4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли

[Ани]

4. Англия през XVIII век.

Мощно духовно съживително движение.

Джон Самуел Уесли

Това е време, когато Англия е в духовен упадък. Народът тъне в мизерия и глад. Нищетата подтиква към престъпност, омраза и безверие. Църквите и свещенослужителите били твърде малко. Църковните служби били много слабо посетени. Неделни училища нямало. Англиканската църква била в дълбока криза. Неграмотността сред народа била висока. В неделните дни безделието и пиянството се ширело. Мъжете прекарвали свободното си време в кръчмите или на места, където те давали и последните си пари в залагания при боеве на петли и бикове. Това състояние на народа в Англия не е било изолирано явление. В другите европейски страни положението не било по-добро. Католицизмът, чрез Инквизицията ликвидирал всеки по-буден ум, а православието водело борби за влияние не само в политическата власт, но и за проникване в повече страни в света.

При тези обстоятелства, в Англия се изявява с изключително активната си и плодотворна дейност посветена на Бога, Джон Уесли. Неговите последователи и създадени църкви представляват мощно, духовно съживително движение, което получило името "нова вяра" или методизъм.

Джон Самуел Уесли

(27.06.1703 - 02.03.1791)

Студена февруарска нощна 1709 г., озарявана от пламъците на горяща, почти изцяло дървена, двуетажна къща. Това е пастирският дом на Самуел Уесли в градчето Епворт, графство Линконшир, Англия. Всички са спели. Пламъците обхващат и втория етаж Настъпва паника. Всички се спущат да бягат. Семейството на пастиря Самуел Уесли е голямо. През тази година децата са осем! На втория етажна един от прозорците се очертава силуета на малко момченце. Стъпило на един сандък до прозореца, то плачело и простирало ръце за помощ. Пламъците били обхванали стълбите. Проникването на втория етаж било невъзможно. Тогава един мъж предложил да направят човешка пирамида, като на раменете му се качили един върху друг още двама. С много усилия момченцето е извлечено от пламъците и в същия момент горящата къща с трясък се срива. Семейството и съседите паднали на колене в благодарствена молитва към Бога. Това разплакано и разтреперано момченце, опушено и обгорено от пламъците бил шестгодишния Джон Уесли. Тази случки и преживяване на малкия Джон е причина, когато трябвало да каже нещо за себе си, той си позволявал да изрече думите: "Аз съм само главня, изтръгната от огъня".

Джон Уесли е роден на 27 юни 1703 г. в градчето Епворт, графство Линконшир, Англия, в пастирския дом на Самуел и Сузана Уесли. Семейството било голямо -10 деца, от които 3 момчета и 7 момичета. Бащата Самуел Уесли бил почитан и уважаван от съгражданите си. Обаче, голяма роля в семейството имала майката - Сузана. Тя умеела така да разпределя времето си, че бивала едновременно предана помощница на съпруга си (като пастирска съпруга), но и любяща майка. Пастирят Самуел Уесли често пътувал и проповядвал в други селища, а Сузана в това време водила неделните служби и посещавала болни и нуждаещи се. Въпреки това, Сузана намирала време да се занимава с всяко едно от децата си. Тя им била първата учителка, като ги е учела азбуката и да четат. За помагало в нейната дейност тя ползвала Библията, започвайки от книгата Битие. Представете си какво още е минавало през ръцете й: цялото домакинство, готвене, пране, гладене и т.н. Джон Уесли, шестото дете в семейството, през целия си живот, с много умиление и любов е говорил за нея. Майка му е била пример и негова опора в първите му стъпки. Тя е вложила в душата му безграничната вяра и любов към Бога.

Джон Уесли получава сериозна подготовка и в училище за предстоящата му изключителна мисия. На 12 години той е изпратен в училището "Чатърхаус" в Лондон. Там Джон проявява трудолюбие и любознателност. Отлично изучава различни езици, между които староеврейски и старогръцки.

На 16 години (1719 г.) Джон Уесли бива препоръчан за студент Той е записан в Оксфордския университет в колегията Крайст Чърч. Тогава още в него възниква въпроса: "Аз и моята душа в съгласие ли са с Бога?"

На 22 години (1725 г.) Джон Уесли завършва Оксфордския университет и получава титлата "бакалавър". Същата година той е ръкоположен за дякон.

На следващата година (1726 г.), на 23 години, Джон Уесли е избран за професор в Линконската колегия на университета. На 24 години (1727 г.), той получава степента "магистър".

На 25 години (1728 г.), Джон Уесли бива ръкоположен за пастир.

Това бързо интелектуално израстване е съпроводено с духовно съзряване. Заложената от майка му Сузана, още от дете, обич към Бога и стремеж към праведност (святост) постоянно присъстват в живота му. Джон Уесли се стараел да си налага в ежедневието, според разбиранията си, един доста строг режим. Неговият пример е бил последван от брат му Чарлз и други някои студенти - Морган, Киркам, Ингам, Броутън, Хуитфилд, Клейтон, Хърви. При техните събирания, те започнали изучаването на Новия Завет на старогръцки и взаимно се насърчавали в подражание на Христа и свят живот. Те си налагали живот организиран и подчинен на правила и методи при изключителна самодисциплина. Това тяхно поведение и начин на живот в университета правело впечатление. Групата била наричана "Святият клуб", по-късно - методисти, а Джон Уесли получил прозвището "отец". Тогава той бил само на 26 години!

Каква е дейността на "Святият клуб"? Членовете на "Святият клуб" посещавали затворниците в тъмниците и им проповядвали Евангелието; те ходили в домовете на бедните и им давали пари и лекарства; те събирали деца и ги учели

да четат и им давали дрехи. За всичката тази дейност тези млади хора отделяли от своите скромни средства и живеели в лишение в името на Бога и за спасение на нови човешки души. За тях всеки ден трябвало да преминава в правене на добро.

Според Джон Уесли, стази дейност на "Святият клуб" се поставя началото на методизма. Това е годината 1729!

През пролетта на 1735 г. бащата на Джон Уесли умира и оставя своята голяма енория без пастир. В същото време се търсят мисионери за работа между индианците в новата английска колония - щата Джорджия, Северна Америка. Джон Уесли е поканен за мисионер. След усилени молитви и разговори с майка си и приятели, той взема решение.

През м. октомври с. г. (1735), Джон Уесли заедно с брат си Чарлз и приятелите Ингам и Деламот отплава за Америка. На кораба с тях са и 26 немци от църквата в Моравия. В дните на пътуване Джон Уесли използва с приятелите си всеки час за работа. Дневната им програма започвала от 4 часа сутринта с молитва, четене на Божието Слово, изучаване на немски език, преглед в групата на извършената работа. В следобедните часове до към 9 часа вечерта главно работели с пасажерите и децата (в разговори, четене, проповядване и молитва), като от 7 часа вечерта Джон Уесли се присъединявал към богослуженията на немците от Моравската църква. Този свой стил на живот Джон Уесли запазва през целия си (повече от 50 години) активен живот. Той запълвал всеки час от времето си, като винаги бивал зает, но имал и време за всичко, което трябвало да свърши.

По време на пътуването, около 3 месеца и половина, корабът преминал през три големи бури, които нанесли повреда на платната. Вълните били страхотни -те подхвърляли кораба и заливали пасажерите. В тези часове на изпитание англичаните от екипажа и Джон Уесли стях, изпаднали в паника. Присъствал страха от смъртта. Джон Уесли споделя: "Тогава не бях готов да умра". В същото време немците от Моравската църква били тихи и пеели един от своите псалми. Това поведение дори в жените и децата поразило Джон Уесли.

Най-после на 6 февруари 1736 г. корабът излезнал на безопасно място на американския бряг. След един месец на 7 март, Джон Уесли започнал да проповядва в гр. Савана. В престоя си в Америка, Джон Уесли срещнал навсякъде невежество и нечестие. Не винаги проповедите му били посрещани със съгласие. Той имал смелостта да отстранява от Господнята трапеза всеки с лошо поведение и всички непокаяли се. Джон Уесли виждал огромната работа, която имало да се извърши, но бил гонен и заплашван със смърт, като оставал неразбран. Тогава, на 22 декември 1737 г., след близо две години престой в Америка, Джон Уесли потеглил обратно за Англия.

На 1 февруари 1738 г. той пристигнал в Англия, като общо отсъствието му е 2 години и 4 месеца.

Това отиване до Америка за Джон Уесли имало голямо значение. Той благодарял на Бога за придобитите опитности и най-вече срещата му с немците от Моравската църква. Само след една седмица от прибирането му от Америка, Джон Уесли среща в Лондон свещенослужителя от Моравската църква Петер Бейлер. Тази среща на Джон Уесли с Петер Бейлер се оказва знаменателна за Уесли. За първи път на него му се казва пределно ясно благата вест:

"Греховете ни се прощават и ние се спасяваме само с вяра в Исуса Христа и по Божия благодат ние ставаме Божии чада. Ние научавам това, като имаме Святият Дух, който свидетелствува с нашия дух, че сме Божии чада. Кръвта на Исуса Христа, Сина Божий, може да ни очисти от всеки грях, да направи сърцата ни святи чрез вяра в Него и да ни даде сила да любим Господа Бога Нашего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила и като правим това, тогава ние ще сме истински християни".

Тези мисли Джон Уесли дълбоко в себе си запазва и когато ги преосмисля свяра, той казва:

"Почувствувах сърцето си странно стоплено. Повярвах в Христа и за спасение и уверение ми се даде, че Той беше отнел греховете ми".

Този велик момент в живота на Джон Уесли става на 24 май 1738 г., в една стая на ул. "Алдерсгейт" в Лондон. Тази вечер душата му се изпълва с любов към Бога и съжаление към грешниците, за които той започва да се моли.

Джон Уесли чувствал, че неговото призвание е да проповядва за духовното повдигане на английския народ. Той държал на Англиканската църква и се смятал част от нея. Първоначално Джон Уесли проповядвал в църковните сгради на посещаваните от него градове. Слушателите му постоянно се увеличавали. Храмовете станали тесни, но и местните проповедници започнали с неодобрение да гледат на Джон Уесли. Така църковните сгради една по една се затворили за него и Джон Уесли бил принуден да проповядва на открито. Множеството от слушатели постоянно нараствало.

От "Дневникът" на Джон Уесли научаваме за неговия престой в гр. Бристол. На 2 април 1739 г., в улица "Никола" той проповядвал пред 3000 човека. На следващия ден в местността "Баптист Милс" той говори пред 1500 човека. В неделя на 8 април, в 7 часа сутринта в местността "Баулин Грийн" идват повече от 1000 човека, а след обяд в местността "Роуз Грийн" при Кингсвуд пред 5000 човека, предимно миньори (въглищари), Джон Уесли споделя Благата вест. Той всеки ден имал Утринна служба в затвора Нюгейт. Словото Божие, чрез Джон Уесли, достигнало до сърцата на хората. Множество мъже, жени и деца задавали въпроса: "Какво да направим, за да се спасим?" Стотици са затворниците и миньорите потърсили Бога!

При завръщането си в Лондон, слушателите на Джон Уесли в Кенсингтон били 1500, а в местността "Блякхийт" те нараснали до 6-7 хиляди човека. Това не били случайно събрани хора, а вече общества с обща цел, а именно: постигане спасение надушите си чрез святост и в служба на Бога. Назрявала необходимостта от места за събиране. На 12 май 1739 г. в Бристол Джон Уесли полага първият камък за методистко църковно здание, което се изгражда със средства на обществото и го нарекли "Новата стая". През м. ноември 1739 г. Джон Уесли отворил първата си църква в Лондон, която наричали "Ливницата"(сграда, която преди това била използвана за леене на топове). До "Ливницата" бил и домът на Джон Уесли. Всяка сутрин, в 5 часа, камбаната на "Ливницата" приканвала за молитва. Множеството отрудени хора с фенери в ръка, преди работа отивали на богослужение.

За постигане на системна духовна работа Джон Уесли съзрял необходимостта в различните общества да се създадат класове от по 12 човека с един ръководител, които да имат своите редовни събирания по домовете. Това са и първообраза на така наречените "малки групи", които има в методистките църкви за изучаване на Словото и молитва.

Разпространението и влиянието на "новата вяра" - методизмът в Англия, осезателно се чувствало. Образували се нови духовни общества. Джон Уесли в 1742 г. посетил в Северна Англия, графството Йоркшир, където с радост се запознал с успешната работа на своя ученик (бивш зидар) Джон Нелсон. Всеки ден Джон Уесли проповядвал, защото виждал ниското духовно и културно ниво на народа. Той казвал: "Толкова пиянство, псувни, клетви, даже и от устата на малки деца, никога не помня преди да съм виждал или слушал в толкова късо време". Джон Уесли посетил Нюкастъл на Тайн, след това гр. Епворт. В родния си град той не бил допуснат да проповядва в сградата на църквата, но в неделя сутрин, застанал на бащиния си надгробен камък, Джон Уесли проповядвал на стотици свои съграждани, много от които помнели с най-хубави чувства баща му.

На 23 юли 1742 г. в Лондон, Джон Уесли се разделя с майка си, която преминала при Бога. Нейните деца я изпратили с молитва и хвалебен псалом. Джон Уесли загубил най-близкия си човек.

В тези месеци напрежението около Джон Уесли нараствало. През 1743 г. в графство Стафордшир, градовете Уенсбърн, Дарластон и Уест Бромвил се надигнали тълпи срещу методистките семейства. Те влизали в домовете им, нанасяли побои, чупели и изхвърляли покъщината им, замеряли ги с камъни и кал. Джон Уесли незабавно заминал, за да срещне своите противници. Чувствувайки силата от Божието присъствие в него, Джон Уесли проповядвал в Уенсбърн. Той сам излязъл срещу тълпата от 300-400 човека и приел в дъжд, кал и тъмнина да бъде заведен при съдията с обвинението: "Те пеят псалми цял ден и карат хората да стават в 5 часа сутринта". Нова тълпа от гр. Уолсол се намесила и повела Джон Уесли към гр. Дарластон. Те не му давали възможност да говори, искали неговата смърт. Джон Уесли започнал усилено да се моли на Бога. Тогава се намерили силни мъже, които започнали да го пазят и измъквайки го, завели го в Уинсбърн, където намерил своите приятели на молитва. "Във всичко това, казва той, аз само загубих едно късче от жилетката си и малко кожица от една от ръцете си.. . Отначало до край, аз запазих присъствие на духа". Джон Уесли видял как неговите неприятели с Божията намеса се превръщат в приятели. Божията милост била голяма!

Размирици с много омраза имало не само в графството Стафордшир, но и в графствата Йоркшир и Нюкастъл. Единственото обвинение срещу методистите било, чете проповядвали Евангелието. От репресиите проповедникът в Нюкастъл, Тома Биърт, починал. Той е първата жертва, която дава методизма.

През 1744 г. Джон Уесли разширил своята работа и в Южна Англия, посещавайки гр. Корнвол. С време, въпреки гоненията, и в тази част на Англия, методизмът се утвърждавал и Джон Уесли спечелва любовта на хората. Неговият брат, Чарлз, споделя: "След 40 години от това размирно време, човекът, който бе спал на земята по нямане на място и бе брал малини да се нахрани и едва избавил се от гнева на тълпите, сега като минава през градовете и селата по тези места, на прозорците се трупат хората, желаещи да видят и излеят благословението си на побелялата му глава."

Назряла необходимостта да се координират действията и затова Джон

Уесли свиква Конференция на свещенослужителите.

На 25 юни 1744 г. се провежда първата методистка конференция в"Ливницата", Лондон. Присъствали са 6 пастири и 4 миряни проповедници. Те сасе занимавали с въпросите: Какви духовни наставления да даваме? Как да гидаваме? Какво да правим? До края на живота си Джон Уесли председателствувална 47 методистки конференции, на които се давало светлина по някои теоретичнивъпроси с необходимите обяснения от Словото и как на практика да се постъпваза успеха на методизма.

Джон Уесли не спрял да посещава различни части на Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия, където неуморно проповядвал 3-4 пъти дневно, образувал общества и изграждал църкви. Той не спирал нито лете в горещините, нито зиме в снеговете. Обливан от дъжд и пронизван от студени ветрове, Джон Уесли заставал на открити места и проповядвал. Не веднъж той срещнал съпротива и лошо отношение, но Джон Уесли винаги оставал спокоен. В създадените от него църкви той поставял свещенослужители, които ревностно да работят за Божието дело. Така методизмът постепенно получил разпространение не само в Англия, но и в Америка, част от Европа и Азия, достигайки до Западна Индия. За тази огромна работа Джон Уесли поддържал със своите помощници постоянна връзка с писма и отдавал винаги своята благодарност и преклонение за извършеното.

С напредване на възрастта, Джон Уесли се радвал на добро здраве и спазвал дневния си режим - ставане в 4 часа сутрин и изнасяне по 2-3 проповеди дневно!

На 29 март 1788 г. Джон Уесли загубва своя скъп брат и помощник, създал десетки духовни химни - Чарлз Уесли. Той починал на 79 години. Въпреки сътресението, което преживял Джон Уесли не намалил усърдието си да работи за Бога. Единствено, той в 85-та си годишна възраст, споделил: "Бог да даде да не доживея никога времето, когато ще бъда безполезен", понеже той чувствувал как силите му намаляват.

Последните проповеди на Джон Уесли били през месец февруари 1791 г.: на 18 февруари в Челси, на 22 февруари в църквата "Сити Род" и на 23 февруари в Ледерхед върху думите: "Търсете Господа, докато може да се намери, призовавайте Го, докато е близо". Следващите дни от месеца, заради чувство на слабост, той прекарал в легло - в молитва и песен. Заобиколен от своите приятели той пожелал да се ръкува с всеки от тях, казвайки: "Сбогом" и с последни сили споделил:

"Най-доброто от всичко е, че Бог е с нас".

На 2 март 1791 г., към 10 часа сутринта, бащата на методизма в света Джон Уесли, преминал, без въздишка, във вечната радост при Господа. Неговият гроб е при църквата "Сити Род" в Лондон.

В заключение: Джон Уесли е живял 88 години (1703-1791), като от тяхнеговата проповедническа и организаторска дейност е продължила 52 години.Въз основа на неговия "Дневник" е изчислено, че той всяка година е изминавалоколо 1700 мили пеш, на кон или каруца, което за посочените 52 години правиповече от 1,300,000 мили. Като знаем, че Джон Уесли е проповядвал по 2-3проповеди дневно, общо техния брой е 40-50 хиляди. Когато починал, Джон Уеслиимал 511 проповедници и 120,000 членове. На юбилейната 100 годишнина от появатана методизма (1829 г.) проповедниците били 3421, членовете 1,112,519 и децата вНеделеното училище над 1,500,000. Особено в по-следващите години тези цифримного бързо нарастват. Споменахме, че сега, на 300 годишнината от рождениетона Джон Уесли, последователите на методизма в света са повече от 70 милиона!Броят на методистките църкви постоянно нараства и те имат своето разпространениевъв всяка страна на света.

Нека се замислим, колко много величия (в кавички) има в историята на човечеството, чиято слава е мимолетна, имената им са бързо забравени и те остават непознати за поколенията?

Името, споменът, дейността на Джон Уесли остава и ще остане през вековете. Името му винаги ще напомня, че той беше човека, който през 18 век създаде съживително духовно движение в реформираната вече Англиканска църква. С личния си пример и начин на живот по правила и методи за духовно израстване, Джон Уесли утвърди "новата вяра" - методизма. От оставените писмени спомени и портрети за Джон Уесли той е описван като добре сложен по фигура човек, нисък на ръст и много подвижен. Той е имал красиво лице с гладка кожа и много светли очи. Джон Уесли е бил магнетична натура и излъчвал неизчерпаема жизненост. С лекия си весел характер, постоянна усмивка, особено като говорел, той спечелвал сърцата на слушателите си. Винаги той бивал спретнат, чист и подреден. Умеел да разпределя времето си, никога не бързал и винаги имал време за всичко. Джон Уесли спазвал правилата, които сам изградил, ценял времето си и имал ясни цели. Той проявявал пословична самодисциплина, като твърдял, че това е пътя за постигане на святост и служение на Бога. Освен в личния си живот, Джон Уесли в работата си (служението) за Бога бил неудържим. Той казвал: "Дайте ми 100 човека, които мразят греха и обичат Бога и аз ще обърна света". В своята дейност Джон Уесли създавал общества, изграждал църкви, подготвял пастири, използвал нови форми на християнско общение и служение и всичко това протичало по правила, приемани на конференциите.

Така възникнала основна книга за методизма "Дисциплината", която се прилага сега в целия свят.

Не трябва да се забравя, че методизмът е "усърдно християнство и път за постигане на святост". Но преди всичко, в основата на всички проповеди на Джон Уесли присъствували трите момента: първо, покаяние; второ, безгранична вяра и упование в нашия Господ Исус Христос и трето, придобиване на святост чрез служение.

Защо Джон Уесли отрича обрядността в богослужението? Той казва: "Сърдечната религия и новорождението чрез Духа са по-дълбоки от всякакви външни неща, форми, навици и порядки". Трябва ние, християните, които принадлежим на една или друга църква, да практикуваме не друго, а наречените от Джон Уесли "благодатни средства". Това са: слушане на Божието слово, кръщението, изповедта, причастието, молитвата, въздържанието (поста), поддържането на християнското общение. Тези благодатни средства, според Джон Уесли, са изпратени от Бога и определени да ни предадат Неговата благодат и чрез нея спасението. Практикуването на благодатните средства ни дава общение с Бога, което трябва да изпълва живота ни. Всеки от вас, който се е разтворил за Евангелието (Благата вест) или е желал да стори това, е необходимо да се включи в едно обвързващо живота му служение и общение. Джон Уесли не приема само идването на Църква - да сме пасивни слушатели. Църковността е само елемент от нашия християнски живот. Затова Джон Уесли създава и прилага формите на християнското общение - методистките "класове". Това са така наречените "малки групи" (по 12 човека с един ръководител), които имат централна роля в живота на всеки християнин, методистко общество и църква. В тях присъствува обучението, братския обмен, взаимната грижа за душите. Тази практика на класните сбирки, с редовното участие на всеки мирянин, трябва да се приема като естествена проява за методиста.

Накрая, нека във всеки от нас останат последните думи, изказани от Джон Уесли:

"Бъдете усърдни християни .. . и най-доброто от всичко е, че Бог е с нас".