Jump to content

5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.


Recommended Posts

5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.

Айтос, печ. Братя Ф. Апостолови, 1927, с. 3-9, 83-87.

Ехото на Любовта Когато Истината говори.

Предговор

"Всичко изпитвайте, доброто дръжте"

I Солун. 5:21

През всичките времена и епохи от създаване културата на народите и развитието на цивилизацията в тях и до ден днешен се вижда, като че ли напук на доброто в човека е отредено да цъфти и вирее само злото. Като че ли личността по дълг идва тук на земята, да допринесе нещо към растежа на лошите пороци в самия него, в самото общество, в цялото човечество. И най-после изпълнил малко- много, според интелектуалните и физическите си сили тая си задача заминава, като заклет Каин в мъртвешкия си гроб! ...
 
Тази именно перспектива навремето си е дала замисъла и подтика на разните всесветски учени, психолози, учители по Божие вдъхновение, да рисуват тия човешки дефекти и дават своите рецепти под формата на разни религиозни догми и етически правила, за начинът, как человекът като разумно същество, трябва да се стреми и облагородява в пътя на идеалния и възвишен живот Само по който начин ще оправдае, че наистина той е сътворен за цивилизация по образ и подобие Божие! . . .
 
Вслушвал ли се е и вслушва ли се той в мъдрите апели на тия велики мислители, философи, учители? За голямо съжаление, уви, не!
А това се вижда, че от досегашния си прираст человека още с нищо не е доказал, че той е дал и дава ухо на тия светли идеи! .. . Погледнете дълбоко в душевния лабиринт на личността и вие ще видите в състоянието на какавида, култивиране на онзи, ненаситен за слава, величие, богатство и почести червей, така назован егоизъм, който бавно, но сигурно трови душата, убива тялото.
Погледнете в ежедневните несъгласия, ръмжения и обиди, що царуват посред всеки дом, общество, религия, народ и чужда нация, близка или по- далечна, как злия този гений изнамира и кове все по-нови: пушки, бомби, газове, аероплани, мини и топове за братоубийствени страшни бъдещи войни, призрака на който кървав ясен ни се вижда с поглед жесток и свиреп, ненаситен жаден за кръв и мъст човешка безчет!... Виждам как той гордо марширува с кървав факел в ръка и с остра коса на смъртта всред човешките тълпи, като че ли после в гроба всичко земно там се слага при самия мъртвец!...
И все пак, учените - мислители, философи, учители, непрестанно семе сеят, слова пръскат те навред за идеален братски живот, за съзнание, ум и разум на заспалите души, но кой чува!?
Така человека, роб на сатаната, на тъмните слепи мисли и дела, следва вековете и по техния път отъпкан крачи и върви!...
Примерът, обаче, е най-добрият учител и ето защо ние се провикваме: О, народи! О, управляющи политически и духовни фактори на народите, дайте тоя пример на младата генерация: Стига гонения, препирни и надумвания, стига кърви, стига жертви, стига конференции!... Престанете вие, черковници, да забивате повече гвоздеи и подавате жлъчка с оцет на пригвоздения на кръста! Днес Христос иска и да го живеем, а не само да го проповядваме!...
Премахнете и вие, политически властници, международните граници! Захвърлете девизът "Разделяй и владей", не виждате ли, че по логика и фактически той е идентичен с този на анархо-комунистическия "Колкото е по-зле, толкова по- добре!" Обърнете затворите в учебни заведения, казармите в приюти и болници; оковите в чукове и наковални; оръжията в рала, сърпове и мотики! Приложете, всички вие, любовта в живота, истинската божествена любов; защото повикът за всеобщо опрощение и побратимяване тропа вече на вратите ни. Отворете и дайте му обятията си за да настъпи Царството Божие на земята и да заживеят всички народи един истински смислен живот, защото всинца сме братя, един е нашия баща - Бога!...
Тези мисли на разсъждения ни даде не преди дълго време дневния печат, че Св. Синод щял наскоро да се занимае по въпроса за сектите в страната ни, а малко по-рано преди това си решение се бил занимал и с въпроса за изпращане между българското общество оратори и проповедници, като опоненти на проповядваното от г. Петър Дънов разяснение за приложението в съвременния живот на живото Христово учение!...
За тази инициатива на светите старци, за всекиго понятна, ние няма какво повече да кажем, основавайки се на цитирания в началото ни стих освен предварително да им изразим нашата сърдечна благодарност, бидейки партизани, че само чрез тракането на думи и мисли, по какъв да било въпрос бихме могли да се доберем до истината, и защото "само критиката е, която може да превърне в едно вътрешно изправление на живота, което може да ни доведе до едно пълно съвършенство"; а и самото общество при това положение би съумяло да прецени и възприеме едно, и несъмнено по-доброто, защото ще види и почувствува дълбоко вътре, в самата възприета от него мисъл, че е пропита от Божествената истина, мъдрости любов! ..
Народната ни душа е празна, тя е куха, това всеки поединично вижда и чувствува: от едновремешния морал и нрави почти ни следа! Днес са издигнати в култ: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта, егоизма, алчността и лъжата, девет елемента, които тровят обществената и индивидуалната душа; рушат всичко красиво и човешко в нея! И че тя до болезненост е петимна и жадна да се насити с нещо хубаво, реално, божествено! И тя дири този извор. А кой именно извор ще почерпи и утоли жаждата си за истината, правдата, мъдростта и любовта, които в себе си съдържат най-красивите елементи за един възвишен, чист, разумен и идеален живот? Ето въпросът, отговорът на който ще чакаме да ни посочи самото общество, но не чрез устатата или перото на неговите официални представители, а самото то като индивид и пряко с живота си!
Само едно-едничко скромно пожелание имаме да отправим към синодалните оратори и пълномощници, то е, да бъдат много внимателни и не забиват повече гвоздеи върху пригвозденият, първите рани на когото още не са заздравели; и да не изпадат в положението на книжниците и фарисеите по времето на Христа, в какъвто случай "вместо да изпишат вежди, ще извадят очи"!
Прочее, верни на цитираното мото: "Всичко изпитвайте, доброто дръжте", ние няма да убеждаваме никого да не слуша уважаемите братя синодални оратори, а тъкмо наопаки, най-искрено ги бихме молили да бъдат тъй благосклонни и масово да посещават и изслушват най-пристойно техните слова и беседи, като същевременно ги молим да отделят малко от скъпото си време и прочетат настоящето ни кратко изложение под рубриката "Един глас от народа" извлечено от страниците на уважаемия в. "Зорница" от м. септември 1926 г. в съкратен вид, написано от редакционният член-сътрудник г. Ст Ватралски, членовете на който комитет не се числят в редовете на окултните ученици и съмишленици, а в ония на широката народна маса от легитимираните официални вероизповедания и който им сътрудник след строго обективна преценка като общественик и публицист излага на ясен и добре разбираем език всичко онова, което е чул и видял.
С това си обективно и вярно изложение самия редакционен комитет чрез своя член-сътрудник издига собствения им евангелизъм пред очите на обществото на подобающата му висота. Качества и прийоми, с каквито днес малцина, от кое да било вероизповедание, биха могли да се гордеят, за което ние най-горещо ги поздравяваме!
И така, след като читателят прочете поменатото по-горе в съкратен вид изложение, а така също и като допълнение към него няколко извадки, предадени от нас в резюметата от ред беседи, държани от г. П. Дънов, от които още по-ясно ще се види и се убеди какви са в действителност "толкова опасните" за съвременните църкви и обществен морал, бели братя (окултистите), и какво всъщност е учението проповядвано от техния учител, и ги съпостави в паралел с всичко онова, което е чул или ще има да чуе от уважаемите синодални пълномощници, нека си направи с по-чиста съвест своите заключения и даде израз и живот на цитирания от нас стих - "Всичко изпитвайте, доброто дръжте".
В случай, че предлаганата наша скромна книжка, предназначена не за рекламно четиво, но да попадне в ръцете на читатели и от двата пола и от всички слоеве на обществото, търсейки истинския осмислен живот и допринесе за тяхното морално възрастване и духовно възкресение, щастливи ще бъдем да считаме, че сме изпълнили дългът и задачата си.

Самарянин.

Заключение

Макар че към казаното дотук за Бялото братство и неговия учител г. П. Дънов се явяват излишни всякакви други тълкувания, тъй като това учение, както видя сам читателя, макар и с кратки, откъслечни наброски, не се нуждае от никаква защита, защото то самото е гаранция за себе си. Все пак, нека ни бъде позволено да добавим от наша страна това - конкретно за г. Дънова, - че той добре ли или зле учи своите последователи, Божествения Христов Дух се проявява чрез него, или този - на сатаната, не сме ясновидци и не можем да знаем, а и най-малко то ни интересува. За нас, обаче, е важно да изтъкнем това, което знаем и положително твърдим, а именно, че той проявява и засява такива добродетели, и че чрез него стават такива модификации в духовния и физически мир на жадните да пият от неговия духовен океански извор, щото и лекари и медицинската наука биха се озадачили, а ако пък биха се направили достояние на уважаемите архиереи при Синода постиженията на последователите му в духовния им мир, едва ли биха казали друго за тия християни люде освен, че те са смахнати, идиоти или формено луди и без всяко колебание биха им посочили психиатрическите приюти и болници, фактите, обаче, за нас са по-силни от всякакви посторонни мнения и критики по адрес на г. Дънова, от където и да произлизат те. И именно тези факти и постижения го издигат пред собствените ни очи на онзи пиедестал, на онази завидна висота, на която по съвест, като публицисти, не можем да удостоим, кого да било друг на това духовно стъпало, защото подобен нему не познаваме.
Някои пък, "нови мехове със старо вино" в положението на "жабата и вола", нека ни простят за сравнението, излизат да доказват, без достатъчно да познават учението на г. Дънов, че той не бил никакъв реформатор, без разбира се, това тяхно "меродавно"мнение някой да го иска! Реформатор ли е г. Дънов или не, по това един ден, рано или късно, ще има да каже думата си безпристрастното перо на историка, и безпредметно е следователно, да се залавяме днес с мастилен двубой и го защитаваме: толкова повече, когато насреща си нямаме нито "стари мехове със старо вино", нито пък "нови мехове с ново вино".
Но да допуснем дори, че г. Дънов не е никакъв реформатор, а и самият той е тъй скромен, че не е нито претендирал, нито пък претендира, да е такъв; обаче, че той de facto реформира не само душите на своите последователи, а и физическите образи и самият им живот тук на земята чрез чистото Христово учение, за това две мнения, за строго обективния наблюдател и неговите последователи, няма.
Ето, това е и според нас, личността г. Петър Дънов.
Със също подобно нападателно и дори много по-остро съдържание, само че от друг род, от другиго и на друг адрес дълго писмо, имахме случай да прочетем в страниците на в. "Мир", бр. 7988 от н. г., върху съдържанието на което ние се отказваме да се спираме, да посочваме автори и адреси, нито пък да отправяме стрели и порицания към обвиняемите по простата причина, да не би тия "речки и казки" да са плод на временен зле настроен душевен афект, без участието на сърцето; а най-вече от страх да не съблазним някои от по-малките ни братя; също което, струва ни се, трябваше да стори и уважаемият ни брат, д-р по Богословието, ако бе верен служител на Христовата любов; и най-после, защото подобни слова и изрази нашето скромно перо не може да пише.
При всичко, че нямаме претенцията да сме и някакви пророци, обаче, нека ни се даде разрешението да завещаем от наша страна една едничка наша скромна мисъл, която молим, читателите ни добре да я запазят в паметта си. Тя е: Че след заминавате на г. Д. Ще има със свещица да го дирим и зърнем физическият му мил образ, но, уви, ще бъде късно и непостижимо!
За още по-релефното усилване тезата ни ще предадем дословно някои от мислите що със собствените си уста ни говори Софийският митрополит г. Стефан по случай историческият празник на Рождество Христово, с които твърде сполучливо и на място той допълва както предговорът, така и заключителната част на настоящия ни скромен труд.
Ето що той казва: (Виж в. "Д. С". Бр. 964/1927 г.)
'"До раждането на Исуса Христа човечеството преживявало болезнен нравствен кризис, отпаднало духовно, то се задъхвало в атмосферата на грубия материализъм и неизменните им спътници: егоизма, безсърдечие, жестокост, разтление на нравите и всякакви други пороци, злото растяло неудържимо усилията на най-просветените и издигнатите духом, на мъдреците и гениите, не били в състояние да спрат широкото разрастване на злото във всички области на живота"...
"Ние сме свидетели как материализмът на нашето време е заел мястото на Христа в много заблудени човешки души, и е вече успял да разкъса и дълбоко набразди, да принизи до степен на животинското, да обезобрази целия живот".
"Време е заслепените да прозрат и заблудените да разберат, че измяната на Христа е тежко престъпление на човека пред самия себе си, пред своя народ и пред света"...
"Да, и днес този болезнен кризис, ще добавим ние, с всички следващи го лоши пороци бушува и кипи в заспалите сърца и души на грамадното множество, между християнските народи и неговите водители; в сърцата и душите на които, макар да са се изминали цели 2000 години Христос не се е родил, а за това красноречиво свидетелствува грубото и флагрантно нарушение първата над първите Христови заповеди, касателно проповедите му, с която се казва: "Даром ви ги давам, даром ги давайте".
Прочее, за да бъдем истински християни; нека скъсаме вече връзките си с хубавите сладки слова и проповеди; нека счупим перата си; нека подирим пълното си душевно разкаяние, защото всинца сме грешни, кой по-малко, кой повече, и след всичко това, нека отворим широко сърцата си, за да се роди в нас Христос, истинският Христос с делата си, който от 2000 години постоянно хлопа на закоравелите ни сърца! И тогаз, ведно с всички духовни вождове и водители едногласно след хубавите думи на уважаемия Стефан Софийски с неговия възглас се провикнем: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш словата на вечния живот". Христос ще чуе молбата ни, и ехото на любовта - когато истината говори - ще ни подскаже!

Самарянин.

Уважаеми читатели,
Неполучилите настоящата книжка, някои от вашите ближни, приятели и познати, а желающи да я имат, или пък вие намирате, че трябва да си я набавят, то умолявате се, да им съобщите, че те могат да се адресират направо до книжарницата на Аркади Николов в гр. Бургас и книжарницата на Кр. Тулешков в ст София, ул. "Оборище" № 24 и будката при самата врата на кафене "Македония" - площад "Бански", дето е складирана, като едновременно изпратят и стойността й, или съобщят с отворена пощенска карта да им бъде изпратена с наложен платеж - заедно с това да посочат и точния си адрес.
Който запише 5 абонати получава една книжка даром, а за повече от 5 -20% отбив от стойността им в пари, които при изпращане сумата да си я удържат.

Издателството.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...