Jump to content

Recommended Posts

23. Планината не ни приема като туристи

2003 г. реших да не ходя на езерата, понеже щеше да вали много дъжд. Дойде сестра ми с мъжът си от Франция и аз реших да ги заведа на Мусала, Попитах кога да тръгна - на 9 август. Тръгнахме голяма група - Величка, Истиян, Росица Янчева, Елена, Красимира, Христина и аз. От Ястребец към хижата вървяхме по лятната пътека и цялата беше изровена от проливният дъжд. Срещнахме група екскурзианти, които бяха мокри и бързаха да се приберат. Казаха ни: „Вчера на 8 август беше ад. Дъжда се изливаше сякаш с кофи."

Христина остана на хижата, а ние се настанихме в метеорологичната. Навсякъде святкаше и валеше, а при насбеше топло слънце. Дъщерите на Христина и се обаждат по телефона: „Мамо, какво правиш в този проливен дъжд?" Тя им отговорила: „Тук няма дъжд, а грее топло слънце." Росица ми каза, че обичала много вятъра. Казах и: „Добре, ще имаш и вятър." Но на Мусала вятъра е много силен, над 40 метра в секунда. Посрещнахме слънцето до наблюдателницата от изток, защото там беше завет. Прекарахме да 15 август, когато като слизахме, вятъра намаля и спокойно слязохме надолу, и се прибрахме.

За 22 септември 2003 г. отидохме на Мусала с Емилия, Елена, Красимира и аз. От Ястребец до хижата вървяхме бодро. По предложение на Красимира да не закъсва в улея, минахме по пътеката над езерото и след обяд стигнахме до края на въжето. Аз взех да си оставя косите в камъните и Красимира ми даде нейните, които турих не с нашите, а в друга дупка. Повървяхме няколко крачки и Красимира припадна, легна на един голям камък и не мърда, От върхът слизат групи от туристи и от долу идват и минават покрай нас. Аз и разтрих малкият мозък, но не можа да излезе от безсъзнанието. Тогава взех, че хванах носът и, и го дръпнах силно няколко пъти и тя се събуди и стана. Попитах я: „Само твоите коси ли ми даде?" А тя ми каза, че в тях били и тези на дъщеря и. Понеже дъщеря и не живее духовен живот, а светски, а на Мусала не приемат нашите боклуци, веднага припадна.

Настанихме се в станцията и прекарахме добре. Бяхме доста братя и сестри и аз ги заведох до Малка Мусала. Като стигнахме върхът, той беше пълен с хора и метеорологът Георги ми каза, че вечерта ще ни настани. Ние седнахме на полянката между хората. При нас дойде Дарина и Снежина, която беше болна - имаше висока температура и силно главоболие. Казах и да се разсъблече, да я разтрия, ако не я е срам от двестата души, които бяха около нас. Тя веднага се съблече и аз я разтрих здраво и особено стомаха да се освободи. Температурата и спадна, главоболието и мина и тя стана здрава. Вечерта Георги ни настани в голямата стая и аз събрах там нашите приятели. Разтрих Снежина пак и тя напълно оздравя. Сутринта видях, че е зачервена

- черният дроб не е в ред. Казах и, че има приятел за когото мисли и то и черпи енергиите - вампиризъм. Веднага да престане да мисли за него, иначе, ще е много зле. Тя се разплака, но изпълни и лицето и придоби нормален вид. Разбрах, че всеки, който отива на Мусала, която е голяма лечебница, минава през голямо чистене.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...