ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5

[Северина]

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5

4

5

Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков. Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на

17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора). В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в. заедно с

п

ас

тор Марков от Бургас поддържа приятелски отношения с Петър Дънов. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба Николова от Самоков, сестра на съпругата на Пачеджиев – Юрдана.

4

6

Това писмо се публикува за първи път.

4

7

Иван Георгиев Игнатов (1862-25.3.1937) – книжар и книгоиздател. Роден в Пазарджик

.

Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890

г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и

кни

жарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.

4

8

Едно от важните изисквания в Школата на Учителя П. Дънов е отделянето на Божествен десятък. Той има по-голяма сила и смисъл, когато се събира на едно място. Десятък започва да се отделя при създаването на „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“, което П. Дънов и съмишленици учредяват във Варна още през 1897 г. Това дружество може да се смята за първообраз на Веригата на Бялото Братство.

4

9

В

е

роятно от евангелистите.

5

0

Местност „Камъните“ има до днешното странджанско село

В

а

ровник, отстоящо на ок. 50 км от Бургас. В същата тази местност на

4 юли 1901 год. една българска чета е открита и обкръжена от многобройна турска войска. След продължителна героична съпротива е разгромена. От текста и в писмата по-нататък не става ясно къде и какво са „Каманете“. За онова време обаче, при липсата на транспорт,

50 км е голямо разстояние и е твърде вероятно да става дума за друга местност.

5

1

Това име не се споменава по-късно, но вероятно е свързано с протестантската общност в Бургас.

5

2

Не става ясно закъде е пътувал Т. Стоименов, но се подразбира, че на П. Дънов това е известно. Вероятно по време на събора в Бургас е станало дума за това.

5

3

В Стария завет, в книгата „Исус Навин“, 6 глава, виждаме как израилтяните превземат Йерихон, когато отиват в Обетованата земя след 40 години скитане в пустинята. След като израилтяните обикаляли града по един път на ден в продължение на 6 дни, на седмия ден те го обиколили 7 пъти. На седмия път свещениците надули тръбите, хората закрещели и стените на града се сгромолясали.

5

4

На този етап няма данни за това, коя е тя.

5

5

Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.

025]

Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще

тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ!“ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон. А гарата – на два километра далече, трябва някакво превозно средство. Проповедникът чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“. Казвам: „Ще идем!“. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“. Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря. Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се. Казвам на проповедника:

„

Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!“. Ти мислиш, че като казвам, че днес тръгваме, тръгваме, без да е рекъл Господ. Ти казваш: „Кажи: „Ако е рекъл Господ!“. Не е в

к

а

з

ването, а в мисълта. Понеже Господ казва: „Тръгнете!“, тръгваме;

к

а

то казва: „Не тръгвайте!“, не тръгваме. Като ми каже Господ:

„

Тръгни!“, тръгвам – и каруца ще намеря, и гвоздей ще се намери. Той разбира: „Ако е казал Господ!“. Ти мислиш за външен начин, мислиш, че си от правоверните. Вярно е, че отвън трябва да се каже, но по- напред трябва да се каже отвътре: „Ако е казал Господ!“. Щом аз работя по закона на Любовта – Господ е казал“. Вж. също и бел. №39.

5

6

В

е

роятно това е Пано Костадинов, за когото се споменава в писмо

№

64 от 20 юли 1902 г.