3.1. Пастир, учител, писател, преводач, общественик

[Ани]

3.1. Пастир, учител, писател, преводач, общественик

Дафинка д-р Любенова Доганова

Биографичен очерк

Павел Драгомиров Василев

Светъл спомен в живота на Евангелската методистка църква "Д-р Лонг" в София и за обществеността на столицата от първата половина на 20-и век, оставя личността на Дафинка Доганова. Тя е родена на 28 февруари 1889 г. в крайдунавския град Свищов, в семейството на силно вярващи и предани на Бога родители.

Баща й е пастир Йордан Икономов, който по това време е преподавател в Американското научно-богословско училище по френски език, история и география. Майка й, Манола Г. Илиева, е дъщеря на първия евангелист в България, (Гаврил Илиев [Бележка на съставителя. Гаврил Илиев е роден 1822 г. в Берковица, починал 1909 г. в гр. Севлиево.], която е завършила Американския девически колеж в Цариград.

Обгърната с много любов, Дафинка от малка чете Божието слово на английски език и свободно го говори. Още 13 годишна тя се подвизава в Младежкото християнско дружество. С отличие завършва l-ва Софийска девическа гимназия, а след това Американския колеж в Цариград, като получава учената степен "Бакалавър на изкуствата". Солидната й подготовка е предпоставка Дафинка да започне един богат на приноси живот за Църквата и обществото. Три години е учителка по литература в Американската гимназия в Ловеч и 25 години (четвърт век) лекторка по английски език. Едновременно с тази основна дейност тя държи сказки, пише статии, редактира списания, води духовно-просветни организации и работи за Бога в Църквата.

Дафинка Доганова е оставила незабравими спомени. Преди всичко, те са свързани с излъчването, което е имала със своята висока и изящна фигура, благ характер, финес и топъл глас. Тя е била позната със своето горещо и отзивчиво сърце и лъчиста усмивка. Нейната вяра в Бога е дълбока, жива, солидна и просветена.

В изпитания Д. Доганова е споделяла: "Живеем ли, умираме ли, Господни сме". Работата й в църквата беше най-важното нещо в живота й. "Каквото вярваше, изповядваше и говореше - тя го живееше." (Заб. Думи на пастир Цв. Литов за нея.)

Пастир

Дафинка Доганова е първата жена ръкоположена за пастир в Методистката църква. Тя е била надзирател на Неделното училище в Църквата, ръководител на Женското дружество, основател на благотворителна група "Капка мляко". Често тя е на амвона или в молитва в Молитвените събрания на Църквата. Д. Доганова събира пари, посещава, помага, утешава, моли се. Колко деца и бални е спасила. За нейната работа се казва: "На човека служеше, Бога прославяше". (Заб. Думи на пастир Цв. Литов за нея.)

Учител

Каква бе Дафинка Доганова в софийското общество? Дафинка Доганова е учителка по английски език. Хиляди са тези, които са минали през нейните курсове. Това е 25 годишен ежедневен труд на преподавател. Всяка вечер по няколко часа, Дафинка Доганова води курсове по английски език. Въпреки крехкото си здраве и целодневна работа, тя не само не пропуска, но и не закъснява за вечерните занятия. Учениците й са с различно обществено положение, но тя намира общ език с всеки от тях.

Писател

Дафинка Доганова се прояви и като писател. Публикувала е 150 статии, изнася десетки сказки, редактира 8 години сп. "Детски другар" и 3 години сп. "Благодат". Участвувала е в редакционната колегия на в. "Зорница". Нейна творба за пръв път е печатана в 1914 г. в сп. "Младежки вестител". Словото й е винаги живо, топло, искрено. Тя разглежда теми от областта на философията, религията, литературата, историята, политиката и изкуствата.

Преводач

Освен своите собствени виждания, Д. Доганова публикува много преводи от английски език. Тя с възхита публикува биографиите на благородни и възвишени личности, с които е искала да подтикне читателите към по-високи идеали в живота. Това са биографиите на Мария Митчел, Роза Боньор, Джордж Елиот, Хариета Холтмър и др. Д. Доганова превежда на английски език редица стихове, между които и поемата "Раковски". Тази поема, задно с анализ на творчеството на Иван Вазов тя публикува в английския вестник "Таймс" (18.XI.1920 г). Между нейните оригинални разкази и поеми са "Блудният син", "Туберкулозната", "Фея-мраз" и др.

Издала е книгите "Най-красивия източник на мъдростта" и "Франсис Уилард". В писмото си до г-жа Стоянова (председател на Съюза на българските писателки) в сбита форма Д. Доганова прави отчет за своята дейност като писател, преводач и редактор (виж писмото).

Общественик

Д. Доганова е изявен общественик. Тя не само е пишела, но е говорела и взимала отношение по въпроси, вълнуващи тогавашното общество. Богато обдарена с хубав стил и богат език, Д. Доганова е умеела топло, вълнуващо и искрено да защитава или да представя разглеждания от нея въпрос. Нейните сказки винаги са привличали много слушатели, които са препълвали салоните час или два преди посоченото време. Темите на сказките и начинът на поднасянето им е причина знаменитата актриса Адриана Будевска да каже: "Дафинка Доганова е родена за сцената ... У нея имаше един солиден ум, една солидна логика и живо творческо въображение с едно възвишено сърце".

Първите нейни публични изяви са предизвикани от реакцията и вълнението, което тя е преживявала като българка и българска жена по отношението на войната, тежкото положение на населението в Македония и от несправедливите решения и договори, с които е извършено отделянето на Добруджа и Македония от България и предаването на Тракия към Гърция.

Във вестник "Ратник" (31 .VII. 1913 г.) четем: "При изпращането на Баучер, смълчаното събрано множество е раздвижено. Излиза Дафинка Доганова и на английски език се обръща с думите: "Г-н Баучер, като българска жена аз Ви благодаря за вашия интерес към нашия народ и за това, което вършите в Англия за нас. . . Моля Ви, сторете възможното, щото англичанката да почувствува истинското положение, злата участ на македонката, та да изпълни и тя своя належащ дълг".

Още по-силен и вълнуващ е епизода с отпътуването на Английския генерален щаб. Това става на Русенската гара на 3.I.1919 г. Д. Доганова задържа отпътуването на влака с повече от 10 минути и пред ген. Гей на английски език се обръща с думите:

"Почитаеми господа, отстрана на русенските граждани и особено от жените, тук в града ... ви напомням, че Македония и Добруджа са неразделна част от България. . . Безцелно е да доказвам аксиоми, тъй както е да се доказва, че Ирландия и Шотландия са части от Англия, че Елзас и Лотарингия са части от Франция..(е. "Ратник",3.1.1919 г.).

В протеста срещу войната Д. Доганова превежда и публикува разказа "Арсеналът в Спрингфилд". Включва се и дейно работи в Международната женска лига за мир и свобода.

Д. Доганова взема отношение и към несправедливостта, проявена към България във Версайския договор (е. "Пряпорец", 4.11.1912 г.).

Нейното безпределно родолюбие в редица статии личи от възгласите и апелите към народа ни за усърдна работа по изграждане на нови хора. Във в. "Мир" (16.II.1935 г.), тя пише: "Български майки, ние обичаме родината си. Ние я любим. Ние се гордеем с нейните велики имена, нейните герои, нейните хора от миналото - хора с характер. Но тя и днес иска служба от всекиго. Нека ние й послужим съзнателно чрез себе си и чрез децата си."

Дафинка Доганова със своите широки интереси не изпуща културните събития в нашето общество. Тя пише в редица вестници за събитията в културния живот. Канена е да открива изложби, да говори при музикални изпълнения и концерти. Например: Д. Доганова е включена в Комитета по честване "25 години художествена дейност на Атанас Михов". Д. Доганова открива със слово изложбата на Ат. Михов и последователно пише за него във "Вестник за жената", "Зорница", "Знаме". В статиите за изложбата на Ат. Михов тя поотделно се спира на редица картини, анализирайки с нейния фин усет мислите и чувствата, които поражда всяка картина.

Забележителна е голямата статия на Д. Доганова отпечатана последователно в четири броя на вестник "Русенско ехо" през 1920 г., за художествената изложба открита в Русе. Под заглавие "Изложбата на северните художници", в статията тя отразява освен специфичното в творчеството на всеки представил се художник, но си позволява смело да повдигне социалните проблеми на художниците за тяхното оцеляване. Тя изказва следните мисли: "Затрудненото материално положение на художника е пречка за неговото вдъхновение и творбите на художника не са лукс, а средство за даване на щастие", "те са за обществото" и приканва за правене на откупки.

В заключение, посочените изяви на Д. Доганова са един малък щрих от голямото дело, което тя извършва и с което тя оставя името си. Д. Доганова през целия си живот е работила интензивно: в къщи, като любяща майка и съпруга; в Църквата, като предана Божия служителка - ръководител и инициатор по създаване на духовни дружества и социални организации; в обществото като преподавател по английски език, писател и общественик, откликвайки чрез перо и слово на всичко, което е достигнало до нея и я вълнувало!

Д. Доганова внезапно напусна този свят на 49 години (2.XII.1938 г.) от несполучлива операция.