ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

[Северина]

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

10

4

Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн. ІІІ, където на с. 38-39 в същата рубрика е публикувана статията „Благовремието“.

10

5

Това е първият документиран призив на П. Дънов към неговите съмишленици да възприемат вегетарианския начин на хранене.

10

6

Люцканов – не се намират сведения за него, освен че е финансов инспектор в Лом.

10

7

Десятъкът, който се внася в общата каса.

10

8

Николай В. Велчев се жени на 14 април 1903 г. в Самоков за Люба Николова, сестра на съпругата на пастор Костадин Пачеджиев – Юрдана.

10

9

„

Тайната вечеря“ се взема в четвъртъка преди Великден. През 1903

г. Велики четвъртък е на 3 април, а Великден е на 6 април , неделя. Вж. също бел. №81.

11

0

Александър Георгиев-Коджакафалията – големият благодетел на град Бургас. Той е крупен търговец и комисионер, роден в с. Дюлгерия, дн. с. Зидарово, Бургаска околия, ок. 1830 година, и е

п

очинал в Бургас на 15 юли 1913 г.

11

1

Подчертаните пасажи в писмото са от П. Киров.

11

2

Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на

дадената личност. От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека.

11

3

Христо В. Велчев

11

4

Да се отпускат от десятъка месечно по 8 лева за оживялото дете- близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П. Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях, чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г. и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г. Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007). Павел и жена

м

у Дана Николова Шишкова, родена на 26.10.1928 г., имат две деца: Стойка Павлова Атанасова, родена на 17.10.1950 г., и Дочка Павлова Добрева, родена на 6.04.1952 г. И до днес семейството обитава наследствената къща на П. Киров и Ерифили, намираща се на ул.

„

Морска“ №14. Вж и биографията на П. Киров, „Епистоларни диалози“, част І.

11

5

Поръчаните френологически карти.

11

6

От писмата на П. Дънов от 1903 г. се разбира, че е бил в Кюстендил за няколко дена в периода между 16/17 януари и края на м. март 1903 г.

Най-вероятно е гостувал на Васил (Велико) Граблашев (Граблашов), който по това време е член на Кюстендилския окръжен съд.

11

7

Става дума отново за десятъка.

11

8

На това писмо, както и на други от периода 24.05.-29.10.1903 г., липсват черновите. Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода

14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08. гостуват на

П. Дънов за поредната среща на Веригата, която се провежда от 14 до

17.08.1903 г.

11

9

Тази обиколка продължава около 10 месеца.

12

0

Съборът през 1903 г. се провежда във Варна, а не в Бургас, както през 1901 и 1902 г.

12

1

Хараламби Джамбазов от гр. Дряново, лице от кръга на Козлов. Споменава се няколко пъти в писмата на П. Киров от 1898-1899 г., но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на

Синархическата верига.

12

2

Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му.

Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 – едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“