, няма да може, защото тя тогава ще му причини най-големите страдания, понеже любовта в ограничение не живее, а живее в абсолютна свобода. И ако в твоя ум има противоречива мисъл, всяка една противоречива мисъл е едно вътрешно ограничение, любовта не може да я има.
Следователно, ако ти искаш да наложиш твоето ограничение на Бога, значи Бог да се подчини на твоите щения. Тогава ти ще се намериш в противоречие. Ти ще влезеш в стълкновение със себе си. Когато две тела влязат в стълкновение едно с друго, побеждава тялото, което е по-голямо. Ако се сблъскат един трен и един автомобил, кое от двете ще се повреди повече? Тренът ще усети само едно малко сътресение, а автомобилът ще стане цял на каша.
OOK_DB_19.JPG
Казвам, имате само една възможност да познаете истината. Но трябва да знаете, че в света не сте само вие. От туй положение, от А, излизат радиусът В и [радиусът] В
1
. Този радиус има отношение към две точки, към центъра и към периферията. Вие трябва да познаете истината в крайните предели на двата радиуса. Тогава между В и В
1
се образува друго отношение, понеже и двете същества търсят истината.

OOK_DB_20.JPG

Следователно каквото е отношението на А към В, такова трябва да бъде отношението на В към В
1
. Отношенията трябва да бъдат същите.
Да възлюбиш Господа, то значи да възлюбиш ближния си, защото Господ живее в ближния ти. Това е правото отношение. Защото, ако ти знаеш как да любиш ближните, и те ще знаят как да възлюбят тебе, както трябва. Ако ти не знаеш да любиш ближния, и другите няма да знаят как да обичат тебе.
Тогава аз казвам, ти трябва да обичаш Бога, за да те обича и Бог.
Сега иде друго едно възражение. Вие ще кажете: "Не може ли без обич?" Може. Тогава ще дойдем до положението на прочутия Паганини, когото попитали: "Може ли да свириш на три струни?" "Мога." "Можеш ли да свириш на две струни?" "Мога." Тогава го попитали: "Може ли да свириш на една струна?" "Мога." Обаче на този концерт той не се явил. Това значи квадратна глупост. Това значи, единицата не дава отчет за постъпките си. Ама светът не може ли другояче да бъде построен? При сегашните условия не може.
Любовта може да се прояви само по един начин и той е абсолютен. В природата между Бога и тебе има само една възможност, да Го обичаш. Щом в тебе се зароди желание да бъдеш като Бога, то е вече една относителна истина или то е отношение към другите същества. За да бъдеш като Бога, трябва други същества да имат отношение към тебе. Да бъдеш като Бога, то не е отношение, както А:В. Едно отношение е да обичаш Бога и Бог да те обича. Тогава и Бог има едно отношение към нас, да ни обича, и ние имаме едно отношение към Бога, да Го обичаме.
Тогава, под това абсолютно разбиране, ние ще имаме едно пълно разбиране на любовта, ще знаем какво е любовта. Щом ти имаш едно отношение към Бога, тогава другояче ще разбираш света и всичко, което е в света. Пък ако влезеш в много отношения с Бога, тогава ще се изменят всички служби.
Ако имаш само едно отношение към Бога, ако те питат защо трябва да служиш на Бога, ще кажеш: "Защото Го обичам." "Защо трябва да страдаш за Бога?" "Защото Го обичам." "Защо трябва да умра?" "Защото Го обичам." "Защо трябва да се родя?" "Защото Го обичам."
Следователно ще превърнеш всичките отношения, и тогава всяко нещо, което влезе в любовта, ще се уясни. В любовта всички отношения, загуби, страдания, лишения, раждания, каквито неща дойдат, ще се изяснят.
И тогава, в закона на мъдростта, противоречията имат друг смисъл. Защото, ако дадете на едно дете един инструмент, една цигулка, то ще бута клечките, докато ги развали. Онзи, който не знае да нагласява струните, да не бута клечките, защото, щом бутате клечките, и не знаете да свирите, ще разгласите цигулката.
Аз съм слушал такива свирци. Вземе той лъка и няма той никакво отношение към света, а свири ли свири. Казвам, тия струни не са нагласени за него. Казва: "Право ли свиря аз?" Казвам: "Не."
Сами трябва да нагласите вашите струни. Ако вие разгласите вашия живот и започнете да свирите, какво ще излезе? Отношението на струните, които имате, отношението на вашия ум и сърце, трябва да има пълно отношение към самите вас.
Вие ще ме попитате: "Защо аз трябва да любя ближния си?" Понеже аз имам отношение към Бога, а Бог живее в моя ближен. Следователно аз трябва да любя ближния си. Защо трябва да ме обичат ближните? Понеже Бог има отношение към мене, и този ближен има отношение към Бога. Той трябва да има туй абсолютно отношение, първото, да обича Бога. И аз трябва да възстановя първото отношение. Тогава той ще обича и мене. Не проявиш ли ти туй абсолютно отношение, ти си на кривия път.
OOK_DB_21.JPG
Що е кривата линия или що е кръгът? Ние определяме една вътрешна истина за кръга. Има и друго определение. Нали всичките радиуси в кръга имат еднакви отношения към центъра, имат еднакви дължини. Следователно всички радиуси имат еднакви отношения, еднаква възможност към центъра. Щом един радиус стане с каквато и да е
мярка по-дълъг или по-къс, веднага се изменя отношението между тази първоначална хармония, вмъкват се вече две отношения. Значи всичките същества в кръга трябва да имат едно отношение към центъра.
Тогава, кривата линия е направена от безброй прави линии, които имат еднакви отношения към центъра и по една възможност имат всичките. Когато ние се отнасяме до Бога тъй, както разбираме, или щом имаш известно противоречие, ти ще знаеш, че имаш повече от едно отношение - две, три, четири, пет. Ти ще премахнеш тия отношения в душата си.
Да допуснем, вие имате едно противоречие, гладен сте. Вие си предполагате, казвате: "Ако аз не ям, ще умра." Питам, защо полагаш туй "ако аз не ям, ще умра"? Кой ти е казал да не ядеш? В природата съществува само едно запрещение: от дървото на познаване добро и зло няма да ядеш. Значи, едно запрещение съществува от Бога, няма да грешиш. Другото: няма да лъжеш... няма да грешиш, нищо повече.
Не туряйте много работи. "Ама аз искам да бъда много добър." Не казвай: "Аз искам да бъда много добър." Това не е правилно отношение. Едно отношение има: ще любя Бога. Него тури в душата и с него се разрешават всички въпроси. Това е първото отношение, което трябва да имаш, към Бога. Любов към Бога е първото право отношение към Бога, В:А. Второто отношение, вторият закон, седи в периферията, В.В
1
. Защото всяко същество, което се намира в периферията, има първо отношение към Бога, към центъра. Понеже това същество излиза от Бога, то има отношение към Него. Вторият закон: аз трябва да обичам ближния, понеже Бог живее в него, и той трябва да обича мене, понеже Бог живее в мене. Аз имам едно отношение, праволинейно, към Бога, а второто отношение, криволи- нейно, към ближния.
Ще знаете това: абсолютно отношение към Бога! В отношението към Бога има само една, абсолютна, възможност, да Го обичаме, а всички други отношения, които имаме, са отношения към всички същества, които са излезли от Бога. Окръжността значи отношенията на всички същества, които са излезли от Бога.
Значи имаме две отношения, едно абсолютно, към Първичната причина, а друго, относително, към съществата, които са излезли от Бога. С тях ще разрешим втория закон, ще го приложим.
Та казвам, като държите тази мисъл в ума, вие ще се избавите от онова вътрешно изкушение, което имате помежду си. Вие казвате тъй: "Спрямо мен еди-кой си не постъпва право." Защо не постъпва право? Вие сте искали от него пари, и той не ви е дал. Казвате за него: "Той не е християнин." Но и вие не сте постъпили според закона. Ако вие първо сте държали отношението си към Бога, право да знае Бог, че ти имаш нужда от пари, второто отношение, като идеш при твоя ближен, който има също отношение към Бога, непременно той ще ти даде пари. Онзи, който те обича, не може да не те нахрани.
Тогава, по закона на любовта, ако идеш в някоя къща, какво трябва да ти дадат? Трябва да идеш с някоя торба ли? Не, ти ще вземеш само твоята естествена торбичка. Тя е твоят стомах. И като седнеш да ядеш, ще вземеш каквото можеш да туриш в тази твоя "торбичка". Като станеш, нищо няма да вземеш в торбата. Онзи, който те обича, може след ден, два, три, да ти изпрати [една] кошничка, пак за твоята "торбичка". Но речеш ли ти да туряш в другата торбичка, ти си извършил престъпление.
Аз питам, всички вършите това прегрешение. Като се наядете, вземете за еди-коя си сестра или за вашите близки. Не, тия сестри да дойдат тук. "Ама аз да й занеса малко хлебец." Може тя да каже: "Защо не взе за мене по-голямо парченце?" Ето, тя опорочи. Не, те нямат нужда от това парче. Или може да каже тази сестра: "Взела, донесла ми едно парченце нафора. Залъгва ме тя." Щом се допусне едно такова малко опущение, любовта вече се опорочава. Или да допуснем другото положение. Казвате: "Той ме погледна някак странно." Чудна работа, странно погледнал.
Има един правилен поглед в света, той е погледът на любовта. А всички други погледи, това са отклонения от Божественото. Ако не е този първичен поглед на любовта, значи имаме отклонения от правата мисъл, неразбиране е това. Или можем да кажем, В:В
2
и В.В
1
нямат взаимни отношения. А като кажем, че нямат отношения, тази любов, първичната, не съществува между тях. А щом не съществува любовта...
В любовта съществуват много възможности. Да кажем, дойде един човек, който е много жаден. Ако в тебе има един извор, тебе нищо не ти коства да му дадеш една чаша вода. И този човек, жадният, през целия си живот ще помни тази вода. Ще каже: "Веднъж ми дадоха една чаша вода, не мога да я забравя." Няма да напълниш с билници, с години да има да пие. Така правят ония същества, които нямат любов.
В любовта има възможности. Да кажем, едно същество от слънцето всеки ден може да иде да пие вода от някой извор на земята, никакви препятствия няма. Нему ще вземе осем минути разходка. Вие даже от къщи да идете, ви взима повече. Тъй щото десет пъти може да дойде. По осем минути, осемдесет минути, един час и двайсет минути. Каква загуба има, ако дойде и пие десет пъти? Казвате: "Ама толкоз място пътува ли се." Мястото с голяма бързина не важи. При слабото движение, дето бързината е малко, там трябва с години да пътуваш, за да постигнеш целта си. Може да чакаш цяла година. Но ако пътуваш през пространството хиляди години, няма никаква философия в живота.
Казвам сега, който влезе в този път, изкушенията ще дойдат в света. Вие казвате: "Не искам да страдам." Може съвършено да изключим страданията. Как? Като обичате Бога. Любовта изключва всяко страдание. Казва "Аз не искам да се плаша." Любовта, като влезе в сърцето на човека, изключва всеки страх. Казва: "Аз не искам да мразя." Щом имаш любов, няма да мразиш. "Аз искам да говоря право." Като дойде любовта, всичко може да правиш. Казва: "Как да добием любовта?" Този въпрос не го задавай. Защото, това същество, което излязло от А, любовта, е с тебе. Ти само ще я проявиш.
После, другият въпрос, колко трябва да го обичам. Любовта с аршин не се мери. Щом дойде едно същество, което аз обичам, аз имам един стол, казвам: "Заповядай." Ти ако седиш или аз като седя, е все едно. Щом аз не го обичам, ще седна, ще погледам, той ще стои. Щом го обичам, ще му дам стола да седне и ще се разговаряме. Каква мъчнотия има да му дадеш стола си? Те са прости работи. Имаш хляб, ще му дадеш хляба си. Имаш пари, ще му дадеш парите си. Колко пари може да носи? Там в касата имам хиляди английски [лири], като му дам десет английски, ще осиромашея ли? Когато се прояви Божественото в нас, ние забогатяваме. Щом не проявим Божественото, осиромашаваме. За да бъде човек богат, трябва да прояви Божественото начало.
Сега вие отричате, казвате: "Дали аз имам Божествено начало? Дали Бог живее в мене?" След това иде друго съмнение: "Дали този човек, който ни говори, дали в него живее Бог? Дали той ни говори истината?" Хубаво, според вашите разсъждения не трябва да се даде съблазън. Според вашето гледище, по-велик човек от Христа нямаше. Казвате, че е Син Божи, че е Бог. Съгласен съм.
Питам тогава, защо Христос допусна да има един ученик, който Го предаде. Той внесе съблазън. Той, ако беше умен, този престъпник, този вагабонтин, трябваше ли да го допусне да Му стане ученик? Ще кажете: "Той не познава хората." Ако беше толкоз умен, защо го допусна, и не само го допусна, но и го прави касиер, да носи парите и да обира, да лъже, да Го предаде. После, другото изкушение, другата съблазън. Ако този човек беше пратен от Бога, можеха ли да Го хванат те. Тази работа е бамбашка. То са ред разсъждения.
Христос доказваше нещата по обратен път. Казва: "Вие може да Ме разпиете, но Онзи, Който Ме е пратил, ще Ме оживи. Следователно вие най-първо ще се съблазните в
Мен, после ще повярвате. Най-първо, ще се разочаровате, после ще се очаровате."
Казвам, вие не се спъвайте сега. Някои от вас казват: "Дали Учителят нас ни говори истината?" Щом питате, вие знаете истината повече от мене. Една възможност има в света, щом кажеш истината, искаш да имаш едно абсолютно отношение към Бога. Да нямате никакво ограничение.
Любовта трябва да се прояви във всичките свои проявления без никакво ограничение. Щом в душата съществува едно недоволство, ти си ограничен. Щом обичаш някого, и страдаш, ти си ограничен. Щом обичаш някого, и си недоволен, ти си ограничен. Щом обичаш някого, и ти трябва да го учиш как трябва да те обича, то е ограничение. Остане ли някого да учиш как да те обича, то е ограничение. Онзи, който те обича, трябва да бъде съвършен. Синът може да обича баща си, понеже от него излиза, от един умен баща. Може да обича разумното.
Бог ни обича, понеже ние сме Негови разумни синове. Ние ще Го обичаме, понеже като Него няма. Бог ни обича, понеже като нас няма. Казва: "Как ще ни обича Бог?" Не може Бог да не обича това, което излязло от Него, това е една велика истина в света. Обаче, щом аз изменя своите отношения към Бога и другите, аз турям препятствие на онази любов, която излиза. То е Неговата истина. Туй от вашия ум ще го премахнете, от себе си.
Ще кажеш някому: "Аз вече реших да вървя в правия път." Нищо не си решил. Ти, когато си решил нещо, само на себе си ще го кажеш. Едно отношение към Бога, но за хората няма да казваш. "Аз обичам Бога." Как обичаш Този Бог? Щом обичаш Бога, ти два хляба имаш в торбата си, дай ми единия. "Но аз има жена, деца, трябва ми за децата." Казвам, нямаш никаква любов. Твоите деца или аз сме едно и също нещо. Щом ти имаш любов към децата си повече, отколкото към другите хора, ти нямаш отношение към Бога. То са вече човешки отношения.
Сега то е едно разбиране. Ако аз дойда и ви изпитвам, то е една непочтена длъжност. Може да ви изпитва само Бог. Всеки друг човек, който дойде да ви изпитва вън от Бога, той е лукав дух, лукав човек, който и да е той. Бог може да ме изпитва дали имам любов към Него, но щом дойде друг да ме изпитва дали имам любов към Бога, то е от лукаваго.
Дяволът ме пита: "Ти защо любиш Бога?" Казвам на дявола: "Ти защо излезе от Бога?" Той ми казва: "Другиго не може ли да обичаш?" Аз му отговарям: "Когато ти любиш Бога, тъй както аз Го обичам, аз мога да любя и другиго. Когато ти не любиш Бога, тъй както аз Го любя, аз [не] мога да любя другиго." То е абсолютно отношение.
Щом се занимаваш с дявола, той ще те оплете. Сега ние няма да се спираме повече върху това. Туй същество, което те е отклонило от Бога, е доста интелигентно същество. Аз зная причините, де се е спънало то. Защото казва: "Той не устоява на на истината. В своето първично отношение, той не устоява на истината, тури ограничение в любовта си." Следователно се зараждат много отношения, дойде вече относителната реалност.
Една мярка е изразена в нещата, то е абсолютната реалност. Имаш една мярка да разрешиш. Щом по много начини може да разрешиш един и същ въпрос, той спада към относителната реалност. В относителната реалност мерките са други. В първичната реалност отивам в една фамилия, човек, който не е женен, няма деца. Това са моите първи отношения към него. Във второто отношение този човек има деца. Значи този човек не ме обича, той има друго отношение към мене. Тогава, за да се сдобря с него, ще гледам да направя добро на неговите деца. То е относителна реалност. Детето се дави някъде, аз ще го избавя. След това ще съставя мнение, че аз съм му направил добро, той ще ми каже своето отношение към мене. Не че веднага се постига целта, но аз правя добро на неговото дете, спасявам го. То е относителна реалност.
Да любим Бога, то е абсолютна реалност. Онзи, който върви по този закон, няма никакво изключение в живота, върви от светлина в светлина. Онзи, който върви по относителната реалност, неговият живот е от светлина в светлина и от тъмнина в тъмнина, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Постоянно има такива фази, които се сменят. Всеки има тази опитност. Обичате някого, после казвате: "Мен ми изстудя от сърцето."
Писанието казва: "Понеже ти си напуснал първата любов, първото отношение, понеже си напуснал първата любов, дошъл си до относителната реалност, изстудя сърцето ти, затова и аз ще постъпя така. С каквато мярка мериш, ще ти се въз- мери." То е относителната реалност, относителното разбиране на нещата.
Защо ти са дрехите на един умрял човек да ги носиш. Ти с тия дрехи на умрелия човек не може да харосаш. Постоянно тия дрехи, това платно казва: "Аз ще се разболея, аз ще умра." Не ти трябват тия дрехи. По-добре ходи гол, ще бъдеш по-щастлив. Ще си туриш платно на срамотиите места, да ги закриеш. По-добре ходи гол, отколкото да бъдеш облечен с чужди дрехи.
Дрехата трябва да бъде чиста, да е излязла от природата. Ако взимаме някой път от овцете тяхната вълна, овцете имат отлични мисли. Една овца няма никаква злоба, доволна е. Тя е благодарна на Бога, благодари, че колят дрехата й. Ти, като направиш една дреха от вълна, аз харесвам тия вълнените дрехи, ще носиш качествата на овцата. Ако ти направиш една дреха от козината на вълка, носили ли сте вие дрехи от козината на вълка?
Някой път съвременните дами носят на врата си лисичи кожи, вълчи кожи, котешки кожи. Тази жена, която носи лисичата кожа, тя й дава нейния ум, ти непременно ще се заразиш от тия похвати. Когато носиш котешките кожи, ще се заразиш от котешките похвати. Сега, когато носиш кожите на обущата си от тия млекопитающите животни, на волове, биволи, те са спасителни. Вълкът в своята кожа оставил своята проказа. Ти ще се заразиш от тази проказа.
Та ще носиш дрехи от лен и от памук, отлични дрехи са. Да носиш от вълчи кожи, от мечи кожи, то е [пагубно]. За цяр по някой път може да имаш някоя меча кожа или вълча кожа постлана, но постоянно да стоиш на меча кожа, ти ще придобиеш интелигентността на мечката. Мечката е много интелигентна. Ти ще придобиеш едно качество, от кожата на мечката, на непримиримост. Мечката е [най-] непримирима от всичките животни. [Към] всички звероукротители, които са обидили една мечка, много злопаметна е, много отмъстителна. Но направеното добро на нея не го забравя. Ако на някоя мечка извадиш трън от крака й, тя ще те помни, дето и да те срещне, ще ти направи една услуга.
Мене ми разправяха един пример за една мечка някъде из Юндола. Вдигнала крак, върви към един дърварин. Той се уплашил, но хваща лапата и вижда един трън. Изважда го, намазва го малко масло, туря превръзка. Тя го хванала и го тегли да тръгне след нея. Той върви. Довела го до едно голямо дърво, там имало голям кошер, да извади от меда за възнаграждение за услугата.
Сега ще имате тази философия. Не спадайте към ония заблуждения. Нервите, които имаме в себе си, те се предават и на другите хора. Човек трябва да бъде постоянно внимателен в живота. Ако четеш един списател, избери най-добрия. Не избирай списател, който допуща всичко, който казва: "Може да се живее по много начини." По един начин може да се живее, по Божествената любов може да се живее.
Всичките разочарования, нещастия, падания, които сега имаме, се дължат на многото начини. Във вашия ум не искам да остане мисълта, как ще се спаси светът. Този въпрос, той е разрешен. Бог, Който има отношение към всичките, Той ще спаси света. Трябва абсолютно спасение. Обаче всеки един от нас разработва нашето спасение, като се повърне към Първичната причина.
Казвате: "Трябва ли да обичам Христа?" Христос казва: "Отец живее в Мене и Аз живея в Него." Щом Отец живее в
Христа, аз обичам Христа. Ама не съм Го виждал. Кое е виждането? Обикновените хора не разбират Христа. Те разбират Христа по време, когато Той се явил, преди две хиляди години. Че Христос днес живее по-добре в света. Той се е повече установил от тогава. Тогава Той е живял като гостенин, а сега има вила, направена за Него, цял палат, ходи, излиза. Тогава се оплаквал, че няма къде глава да подслони, обаче сега има къде да си подслони главата.
Къде е Христос? Вие имате отношението на А към В. Вие ще кажете някой път, да ме надхитрите. Първото отношение. Вие се намирате в тъмнина, и ако ви представя да идете при Христа, да видите Неговия палат, вие ще кажете: "Дали това беше една реалност?" И после ще се забатачите и ще се откажете. Щом изменим отношенията към [Христа], реалността се губи.
Та когато в света се изгуби любовта, ние сме изгубили първото отношение към Бога. Сега всички, като знаете тази истина, а тази истина вие знаете, сама тя е турена във вас. Има една абсолютна истина, вложена в човека, да любиш Бога. Това е първото, да любиш Бога да ходиш в пътя на мъдростта. Това е една възможност за тебе. Има само една възможност, да ходиш в пътя на истината.
Сега, в този ред на разсъждения, вие се намирате в едно противоречие. Вас ви се струва, ако обичате Бога, вие ще се ограничите. Там е всичката лъжа. Ако обичате Бога, вие ще имате най-свободните отношения към хората. Чистата вода не опетнява никого, а нечистата опетнява всекиго.
Сега да ви преведа. Вие не ме разбирате, седите и казвате, не разбирате тази работа. Сега да ви направя моята мисъл ясна, веднага ще се засмеете. Вие сте роден сиромах, сираче, тласкан тук и там, бос, гологлав, обременен. Това е човешкият живот. Едното отношение на Бога кое е? Аз, човекът, виждам това сираче и веднага казвам: "Ела с мене." Отивам в магазина, казвам: "Дайте му най-хубавите дрехи." Съблича то старите. "И обуща, и шапка." След това взимам това дете, завеждам го в гостилницата. Казвам: "Дай те му най-хубавото ядене." После завеждам го вкъщи, давам му най-хубавата стая. Пращам го в училище, давам му всичко, което неговата душа желае.
Питам сега, туй поне разбирате, че това е животът. Когато Бог ни възлюби, Той ще ни даде всичко, а когато ние раз- любим Бога, ще загубим всичко. Аз турям, тъй е истината. Когато Бог ни възлюби, ще придобием всичко, а когато ние раз- любим Бога, ще изгубим всичко.
Ще кажете: "Може ли човек да разлюби Бога?" Може. Ами че ти си дошъл талантлив. Бог ти е дал ум, сърце, отлично тяло. Гениален си. Искат от тебе да направят цар или министър. Ти заемеш поста и забравиш Бога, и един ден ще направиш достатъчно глупости в света. Тогава всички онези, които ти управляваш, ще се опълчат против тебе, ще те изгонят, ще те детронират и ти ще изгубиш всичко. А пък другото положение, ти ще имаш солта в себе си, хората ще те обичат. Където минеш, ти ще носиш благословение в себе си, защото Бог е вътре.
Та сега ще знаете. Когато Бог ви залюби, вие ще имате всичко, а когато вие разлюбите Бога, ще изгубите всичко. Туй запомнете като едно правило. Аз няма да ви кажа, че Бог ви люби. Христос е казал: "Самси Отец ви люби, защото повярвахте, че Аз от Бога излязох, и вие повярвахте, че Бог живее в Мене." Това е любовта.
Аз вярвам, че Бог живее вътре в човека. "Ама той е лош човек." Казвам, привидно този човек е лош, обича го Бог. Има хора, които привидно са лоши. Първото нещо, вие искате да имате всичко, но докато не се изменят вътрешните отношения, да станете силни, да проявите любов към Бога, вие няма да получите това, което желаете, ще бъдете слаби всякога. А когато Бог живее и се весели във вас, вие ще бъдете силни. Когато за- любите Бога, вие ще имате разбиране. Там, дето има любов, всякога се слуша. Онзи, в когото Бог живее, той изслушва всеки едного. Когото ти обичаш, всякога ще го слушаш.
Защо обичате да гледате слънцето или природата? Защо обичаме природата? Понеже от нея иде животът, всичкото благо е там. Тя всякога е отворила обятията си, а вие я ограничавате. Тя казва: "Ти ще вървиш в този път, и в тази планина, и в тази долина." Навсякъде може да ходиш. А хората, щом дойдат, турят преграда. Щом дойдеш до Бога, Той казва: "Навсякъде може да ходиш." А щом дойдеш до хората, те те ограничават.
Когато ние говорим да се не убиват хората, ние разбираме да спазваме правилното отношение, да пазим кардиналния въпрос, безсмъртието на човека. А след туй ще дойдем до относителната реалност, понеже в нея живеем. Относителната реалност се разбира, ако дойдем да живеем в абсолютната реалност. Ако първата не е, не може да се проявим. Ако ние първата не знаем, ще се явят най-големите страдания. И сляп ще се родиш, и ще се осакатиш, че после този умрял, онзи умрял, докато най-после човек изгуби смисъла на живота, отдели се и си замине от живота, без да е разрешил задачата, защо трябва да живее.
И Писанието, като сравнява абсолютната реалност, казва: "Не любете света." Защото любовта към света е относителна реалност, а любовта към Бога е абсолютна реалност.
Значи имате, най-първо, абсолютна реалност, обич към Бога, и като дойде Бог във вас, понеже Бог възлюби света, Той ще ви запознае със света. Не ходете да се запознавате със света без Бога. Същият закон е и в дома. Като влезеш в един дом, искаш да се запознаеш с някои от членовете на семейството. Като влезеш в дома, ти ще намериш, най-първо, който е господар на дома. Ако ти се запознаеш с жената на един дом, без мъжа, или със синовете на един дом, без бащата и майката, не си на прав път. Ще влезеш по правия път: бащата, майката, сестрата, братът. Или обратното трябва да стане. Братът и сестрата трябва да те доведат в семейството, че да бъдеш ти един от почтените членове. Ако някой иска да се запознае с тебе, аз ще го запозная с бащата, с майката, с брата и със сестрата. Щом той познава тях, познава и мене. Щом не познава тях, не познава и мене.
И тогава ние туряме един закон. Онзи, който няма същите отношения към Бога, които аз имам, аз не мога да го обичам, не мога да имам отношение към него. Математически не мога да имам отношения. Щом той няма отношение към Бога, той не може да има отношение към мене. Щом ти нямаш отношение към Бога, ти нямаш отношение към мене. А щом имаш отношение към Бога, неизбежно ще имаш отношение към мене.
Или казано, щом имаш любов към Бога, ще имаш и към мене. А щом нямаш любов към Бога, няма да имаш и към мене. Щом имаш любов към Бога, ще имаш живот в себе си. А щом съм жив, това показва, че имам любов към Бога. Щом животът съществува, може да имам отношение към Бога.
В живота ние може да си услужваме. В умствения свят ние може да си услужваме, понеже аз може да изучавам известно положение в света от едно гледище, от друго. После това, което съм придобил, може да споделя с тебе, и което ти си придобил, може да споделиш с мене. На този закон почива обществото. Един пише, друг обработва земята, някой е обущар, един е на нивата. Всички хора обменят своя труд, понеже всички имат отношение един към друг. Следователно, колкото отношенията са по-прави към Бога, толкова и обществото е по-право.
Та казвам сега, вътрешните отношения, които имате, да не може никой да ги наруши. Това е, да пазите първото отношение, любов към Бога.
Вие казвате сега тъй: "Като си замине Учителят, какво ще стане с нас?" Това е неразбиране, вие никога не поставяйте това. Аз не може да замина никъде. Вие имате отношение към Бога, първото нещо. След това второто отношение. Щом нашите отношения към Бога са верни, и отношенията един към друг ще бъдат верни. Аз, като си замина за другия свят, ще ви правя по-голямо добро. А ако нямам отношение, ще ви правя по-голямо зло. Вие сте чудни, или ще ме обичаш, или ще ме мразиш. Индиферентен не може да бъдеш. Затуй съществуват две сили в относителната реалност, или ще ме обичаш, или ще ме мразиш. Щом влезеш в абсолютното, законът се изменя, а щом си в относителното, ти ще попаднеш в тия полюси.
Затуй да ви обясня един друг закон. Аз ви казвам, на земята неизбежна е любовта, неизбежна е омразата. И двете са неизбежни. Затуй този закон не го разрешавайте. Ти казвай: "Аз искам да обичам." А другия въпрос оставете любовта да разреши. Не казвай: "Аз искам да мразя." Остави това любовта да разреши. Ти кажи положително: "Аз искам да обичам." А за другия въпрос мълчи.
Да ви преведа това, да ме разберете. Когато дяволът спи, и ти дойдеш при него, не го събуждай. Знаеш какво казва българинът, когато овцата иде при вълка, когато той спи. Да не го пита: "Ти овчарско куче ли си?" Той ще стане и ще я изяде. Когато Господ приспи дявола, благодари на Бога и не го питай кой е. Когато дяволът спи, не го питай нищо, а като влезеш в кошарата, с някоя тръба може да го гледаш. Не го събуждай, понеже той, като се събуди, и без това ще знае, че ти си минал оттам. Той ще каже: "Как спах аз тогава, когато той мина! Аз трябваше да го изям."
Сега аз зная, вие сте от тези, умните, които постоянно събуждате дявола. Поне моята опитност е такава от двайсет години. Постоянно казвате на дявола: "Какво правиш ти?" Казвам, върви си, не философствай, остави, нека спи дяволът. Защото, щом стане той, ти ще създадеш зло на себе си. Или казано другояче, не събуждай злото в тебе. По някой път дяволът спи в човека. Не го събуждай, не го развързвай. Той е вързан, не го пущай. Щом го пуснеш, ти ще създадеш зло на себе си
Това са максими, които съществуват. Вие мислите, като влезете в новото учение, дяволът не съществува. Много учени има, които казват, микроби не съществуват, но микроби пак съществуват. Дойде чумата, задигне човека. Това са малки същества, от които човек умира. Ти не вярваш, че съществуват, а при това хората умират. Ти казваш: "Господ го направи." Не е Господ. Тия малки бубонически същества го умориха, а не го умори Господ.
Сега туй е само за онези от вас, които разбират, то не е за всинца ви. Туй определение не е за всички. Онзи, който може да разбере, за него е. Който не може да разбере, ще си ходи по старото учение. Защото има стари песни на нови гласове. Те са боядисани, че минават като нови. Не, ние сме ликвидирали със старите дрехи и със старите песни. Всичко у нас трябва да бъде ново.
Ако някой от вас е недоволен от живота си, да пази първите отношения, любов към Бога, и моментално ще се възстанови мирът ви. Бог е, Който царува навсякъде, Той е първичното отношение. Върви само към Бога, и като вървиш към Него, дяволът ще остане отвън, няма да те безпокои. Като излезеш от Бога, Бог ще ти каже кой път да хванеш. То ще бъде, както Ирод каза на онези мъдреци: "Идете, поздравете Христа, и пак се върнете към мене. И аз искам да Го поздравя." Но ангелът им каза да се не връщат по този път, да минат по друг път. Вие, като идете при Бога, ще минете през царството на дявола, и той ще ви каже: "Върнете се при мен и аз да ида." Но вие ще се върнете по съвсем друг път. Господ ви казва: "Няма да се върнете по стария път, ще минете през друг път." Ето истина, която трябва да носите в душата си.
"Нева санзу" ще изпеем, които може да пеят. Другите да слушат.
Изпейте "Ти съзнавай, ти люби", превода от "Нева Санзу".
Колкото един свят е по-висок, толкова в музиката има едно вътрешно затишие. Щом вътре има един малък дисонанс, ти не може да пееш. Хубавите песни са ония, [при] които човек има един установен мир в душата си. Защото всяка една песен не може да се пее по терк. Обикновените песни в света, това е едно механическо пеене, те са за деца. Но ако един опитен човек изпее една песен, има грамадна разлика, има нещо, което той внася ново в песента. Истинският певец внася нещо ново в песента. Има желание и другите да станат музикални, да няма противоречие. "Ама как може това да бъде?"
Ще се научите да пеете. Някой път аз вземам по-верни тонове от цигулката. Някой път, има положения, когато цигулката не може да вземе. Някой път има положения, където цигулката пее по-хубаво и по-вярно от мене. И едното, и другото става. Но има един закон, който съществува, че аз може да вложа двойника си вътре, и тогава тия струни трептят вън и вътре, аз прониквам цигулката си.
Когато вие пеете, трябва да вложите душата си, да дойде в ларинкса ви. А вие седите и казвате: "Без пеене не може ли?" Без пеене може, и без мислене може, и без много желания може, без всичко може. Нали е по-хубаво някой от вас да може да вземе три октави по-високо от цигулката.
Има много начини за пеене: по-високо, по-тихо, по- силно. Три начина има. Когато кажа "ти съзнавай" и когато кажа "ти люби", да съзнавам и да любя. Щом не може да любя, каква песен е това? Ти, като пееш, да знаеш, че говориш истината. "Ти съзнавай"... и да съзнаваш. "Ти люби"... и да любиш. А когато кажа: "Ти съзнавай и люби Бога", а не любя, значи песента не върви правилно. А истинският певец е, който преживява нещата, както са.
Пък има и друго нещо Аз не искам да ви пея някой път, защото ако пееш една песен на любовта на хора, които нямат любов, те се опорочават. Защото изведнъж вие имате една представа, казвате: "Еди-кой си певец е знаменит, отлично пее."
Помнете едно, човек, който пее с пари, не е певец и човек, който свири с пари, не е музикант, нищо повече. Той може да е техник, може да има всичкото изкуство, но той не е певец, не е музикант. То е относително. На онзи музикант ще му дадат сто хиляди лева и той ще пее или ще свири. Като свири той на хората, те трябва да го обикнат и е обичта си да го възнаградят. Че му дали стотина лева за билет, това не е плащане. Но всеки един, като излезе, да каже: "Свириха ми." И никога да не забравиш туй, което си слушал, и като си спомниш за тази музика, да се въодушеви сърцето ти.
Някой път артистите свирят и пеят хубаво, защото публиката ги разбира повече. Щом не ги разбира публиката, ти ще изпъдиш певеца. Той ще си вземе цигулката и ще си замине.
Та сега от вас би било желателно да се научите да пеете, понеже ще идете в небето, а на райската врата ще ви накарат да изпеете "Ти съзнавай, ти люби", от което ще зависи дали ще влезете в Царството Божие, или не.
Да кажем, баща ви е осъден на смърт и такова е нареждането на царя, от това, как ще изпееш "Ти съзнавай, ти люби", ще зависи да освободят баща ти или не. Значи от вашето пеене ще зависи животът на баща ви. Питам, как ще пеете. Ще пеете е всичката си душа. Ако освободят баща ви, показва, че вие сте пели хубаво. Ако не освободят баща ви, не сте пели хубаво.
Аз турям въпроса тъй. Когато аз пея, моето състояние трябва да се измени съвършено. Неразположен съм духом, осъден е в мене някой на смъртно наказание. Да изпея една песен, разбирам, аз сам да съм доволен от себе си. Освободен е той. Всеки, като пее, трябва, най-първо, да е доволен сам от себе си. После друго, ако някой пее, вслушвайте се в него, вземете и вие участие.
Аз забелязвам една слабост у вас. Вие не може да търпите, някой като пее. Като запее някой, казвате: "Остави го, той е от нашите." Аз да ви кажа. Всеки, който пее, не е от вашите. Всеки, който люби, не е от вашите. А всеки, който мрази, е от вашите. Всеки, който не пее, е от вашите. Че вие не сте такива певци. По-близо до истината е този, който може да пее. Той е от вашите. Той може да има нашите идеи, но певци ни трябват нас.
Запример, да изкарам някой от вас да пее, вие ще се стесните. Аз ви влизам в положението. Най-първо, средата не е музикална. Ако трябва една да пее, вие ще кажете: "Все тя ли да пее, все нейния глас ли да слушаме." И тя веднага ще се сгуши.
По отношение на относителното пеене вие сте отлични певци. Но по отношение на абсолютното пеене, вътрешно трябва да има израз. За да се пее с душа, всички хора трябва да бъдат на един ум. Без любов не може да пеете. Любовта, това е изразът на пеенето. Душата пее. Щом кажеш: "Ама аз съм остарял", то е относително. Млад или стар, аз трябва да пея. Щом някой каже: "Аз не съм богат", то е относително. Дето няма любов, има старост. Дето има любов, няма сиромашия. Дето няма любов, има сиромашия. Дето има любов, няма болест. Дето няма любов, има болест. Тъй седи истината.
Сега в моя ум искам да не остане, че вие нямате отношение към Бога. Ние преди всичко трябва да познаем Първичната причина. Туй, което е скрито в нас от Бога, то ще остане. Когато влезе Божественият Дух, Той ще развие дарбите у нас. И трябва да се намери един човек, който ще събуди Божественото в нас. И той е Учителят. Учител е, който може да събуди Божественото в нас. Слънцето е, което може да събуди всичките семенца в земята. То е, което ще ви даде живот. А Учителят, той е само един дух, който излиза от Бога. Той е единственият Учител, който може да събуди Божественото у хората. А този дух си има своите носители в света, работници, чрез които работи в целия свят.
Туй, което тия музиканти вършат в света, ние не се нуждаем от пеенето в света. Ние не се нуждаем и от пеенето на птиците. То е за тях, то е за природата. Ние се възхищаваме от птиците, но ние си имаме свое пеене. Ние не пеем като славеите, нито като дроздовете, нито като чучулигите. Нашето пеене е особено. Но като влезем сутрин, като пеят птиците, и ние ще пеем. И ние, като речем да пеем, ще се хармони- ра нашето пеене с птиците. Сутрин като пеят птиците, то е Божествено, Слушаме цял един хор, и пеенето на птиците, и мученето тъй съвпада, че има цяла една музика.
Та казвам, ако ние влезем в Божественото, туй противоречие, което съществува в темперамента ви, в мислите ви, в желанията ви, всеки по своему мисли, с Първото начало ще се хармонизираме.
 
Вие може да пеете, както искате, но щом дойдем до Първото начало, веднага отношението ни ще се измени. Ще минем от едно състояние в друго.
 
"Отче наш "

VIII ГОДИНА НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕН КЛАС (1928-1929)

Тридесет и девета лекция 16 май 1929 г.,

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...