17. Правоспособният пастор

[Ани]

17. Правоспособният пастор

След завършването на обучението си в Научно-богословското училище в Свищов Петър Дънов получава както атестат за успеха, така и сертификат за правоспособен пастор. Какви черти са били присъщи за външността и характера му дават описания от периода на първата му работа в село Хотанца, където "с неговата благородна осанка, благо слово и с цигулката си открива на млади и стари непознати духовни хоризонти." [3-176]

Какъв преподавател е бил Петър Дънов в село Хотанца разказва Галилей Величков по спомени на Ангел Хаджийски: "Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Без вълнение,

но с дълбока увереност пред децата застана очакваният преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси, на детски език да го опрости и да го направи разбираемо. Това той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката дъбова гора. Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа. Но ето че часовете в класната стая започнали да стават приятни и очаквани. Много пъти той влизал в клас със своята цигулка.

Тогава децата притаявали дъх. Те за пръв път виждат музикален инструмент различен от познатата им гайда или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото. За пръв път чуват песнички, които заучавали бързо. За първи път зазвучават мелодични напеви, които приличат на песните слушани по седенки, но някак си по-мелодични, по-хармонични, действащи направо на техните детски сърдечни струни. Слушайки тази странна, милваща музика, децата напускали класната стая без обичайния глъч и шум. Напускали класът преобразени. Това направило силно впечатление и на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка."[17-141]

Тези свои черти той запазва и при постъпването си в семинарията Дрю в град Медисън щата Ню Джърси, САЩ, където негови преподаватели са: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, Доктор Крукс, Доктор Бъц, наречени "голямата петорка".

От спомени на негови състуденти в САЩ се вижда, че както в Свищов той е бил любимец на съучениците си - по думите на пастор Цветан Цветанов "Всички обичахме да Го слушаме". Така и по късно при следването му в САЩ. Състудента на Петър Дънов старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков споделя: "той беше скромен, тих, силен в учението... Беше красноречив и имаше дар слово. Когато почнеше да говори, всичките студенти млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение... Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари. Често студентите излизахме на екскурзия в просторните лесове. Той увлекателно говореше за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше Той, каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе. Погледнете малките цветенца и поточетата. Кой поддържа тази красота около нас?" Разговорът водеше на отличен английски език." [17-143]