Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1929_11_03 Чуха, че иде Исус3 ноември 1929 г.,Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 10 януари 2011 - 10:41

Аудио - чете Ивайло Христов

Чуха, че иде Исусъ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Крадецът и пастирът“, тринадесета серия, т.1 (1929)
Издание 1937 г., София
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

неделна беседа

Чуха, че иде Исус




Беседа от Учителя, държана на 3 ноември, 1929 г. София. – Изгрев.

„Чуха, че иде Исус“ (Йоана 12:12)

Човешкият дух се стреми към великото, красивото и мощното в света. Той му дава импулс, подтик в живота. Кое е великото и мощното, което стимулира човешкия живот? За човека велико и мощно е това, което в даден момент го интересува. Когато бедният чуе, че някъде, някой негов чичо умрял и му оставил голямо наследство, той ще преброди света, но ще намери оставеното за него наследство. Това става всеки ден в живота. Различието седи само в обекта, към който е отправено вниманието на човека. Когато чуете, че в града ви е пристигнал някой знаменит артист, музикант или певец, вие веднага тръгвате да търсите билети, да посетите концерта, който ще се даде. Какво печели човек, че ще чуе някой виден музикант или певец? В случая, най-много печели музикантът или певецът, а ония, които са го чули, печелят малко. Те са на второ място. Главното лице е певецът, или музикантът, а всички останали са второстепенни личности. Когато отивате на сватба, виждате, че всички се интересуват от младоженците, а сватбарите остават на второ място. Какво печелят сватбарите? – Нищо особено. Много сватбари присъствуват на сватбата, но младоженци са двама само.

Колкото малко и да печели човек, когато слуша речта на някой виден философ, или музиката на някой виден музикант, добре е той да слуша красиви работи, и то не само един път, но по няколко пъти. Всеки се интересува от идването на някой велик човек и иска да го посети. Това показва, че той има някаква връзка с него, или очаква някакво благо от него. Всеки се интересува от някакво велико чувство, което прониква в сърцето му, от някаква велика мисъл, която прониква в ума му, и от някакво велико дело, което се заражда във волята му. Естествено е човек да се интересува от тия неща.

Има хора, които не се интересуват от велики работи. Те се отнасят към млекопитаещите. Те мислят само за къщи, за пари, искат да се осигурят. И млекопитаещото търси някаква дупка да се скрие. Щом има къщичка и храна, то за нищо повече не мисли. За илюстрация на това състояние на човека, турците си служат с поговорката: „Светът да изгори, нищо не ме интересува". Това подразбира, че когато човек е осигурен, нищо повече не иска, за нищо не се интересува. Щом има къщичка, той е задоволен. Светът да гори около него, това не го интересува.

Мнозина искат да се представят за скромни хора. Те мислят, че като не желаят големи къщи, много имоти, големи знания, с това минават за скромни, за смирени хора. Не е въпрос човек да има малко желания и малки изисквания. За човека е важно, при каквото положение на живота и да се намира, да придобие нещо съществено. Запример, какво е придобил овчарят през своето 20 годишно пасене на овце? Ако само е пасъл овцете, без да е учил нещо, без да е направил едно добро дело, нищо не е придобил. Ако вълкът цял живот се е криел в своята дупка, и от време на време излизал навън, за да нападне някоя овца и да я удуши, той нищо не е придобил от вълчата култура. През целия си живот, вълкът е мислил само за ядене, как по-лесно да осигури своето съществуване. Изобщо, като проследим желанията на всички живи същества, виждаме, че те се стремят към едно: да се осигурят – да бъдат нахранени, стоплени. Докато не са задоволили физическите си нужди, те се стремят да ги задоволят. Щом ги задоволят, те се отегчават от живота. Като дойдем до човека, той казва, че му е дотегнало да живве, да се бори, за да задоволява нуждите си. Да се отегчи човек от живота, това е все едно да каже, че му е дотегнало да се грее на слънце. Който много се е грял на слънце, той може да се отегчи от слънцето. Който малко или никак не се е грял, той не е дошъл до това отегчаване. Какво е придобил първият от слънцето? – Той е почернял само. – Вторият? – Той е запазил белия цвят на кожата си. Нито първият е разбрал, какво представя слънцето, нито вторият.

Често хората поглеждат към земята, към почвата и казват: Земя, почва е това. – Коя почва е най-добра? – Черноземът. – Защо? – Защото е най-плодородна. Въпреки това, всички хора се стремят към белия цвят. Всеки иска да бъде бял. Има известна белота, която няма никакво отношение към живота. Човек може да е бял, но да не е здрав. Има известна белота, която е естествена. Изобщо, дойдем ли до цветовете, ние ги разглеждаме като здравословни и нездравословни. Един и същ цвят може да бъде здравословен, а може да бъде и нездравословен. Запример, има жълт цвят здравословен и жълт – нездравословен; има червен цвят здравословен и червен – нездравословен. Същото може да се каже и за зеления, за синия, за виолетовия цвят и т. н. Здравословните цветове ние наричаме цветове на слънцето и на деня, а нездравословните – цветове на луната и на нощта. Като изучавам хората, аз гледам, кои цветове преобладават в тях – цветовете на деня или на нощта, цветовете на слънцето или на луната. Когато цветовете на луната имат влияние върху някой човек, той много обещава, а малко изпълнява. Като не може да изпълни дадените обещания, той се оправдава с това, че условията не му благоприятствували. – Не, условията са били добри, но той не е могъл да ги използува. Такъв човек обикновено започва добре, свършва зле. Когато цветовете на слънцето оказват влияние върху някой човек, той малко обещава, а повече работи, дава от себе си. Ако някой му иска жито, той казва: Ще ти дам жито, само ако нивата роди достатъчно. Щом роди достатъчно, ще има и за тебе, и за мене. Преди да е родила нивата, нищо не мога да обещая.

„Чуха, че иде Исус." Като чуха, че иде Исус, заинтересуваха се от Него. Така се интересуват и от всички велики хора: артисти, музиканти, певци, поети, учени, философи. – Защо се заинтересуваха за Христа? – Защото Той дойде да спаси човечеството. Той донесе на хората ново учение, нова култура, нов начин на живеене. Христос дойде в света да реформира Мойсеевия закон. Този закон гласи: „Око за око, зъб за зъб". Според този закон, като разглеждат някое твое дело, ти трябва да платиш всичките разноски по него. В това отношение, Христовият закон гласи: „Даром сте взели, даром давайте".

„Чуха, че иде Исус". Какво означава думата Исус? Външно разгледана, тя е обикновена дума. Много Исусовци има в света, но един е Исус, носител на Божествения принцип в себе си, на принципа, който твори. На еврейски език Исус значи Ешуа. Тази дума има дълбок, вътрешен смисъл. Думата Исус съдържа в себе си още два принципа: един, който дава, и друг, който взема. Следователно, в света съществуват три главни принципа: принцип, от който нещата изтичат; принцип, който възприема нещата в себе си и принцип, който предизвиква проявление на нещата. В дома тези три принципа представят майката, бащата и детето. Бащата е представител на първия принцип, майката – на втория, а детето – на третия. Значи, върху тия принципи се основава дома. Върху тях е основан целия свят. Докато детето не е дошло в дома, майката и бащата мислят само за себе си. Щом детето дойде, то предизвиква майката и бащата да се грижат за него. Те се готвят да го приемат в дома си, създават му благоприятни условия, защото знаят, че дом без деца е като търговец без капитал. Човек без здраве, учен без знание, сърце без чувства, ум без мисли и воля без действия са като дом без деца. Тази е причината, задето майката прави всичко възможно, да привлече една душа, да се прероди в дома й като нейно дете.

Сега, като наблюдавате живота на семействата, на обществата, на народите, виждате, че навсякъде съществуват ред обреди, както в църквите. Всеки обред представя известна магическа формула, която има дълбок, вътрешен смисъл. Ако влезете в една съвременна църква, ще видите, че богомолците се кръстят, правят поклони, молят се, палят свещи, пеят песни и т. н. Тия обреди не са нищо друго, освен формули, на които хората са забравили дълбокия смисъл, вследствие на което днес те нямат това значение, каквото някога са имали. Като се молят, всички хора се обръщат на изток. Не само хората, но и животните, и птиците обръщат погледа си на изток. – Защо? – Защото слънцето изгрява на изток.

Обаче, това, което създава изтока, създава и запада, и юга, и севера. Слънцето определя четирите посоки на света. Тези посоки не са абсолютни, те се менят, в смисъл, че нашият изток е запад за други хора; техният изток пък е запад за нас. С една дума казано, изток е всякога там, отдето слънцето изгрява. Посоката, в която светлината се увеличава, е юг. Посоката, в която светлината се намалява, е север. Четирите посоки – изток, запад, север и юг са четири главни посоки, които съществуват, не само във външния свят, но и във вътрешния свят на човека. Човек трябва да знае отношението на тия посоки към самия него. Ако не разбира отношението на изтока, на запада, на севера и на юга към себе си, той не разбира живота, няма съзнателно отношение към него. Ако човек не разбира, защо ходи прав, защо главата му е обърната към центъра на слънцето, а краката – към центъра на земята, той не разбира смисъла на живота. Ще кажете, че Господ е наредил тия работи, че Той е определил това нещо да бъде така. Щом Господ е наредил тази работа така, защо главата на растенията е поставил в противоположна посока на човешката, заровена в земята? Това показва, че човек търси благото си на друго място, не там, където растенията го търсят. И обратно, растенията не търсят своето благо там, дето хората го търсят. Въпреки това, хората правят една съществена грешка в своя живот: те търсят своето благо там, дето растенията търсят своето. Понеже главата на човека е обърната към слънцето, хората трябва да търсят своето благо, именно, в тази посока. Растенията пък търсят своето благо от земята, накъдето е насочена главата им. При това, те никога не скриват благата си. Каквото благо придобиват, те го оставят на открито, всички да се ползуват от него. Хората постъпват точно обратно: каквото придобият, веднага го скриват на тайни места, в хамбарите си. Погледнете ли в някой човешки хамбар, ще видите, че той е пълен с жито, с ечемик, с царевица и т. н. Те се оправдават с пословицата: „Покритото мляко котката не го лочи". Не е въпрос в криене на нещата. Важно е, че млякото, колкото и да се захлупва, скоро се разваля. Обаче, плодовете могат да стоят дълго време на дървото, без да се развалят.

„Чуха, че иде Исус". Идването на Христа има отношение към всеки разумен човек. То представя едно от великите, от разумните явления, както в човешкия живот, така и в цялата природа. А между всички разумни явления в природата съществува тясна връзка. Оттук вадим заключение, че всяка разумна идея, която се проповядва, има отношение към всички живи същества, на които съзнанието е пробудено. Какъв смисъл има религията за нас, ако не се ползуваме от нея? Какъв смисъл има извора за нас, ако не се ползуваме от неговата чиста вода? Какъв смисъл има светлината за нас, ако не се ползуваме от нея? Ако растенията и животните, които имат отношение към нас, не ни ползуват, защо ни са те? Следователно, ние трябва да се радваме, именно, на това, че живеем в свят, в който всички неща са разумно поставени. Като знаете това, вие не трябва да пренебрегвате нещата в природата. Тя е поставила всяко нещо на своето място. Едно нещо само можете да правите: да различавате едно същество от друго, да виждате отличителните им качества, без да ги пренебрегвате. Всички растения, всички животни, всички хора не са устроени по един и същ начин. Когато един разбойник или апаш се яви между хората, всички взимат мерки, предпазват се, да не ги обере и убие. Всеки заключва вратите си, пази се от този разбойник. Когато един добър човек влезе между хората, всички отварят къщата си за него, турят знамена на вратите си и излизат да го посрещнат със слава и почести.

И тъй, в света съществуват два вида хора: добри и лоши. Когато някой лош човек, или неприятел влезе в дома ви, всички се разбягват, както българите едно време бягали от турските башибозуци. Тогава те търсили Бога, вярвали в Него. Днес, обаче, те забравиха Този, Който ги освободи и не вярват вече в Него. Това се вижда от престъпленията, които днес се вършат. Не само българите, но всички народи са забравили Бога и се хвалят със своите велики хора. Къде са техните велики хора? Всички народи са постъпили зле със своите велики хора. Запример, много българи и досега гледат на богомилството в България като на голямо зло. Целият европейски свят гледа на богомилството като на светла страница в историята на българския народ, а туй малцинство българи още не вижда и не съзнава това. Българинът трябва да бъде искрен, да признава грешките и престъпленията, които сам е направил, и да не ги преписва на другите. Изобщо, човек е склонен да се оправдава с другите. И, ако му изтъкнат някаква погрешка, той веднага се сравнява с окръжаващите и казва: Аз ли съм най-лош човек? – Не си най-лош, но не си и най-добър. Това е метод на контрастите. Когато човек каже в себе си, че не е най-лош, той трябва да знае, че не е и най-добрият. Той може да се изправи. Всеки народ, както и отделният човек, носи в себе си известни дарби и способности, които трябва да развива.

Когато казваме, че патриотизмът трябва да бъде качество на всеки човек, на всеки народ, ние подразбираме, че между членовете, между отделните единици на всеки народ трябва да има особено съгласие, вътрешна хармония и взаимопомощ. Това не трябва да става с власт, чрез насилие, но доброволно, по естествен път. Човек не може да бъде патриот, докато този център не е развит в него. Чувството на патриотизъм в човека е свързано с религиозното чувство, вследствие на което истинският патриот съзнава, че всички хора са Божии създания, направени по образ и подобие Божие и принадлежат към една обща държава – небесната държава, т. е. Царството Божие. Когато говори за своето отечество, дълбоко в себе си, човек има предвид една Божествена идея – отечеството на душата. Зад всяка видима идея се крие една невидима – Божествена идея.

„Чуха, че иде Исус". Аз взимам думата „Исус" в смисъл на великото, мощното, красивото, което иде сега в света. Всички хора се интересуват от него. Няма човек в света, който да не се интересува от красивото и великото. То представя идеал в живота на човека. Обаче, този идеал не е еднакъв за всички хора. Той оказва различно влияние върху различните хора. Не е нужно този идеал да оказва еднакво влияние върху различните хора. Каквото и да е влиянието му, все-таки той оказва специално влияние върху всеки човек. Същото можем да кажем за влиянието на светлината върху човека. Тя оказва различно влияние върху различните хора. Рече ли някой, че светлината има особено влияние върху него, той ще се намери в положението на съвременните вярващи – православни, протестанти, католици, всеки от които поддържа, че има най-право верую, най-добро разбиране за Христа. Всеки мисли за себе си, че най-добре разбира Христа, че е истински Негов последовател, когато и до днес още не виждаме Христовото учение приложено в живота.

Съвременните хора говорят за любов, а животът им е пълно отражение на безлюбието. Може ли да се каже, че момъкът обича момата, на която пише любовни писма, че не може да живее без нея, че тя е смисълът на неговия живот, ако наскоро след женитбата им той започва да я бие за нищо и никакво? Можете ли да кажете, че учителят има любов към учениците си, ако постоянно влиза в клас сърдит и недоволен? Можете ли да кажете, че стражарят има любов, ако лови хората по улиците и ги води в участъка?

Днес всички хора се нуждаят от нови разбирания, които да внесат в тях вътрешна свобода на действия. Всички хора се нуждаят от положителни знания и разбирания на Бога, на природата и на самия човек. Божествената наука дава тия знания на хората. Като се домогнат до нея, те ще видят, че, наистина, няма нищо скрито-покрито пред лицето на Бога. Според тази наука, и доброто, и злото на човека, както и на неговите деди и прадеди, е открито. От хиляди години насам животът на човека е отворен и всеки, който разбира, може да чете. Какво по-добро свидетелство може да се иска от човешкото лице? Каква по-сигурна лична карта можете да искате от човешкото лице? Като не разбират тази наука, с години хората изучават човека, дали не е някакъв престъпник, от типовете на Ломброзо, и го изучават в подробности. - Няма защо много да се спират върху престъпника. Като видят пръстите, ръцете, очите, ушите и устните му, ще разберат, че имат всички белези на престъпник, но с това те не могат да го направят по-добър. Преди години, като правех френологически изследвания, срещнах един 70 годишен български войвода, строен човек, с благородни черти на лицето си, но ръцете му бяха ръце на престъпник. Аз му казах: Ако бях съдия, за престъпленията, които си извършил, щях да те осъдя на 20 години строг затвор. – Прав си, заслужавам това наказание. Не зная, как ще се оправдавам пред Бога. Много престъпления съм извършил. Ще нося последствията на своите грехове и престъпления. Страшно е моето минало! Казвам: Това, което може да измъчва или да радва човека, е неговото минало, което е наслоено върху съзнанието му. Дали човек води добър или лош живот, това е за самия него. Той сам ще носи последствията и на единия, и на другия живот. И тъй, целокупният живот, към който всички хора се стремят, представя идеалния живот на човека. Той включва в себе си, както индивидуалния, така и общия живот – живота на всички хора, на всички живи същества. Въпреки това, мнозина казват, че не трябва да се интересуват от живота на хората, на своите ближни, без оглед на това, дали те са праведни или грешни. Един селски свещеник, при изпълнение на службата си, се обърнал към своите миряни с думите, казани от Христа: „Не съдете, за да не бъдете съдени!" За да усили тази идея, той дошъл дотам, че искал да убеди слушателите си, какво никой няма право да се интересува от работите и живота на хората. За да подкрепи още повече своята мисъл, той си послужил с поговорката: „Всяка коза за своя крак виси". Един от селяните не бил съгласен с тълкуванията на свещеника и решил да му устрои една шега. Един ден той взел една умряла коза и я закачил пред портата на свещеника. Като постояла няколко деня, козата започнала силно да мирише. – Иване, ти ли остави тази коза тука? – рекъл свещеникът на своя съсед. – аз я оставих. – Ами тя мирише много неприятно. – Какво от това? Нали казваш, че всяка коза за своя крак виси? Както виждате, миризмата от умрялата коза се отразява неприятно не само върху този, който я закачил на портата, но и върху неговите съседи. Следователно, който върши престъпление, той трябва да знае, че престъплението има отношение не само към него, но и към ближните му. И тъй, пътят, по който сегашното човечество може да се възпита, не е този, по който днес върви. Сегашното възпитание не може да донесе нещо особено на човечеството. Напротив, сегашното възпитание може да даде обратни резултати на това, което се очаква. Днес всички хора говорят добре: и проповедникът, и учителят, и общественикът, но въпреки това техните проповеди остават безрезултатни. Това показва, че съвременните хора само на думи говорят добре, но още не живеят добре. Има нещо криво в техния живот, което пречи и на самите тях, а същевременно пречи и на слушателите им. Те говорят за жертви, за даване, а се страхуват да жертвуват, за да не осиромашеят. Да даваш разумно, да се жертвуваш, това значи, да придобиваш свободата си. Свободата е един от великите принципи на живота. Когато Христос е проповядвал на хората да раздадат всичкото си имане, Той имал предвид придобиване на свободата. Кой трябва да раздаде богатството си? – Богатият. - Истински богат човек е онзи, който знае, къде има заровено богатство в природата и може да разполага с него. Не може да се нарече богат онзи, който има едва десетина хиляди лева на разположение. Богатият човек знае, къде в природата се крият подземни извори, с които може да създаде необходимите оазиси в пустинята. Ако човек знае, къде се намират богатствата на природата и може да ги използува, никакво друго знание не му е нужно. Съвременните хора се нуждаят, именно, от такова знание. Те трябва да се свържат с живата природа и от нея да се учат. Само при това положение, природата ще открие тайните си на човека.

Разумният човек знае, къде има скрити пари и скъпоценности в земята, но никога не може да ги извади без позволение на възвишените същества. Ако те не му позволят да вземе нещо от нейните богатства, той никога няма да наруши техните заповеди. Той предпочита да живее в лишения, отколкото да престъпи законите на разумната природа.


Има случаи в живота, когато някой човек зарови парите си в земята и след това умре. Обаче, той е толкова свързан с парите си, че и от онзи свят ги пази. Той не позволява на никого да се ползува от неговото богатство. Тежко на онзи, който намери тези пари и си позволи да ги вземе. Собственикът им ще го преследва непрекъснато, няма да го остави на мира. Има случаи, обаче, когато някой богат човек, след като заровил парите си в земята, умрял, но търси подходящо лице, на което да предаде богатството си. Той иска да се освободи от това богатство, да скъса връзките на своите земни желания и да се предаде на Бога. Който намери такова богатство, едновременно с това той получава и благословението на неговия собственик. Такова богатство носи благословение за дома. Всяко друго богатство, спечелено с насилие, носи нещастие за дома. Вие знаете случая с англичанина, който разкопа Тутанкамен, но плати с живота си. – Защо? – Този човек не позволява на хората да се ползуват от неговото знание. Има гробници от миналото, които не е позволено да се разкопават. Който се опита да ги разкопава, той ще плати с живота си. Също така и в природата има свещени места, на които човешки крак не може да стъпи. Позволи ли си човек да стъпи на едно от тия места, той скъпо ще плати. „Чуха, че иде Исус". И съвременните хора се нуждаят от един Исус – основното, Божественото начало в живота, което да обясни на хората, защо са дошли на земята и как трябва да живеят. Без да мислят много, хората казват, че човек е дошъл на земята да поживее малко и след това да умре. – Това не е някаква велика философия, нито някаква наука. Не само човек, но и всяко животно, след като живее известно време на земята, умира. Но с това въпросите на живота не се разрешават. Човек трябва да знае, защо е дошъл на земята и защо трябва да живее. Ако мисли, че след като поживее няколко години на земята, трябва да умре и да го заровят, той не е разбрал смисъла на живота. Да мисли човек, че ще умре, ще го заровят и върху гроба му ще поставят паметник, който да свидетелствува за неговото съществуване, това е архаична мисъл.

Ще кажете, че паметниците са необходими, като живи свидетели, че някога, в еди-коя си епоха са живели на земята еди-кои си видни учени, писатели, поети и музиканти. 3а предпочитане е човек да посети всички разсадници в света, да види различните видове круши, ябълки, отколкото да отиде в някои гробища, да разглежда паметниците на видни поети, учени и философи. По-добре е човек да остави след себе си едно-две плодни дръвчета, или някакво малко знание, отколкото на гроба му да стърчи някакъв величествен паметник. Ако паметниците са толкова необходими, като свидетелство на минала слава и величие на човечеството, защо Христос не остави след себе си някакъв паметник? Къде е гробът на Христа? – Христос няма гроб, но въпреки това и до днес още хората продължават да Го търсят. Христос запита учениците си: Защо търсите живия между мъртвите?


Следователно, докато хората търсят великите личности по гробищата, тяхната култура е мъртва. Великите хора живеят в сърцето и в ума на своя народ. Искате ли да намерите паметниците на великите хора, ще ги намерите всред техния народ. Те представят културата на своя народ. Ако писателят не живее в сърцето, в ума, в душата и в духа на своя народ, той никакъв писател не е бил. Казано е в Писанието: „Ще им изпратя Духа си". Обаче, никъде не е казано, че Бог ще изпрати на хората един паметник.

Някои, като слушат моите проповеди, намират, че не съм проповядвал според Евангелието. Те искат да им се проповядва точно така, както е писано в Евангелието. Кой проповедник, кой пророк или кой Учител е проповядвал точно според това, което е вече написано? Нито Мойсей е проповядвал според писаното преди него, нито Христос. Защо трябва да се преповтаря това, което е написано вече? Написаното всеки сам може да го чете. Ако река и аз да проповядвам това, което преди мене е писано, туй значи да декламирам. Аз не съм учил още изкуството декламация. Има едно ново Евангелие, което още нито е писано, нито е проповядвано. Това Евангелие се проповядва днес на хората. Под думата „Ново Евангелие" се разбира Божественото учение, което днес иде в света и носи светлина за човешките умове. Ние не се интересуваме от въпроса, как слънцето е огрявало земята преди хиляди и милиони години. Ние се интересуваме от днешното слънце. Ние искаме да знаем, как това слънце днес огрява земята и каква светлина носи на хората. Ако под светлината на днешното слънце семената могат да растат и да се развиват, ние приемаме тази светлина. Ние се интересуваме от свещени, от свети работи, но те не са писани само в Свещените книги, които хората знаят. Има много свети, свещени работи, които никъде още не са писани. Това не значи, че те не съществуват и никой не ги знае.

„Чуха, че иде Исус." Исус представя основното, Божественото начало, което трябва да се приложи в живота. Нещата имат смисъл, само когато се прилагат. Това виждаме в съвременната наука и в съвременното изкуство. Всички науки и изкуства имат смисъл дотолкова, доколкото са във връзка с действителния живот. Ако нямат връзка с действителния живот, те не представят никакъв интерес. Ако астрономията не допринася нещо за развиване на човешкия ум, ако психологията не допринася нещо за облагородяване на човешкото сърце и ако социологията не допринася нещо за правилните отношения между хората, тези науки не са на мястото си. Те не могат да ни ползуват. Всяка наука има смисъл дотолкова, доколкото е в отношение с външния и вътрешния живот на човека. При това, значението на дадена наука е толкова по-голямо, колкото повече има отношение към вечността. Запример, бактериологията е преходна, временна наука. Един ден, когато хората ще водят чист, свят живот, те няма да боледуват. Следователно, те няма да се нуждаят от бактериолози. Всеки човек ще бъде бактериолог за себе си. Нищо повече, съвременните бактериолози даже не виждат бактериите такива, каквито са всъщност. За тях бактериите представят микроскопически същества. Това, което те виждат под микроскоп, ни най-малко не представя същинските бактерии. Това са техните снаряди, с които си служат, както хората си служат с картечен огън, с бомби и с топове във време на война. Когато бактериите влязат в кръвта на учения бактериолог, и той умира, както и простият човек, който нищо не знае за тях. Тогава, какво знае този учен за бактериите? Истинският учен трябва да поставя параван пред картечния огън на бактериите и да им се противопоставя. Не може ли да запази кръвта си от тяхното нападение, той не е учен човек. Той ще попадне под неприятелския огън на бактериите и непременно ще умре.

Съвременните хора се страхуват от болести, от страдания, от глад, от лишения и т. н. Те живеят под вечен страх, не знаят, какво следният момент може да им донесе. Няма защо да се страхуват. Природата всякога предупреждава човека за онова, което предстои да му се случи. Достатъчно е човек да се вслушва в онова, което тя му нашепва, за да вземе предварителни мерки. Като разбира езика на природата, човек сам ще бъде лекар на душата и на тялото си. Някой човек предчувствува, че ще му се случи нещо, че ще заболее от някаква болест. Това предчувствие не е нищо друго, освен предупреждение от страна на природата. Щом приемете нейното предупреждение, веднага трябва да вземете мерки да се лекувате. Не чакайте да се разболеете и след това да се лекувате. Когато кръвта на човека е чиста, бактериите ще минат и заминат през него, без да го съборят. Когато войниците напущат позициите си и отстъпват, те изгарят всичко, каквото има по тях, и не оставят нищо на неприятеля си. Това е добра военна тактика. Така трябва да постъпва всеки разумен човек по отношение на болестта, която се готви да го нападне. Той трябва да изгори всичко, което е на пътя й, да пресече пътищата й, да не може да стигне до него, нито да вземе нещо от него. Когато Христос е казал, че човек трябва да се отрече от себе си, Той подразбирал, че човек трябва да пресече в себе си всички пътища, отдето злото, неприятелят може да дойде. Неприятелят трябва да се върне обратно в своята държава, отдето е излязъл. Какво правят съвременните хора? Те приготовляват най-удобни пътища и съобщения, строят параходи, железници, правят топове, бомби с единствената цел да се борят със злото, с неприятеля, но щом го видят, уплашват се и избягват, като оставят всички тия пособия в неговите ръце. Първоначално хората мислят, че са герои, че лесно могат да се справят с неприятеля си, но щом се намерят на тясно, бягат и оставят всичко в негови ръце. Обаче, последствията от страха са всякога лоши.

Какво допринася войната за човечеството? – Разрушения, унищожения, страдания. Във време на война, хиляди и милиони хора се убиват, осакатяват, полудяват, инвалиди стават, а същевременно и финансовото положение на държавите се влошава. Те претърпяват големи финансови кризи, които се отразяват зле и върху частния живот на хората. Благодарение на тези кризи, много милионери полудяват. В един ден те стават последни сиромаси. Това става главно в Америка, дето има много милионери. Това положение в страната представя голяма финансова война. Уилсон даде 14 правила на американците, но те не устояха на тях. Сега, за цялата бяла раса иде по-строг закон от Уилсоновите правила – Божественият закон. Един главнокомандуващ е натоварен с великата задача, да покаже на бялата раса, че Божият закон иде в света. Той ще се наложи на хората. Този закон е неизменяем, и никой не може да го отмени. Когато бялата раса признае съществуването на Божия закон и го приложи в живота, главнокомандуващият ще бъде уволнен от своята служба и ще го назначат слуга на шестата раса. Хората от бялата раса също така ще се уволнят от своите служби и ще се заместят с нови хора – с хора от шестата раса. Христос, в една от своите притчи - за лозето, е предсказал това. Лозето ще се отнеме от ръцете на старите слуги и ще се предостави на нови слуги, да го обработват по нов, правилен начин.

Сега, като слушате това, вие не трябва да се плашите. Човек трябва да се страхува и да мисли, преди да е сгрешил. Щом сгреши, нищо друго не му остава, освен готовността да изправи погрешката си и да носи последствията на своя грях. Нашата цел не седи в това, да се занимаваме с греховете на хората, но човек трябва да знае, че всичко, каквото върши, се пише върху него. Като знае това, той трябва да изучава себе си, да изучава и своя ближен. Да познава човек себе си, т. е. да познава доброто в себе си, това е истинската наука. Злото пък не представя никаква наука. То представя само условие за придобиване на Божествената наука. В този смисъл, зло, лош живот не съществува. Истински живот е само доброто, т. е. добрият живот. Когато добрият живот претърпи някакви отклонения, тия отклонения ние наричаме лош живот. Всъщност, лош живот не съществува. Добрият живот подразбира разумни, правилни отношения между хората. Когато животът на човека е добър, той не може да се лиши от благата на този живот.

За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Някога, в Америка живял един добър, благочестив християнин, който бил честен, трудолюбив работник. Той имал пълно упование на Бога, и каквото и да се случвало в живота му, всякога казвал: Господ ще промисли. Жена му често го упреквала за неговото упование на Бога и му казвала: С тази твоя теория, че Господ ще промисли за всичко, ти няма да излезеш на добър край. Ти трябва да се научиш да пестиш, да мислиш за черни дни. Не се минало много време, и неговата теория била подложена на изпитание. В Америка, по това време, настанала голяма финансова криза, която засегнала и най-големите търговци и фабриканти. Господарят на фабриката, в която работил бедният и благочестив християнин, се принудил да уволни голяма част от своите работници, в числото на които попаднал и добрият работник. Като се видял без служба, той пак не изгубил упованието си в Бога и постоянно се молил, като повтарял думите: Господ ще промисли. Жена му продължавала да му натяква: Видя ли, докъде те доведе твоята теория? Видя ли резултата на твоите молитви? Бедният работник не се смущавал от това положение и спокойно отговарял: Господ ще промисли. Един ден, след гореща молитва към Бога, той отворил прозореца на своята бедна колибка, да погледа навън и да подиша чист въздух, но видял,че едно дете носело в ръката си една умряла гарга. То я турило на прозореца на работника и продължило пътя си. Като видял умрялата гарга на своя прозорец, работникът се натъжил и си казал: От какво ли е умряла тази гарга? За да намери причината на смъртта й, той решил да я разреже. Взел ножчето си и разрязал гърлото й. Каква била изненадата му, когато в гърлото й намерил една богата огърлица със скъпоценни камъни. Той не допуснал, че Провидението изпраща тази огърлица за него, да подобри положението си, но веднага започнал да мисли, чия е тази огърлица, да я предаде на притежателя й. Като размишлявал върху това, дошло му на ума, че тази огърлица е на неговата господарка, на жената на фабриканта. Той скрил огърлицата в джоба си и веднага отишъл при своя бивш господар. Извадил огърлицата от джоба си и разправил цялата история. Оказало се, че огърлицата действително била на неговата господарка. Трогнат от честността на своя работник, фабрикантът си казал: Както Господ промисли за този човек, така и аз трябва да промисля за него. Той намерил специална служба за този честен човек и отново го приел при себе си. Следователно, когато се намери пред известно изпитание, човек не трябва да се плаши от нищо. Укорите на жена му не трябва да го смущават. Жената е професор за мъжа. Той не трябва да се спира пред нейните теории, но да слуша онова, което Бог отвътре му говори.

Ще приведа още един пример, да видите, как Бог работи, как се проявява Божият Промисъл. Един от младите европейски поети, от миналата епоха, писал хубави работи, но все оставал неоценен. Понеже бил много честолюбив и амбициозен, той се отчаял и решил в себе си да не пише повече. Той се убедил, че хората не заслужават неговите работи и дошъл най-после до заключение, че животът няма смисъл. Той решил да се самоубие, но не знаел, по какъв начин. Понеже бил страхлив, не могъл изведнъж да тури край на живота си и размишлявал: Ако се застрелям, ще се уплаша много и няма точно да улуча сърцето си. Ако се промуша с нож, ще ме заболи много и няма да сполуча да се пробода смъртоносно. Най-после решил да се удави. За тази цел той отишъл на брега на морето, отдето мислил да се хвърли във водата. В този момент той видял, че една млада мома се дави и се бори с морските вълни. Без да мисли много, той се хвърлил във водата, хванал давещата и я извлякъл на брега. Какво се оказало след това? Младата мома била царската дъщеря. От благодарност към младия поет, царят бил готов на всякакви услуги. Той го поканил в дома си и му се отзовал в помощ за всичко, което дотогава го спъвало. От този момент работите на поета се наредили добре. Доволни за щастливото спасяване на царската дъщеря, всички се чудили, как Божият Промисъл работи. И тъй, докато човек не дойде до пълно отчаяние и реши в себе си да се удави, работите му няма да се оправят. Обаче, ако в този момент той забрави себе си и отиде да помага на давещия се, Бог ще помогне и на двамата: и на давещия се, и на онзи, който е намислил да се дави. Следователно, работите на човека ще се оправят, когато той дойде до пълно отчаяние, но и при това положение се окаже готов да забрави своето нещастие, за да помогне на ближния си. Това е проповядвал Христос. Това е учението на любовта. Човек трябва да вярва в Бога, в Божия Промисъл, но същевременно трябва да работи. Човек не трябва да става роб на труда, но да работи, да се труди без срам и страх, да не чака другите да работят заради него. По отношение на работата, американецът заслужава похвала. Дойде ли въпрос до работа, и княз да е, той съблича княжеските си дрехи, облича работнически и започва усърдно да работи. Щом свърши работата си, измива се и отново облича княжеските си дрехи. Много американски ученици и студенти са свършили гимназия, университет и са станали професори чрез труд. Човек трябва да разчита на себе си, а не на стипендии от държавата. Не се срамувайте от работа и от труд. Няма по-почтено нещо от работата и от труда.

Два случая зная в България, които заслужават подражаване. Един млад момък свършил гимназия с отличен успех, но нямал средства да следва университет. За тази цел, той тръгнал да търси някаква служба. След като обиколил всички учреждения, отдето се надявал да получи служба, видял, че освен неизпълнени обещания, нищо друго няма да получи. Той взел на заем от един приятел 200 – 300 лв., и си купил точило за острене на ножове. Той турил диплома си от гимназията в рамка, която закачил върху точилото, и така започнал да точи ножове. В скоро време той изплатил дълга си за точилото и си пробил път в живота.

Друг един млад момък, студент в университета, поради крайна бедност, не могъл да свърши науките си на родителски средства и решил сам да си помогне. Той си купил четки, бои и станал ваксаджия. По този начин той спечелил симпатиите на много чиновници. Те дохождали при него да чисти обущата им, с цел да го подкрепят. Така свършил той университет и заел съответна длъжност. Гимназистът, който точел ножове, си казвал: Както мога да уча, така мога да точа ножове. Значи, докато човек не дойде до положение да точи ножове и да ваксва обуща, работите му няма да вървят напред.

Следователно, при каквито положения и да се намира, човек трябва да разчита на Божественото в себе си. Той трябва да разчита и на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Дето и да се намира човек, при каквото положение и да е, любовта всякога може да му помогне, да му се притече на помощ. Един наш брат отиде в Патагония, без никакви средства и познати. Той уповаваше само на Бога. Така се случи, че там се срещна с един българин, който го настани на работа, с добра заплата. Този наш брат има нещо добро в характера си. Той казваше: Аз съм готов на всякаква работа. Когато замина за Патагония, той беше на 50 години. Сега пише писма оттам и казва, че страданията и тук го следват, но понеже уповава на Бога, всичко понася. Оплаква се от господарката си. Господарят му бил добър човек, но господарката била сприхава, нервна, цял ден го ругае, направила го е по-долу от земята, постоянно го обиждала.

Съвременните хора се стремят към постижения, но за да имат тия постижения, те трябва да бъдат смели. Смелост се иска от човека. Достойнството на човека седи в благородството на неговата душа. Светли мисли, благородни чувства и постъпки определят човека като истински човек. Той трябва да работи върху себе си съзнателно, планомерно, без да очаква бързи резултати. Както Бог чака с хиляди години, докато се пробуди човешкото съзнание, така и ние трябва да имаме търпение, да дочакаме резултата на своята работа. Човек не трябва да бърза в своите заключения. Като види звезда, растение, животно или човек, той трябва да се спре пред тях внимателно, със свещен трепет, да чуе нещо ново от тях. Когато момък говори с някоя мома, той постоянно открива в нея нещо свещено. Във всяка душа, във всяко живо същество се крие нещо ценно. Сегашните хора са затворили пред себе си вратите на свещените извори и казват, че животът няма смисъл. Те сами се задушават и обезсмислят своя живот. – Не, докато слънцето изгрява, докато звездите блещукат на небето, докато хората се раждат, докато растенията цъфтят, докато птичките пеят, човек не трябва да се обезсърчава. Когато петлите пеят, те казват на хората: Докато ние пеем, вие трябва да бъдете спокойни, да вярвате, че работите ви ще се наредят добре. Изобщо, по пението на петлите може да се определи, какво ще бъде времето. Същевременно, пението на петлите показва, дали работите на човека ще се наредят добре, или не. Който разбира езика на петлите, той може да знае, ще има ли успех в работите си, или няма да има. Въпреки всичко това, човек трябва да бъде умен, да мисли, какво прави. Една постъпка, добра или лоша, определя съдбата на човека.

Един американец, милионер, дал обявление във вестниците, че търси за кантората си млад, енергичен момък. На това обявление се явили много младежи, всички с препоръчителни писма. Милионерът взимал писмата, прочитал ги едно след друго, поглеждал към младите кандидати, но никой от тях не му харесал. В този момент в кантората влязъл млад момък, на вид беден, но спретнат, чисто облечен. Той се поклонил учтиво и се обърнал към милионера с думите: Господине, четох във вестниците, че търсите за кантората си млад, енергичен човек. Аз идвам при вас за тази служба, но нямам никаква препоръка. Докато чакал отговора на милионера, младият момък хвърлил поглед навсякъде и видял на земята парче хартия. Той моментално се навел, свил хартията в ръката си, за да я хвърли вън някъде, и пак се изправил да чака отговор. Постъпката на младия момък се харесала на милионера, и той веднага отговорил: Твоята постъпка е препоръчителното ти писмо. Ти ще останеш на работа в кантората ми и ще бъдеш добре възнаграден.

Следователно, когато влезе в Божествената кантора, човек не трябва да се срамува. Той трябва да се наведе, да вземе хартията от земята и да я тури в огъня да изгори. Ако се срамува да се наведе, той няма да бъде приет в тази кантора. Нямате ли характера на младия момък, никъде няма да ви приемат на служба. Каквито препоръчителни писма и да носите, навсякъде ще ви кажат: Ще ви имаме предвид. След тези думи ще излезете навън и дълго време ще чакате отговор на вашата просба. В Бога няма никакво лицеприятие.

„Чуха, че иде Исус". – Защо иде Исус? – Да покаже на хората, как трябва да живеят по новия начин – по закона на любовта. Когато любовта влезе в света, плач, страдания, болести, недоразумения, престъпления нима да има. Когато любовта влезе в света, ще има само радости и благословения, само песни и веселия. Хората ще живеят по братски и ще се разбират.

„Чуха, че иде Исус".

Желая и вие да чуете това, да носите любовта в душата си.

''10. Беседа от Учителя, държана на 3 ноември, 1929 г. София. – Изгрев.''


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10347 Мнения:

Публикувано 26 ноември 2013 - 21:00

От книгата, "Крадецът и пастирът". Неделни беседи. Девета година (1929–1930).,
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


ЧУХА, ЧЕ ИДЕ ИСУС


Йоана 12:12


Това, което най-много стимулира човешкия дух, това е великото, мощното в света. В най-широк смисъл най-мощното е това, което вас ви интересува. Беден сте, но като чуете, че някой ваш богат чичо умрял и ви оставил десет милиона наследство, вие ще обиколите целия свят, докато намерите тези пари. Дето и да отивате, навсякъде ще разправяте, че чичо ви умрял и ви оставил наследство от десет милиона лева.


И в съвременния живот, като чуете, че някой велик артист или някой велик цигулар или пианист, или някоя велика певица ще дойде, вие веднага започвате да говорите по колко лева струват билетите, де ще даде този концерт, кой ще отиде да го посети и т.н. Какво печелите от това, че сте посетили този виден артист? Вие ще станете ли като него? Няма да станете. В случая е важен този, който има парите, а това, че вие сте чели, какво? Някой има пари, то не ви ползва много. В този случай вие сте второстепенното лице, както при една сватба важни са онези, които се женят, а сватбарите са на второ място. Какво печелите от това, че вие сте сватбари? Много сватбари има.


Казвам, добре е да се слушат хубавите работи, и то не само веднъж, но много пъти. Всеки се интересува да чуе за идването на някой велик човек в света и да отиде да го посети. Това показва, че той има тясна връзка с него. Вие се интересувате от този велик човек, защото имате някаква връзка с него и очаквате от него някакво благо. Всеки се интересува от някакво велико чувство, което прониква в сърцето му, или от някаква велика мисъл, която прониква в ума му, или от някакво велико действие, което се заражда във волята му. Естествено е човек да се интересува от това нещо. Някои хора казват: „Нас не ни интересуват тия неща. Ние се интересуваме от направата на една малка къщица, в която да си живеем." Това е идея на млекопитающите. Такива хора, като имат една малка дупчица като едно свърталище, в което могат да си живеят, повече от нищо не се интересуват. За този случай турците имат една поговорка. Светът да изгори, нас нищо не ни интересува. Това подразбира, че когато те си имат, каквото им е нужно, по-нататък от нищо не се интересуват


Питам, каква култура има в това, че ти си си направил една малка колибка? Казвате - човек трябва да бъде скромен, той не трябва да се интересува и да желае много неща, той не трябва да живее разкошно. Питам, ако един овчар е живял цели двадесет години между овците и само ги е пасал, стригал вълната, без да се интересува нещо от учение, без да е мислил нещо за Бога или без да е направил някому едно добро, какво е придобил той от тази култура? Ако един вълк е живял двадесет години в своята дупка и е излизал от нея само за да удуши една овца и да прави пакости на селяните, какво е придобил той от тази своя култура? Или каква е ползата на тази култура в света? Той само се е вслушвал да чуе някакви звънци от стада и да се приготви да си вземе някоя овца от тях, да си хапне.


Казвам, има два вида желания, от които хората се интересуват. И от едните, и от другите желания хората се интересуват, понеже всички искат да живеят. Едните искат Бог да им стане гарант, да ги осигури като силен и мощен, че един ден, като се осигурят, като станат щастливи, ще се обърнат към него и ще повярват в съществуването му. Другите пък казват: „Дотегна ни вече да се молим на Бога, да ставаме сутрин рано и да ходим на църква. Няма какво повече да мислим за Бога. Трябва да си поживеем малко." Между едните и другите хора аз правя аналогия, както между хората, които са се пекли дълго време на слънце, и тия, които не са се пекли. И оттам казвам - онези, които са се пекли дълго време на слънце, аз ги виждам почернели. Това е благото, което слънцето им дало, че ги е почернило. Онези пък, които са седели дълго време вътре, на скрито място, те са белички. Значи, след като се грееш дълго време на слънцето, черен ставаш. Ако не се грееш, бял оставаш. Всеки може да остане бял, като не се грее на слънцето. Някой казва - човек трябва да бъде бял, да го харесват момите. Така е между белите хора, но ако отидете между черните, там най-красива е онази мома, която е най-черна.


Сега да дойдем до нашето становище. Казваме - пръст е това. Питам, коя пръст е най-хубава? Бялата или черната? Черната, разбира се, защото тя най-много ражда. Обаче това са естествени разбирания. Има известна белота, която има отношения до живота, а има известна белота, която е неестествена, ненормална. Човек може да е бял, но да не е здрав. Много цветове не са здравословни. Те са болезнени цветове. Има жълт цвят, който е здравословен, но има и жълт, който не е здравословен. Има черен цвят здравословен, но има и нездравословен черен цвят и т.н. Нездравословните цветове аз наричам цветове на луната, на нощта, а здравословните цветове наричам цветове на слънцето или на деня. И винаги, като изучавам хората, аз гледам кои цветове преобладават в тях - цветовете на нощта или цветовете на деня. След това аз ги класифицирам към слънцето ли се отнасят, или към луната. Ако цветовете в някой човек се отнасят към луната, той обещава много неща, но като дойде до изпълнение, няма го там, той нищо не прави и казва: „Условията са такива." Той има всички условия да направи нещо, но не може. Той започва в началото добре, но свършва зле. Обаче хората, които имат цветовете на слънцето, те не обещават, но много дават в края на краищата. Те казват: „Ако Бог даде жито на нивата, ще ви дадем, но ако не даде, тогава и вие ще се задоволите с толкова, с колкото се задоволяваме и ние."


Сега въпросът е: чуха, че иде Исус. И за всеки велик артист така се интересуват. Исус, който дойде, донесе спасението за цялото човечество. Той донесе едно ново учение, нова култура, нов начин за живеене на хората и той дойде като реформатор да реформира Мойсеевия закон. Според Мойсеевия закон, ако ти извадят едното око, ти ще извадиш и двете, ако ти отсекат едната ръка, ти ще отсечеш и двете, ако ти вземат хиляда лева, ти ще вземеш две хиляди и т.н. След като разгледат едно твое дело и го изгубиш, ти ще платиш всичките му разноски. И сега, ако вземете думата „Исус", за някои хора тя няма никакъв смисъл, но ако се изтълкува така, както евреите я тълкуват, тя има свой вътрешен смисъл. Ешуа. За евреите има много исусовци, но само един Исус. И затова трябва да знаете за кой Исус се говори. Исус Назарянин е онзи велик човек, който носи в себе си Божествения принцип, който твори. Според еврейската азбука, според еврейската кабала, върху която е основана цялата философия, всичко в света седи само в йодове. Еврейският йод е подобен на нашата запетая. Значи йодът е един творчески принцип. Имаш ли го, ти можеш да направиш нещо. След това иде друг един принцип, който дава.


Значи има три важни принципа: един, който дава, друг принцип, който взима, и трети принцип, който предизвиква нещата. Три неща има важни в света: принцип, от който нещата изтичат, принцип, който възприема нещата в себе си, и принцип, който предизвиква нещата. Сега да уподобя тези три принципа на нещо в живота. Бащата винаги е представител на първия принцип, майката - на втория принцип, а детето - на третия принцип. Следователно всеки дом представлява трите принципа, върху които е построен и целият свят. Детето предизвиква майката и бащата. Докато детето още не е дошло, майката мисли само за себе си - да се повчеше, да се намаже, да се поначерви. Щом дойде детето, майката не мисли вече за себе си, тя мисли само за него. Детето я предизвиква да се грижи за себе си. Докато детето е било в нея, тя всичко е правила с единствената цел да го приемаме да дойде в света. Тя се е докарвала и нареждала, с което искала да му каже: „Ето, като дойдеш на света, и тебе така ще вчесвам, ще обличам, ще милвам и галя." Тя всичко прави, за да го убеди да дойде в дома им, защото знае, че дом без дете е като търговец без пари. Човек без здраве е като дом без дете. Ученият човек без знание е като дом без дете. Сърце без чувства, ум без мисъл и воля без действия е като дом без дете. Нищо повече.


Думата „примамване" на български език е малко неподходяща, за да изрази желанието на майката да привлече детето да дойде в дома й. Това е един парале- лизъм, който съществува в света, и вие трябва добре да го схващате. Не е само до външността на Христа. Ако направим един такъв паралелизъм и разгледаме всички външни форми, които съществуват в църквите, ще видим, че всички външни обреди, които се правят, не са нищо друго освен едни магически формули. Кръстенето, паленето на свещи, поклоните, всичко това не е нищо друго освен формули, вътрешния смисъл на които хората са забравили.


Защо, когато хората се молят, се обръщат на изток, те това не знаят. Че наистина хората трябва да се обръщат на изток, когато се молят, това нещо е съществувало още от създаването на света. При това не само хората, но и животните се обръщат все на изток. Правете наблюдения и ще видите, че когато слънцето изгрява, всички животни, особено птиците, обръщат главите си към слънцето на изток. Това не е буквално. Защото това, което създава изтока, създава и запада, това, което създава запада, създава и юга, това, което създава юга, създава и севера. Значи слънцето е, което определя тези отношения на изток, запад, север и юг. Следователно нашият изток е запад за тези, които са зад нас. След това пък техният изток става наш запад. Тъй щото там, дето е изток, там е слънцето, т.е. там, дето е слънцето, там е изток. Там, дето се скрива слънцето, там е запад. Дето се увеличава светлината, там е юг. Дето се намалява светлината, там е север. Сега всички тия четири положения трябва да се подведат, за да се види какво отношение има изтокът спрямо нас, какво отношение има западът спрямо нас, какво отношение има югът спрямо нас и най-после какво отношение има северът спрямо нас.


Това са четири основни, кардинални положения, които съществуват в света. Те са ограничени с четири точки. Ако ти не разбираш свойствата на изтока, ако не разбираш свойствата на запада, ако не разбираш свойствата на юга и свойствата на севера, ти още нямаш никаква философия за самия живот. Ако ти не можеш да разбереш защо ходиш изправен, защо главата ти е обърната към слънцето, а краката към земята, ти още не разбираш дълбокия смисъл на живота. Ти казваш - така е наредил Господ. Аз обръщам въпроса и питам. Ако наистина Господ е наредил нещата така, защо именно той нареди така, че главите на растенията да са заровени в почвата, в точно противоположна посока от тази на хората? Значи растенията търсят благото си не там, дето ние го търсим. И ние търсим благото си не там, дето растенията го търсят. Следователно ние грешим в едно - главата ни е обърната към слънцето, но ние търсим благата си оттам, отдето растенията търсят своите блага. Вследствие на това резултатите на нашия живот не са добри. Обратното е с растенията. Те винаги търсят благата си от земята. Те не търсят благата си оттам, отдето ние ги търсим. Обаче растенията никога не скриват своите блага. Те всичките си плодове остават наяве, когато ние, хората, каквото припечелим, всичко скриваме в тайни места, всичко трупаме в хамбарите - и жито, и царевица, и хляб, и се придържаме в пословицата „Похлупеното мляко котка не го лочи". Не е въпросът в скриването. Нашето мляко, колкото и да го похлупваме, трае най-много три-четири дни, после се разваля. След това трябва да се отхлупи. Не зная колко време може да седи захлупено, без да се развали. Обаче незахлупените плодове могат да седят отгоре на дървото и цяла седмица, без да се развалят.


И тъй, идването на Христа има отношение към всеки разумен човек. В природата съществува тясна връзка между всички разумни явления. Когато в света се проповядва известна идея, която е естествена, тя има отношение към всички органически същества, на които съзнанието е будно. Другояче. Ако една религия не може да ни ползва, ако нямаме никакво благо от нея, защо ни е тя? Ако един извор не ни интересува, защо ни е той? Ако светлината не ни ползва, защо ни е тя? Ако растенията, ако влагата, както и всички същества, които имат отношения към нас, не ни ползват, защо ни са те? Следователно ние трябва да разчитаме на това, че живеем в един свят, дето всички неща са разумно съпоставени. Ти не можеш да пренебрегнеш телата, тъй както са съставени в природата, но трябва да правиш разлика, каквато съществува между тях. Има твари, които са създадени по съвсем особени причини. Всички хора не са като Исуса. Когато дойде между хората един голям разбойник или апаш, какво правят те? Тогава всички хора опитват ключалките си, всеки заключва по два пъти вратата си, всеки се страхува от този апаш да не ги обере. А когато дойде някой добър човек, всички изваждат знамена, отварят къщите си, посрещат го с най-големи почести и слава.


Следователно има два вида хора. Когато някой победител влезе в някоя страна, всички хора се разбягват, както едно време турските башибозуци са влизали в някое село, всички българи се разбягвали и се обръщали към Бога, търсели го. Обаче днес те забравиха този Бог, който ги освободи, не вярват вече в него. Ако някой българин каже, че вярва в този Господ, който освободи някога българите, ще му кажа, че той не говори истината. Тези българи, които се освободиха, днес вършат големи престъпления в България. Такава е моята статистика. С какво може да се похвали българският народ? Де са великите хора на българите? Каква велика идея внесоха те в света? Ще кажете, че те прогониха богомилите. Преди всичко богомилите не бяха тяхно произведение. Те донесоха едно ново учение за българите, но българите нямаха търпение да дочакат края на това учение. Те и досега се стремят всячески да доказват, че богомилите са развалили България. Това е една голяма лъжа. Целият европейски свят знае, че богомилите бяха отлични хора. А сега нито една българска глава не може да се убеди в това, че богомилите са добри хора. Защо трябва да се поддържа тази лъжа? Ако наистина богомилите съсипаха и развалиха България и ако това е един факт, добре. Но ако това е един неправилно приписан грях по отношение на тях, питам тогава това в тяхна чест ли е.


Казвам, на сегашния българин трябва едно нещо. Той не е достатъчно искрен да си изповяда прегрешенията, които е направил. И ако ти го наведеш на неговите погрешки и му кажеш, че трябва да поправи живота си, той казва: „Ти нима си по-добър от мене?" Той веднага ще ти постави един контраст. Че нима аз съм най-големият грешник? Че от мене има и по-големи грешници. Това е философия на контрастите, но то е една характерна черта, останала още от четвъртата раса. В българина има достатъчно монголска кръв, която днес се проявява, да покаже доколко той е българин. Вътрешно той е един татарин с името българин. Тези големи скули, тази брада на българина никак не е българска, но монголска. Някой казва: „Аз съм българин." Никакъв българин не си. Той е един татарин с чужди черти и с чужди чувства и ще се хвали с чуждите обуща на хорото. Това не е никаква българщина, но това е татарщина. Преди хиляди години българите са били славяни, които са населявали Балканския полуостров и се отличавали с това, че задната част на главата им е била обла. Всички народи, които са живели дълго време на земята и са я обработвали, са имали обла глава отзад, а главата на татарите отзад е сплесната. И след всичко това ще казват, че българинът не е патриот. Патриотизмът е едно благородно чувство, но у българите личните чувства са така силно развити, че никакъв патриотизъм в тях не може да се прояви. Личните чувства могат да се подигнат само при един свят ум. Без него те ще тикнат човека в крива посока, да мисли, че има нещо, когато го няма.


Казвам, ние се отвлякохме от атлантската култура, която е вече загинала. В нея личното чувство е било крайно изопачено, там е имало онзи елемент на крайно самоудоволстване, на мислене само за себе си. Всеки народ, който минава за патриотичен, трябва да има едно вътрешно сдушаване между всички негови единици, една общителност, нещата да не стават принудено, чрез власт, но те трябва да стават естествено, хората взаимно да си помагат. Това е една благородна черта. При това, когато казват за някого, че е патриот, човек не може да бъде патриот, докато няма корена на патриотизма в главата си. Няма ли този орган в себе си развит, той не е никакъв патриот. В патриотизма влиза едно религиозно чувство, не някаква привидна набожност, но всеки човек дълбоко в себе си да съзнава, че всички хора са Божии създания, направени по образ и подобие Божие и като така ние принадлежим към една небесна държава. Когато човек говори за своето отечество, това отечество е една отвлечена Божествена идея. Когато човек говори за такава идея, той трябва да има една материална идея, с която да я обуслови. Видимо той е тази идея. Например, колкото и да е добър един човек, все трябва да изпъкне нещо в него. Все трябва да се види нещо добро в него. Де е това добро? В очите, в носа, в лицето или в тялото му някъде. Ако се махне тялото, де ще видим тази доброта? Следователно видимото е израз на онова, което не може да се види с обикновени очи.


Казвам, аз взимам думата „Исус" в смисъл на онова великото, мощното, красивото, което иде сега в света и от което хората се интересуват. Няма човек в света, който да не се интересува от хубавото. Всеки човек в света си има един идеал и този идеал е за него постижим. Когато аз говоря за идеал, не разбирам, че идеалът на всеки човек трябва да бъде такъв, какъвто е моят идеал. Когато говоря за светлината, аз не разбирам, че тя трябва да произвежда и върху вас такова влияние, каквото и върху мене. Обаче тази светлина все таки произвежда и върху вас, и върху мене известно влияние. Както светлината спомага моето растене, така спомага и върху вашето растене. Както тя спомага за моето кръвообращение, така спомага и върху вашето кръвообращение. Както спомага върху моето храносмилане, така спомага и върху вашето храносмилане.


Та светлината има почти такова влияние върху всички същества, каквото има и върху мене. Според съвременните разбирания всяка християнска църква казва, че Христос е у тях. Попитайте православните, те ще ви кажат, че по-прави разбирания от техните няма. Запитайте евангелистите, и те ще ви кажат същото. Запитайте католиците, и те ще ви кажат, че са капацитети в своите разбирания, че по-право верую от тяхното няма. Всяка секта казва, че тя има най-право разбиране за Христа. Чудно е, че всички имат най-право верую, че Христос е навсякъде, а всъщност Христовото учение и досега не е приложено в техния живот.

Сега аз ще ви приведа един факт, но вие ще бъдете много търпеливи да чуете всичко докрай. Питам, каква любов има момъкът, който, преди да се ожени, казва на своята възлюбена, че не може да живее без нея, че ще се убие без нея, че животът му без нея няма смисъл, че тя единствена внася в него подтик и импулс, а след като се оженят, започва да я бие по десет пъти на ден? Каква любов е неговата? Този възлюбен все ще я набие - или сутрин, или на обед, че не е сготвила добре яденето или че вечерята не е направила, както трябва, леглото и т.н. Питам, може ли да се каже, че този момък обича своята възлюбена? Нима има някаква любов онзи мъж, който, като влезе при жена си, ще си свие веждите и ще се намръщи? Неговата любов от години вече е изчезнала. Това е вече любов на думи. Нима може да се говори за любов от страна на онзи учител, който, като влезе между учениците, се намръщва и навъсва вежди? И той няма любов. Нима има някаква любов онзи стражар, който дига револвер срещу хората? И той няма любов.

Та казвам, ние се нуждаем от нови разбирания, които да внесат у нас вътрешна свобода на действия. Ние трябва да имаме и правилно понятие и за Бога, и за човека. Има една положителна наука, която дава правилното понятие за човека. И според тази наука няма нищо скрито-покрито пред лицето на Бога. Тъй е казал Христос, така казвам и аз. Няма нищо скрито- покрито. Не само доброто и лошото за самия човек, но и за неговите деди и прадеди още преди хиляди години. Животът е очертан. Питам, има ли по-голяма гаранция от лицето на човека? Изследват някой престъпник дали се е провинил в нещо. Има ли по-голяма гаранция от неговия образ? И след всичко това ще искат лична карта на човека. Че каква по-добра лична карта от лицето на човека. А някой път ще изследват човека според Ламброзовия тип, ще разглеждат пръстите му дали са пръсти на престъпник. Няма какво да се изследва. Пръстът на престъпника си е пръст на престъпника. Той не може да стане по-добър.

Аз съм правил изследвания отпреди повече от двадесет години върху сегашните форми и съм видял какви видоизменения са претърпели от по-рано и досега. Като правих своите изследвания преди години, срещнах един български войвода на около седемдесет години. Човек строен, с лице доста благородно, но като направих своите изследвания върху него, аз му казах: „Ти си голям престъпник. Много хора си избил. Лицето и главата ти донякъде са изменени вече, но ръката ти е ръка на престъпник. Ако аз бях съдия, щях да те осъдя на двадесет години затвор." Той каза: „Прав си. Не знам какъв джувап ще давам пред Бога." „Да, голям джувап ще даваш. За всичко ще отговаряш пред Бога. За добро или за зло, но аз ще вкуся плода на лошите последствия." Това, което може да измъчва или да радва човека, това е миналото, което е наслоено върху неговия живот. Тъй щото, ако аз живея добър живот, той е за себе си. Ако живея лош живот, и това е за самия мене. Всеки живот има своите последствия.


Тъй щото казвам, целокупният живот, това е идеалният живот на хората. Често ние казваме: „Що ни интересуват греховете на хората?" Те косвено ни засягат. Един поп проповядвал в църквата и казал на своите слушатели: „Всяка коза на свой крак виси." Това значи никой да не се интересува от и за другите хора, какво става у тях. Един от неговите селяни съседи, като го чул да говори така, казал си: „Чакай, аз ще устроя нещо на този поп." Взима една умряла коза и я закачва пред вратника на попа. По едно време тя започнала силно да мирише. Попът пита съседа си: „Иване, какво си направил? Какво мирише толкова?" „Че какво те интересува това, че тази коза миришела? Нали казваш, че всяка коза на свой крак виси." „Да, но мирише." „А, мирише." Значи философията не седи в това. Знай, който върши престъпления, трябва да знае, че тези престъпления имат отношение и към другите хора.


Та казвам, пътят, по който може да се възстанови цялото човечество, не е този, по който върви сегашното възпитание. С това възпитание нищо не може да се постигне. Ще се постигнат точно обратни резултати. Нима днес лошо се проповядва? Проповедникът казва, че Христос е казал на хората да се обичат взаимно. Той проповядва на думи добре, но вътрешно потайно не живее така. Значи той с това иска да каже на слушателите си: „Каквото ви проповядвам, вие ме слушайте, но не живейте така, както аз живея. Върху моя живот не се опирайте. - Вследствие на това той казва: - Добре е да се проповядва за Бога, но как аз живея, върху това не се спирайте."


Вследствие на това да даваш, не значи да обеднееш и да се пожертваш, нито да станеш за парцал пред хората. Но като даваш, ти цар ще станеш, свободен ще станеш. Да станеш свободен в света, това е един велик принцип в живота. И когато Христос е казал „Раздай всичкото си имане", той е разбирал друго нещо - цар да станеш, свободен да станеш. Защото човек не може да се нарече богат, ако има само пет-шест хиляди лева. Защото, ако аз съм богат човек, това подразбира да зная де има заровено злато в природата. Тогава няма какво да ме интересува богатството на другите хора. Ако съм богат и умен човек и зная де текат тези подземни извори, от тях ще мога да направя прекрасни оазиси в пустинята.


Питам, от какво ще се нуждая тогава? Ние се нуждаем от едно знание, което да има съприкосновение с всичко в живата природа. Някой казва: „Защо не ги извадиш тогава?" Казвам, друг морал имаме ние. Аз, като отида в природата, питам, мога ли да извадя нещо от тези твои скъпоценности, които криеш в себе си? Не можеш. Тогава аз предпочитам да ходя в лишения, отколкото да престъпвам нейните закони, нейните заповеди. Този човек, който е заровил парите си, той е станал жертва заради тях. Заровил ги в земята, но след това умира. Ако аз отида да изровя парите му, също така ще стана жертва като него. Обаче има хора, които, след като са заровили парите си, подигат, обикалят, търсят някое лице подходящо, на което да кажат де са заровили парите си и по този начин да се освободят от тях. Те намерят някой човек и му казват: „Моля ти се, изкопай тези пари, използвай ги за нещо, защото аз искам вече да бъда свободен, да се отправя с мисълта си към Господ." Ако ти извадиш парите на този човек, ще бъдеш благословен, защото с това принасяш добро на неговата душа. Но ако се случи да извадиш парите на някой човек, който още ги пази, горко ти. До девета рода той ще те преследва. Някой казва: „Аз да имам тия пари, че нека той ме преследва." Знаете ли вие случая с онази египетска мумия, която пренасяха с параход, че дето влизаха, в който дом влизаха тия хора, все нещастия донасяха на хората. Много скъпо платиха тези хора и казват след това, че някаква случайност е това. Този англичанин, който изкопа Тутанкамон, той пострада, зарази се и умря. Защо? Знания са имали тия хора и са ги скрили. Ти ще разровиш техните гробници, но ще платиш с живота си. Знания трябват днес на хората. Има места свещени, които са чисти, но ако нашите крака не са чисти, може да ни сполети нещо лошо.


Сега да се върнем към мисълта си. „Чуха, че иде Христос." И на съвременните хора трябва да им дойде един Исус. Това е основното начало. Трябва да им се обясни защо трябва да живеят на земята. Тъй както ние мислим, че ще умрем и ще ни заровят, това още не е разрешение на въпроса. Че ти ще умреш, че и птиците ще умрат, че и животните ще умрат, това всички знаят. Обаче, че ще се умира, това не е разрешение на въпроса. Човек трябва да знае защо е дошъл на земята и защо трябва да живее. Ако той се е родил и очаква след това да умре и да го заровят, той нищо не е разбрал от живота. Той няма защо да очаква да умре и след това да го заровят в един гроб и да му поставят отгоре един паметник. Това значи да остане в една архаическа култура. На паметника ще пише, че тук е умрял еди-кой си човек. Аз бих предпочел да отида в една страна и там да посетя всички разсадници, дето отглеждат хубави круши и ябълки, отколкото да отида да посетя гробищата и да видя паметниците и някои велики поети и философи. По-добре да оставя след себе си една малка круша израсла или едно малко знание, отколкото над гроба ми да има един величествен паметник. Ако паметниците са толкова необходими и важни, защо Христос не остави след себе си никакъв паметник? Де е гробът на Христа днес? Той няма гроб. Но и досега всички го търсят. Казва им той - търсите живия между мъртвите. Няма го тук. Докато вие търсите великите хора в гробищата, това е мъртва култура. Нашите велики хора трябва да ги търсим в сърцата и в умовете на техния народ. Там живеят те, там са техните паметници. Това е високата култура на един народ, това е дълбоката философия на живота. Ако един писател не може да живее в душата на един народ, той не е бил никакъв писател. И Писанието казва: „Ще им изпратя Духа си." Никъде не е казано, че Бог ще им изпрати един паметник.


Един от правоверните, като слушаше една от моите беседи, каза: „Ти проповядваш едно сатанинско учение." Аз поздравлявам този човек, но съжалявам, че дяволът се събра в устата му. Защото той, след като изрече тези думи, и дяволът вече беше в неговата уста. Щом човек проговори за някои нечисти неща, и устата му вече става нечиста. Спомниш ли си за дявола, не мисли нищо за него. Даже и за един престъпник не мисли, защото се опорочаваш вече. Казвам, този човек е един християнин, комуто не харесало нещо от беседата. Той казва, че не съм проповядвал според както е писано в Евангелието. Казвам, нито Христос не е проповядвал тъй, както е писано в Евангелието, нито Мойсей, нито който и да е от пророците е проповядвал, както е писано в Стария завет. Защо трябва да ви се говори тъй, както е писано в Евангелието? Вие сами може да си го прочетете. Ако река да ви проповядвам по този начин, значи да ви декламирам, а слава Богу, аз това изкуство не съм го учил. Няма защо да ви проповядвам това Евангелие.


Има едно Евангелие, което още го няма в света. Това Евангелие сега именно се проповядва на хората. Под думата „ново евангелие" се разбира Божественото учение, което сега се проповядва на хората, сега иде то в света, то носи светлина. Не е въпросът, как сега грее слънцето, какво е тази светлина, която сега днес Господ ни изпраща. Ако под тази светлина израсте едно семенце, добре дошло. Нас ни интересуват свещените работи, но свещените работи не са само в тази книга. Има известни противоречия. Набожният човек казва, че аз служа на Бога, защото не проповядвам според Евангелието, а безверникът не ме харесва, защото съм проповядвал в духа на Евангелието. И пред безверника минавам за серсемин, и пред християнина минавам за такъв човек.


„Чуха, че иде Исус." Турците казват „чуха на сукното". Казвам, основната идея, която прониква цялата сегашна култура, седи в това, че всички теории, всички науки имат връзка с действителния живот. Ако една наука или теория няма връзка с действителния живот, защо ви е тя? Ако астрономията не допринася нещо за облагородяване на ума и ако психологията не допринася нищо за облагородяване на сърцето, и ако социологията не допринася нещо за облагородяване на цялото човечество, защо ни са тези науки? Каква полза ще ни допринесат те? Всички тези науки имат отношение към нашия вътрешен живот. Ако един бактериолог е посветил цели двадесет години върху изучаване на бактериите, какво е научил и придобил? Един ден бактериологията няма да има никакво значение за хората, когато те живеят чист и свят живот, но сега още има известно предназначение. За в бъдеще всеки ще бъде бактериолог. Не само това, но ние днес виждаме една бактерия малко по-другояче от това, което те външно представляват. Бактерията е едно голямо учено същество, нещо като Крали Марко. А това, което днес наричат бактерия или микроба, това са онези снаряди, с които сега си служат както във войните. Като се намери този учен човек пред картечния огън на бактериите, и той умира. И този човек сега ще ми разправя какво нещо представлявали бактериите. Бактериите, това са снарядите, и човек трябва да си направи един параван, да не го засягат те. Влязат ли веднъж в кръвта ти, ти вече не си учен човек, не си умен човек, ти се поддаваш на неприятелския огън и ще умреш.


Всички болести започват най-напред с едно предупреждение за човека. Природата предварително съобщава на човека какво го чака. В това отношение всеки човек трябва да бъде сам лекар на душата си и тялото си. Някой казва: „Имам някакво предчувствие, ще ми се случи нещо." От този момент именно ти трябва да вземеш мерки против болестта си. Тебе те предупреждават, че Крали Марко иде със своите бактерии от черната чума или от бубоницата. И какво трябва да направиш? Ако ти имаш чиста кръв, без никакви примеси, твоите бактерии няма какво да намерят в тебе и ще си заминат. Сегашните военни, като се отдалечават от своите позиции, те всичко сами изгарят, не дават възможност на неприятеля да вземе нищо. Тъй направиха русите с Москва. Те се отдалечаваха от своите позиции, като изгаряха всичко по пътя си, за да не изпадне това в ръцете на неприятеля. По този начин Наполеон не можа да вземе нищо. Тъй трябва да прави и разумният човек със своята болест. Той трябва да прекрати всичките й пътища.


Та когато Христос казва, че човек трябва да се отрече от себе си, той разбира, че човек трябва да прекрати всички онези пътища, отдето ще дойде злото, неприятелят. Та като дойде дяволът, той трябва да се върне назад в своята държава, отдето е тръгнал. Сега ние приготовляваме най-хубавите пътища за дявола. Ние приготовляваме най-хубавите пътища, параходи, железници, пушки, топове, но като дойде дяволът, оставяме всичко в неговите ръце и бягаме. Най-първо се считаме за герои, а после виждаме, че последствията от всичко това излизат най-лоши.


Питам, какво допринася войната за нас? Нищо не допринася. Повече от двадесет милиона хора на бойното поле се повредиха, някои полудяха, други останаха инвалиди, а при това и финансовото положение на страните се влоши. И сега според един закон в Америка настана голяма финансова криза, в която повече от четири-пет хиляди души се умопобъркаха. Те в един ден загубиха своето богатство. От големи милионери станаха последни сиромаси. На какво се дължи това? На една борсова криза. Някои акции, които са стрували повече от четири-пет хиляди лева, сега са спаднали на няколко лева. Това е една грамадна сума. Това не е ли цяла война? Голямо разтърсване става. Защо? Понеже американците не служат на Бога, както трябва. Те дадоха четиринадесет правила, но не ги устояха. Уилсон трябваше да отстои тези правила, но той не ги устоя и затова го повикаха на онзи свят, да го питат защо не устоява. Те не знаят, че сега иде нещо още по-лошо, още по-страшно. Сега иде Божият закон за цялата бяла раса. Натоварен е един главнокомандващ с тази задача, да покаже на цялата бяла раса, че иде един велик закон в света. Ще повикат този главнокомандващ, ще го уволнят от тази служба и ще го направят слуга на шестата раса. И цялата бяла раса ще се уволни от своята длъжност и ще се замени с хора от новата раса, от шестата раса. Христос е казал още преди време какво ще стане. Той е казал, че това лозе ще се замени и ще се даде на онзи, който дава.

Сега вие, които ме слушате, няма какво да се безпокоите, няма какво да се плашите. Човек, преди да е съгрешил, трябва да се плаши. Веднъж сгрешил, няма вече какво да се плаши, но трябва да каже - сега каквото ми се пада вече. Той няма какво да се плаши, защото носи греха със себе си. Но каже ли, че ще получи, каквото му се пада, в това седи безопасната страна. Нашата цел не е да се занимаваме с греховете на хората, понеже се опетнявате, но казвам, че всичко онова, което ние вършим, се пише върху нас и ние трябва да изучаваме себе си.

В света истинска наука ще остане само науката за доброто. Злото е като последица само. То не е наука. То е приготовление само за Божествената наука в света. И лош живот в света не може да има. Само добрият живот е живот. При измененията на добрия живот можем да имаме лоши последици, които ние наричаме лош живот. Следователно само хората на Божественото може да очакват да живеят, но трябва да знаят в какво седи животът. Между хората трябва да се завържат отношения, разумни връзки. Ако ти обичаш един богат човек, трябва да знаеш, че няма да се лишиш от неговото богатство. Ще ви приведа един пример.

В Америка живял един добър, благочестив християнин, който бил много добър работник. Неговият девиз в живота бил следният. „Господ ще промисли." Той бил един от много трудолюбивите работници. Обаче жена му често му казвала: „Ти с тази твоя теория, че Господ ще промисли, няма да излезеш на добър край. Ти трябва да спестяваш пари за черни дни, защото ще дойде ден, когато ще се намериш в трудно положение и ще видиш, че моята теория е права." И действително един ден става голяма криза в цяла Америка и фабрикантът в този град уволнява всички работници, уволнява и него. Жена му тогава казва: „Видиш ли твоята теория." Минават ден, минават два дена, те нямат хляб. Един ден той отваря прозореца на своята стая, но жена му скоро му казва: „Ти с твоята молитва нищо няма да направиш." Обаче той вижда, че едно дете носи една умряла гарга в ръката си и я оставя пред прозореца му. Той по обикновеному пак казва: „Господ ще промисли." По едно време домъчняло му за тази гарга и пожелал да види от какво е умряла. Взима ножчето си, разрязва гръкляна и вижда, че тя глътнала една огърлица от скъпоценни бисери. Той си помислил, че тази огърлица е на жената на неговия господар. Вие ще си кажете - какво благо е изпратило провидението на този човек. Не, не, този човек е честен. Взима огърлицата, задига я и отива при своя господар, като му разправя цялата история. фабрикантът, като го изслушал, казал си: „Господ промисли за този човек, затова и аз трябва да помисля за него." И му отваря някаква работа при себе си.

Честен трябва да бъде човек. Когато дойде известно изпитание, човек не трябва да се плаши от нищо, не трябва да се плаши от укорите на жена си. Жената е професор, която учи известни теории, а той не трябва да се плаши от професора си, а да решава задачите си по всичките правила. Ще ви приведа и още един пример.


Един млад европейски поет - не казвам от коя държава бил, може да е от франция или от Австрия, или от Англия, или от Германия, обаче бил крайно честолюбив и амбициозен човек. Той, след като писал дълго време, при всички свои работи срещал само незачитането на хората. Затова най-после си казал: „Тези хора не заслужават да се работи за тях. Отсега нататък нищо няма да пиша. Животът при това положение няма смисъл, не ми се живее, искам да се самоубия." И затова тръгнал един ден след голямо отчаяние, тръгнал да се самоубива, но започнал да избира начин, как да реализира това си желание. И той започнал да размишлява: „Ще се самоубия, ще гръмне, ще се уплаша" - страхлив е той. Да се натъкне на нож, ще го заболи. И най-после намира, че най-лесно е да се хвърли във водата, че каквото ще да става по-нататък. Отправя се към реката, дето ще се дави, и отдалеч вижда една млада мома, която се дави вече във водата. Той веднага съблича дрехите си, хвърля се във водата и спасява жената. Случва се, че тази мома била княжеска дъщеря. Всички се зарадвали, започнали да го разпитват как я спасил, но той казвал: „Божия работа е тази." Всички се чудили на Божия промисъл, който работил в този момент. Никой обаче не знаел, че този поет е отишъл на реката да се дави. Оттам насетне работите на този поет се оправили. Бащата на младата мома му помогнал, защото той спасил дъщеря му.


Казвам, докато не дойдете до положението на този поет, да се отчаете и да отидете да се удавите и не спасите едного, работите ви никога няма да се оправят. Забрави своето нещастие и помогни. Ти, докато не дойдеш до известно отчаяние, до известно нещастие и не забравиш себе си и не помогнеш на другите, твоите работи няма да се оправят. Казвам, това е учението, което Христос носи в света, или това е Божественото, което Бог иска да събуди у нас, да имаме вяра. Това не значи, че Господ трябва да изпрати ангели да ни слугуват, а ние да бъдем като царски синове, но да се опретнем хубаво да работим. Не трябва да станем и роби на труда, но всеки от нас да се опретне да работи, да не го е срам и страх от работа. Ако аз харесвам нещо у американците, то е готовността им да работят. Американецът не се срамува от работа. Той работи с работнически дрехи, но щом свърши работата си, веднага се облича като княз. Дойде ли до работа, той хвърля новите си дрехи и не се срамува и страхува от работа. Има ученици и студенти, които са свършили университета, станали са професори само чрез труд. Когато у нас, в България, всички очакват на пенсии от държавата. Ние минаваме за много работни, но срам ни е от работата и не гледаме с добро око на този, който работи. През всичкото време, откак съм в България, аз зная само два случая с работни хора, които на свои разноски са свършили училище. Единият пример е с един гимназист, който свършил гимназия с отличие, но след като обикалял от учреждение в учреждение за служба и нищо не получил, най-после поискал от един приятел сто-двеста лева и с тях си купил едно точило за точене на ножове. Взел една рамка и в нея поставил диплома си от гимназията, нарамил точилото и тръгнал да точи ножове.


Другият пример е с един ваксаджия, който бил студент четвърти семестър. И като нямал възможност да свърши, решил сам да си помогне. Купил си четки и бои и седнал на такова място, дето минавали най-много чиновници. Всички, които минавали покрай него, си казвали: „Горкият човек. Няма ли кой да вакса обуща!" Но този студент показа смелост, той не се боеше и не се срамуваше от никаква работа. Аз зная много братя и сестри, които, ако не точат ножове и ако не ваксат обуща, няма да им тръгне. Тези двама души не бяха религиозни, но хора от света. Гимназистът си казваше: „Аз най-после съм способен ученик. Както можах да уча добре, така мога и да точа ножове."


Та казвам, има една сила у нас, с която можем да разполагаме. Разполагайте с Божията любов, разполагайте с Божията мъдрост, разполагайте с Божията истина - и сиромаси няма да бъдете. Разполагайте с Божията любов, защото в нея няма изключения. В нея няма разлика, дали сте във франция или в Англия, или в Германия, или в Патагония. Този закон работи навсякъде. Един наш брат отиде в Патагония, нито език знаеше, нито имаше средства на разположение. Случи се там да се срещне с един българин, който го настани на работа с доста добра заплата. В характера на този човек имаше нещо хубаво, нещо красиво. Той казваше: „Аз съм готов да работя всичко." Този човек е на петдесет години. Той ми пише от време на време и казва: „Страданията не са ме напуснали, но уповавам на Бога. Сега господарят ми се жени, че патя от новата си господарка, която е по-лоша и от господаря ми. Господаря понасям, но господарката си не мога. Тя от време на време ми чете такава молитва, ругае ме с такива цинични думи, направила ме е на нищо."


Казвам, трябва да има у нас една вътрешна смелост за живота. Ако ние, съвременните хора, не можем да се подигнем на онази висота като същества на безсмъртието, от нас нищо не може да стане. Ние трябва да знаем, че достойнството на човека седи в това, да придобием благородни мисли, благородни чувства и да се изпълни душата ни с благородни дела. Това трябва да преобладава у нас и всички случаи в живота ни трябва да служат като условия за нашето подигане. Ние не трябва да чакаме бързи резултати. Ние трябва да знаем, че Бог, който направил света, от хиляди години чака и още хиляди години ще ни чака, докато се пробуди нашето съзнание, да виждаме и разбираме всичко, което е около нас. Ние още не знаем защо е създаден света, защо са създадени звездите и казваме: „Звезди са това." Всяка звезда, която ние виждаме, ти казва нещо ново. Всяка една ябълка ни казва нещо ново. Всеки извор, всеки човек има да ни каже нещо ново. Когато един момък говори с някоя мома, той открива в нея постоянно красиви и свещени работи. Във всяка душа се крият големи богатства и големи ценности. Ние сега сме затворили всички свещени извори и казваме - животът няма смисъл. Ние сами се задушаваме и казваме, че животът няма смисъл. Това не е вярно. То е крива философия. Докато слънцето изгрява, докато звездите изгряват, докато хората се раждат, докато растенията цъфтят, докато петлите пеят, не трябва да се обезсърчавате. Престанат ли петлите да пеят, можете да се обезсърчавате. Докато петлите пеят, те ви казват с това: „Не бойте се! Докато ние пеем, всичките ви работи ще се нареждат." Тръгнеш ли на някаква работа или да се давиш, щом чуеш петел да пее, не се обезсърчавай. Няма по-хубаво нещо от пеенето на петлите. Като отиваш на някаква работа, следи кога ще пее петел, дали като се връщаш от работа, или като отиваш, и от това ще провериш как ще се уреди работата ти. Ако се върнеш и работата ти не се е уредила, петелът казва: „Не се бой! Втори път работата ти ще се уреди, но умен трябва да бъдеш." Една постъпка може да реши живота на човека.


Ще ви приведа един пример. В една кантора господарят - богат милионер, искал да си вземе един служещ в кантората, млад човек. Започнали да се изреждат ред хора, все с препоръчителни писма, но никой от тях не му се харесвал. Най-после иде едно младо момче без препоръка и казва: „Господине, четох във вестниците, че търсите момче, но аз нямам никаква препоръка." В това време той забелязва на земята парче хартия и се навежда да го вземе. В този момент господарят казва: „Ти ми харесваш, защото си внимателен. Ти имаш най-добрата препоръка. Ако не беше се навел да вземеш хартията, нямаше да те назнача, но понеже се наведе, ще останеш при мен на работа с голяма и добра заплата."


Ако вие, като влезете в Божествената кантора, ви е срам да се наведете, няма да останете там на работа. Да не мислите, че като влезете в тази кантора, ще ви приемат с почести като някой владика или някой големец. Не. Ще ви кажат: „Ще ви имаме предвид." И вие ще си излезете навън. В Бога няма никакво лицеприятие.


Казвам, Христос, който сега иде в света, иде да им покаже как трябва да живеят по новия начин, по начина на любовта. Когато любовта влезе в света, ще направи следното нещо. Плач няма да има, страдания няма да има, болести няма да има, крах няма да има, раздори, убийства, недоразумения няма да има. Ще има блага между хората и всички ще живеят тъй, както сега те схващат.

„Чуха, че иде Исус." И сега аз желая да чуете това и вие да носите новото учение на душата си.



Десета неделна беседа

3 ноември 1929 г., неделя, 10 часа

София - Изгрев







Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни